Р Е Ш Е Н И Е
№
726/7.10.2022г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
осми септември, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по адм. дело № 806 по описа на съда за
2022 г. |
||
Производството е по чл. 197 ал.1 от Данъчно
-осигурителния процесуален кодекс.
Делото е образувано по жалба на „Макс Колекшън-1“ЕООД, гр.
Пазарджик срещу Решение №
273/26.07.2022 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив,
потвърждаващо постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
изх. № С220013-023-0001987/13.07.2022 г. на главен публичен изпълнител при ТД
на НАП, Пловдив,
офис Пазарджик.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и
неправилно. Твърди се, че решаващият орган не е взел предвид, че дружеството е представило по
делото всички необходими документи за извършената тристранна операция, дала
основание на ревизиращия екип да поиска издаването на процесното ПНПОМ. Иска се
от съда отмяната му, както и на потвърждаващото го решение на Директора на ТД
на НАП Пловдив.
По време на проведеното по делото публично заседание
жалбоподателят се представлява от адвокат П., който
поддържа жалбата.
Допълнителни аргументи излага в писмени бележки. Претендира и разноски, съгласно представен списък.
Ответникът по касационната жалба в лицето на
Директорът на ТД на НАП се представлява от юрк. Ч.- Д., която оспорва жалбата. Претендира разноски.
Административен Съд Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:
Обезпечителното
производство е образувано по Искане за предварително обезпечаване на задължения
№ Р-16001321005552-039-001/11.07.2022г„ издадено от ръководителя на ревизията и
отправено до Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП Пловдив. Мотивите на искането са
следните: в хода на ревизията е установено, че дружеството е декларирало
тристранна операция на стойност 145 091,29 лв. /74184,00 евро през м.01.2019
г./. Сочи се, че не са представени всички документи по чл. 9,
ат,2 от ППЗДДС, поради което не се изяснява крайния получател.
Прието е че за данъчното третиране на тази доставка следва да се приложи общия ред
за облагане с
данъчна ставка по чл. 66 ал.1 от ЗДДС в размер на 20%, като размерът на данъка
следва да бъде определен по реда на чл. 67 ал.1 от ЗДДС.
Прието е, че дружеството не притежава активи,
което възпрепятства обезпечаване на бъдещите задължения, определени при
извършването на ревизия.
Очакваният размер на задълженията, които ще бъдат установени с ревизионния акт
е общо 39 038,42 лв., от които 29 018,26 лв. главница и 10 020,016 лв. лихва
към 11.07.2022 г.
Ревизията е възложена със ЗВР №
Р—16001321005552-020-001/01.10.2021г. със срок за извършването й до
12.09.2022г.
С обжалваното постановление е натожен запор на банкови
сметки в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД за сумата от 39038,42 лв. Изпратено е
Запорно съобщение изх. № С220013-003-0040787/13.07.202Lr. до ОББ АД, като с писмо изх. № 230-ОПЗ/*********/13.07.2022г.
банката е уведомила приходните органи, че запорът е натожен, като по отношение
на вземанията по сметките на дружеството има недостатъчни авоари за
обезпечаване на вземането.
Административен Съд Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по
делото доказателства, приема от правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима , като подадаена в законоустановения срок от активно легитимиран
процесуален субект, с доказан по делото правен интерес и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 121 ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на
ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Ал.2 на същата разпоредба сочи,
че предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с
постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197.
По силата на чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, подлежат на обезпечение установените и изискуеми
публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно
или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е
разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния
изпълнител: 1. по искане на органа, издал акта за установяване на публичното
вземане и 2. когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е
достатъчно, след получаване на изпълнителното основание.
В разглеждания казус на жалбоподателя е било възложено
извършване на ревизия за установяване на евентуални задължения по ЗДДС. Към
момента на постановяване на атакуваното решение не са били издадени нито
ревизионен акт, нито ревизионен доклад. В тази връзка за настоящия съдебен
състав е неразбираемо как органът по приходите е определил размера на
евентуалните публични вземания. Единствения мотив за налагането на
обезпечителните мерки е информацията на ревизиращия екип, че в хода на
ревизията е установено, че дружеството е извършило тристранна операция, като не е представило
всички изискуеми, съгласно чл. 9 ал.2 от ППЗДДС документи, поради което не се
изяснява крайния получател на стоката.
Този извод на решаващия орган, съдът намира за
немотивиран. По делото, още пред директора на ТД на НАП Пловдив са представени
писмени доказателства- 2 бр. фактури, 1 бр. VIES декларация, 1 бр. товарителница-ЧМР № 81, извлечения по сметка за извършени
плащания, които са изискуеми писмени документи за доказването на тристранна
операция по чл. 9 ал.2 от ППЗДДС вр. чл. 62 ал.5 от ЗДДС. Тези документи изобщо
не са обсъдени от Директора на ТД на НАП Пловдив както и не са изложени
конкретни съображения защо приема, че от тях не се изяснява крайния получател
на стоката, наложило издаването на атакуваното ПНПОМ. В потвърждаващото ПНПОМ
решение липсват мотиви, оборващи твърдението в жалбата, че получателя на
стоката е немското дружество FRIETCH
SERVICE GMBH &Co KG, и за тристранната операция е
издадена фактура № 41/16.01.2019 г.
Вместо това, в решението бланкетно се излагат доводи, свързани с невъзможността
държавата да събере предполагаемото публично вземане, тъй като у длъжника не е
установено достатъчно имущество.
Вярно е, че представените документи, доказващи тристранна
операция следва да бъдат взети в предвид в ревизионното производство, но това
не освобождава решаващия орган в настоящото производство от задължението да ги
обсъди и да изложи конкретни мотиви защо приема, че тези документи не доказват предпоставките за възникване на
публични задължения за дружеството.
Според чл. 121, ал. 3 от ДОПК обезпечителните мерки следва да се налагат
върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на
дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки
следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. В случая, запора
върху банкови средства на дружеството в ОББ АД
очевидно е наложен
без да се основава на реални аргументи, в посока на извода, че
събирането на евентуалните вземания ще бъде затруднено. В тази връзка мерките
без съмнение ще се отразят и ще затруднят дейността му, защото целта им,
изложена в процесното ПНПОМ е именно предотвратяване извършване сделки, т. е
ограничаване на търговската дейност на ревизираното лице.
Административният орган, въпреки дадената му
възможност и конкретни указания не можа да установи, съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, съществуването на фактическите основания,
посочени в процесното постановление и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. Административният акт, следва да отговаря на критериите,
очертаващи законовия му статут. Тези изисквания са регламентирани в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, като неизпълнението им съставлява основание за отмяна. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт е необходимо да съдържа
фактическите основания за издаването му. Това са конкретните факти, въз основа
на които административният орган да упражнява предоставената му компетентност.
На базата на изложените в акта мотиви ще се извърши съдебната проверка за
законосъобразността му. Липсата на доказателства за възникването на конкретните
материално-правни предпоставки, даващи възможност на органа да упражни дадените
му от закона правомощия е абсолютно основание за отмяната на акта, защото
предполага липса на юридически факт, който да породи упражненото от органа
публично субективно право.
По изложените съображения, следва да се приеме, че
решението на Директора на ТД на НАП Пловдив
е немотивирано и следва да се отмени, като по същество се отмени процесното
ПНПОМ.
По отношение на направените разноски, предвид на
факта, че оспорващия, е поискал разноски, на същият следва да се присъдят
такива. Съдът намира за неоснователно направеното
възражение за прекомерност на предетендираното адвокатско възнаграждение, тъй като възнаграждение в размер на 600 лв. отговаря в случая на
критериите за справедливост и обоснованост. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя и разходите за ДТ в размер на 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 1 от ДОПК, Административен Съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Макс Колекшън-1“ЕООД, гр. Пазарджик Решение № 273/26.07.2022 г. на Директора на
ТД на НАП Пловдив.
ОТМЕНЯ постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх. № С220013-023-0001987/13.07.2022 г. на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП, Пловдив, офис Пазарджик.
ОСЪЖДА Националната Агенция за приходите да заплати на„Макс Колекшън-1“ЕООД, гр.
Пазарджик на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, сумата от 650 (шестстотин и петдесет)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
СЪДИЯ:/п/