О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№______________
гр.Варна,
…...06.2020г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдия М.Христова
ч.т.д №224 по описа за 2020 г. на ВнАС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от И.А.М., в качеството му на синдик на „БИО МИЛК БЪЛГАРИЯ“
ЕООД /в н./, с.Пленимир, обл.Добрич, срещу постановеното определение
№37/20.01.2020г. по т.д.№63/2019г. на ДОС, с което производството по делото е
прекратено, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
В
жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че с молба от 20.01.2020г. изрично упълномощеният адвокат е посочил, че
основанието на исковата претенция е сключен между страните договор за наем на
селскостопанска и аграрна техника и съоръжения, както и такива за животновъдство.
Посочил е, че периодът на договора е 25.07.2017г. до 25.07.2018г. Въпреки
уточненията, ДОС е прекратил производството по делото като е приел, че е налице
неяснота на исковата претенция. Предприетите от съда действия са в противоречие
с ГПК, който изисква да бъде извършена размяна на книжата по делото, както и да
се извърши изясняване на някои от „неясните факти“ в хода на производството,
чрез събиране на доказателства, каквито искания са направени още в исковата
молба. Нещо повече, съдът е следвало да връчи препис от молбата на насрещната
страна, предвид възможността същата да признае иска.
По същество моли съда да отмени обжалваното определение и
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът
„Пол Аграр Къмпани“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че основанието на
претенцията не е посочено в допълнителната искова молба, предвид направеното от
ответника възражение, а едва с молба от 15.01.2020г., но липсват каквито и да е
доказателства, че същата е свързана с процесната фактура.
Излага още, че молбата за отстраняване нередовностите на
предявения иск е подадена по пощата след изтичане на срока по чл.129, ал.2 от ГПК, поради което и само на това основание исковата молба следва да бъде
върната. Още повече, че обстоятелствата изложени в нея не са достатъчни да
индивидуализират основанието на претенцията в достатъчна степен. Не е налице и
задължение на съда да уведомява ответника за депозираните нередовни искови
молби.
По същество претендира отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на определението за прекратяване на производството.
Частната
жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.
Съдът,
след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от
т.дело №63/2019г. на ОС- Добрич, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството
пред ОС- Добрич е образувано по предявен иск от И.А.М., в качеството му на
синдик на „БИО МИЛК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /в н./ срещу „ПОЛ АГРАР КЪМПАНИ“ АД,
гр.Варна за заплащане на сумата от 122 400лв., дължима по данъчна фактура
№156/25.07.2017г.
С
разпореждане №532/14.05.2019г. съдът е пристъпил към размяна на книжа по реда
на чл.367 от ГПК.
С
определение №330/18.07.2019г., след осъществената двойна размяна и възраженията
на ответника в депозираните отговори, съдът е оставил производството по делото
без движение за отстраняване на констатираните нередовности на предявения иск,
както следва: да се уточнят обстоятелствата на същия, като се уточни вида на
сделката, представляваща основанието на исковата претенция, съответно вида на
стоката, продукта или услугата, количеството и цената им, включени в
съдържанието на фактурата, за които претендира плащане.
С определение
№408/09.09.2019г. производството по делото е прекратено на основание чл.129,
ал.3 от ГПК.
С
определение №833/03.12.2019г. по ч.т.д.№740/2019г. на ВнАС е отменено
определение №408/09.09.2019г. и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С
разпореждане №1407/09.12.2019г. производството е оставено без движение, като
ищецът е задължен в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите
на исковата молба, съгласно указанията в определение №330/18.07.2019г.
Разпореждането е връчено на ищеца на 08.01.2020г.
С
молба вх.№447/17.01.2020г., депозирана по пощата на 15.01.2020г. /съобразно
пощенското клеймо, л.71/, ищецът, чрез адв.К., е уточнил, че основанието на
претенцията е сключен между страните договор за наем на селскостопанска,
аграрна техника и съоръжения, както и такива за животновъдство, за срок от една
година, считано от 25.07.2017г. /датата на издаване на фактурата/ до
25.07.2018г. С договора ищцовото дружество е предоставило за ползване
техниката, предмет на същия, съответно е издало данъчна фактура, плащане, по
която не е извършено до предявяване на исковата претенция. Молбата е депозирана
в срок, съобразно разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК.
С
определение №37/20.01.2020г. производството по делото е прекратено, на
основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл.127 от ГПК, за да е налице редовно предявен иск, исковата
молба следва да съдържа подробно посочените реквизити, както и индивидуализация
на предмета на спора, който ще определи неговите предметни предели и силата на
присъдено нещо, респ. рамките, в които ответникът следва да организира защитата
си. Проверката за редовност се извършва след като съдът направи преценка за
допустимост на производството.
Едно
от изискванията на закона е в исковата молба да са изложени обстоятелствата, на
които ищецът основава претенцията си /чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/, т.е. да
индивидуализира спорното право, като посочи точно и недвусмислено фактите, от
които същото произтича. Когато се твърди, че вземането произтича от
съществуващо правоотношение, то следва да е подробно индивидуализирано с всички
характерни белези: страни, време и място на сключване, предмет – задължения на
страните /в този смисъл и определение по г.д.№566/2010г. на 3-то г.о., както и
решение по г.д.№673/2010г. на ВКС, 4-то г.о./.
В
конкретния случай с депозираната уточняваща молба от 15.01.2020г. ищецът е
посочил, че вземането за сумата от 122 400лв. произтича от сключен между
страните договор за наем на селскостопанска и аграрна техника и съоръжения,
както и такава за животновъдство, за период от една година, считано от
25.07.2017г. /датата на издаване на фактурата/ до 25.07.2018г.
В
депозираните молби липсват въведени твърдения по останалите съществени елементи
на правоотношението, за посочване на които на страната са дадени подробни
указания, а именно: вида на предоставената техника, наемната цена, начина на
формиране на вземането – договорения наем за целия период или част от него и
коя. Неуточняването на основанието на иска води до липса на изискуемите
реквизити на исковата молба, обосноваващ основанието за прекратяване на
производството по реда на чл.129, ал.3 от ГПК. В хода на разглеждане на делото
първостепенният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като ход на
нередовна искова молба не следва да бъде даван. Липсата на яснота относно
основанието на претенцията води до невъзможност на ответника да организира
защитата си, както и да бъде направена преценка за относимост и допустимост на
направените доказателствени искания. Още повече, че последните са средство за
доказване на изложените в исковата молба твърдения, а не за установяването и
уточняването им.
От
всичко гореизложено следва, че предявеният иск е нередовен, поради което производството
подлежи на прекратяване на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Предвид
съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Воден
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №37/20.01.2020г. по т.д.№63/2019г.
на ОС-Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: