Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 23.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №1213/2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от А.Г.М., чрез адв. В.К. ***, представлявана от кмета на
Общината, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на ухапване от
безстопанствено куче на 04.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането- 04.09.2019 год. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 04.09.2019г. около 12,30ч.
в двора на местната болница в гр. Костенец е била нападната от безстопанствено
куче, вследствие на което ѝ били нанесени 5 бр. рани от зъбите на кучето
или множество ескориации от ноктите му. Поддържа, че ухапването е довело до
затруднено придвижване и болки в левия крак, както и до тревожност, страх и
стрес. Твърди, че след нападението се е наложило да ходи на работа с автомобил
и да си купи „кучегон“. Поддържа, че и до момента не се предприети мерки срещу
безстопанствените кучета в района.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Твърди, че са изпълнени
всички задължения съгласно ЗЗЖ и общинските Наредби и програми, поради което не
следва да носи отговорност. Поддържа, че кучето не е безстопанствено и не е
агресивно. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение е прекалено
завишен.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Когато вредоносните последици настъпват от
действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена
работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи
уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които
е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато
при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани
или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили
другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод
на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.
Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните
за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума
на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на четири групи материални
предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. деяние (действие или бездействие); противоправност,
ищецът да е претърпял вреди с неимуществен характер и техния размер; причинната
връзка между деянието и претърпените вреди; 2) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от Общината чрез
своето действие или бездействие. Тези обстоятелства трябва да бъдат установени
от ищеца.
Ответникът трябва да обори уредената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД презумпция, че работникът или служителят, комуто е възложена
работата, е действал виновно, както и носи тежестта да докаже осъществяването
на предписаните от закона действия за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета, както и да екскулпира своите служители, като докаже, че
предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа – изпълнените
мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на
проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на
общината.
От медицинско свидетелство, фиш за спешна
медицинска помощ, 2 броя амбулаторен лист, 2 броя болничен лист се установява,
че на 04.09.2019г. около обяд ищцата е била нападната и ухапана от куче в
областта на левия крак. Това обстоятелство се установява и от събраните по
делото гласни доказателствени средства.
От приетата като компетентно изготвена и
неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на удостоверените в представените
по делото медицински документи правнорелевантни факти, както и преглед на
ищцата, се установява, че ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи
се в разкъсноконтузни рани, локализирани по лявата подбедрица, съчетани с
множествени охлузвания по кожата на подбедрицата и охлузване на кожата по гърба
на лявото ходило, травматичен оток и болезнен хематом в зоната на травмата.
Налице е и усложнение на травмата, изразяващо се в развитието на
посттравматичен флебит на венозната система на лявата подбедрица.
Установява се, че горепосочените травматични увреждания са причинили на
пострадалата трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок
по-голям от 30 дни. Установява се също така, че раните са причинени от
действието на пет отделни твърди ръбести предмети, каквито са и кучешките зъби,
като при ухапването те са пробили кожата и са оформили констатираните рани.
Установява се също така, че тъканите са силно размачкани, кожата е отслоена от
подкожието с оформянето на тъканен джоб, което е характерно за ухапване от
куче. Установява се, че след приключване на възстановителните процеси ще
останат белези по кожата на подбедрицата, които са видими и ще водят до
загрозяване на крайника. По време на изслушването си в съдебно заседание
вещото лице поддържа даденото заключение и допълва, че е възможно функцията на
долния крайник никога да не бъде възстановена в пълен обем. След извършен в
съдебно заседание преглед на състоянието на долния крайник на ищцата към
23.06.2020г.вещото лице заявява, че обемът на мускулатурата е видимо намален
и от разширените венозни съдове се е получило изменение на цвета на кожата,
като белезите са в областта на ухапването и е налице видима деформация в тази
зона.
От показанията на св. Шатърова, санитар във ФСМП
гр. Костенец, се установява, че на дата около деня на Съединението-
06.09.2019г., около 12,30ч. ищцата е била ухапана от куче пред сградата на
Бърза помощ на около 15 метра от входа. Установява се, че свидетелят е лично е
възприел състоянието на ищцата, която се е намирала на земята и с много
ухапвания в областта на крака, както и че непосредствено до нея се е намирало
куче, което си е тръгнало. Установява се, че свидетелят е разпознал кучето-
женско, кафяво, като същото винаги е било около мястото на инцидента в период,
обхващащ години преди процесния случай. Установява се също така, че през този
период е имало и други случаи на ухапани деца и жени от същото куче, което няма
ушна марка, няма каишка и няма стопанин, непрестанно е било в района в
продължение на години и всички са го познавали. Свидетелят заявява, че не знае
да са предприети мерки от общината във връзка с това куче, но около два месеца
след инцидента кучето е изчезнало.
От показанията на св. С., работеща като
медицински изпълнител при ищцата, се установява, че в началото на м. Септември
2019г. ищцата по време на обедната почивка е била ухапана от куче в двора на
болницата, вследствие на което получила множество рани и се наложила намесата
на колегите ѝ от бърза помощ. Установява се, че по-късно същия ден при
напускане на работното място ищцата е посочила на свидетеля кучето, като
свидетелят посочва, че го е виждала и преди- без каишка, без ушна марка,
безпризорно. Установява се, че след инцидента ищцата е била в болничен (около
30 дни), тъй като не е имала физическа възможност да ходи на работа, като
свидетелят я е посещавал в дома ѝ, за да я превързва и да ѝ носи
медикаменти и превързочни материали. Установява се също така, че впоследствие
се е наложило свидетелят да превозва с автомобил ищцата до работа, като
последната вследствие на инцидента изпитвала неописуем страх и не смеела да
мърда, когато види куче, независимо от размера му, като това състояние
продължава и към датата на съдебното заседание- 23.06.2020г.. Установява се, че
у ищцата продължава да е налице уплаха, че продължава да изпитва болки и да
провежда лечение, че след случилото се ищцата не смее да се прибира сама и пеша
от работа.
Основният спор по делото се съсредоточава върху
обстоятелството дали кучето, което е нападнало ищцата, е безстопанствено,
респ. дали общината чрез своите поделения и служби е изпълнила нормативно
установените задължения за упражняване на надзор върху бездомните кучета, респ.
дали те са положили необходимата грижа за овладяване на популацията на
бездомните кучета на територията на общината – за да бъдат предотвратявани
нападения на кучета над гражданите.
От показанията на свидетелите Шатърова и
Стоименова се установява, че същите познават кучето- женско, кафяво, като
същото винаги е било около мястото на инцидента в период, обхващащ години преди
процесния случай, че е имало и други случаи на ухапани деца и жени от същото
куче, което няма ушна марка, няма каишка и няма стопанин, непрестанно е било в
района в продължение на години и всички са го познавали. По делото липсват дори
и индиции, че това куче е било със стопанин, респ. някой, който да се е грижил
за него. В случай че кучето, което е проявило агресия, е имало стопанин,
логично е свидетелят, а и ищцата да са могли да разпознаят животното, респ.
неговия стопанин, макар и пострадалата да е била в стрес от изживяното, но
ответникът нито твърди, нито установява това обстоятелство. Напротив, изясни
се, че ищцата е ухапана от безстопанствено куче, върху което общината чрез
своите служби и служители е следвало да упражнява надзор.
В този смисъл е и Решение № 262/11.05.2010 г. по
№ 1155/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о., в което е прието следното: „Съдът е
длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи
не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така
също и от житейската логика и опитните правила. Тъй като безстопанствените
кучета нямат определена визуална характеристика, е разбираемо, че
свидетелката П., очевидец на инцидента, не би могла категорично да определи
кучето като безстопанствено, но фактът, че то е нападнало ищцата на улицата и
там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето, е
индиция, че кучето е безстопанствено. Съдът не е отчел в цялост показанията на
свидетеля П., която е заявила, че кучето е част от глутница, обикаляща около
блока на ищцата и по тази причина свидетелката е сигнализирала службите в
общината да вземат мерки. Показанията на свидетелката, макар и косвени,
насочват към логическия извод, че се касае за ухапване от безстопанствено
куче.”.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗЗЖ общинските
съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и
предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират
изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение
пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. В
ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е
подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за
живота и здравето на хората. С оглед на това законът предписва, че
общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета
чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и
настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ).
Следователно, основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в
приюти – арг. чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да
бъдат връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. Ако е било
проявено агресивно поведение от безстопанствени кучета, то тогава се касае до
грешна преценка на общинските органи да върнат кучетата по местата, от които са
взети, вместо да ги настанят в приюти. В случая е налице бездействие на
общината да изпълни и общото си задължение по чл. 59 ЗЗЖ за осъществяване на
контрол върху изоставените животни на територията ѝ, както и на
нормативно установеното ѝ задължение на за предприемане на всички мерки
за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета, включително
мерките по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ за настаняване в приют и по чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ.
Наличието на безпричинно нападение на човек от безстопанствено куче е доказателство
за неизпълнение на представената програма в конкретния случай. Принципното
наличие на предприети мерки не може да изключи отговорността при положение, че
са причинени вреди при и по повод на възложената работа. Настоящата съдебна
инстанция приема, че макар и общината да е създала стройна система от мерки за
надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не
са приложени адекватно, съответно на популацията от бездомни кучета, като
са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни
увреждания и психически стрес. Следователно, доказано е виновното неизпълнение
на нормативно установеното задължение- Общината чрез своите служители да
осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани
от агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият състав,
обуславящ възникването на обезпечитeлно-гаранционната отговорност на ответната
община за противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл. 49 ЗЗД.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата е причинена телесна повреда,
изразяваща се в 5 разкъсноконтузни рани, съчетани с множествени охлузвания по
кожата на подбедрицата и охлузване на кожата по гърба на лявото ходило,
травматичен оток и болезнен хематом в зоната на травмата, а впоследствие и
усложнение на травмата, изразяващо се в развитието на посттравматичен флебит на
венозната система на лявата подбедрица.. От
назначената СМЕ се установява, че нараняванията са причинили трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни,
което съответства на дефиницията за средна телесна повреда съгласно чл. 129,
ал. 2 НК. От събраните доказателства безспорно се установява, че ищцата е
изживяла силни болки и страдания, като е получила белези и деформации в
областта на ухапването, намален обем на мускулатурата, изменен цвят на кожата, последвалото
усложнение на травмата,
изразяващо се в развитието на посттравматичен флебит на венозната система на
лявата подбедрица,
сигурното загрозяване на крайника дори и при пълно възстановяване, както и последвалите
и продължаващи емоционални травми, стресови реакции, уплаха, страх от кучета и
от самостоятелно предвижване пеша от и до работното място. Ищцата е претърпяла интервенция в бърза помощ още
същия ден и впоследствие е била в болничен около 30 дни. При така установените
правнорелевантни обстоятелства съдът приема, че адекватното заместващо
обезщетение за болките и страданията, преживени от пострадалата, следва да бъде
в размер от 5000 лв.. По аргумент от
чл. 84, ал. 3 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден и на законната лихва от
датата на увреждането- 04.09.2019 год. до окончателно изплащане на задължението
По
разноските:
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца направените от него
разноски по делото в размер на 900 лв..
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД Община Костенец, представлявана от кмета на
Общината, с адрес: гр. Костенец, ул. „Иван Вазов“ №2, да заплати на А.Г.М., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***, сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени
вследствие на ухапване от безстопанствено куче на 04.09.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането- 04.09.2019 год. до окончателно
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Костенец,
представлявана от кмета на Общината, с адрес: гр. К., ул….“ №. да заплати на А.Г.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сумата от 900 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: