№ 11182
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110112068 по описа за 2024 година
Предявени са от “**********” ЕООД срещу “*****” ЕООД и А. В. Ц.
осъдителни искове с правна квалификация чл. 92 ЗЗД , вр. с чл. 86 ЗЗД за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от общо 12
594.90 лева, представляващи неустойка за забава съгласно чл. 8.1 от договор
за доставка на течни горива от 19.07.2013 г. , дължима и начислена за времето
от 06.03.2021 г. до 12.02.2024 г., както и законна лихва за забава върху тази
главница, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
С уточняваща молба е посочено, че общият размер на неустойката е
формиран , както следва: върху вземане по фактура №*********/29.08.2014г.
за главница от 9614,47лева –представляващо цена на доставени течни горива
по договора от 19.07.13г., присъдено на ищеца с влязло в сила решение на СГС
№260570/05.09.22г. по т.д. №985/20г. на СГС,ТО, между същите страни, като
претендираната неустойка върху тази главница е в размер на 4375,72лева , а
по фактура №*********/05.09.14г. за главно вземане от 18059,91лева –
представляващо цена на доставени течни горива по договор за доставка от
19.07.13г., присъдено на ищеца с влязлото в сила между същите страни
решение на СГС №260570/05.09.22г. по т.д. №985/20г. , за исковия период
претендираната от ищцовата страна в настоящото производство неустойка за
забава е в размер на 8219,18лева.
Ищецът претендира и разноските, сторени от него за настоящото
производство.
С исковата молба ищецът твърди, че по силата на договора с ответниците,
ищецът като продавач, е следвало да извърши необходимите действия по
доставка, като е продавал стоката-течни горива на “*****” ЕООД-купувач и се
задължил да я предоставя на купувача франко –в избран от него товарен
1
терминал. Ответното дружество - купувач поело задължението да плаща на
ищеца като продавач цената на доставените течни горива по негова банкова
сметка. Между страните бил договорен падеж на плащането на главницата в
срок от 12 дни, считано от датата на дневната експедиция. В т. 12.1 от
договора страните се споразумели, че първият ответник “*****” ЕООД като
купувач дължи на ищеца като продавач и лихва за забавено плащане върху
дължимите суми от покупката в размер на ОЛП + 14 пункта годишно , считано
от падежа за всеки просрочен ден до датата на окончателното плащане.
Вторият ответник по делото - А. В. Ц. се задължил като солидарен длъжник
на купувача относно задълженията на ответното дружество за заплащане на
доставените течни горива на ищеца и неустойки за просрочие.
С исковата молба ищецът поддържа, че ответниците не са изпълнили
задълженията си по процесния договор за заплащане на задължения за
доставка на горива, заради което били осъдени солидарно да заплатят на
ищеца 27 673, 91 лева, представляващи част от продажната цена на горивата и
на осн.чл. 92 ЗЗД- неустойка за забавено плащане за месеците април и май
2020година, постановено с решение №260570/05.09.2022 г. по т.д. №985/2020
г. на СГС, ТО, VI-10 състав, което е потвърдено и от въззивната инстанция в
решение №57/30.01.2023 г. по възз.т.д №1040/2022 г. на САС.
На 12.02.2024г. “*****” ЕООД платил на ищеца сумата от общо 36
430,53 лева, представляващи главница, неустойка и разноски по
горепосочените дела, по които са постановени влезлите в сила решения между
страните . С покана от 18.02.2024 г. ищецът “**********” ЕООД поискал от
ответното дружество “*****” ЕООД да заплати неизплатената неустойка за
забава, част от която била платена като част от претенцията по предходните
дела. Претенцията се равнявала на 15 587,62лева , представляващи неустойки
за забавено плащане на главница от 01.06.20г. до датата на плащането от
страна на ответното дружество- 12.02.24г. Поканата , заедно със справка за
фактури и лихвени листове били изпратени на електронната поща на
ответника, посочена като контакт в процесния договор. Въпреки поканата,
ответниците не заплатили на ищеца суми като неустойки за забавено плащане
върху главница от 27673,91лв. по чл. 8.1 от договора зао доставка на течни
горива от 19.07.2013г. за времето от 01.06.21г. до заплащането на главницата
на дата 12.02.2024г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.03.25г. е
изменен размера на исковата претенция , като неустойката е претендирана за
исковия период от 06.03.21г.- до 12.02.2024г. в общ размер на 12 594 лева
, или върху главница от 9614,47лв. по фактура № *********/29.08.14г. – в
размер на 4375лева, и върху главница от 18059,91лева по фактура
№*********/05.09.2014г. – в размер на 8219лева.
Ответниците “*****” ЕООД и А. В. Ц. са депозирали отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни,
недоказани и погасени по давност. Не оспорват сключването на договора и
2
неговия предмет. Претендират, че влезлите в сила решения по предходния
спор не спират давността на останалите вземания, които според тях са изцяло
нови искове. Освен това, поддържат, че предявените искове пред СГС не са
частични искове и не се ползват със СНП по установените в това съдебно
решение факти и затова оспорват основателността на исковите претенции.
Поддържат, че искът е изначално неоснователен, тъй като уговоренето между
страните акцесорно вземане в чл. 12.1 от Договора не е за неустойка, а е за
лихва за забава, тъй като за това са се споразумели, като фактурите били
издадени за лихва за забава. С оглед на възражението, че вземането
представлява лихва, ответниците претендират, че давността за съответните
вземания е погасена, тъй като са изтекли повече от 3 години след изтичане на
12 дни от падежа за фактурите за главница, като поддържат, че давността не е
прекъсвана с предявяване на иска и докато е продължило производството
пред СГС , тъй като процесните вземания са били непретендирани вземания
към този момент. Считат, че с погасяване на главницата са погасени и
акцесорните задължения за лихви по договора. Ответниците оспорват
получаването на покана от ищеца, но дори и такава да е получавана, считат ,
че тя не прекъсва давността.
В условията на евентуалност ответниците релевират възражение, че ако
настоящият съд приеме , че процесното вземане е такова за неустойка, тя е
недействителна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й
надхвърля претърпените вреди от ищеца и ищецът ще се обогати
неоснователно, а евентуално същата неустойка следва да бъде намалена
поради прекомерност. Релевира се и възражение за погасяване по давност на
вземането за неустойка за забава, тъй като считат , че на практика би следвало
да има краен срок за начисляване на неустойката, като обратното би следвало
да противоречи на закона.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Между страните не се спори, че между ищеца в качеството на продавач
и първия ответник в качеството на купувач е сключен договор за доставка на
течни горива от 19.07.2013 г., който страните определят като рамков договор,
по който ищецът предоставя и доставя течни горива на ответника. Не е спорно
и че вторият ответник се е задължил солидарно да отговаря за задълженията
на купувача по договора- в качеството на солидарен длъжник на осн. Чл. 13 от
договора .
Безспорно е също така , че между страните е воден друг спор относно
главниците и част от неустойките по процесните фактури, като с Решение от
05.09.2022г. по т.д. 985/2020г. на СГС, ТО са осъдени ответниците
„*****“ЕООД , представлявано от А. Ц., и А. В. Ц., солидарно да заплатят на
ищеца „**********“ЕООД , на осн. чл. 97 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ , сумата от
3
27 673,91лева по договор за доставка на течни горива от 19.07.13г. и фактура
№845/29.08.14г. за доставени течни горива и фактура №860/05.09.14г. за
доставени течни горива, както и на осн. Чл. 92 ЗЗД-неустойка за забава по
фактура №1326/30.04.20г. за м. 04.20г. на стойност 575,07лв. и по фактура
1329/31.05.20г.-неустойка за м. 05.20г. в р-р на 333,62лв., което решение е
потвърдено от Апелативен съд - София с решение №57/30.01.2023 г.
Не се спори между страните, че по фактура № *********/29.08.2014г. и
фактура №*********/05.09.2014 г. продавачът е доставил течни горива по
договор за доставка на течни горива от 19.07.2013 г.
Не е спорно между страните и се установява от представено банково
бордеро от 12.02.2024 г. , че ответникът с посоченото бордеро от дата
12.02.24г. е изплатил вземанията, присъдени с решенията по предходно
водените между страните дела.
С оглед на това от страна на ищеца се претендира в настоящото
производство неустойка за забава за периода след присъждане на главното
вземане по посочени две фактури 845/29.08.14г. и 860/05.09.2014г. –
претендирана за времето от 06.03.2021 г. до 12.02.2024 г. / датата на плащането
на главните вземания по посочените фактури/ , както и законна лихва за забава
върху това вземането за неустойка , считано от датата на исковата молба до
окончателно изплащане на сумите.
Между страните обаче естеството на претенцията се оказва спорно, тъй
като ответникът твърди, че акцесорното вземане е уговорено в договора като
лихва за забава.
Тълкувайки действителната воля на страните съобразно представения
по делото договор за доставка на течни горива от 19.07.2013година ,
настоящият съдебен състав достига до извода, че страните са уговорили
акцесорно вземане , чиято функция е да обезпечава изпълнението на
вземането от ответника. Освен това, като форма на договорна отговорност,
неустойката служи като обезщетение за вредите, без да се налага тези вреди
да бъдат отделно доказвани от страната, на която не е изпълнено.
С оглед на това следва да се изследват аргументите на едната страна и
възраженията на ответната страна. Що се отнася до позоваването на ищеца по
отношение на решенията на СГС и Апелативен съд - София, в които
акцесорното вземане е наречено по този начин, следва да се приеме, че дори
вземането да се квалифицира като неустойка, това не би следвало от
позоваването от тези съдилища по този начин, тъй като, на първо място,
спорът по настоящото дело и по цитираните дела е с различен предмет ,
поради което не е налице сила на пресъдено нещо по отношение на
вземането, което е предмет на настоящето дело, тъй като то се явява различно
от предявеното пред СГС и Апелативен съд - София. Възражението,
направено от ответника относно квалификацията на вземането, се уповава на
договора между страните и начина, по който страните са нарекли вземането.
За да бъде основателно обаче това възражение, следва да се отчете не само
4
това, а и действителната воля на страните , и функциите, които изпълнява
акцесорното вземане.
Настоящият съд приема, че тази клауза от договора , на която основава
вземането си в настоящия процес ищцовата страна, представлява мораторна
неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, тъй като обезпечава и обезщетява
вредите от неточно изпълнение от страна на ответника в смисъла на забавено
плащане. Уговорената между страните в чл. 12.1. от договора неустойка за
забава при неизпълнение на паричното задължение се подчинява на режима
на чл. 92 ЗЗД . С посочената клауза страните отнапред са определили размера
на отговорността на длъжника при забава в изпълнението.
Съдът намира, че посочената договорна клауза е именно такава за
неустойка , доколкото с нея страните са предположили отнапред и
определили размера на настъпване на вредата от забавеното изпълнение на
длъжника , като този размер е и точно определен от страните в договора- в –
чл. 12.1 от договора / предл. 2-ро/. При неустойката настъпването на вредата е
предположено, а размерът е определен от страните в договора. Докато при
обезщетението по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вредата също е предположена, но
размерът е определен от законодателя. На обезщетяване по чл. 82 ЗЗД
подлежат вреди, чието настъпване и размер следва да е доказано.
Правото на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва
произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да
претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на
законната лихва. Правото на избор е предопределено от вредите и
следователно може да се реализира при настъпило неизпълнение,
включително и чрез претенция за неустойка и за обезщетение за вредите, над
размера на уговорената неустойка, като този избор не може да бъде
контролиран служебно от съда.
В настоящият случай съдът намира, че ищецът е избрал да претендира
договорната неустойка в предварително определения размер при забавеното
изпълнение . / В горнияа смисъл – Р. №157/02.11.23Г. на ВКС, ГО,IIIотд. по
гр.д. 4321/22г. ; Р№68/09.07.12Г. ПО Т.Д. №450/11г. на 2 Т.О.; Р. 270/01.04.05г.
пот.д.№535/04г. на 2Т.О.; Р. № 230/13.07.2011 г. по т. д. № 1088/2009 г. на ВКС,
ТК, II отд./. В съдебната практика , с оглед на цитираните решения, е прието
за недопустимо да се претендират както обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
размер на неустойката, така и договорната мораторна неустойка за едно и
също неизпълнение, като при присъдено обезщетение в размер на законната
лихва се счита, че кредиторът е удовлетворен за вредите от забавата, поради
което претенцията му за договорна мораторна неустойка би била
неоснователна.
В настоящият случай договорна лихва не е претендирана, като кредиторът е
заявил и доказал неустойка за забавено изпълнение , определена в договора и
5
по отношение на нейния размер. Т.е. кредиторът е упражнил право на избор и
договорната неустойка му се дължи.
Повдигнато е възражение от ответника, че е изтекла погасителната
давност. С оглед характера на погасителното вземане според чл. 111 ЗЗД
погасителната давност на акцесорното вземане е 3-годишна, която следва да
се дължи 3 години назад от направеното плащане по вземането по главницата,
така че следва това възражение да бъде отхвърлено от настоящия съд. Това е
така, тъй като се гледа периодът, в който главното вземането, за което се
дължи неустойка, не е било изплатено, тоест е било в забава. Главното вземане
е било счетено за основателно с влязлото в сила решение , което автоматично
повлича неговата изискуемост. Вследствие на това, през времето, през което е
следвало да бъде изплатено, а не е било, следва да се дължи неустойка, като
този период не може да бъде повече от 3 години от претендирания
момент. Неустойката е претендирана в настоящото производство именно за 3-
годишен период назад от датата на плащането.
Не може да бъде уважено възражението на ответника за прекомерност
на уговорената неустойка между страните в договора за предоставяне на
течни горива , тъй като става въпрос за търговски спор и като такъв страните
следва да са предприели грижата на добрия търговец, да имат по-висок набор
от знания, тъй като законът ги приема за професионалисти. В подкрепа на това
е и разпоредбата на чл. 309 от ТЗ , която казва, че не може да се намалява
поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена
между търговци.
В заключение, определеният в договора размер на дължимата неустойка е
съразмерен, законосъобразен и не противоречи на правилата за
добросъвестност, както и неустойката не е погасена по давност.
От изслушаната по делото счетоводна експертиза се установява и размерът на
неустойката , като същата следва да бъде присъдена в цялост – до изменения й
размер , приет в открито съдебно заседание на 11.03.2025г.
Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на неустойка е
основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 1600 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение , 504лева за заплатена държавна такса,
както и 450лева- депозит за експертиза .
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на осн.
Чл. 78, ал.5 ГПК с оглед на фактическата и правна сложност на делото , обема
от извършени процесуални действия от страна на процесуалния представител
на ищеца , продължителността на делото и не на последно място – цената на
6
исковете . Предвид изложеното съдът намира, че с оглед изхода на правния
спор следва да бъде присъдени в цялост извършените от ищеца разноски по
производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “*****” ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***************, и А. В. Ц. с ЕГН ********** да заплатят
солидарно на „********** “ ЕООД , с ЕИК ************ сумата от 12 594
лева, представляващи договорна неустойка за забавено изпълнение на
договор за доставка на течни горива от 19.07.2013 г. , начислена върху
вземания по фактура № *********/29.08.2014г. и по фактура
№*********/05.09.2014 г. на осн. чл. 12.1 от договора , дължима за периода
06.03.2021г.-12.02.2024година, заедно със законна лихва върху сумата от
датата на завеждане на исковата молба-05.03.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “*****” ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***************, и А. В. Ц. с ЕГН ********** , на осн. Чл.
78, ал.1, от ГПК да заплатят на „********** “ ЕООД , с ЕИК ************
направените в настоящото производство разноски в размер общо на
2554лева за адвокатско възнаграждение , държавна такса и депозит за
експертиза по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7