Р
Е Ш Е
Н И Е
№
261780 20.12.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI - ри
граждански състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 19942 по описа на втори граждански състав за 2019г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Томис” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кукленско
шосе“, представлявано от упр. Т. С. против „ДМГ Трейд” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“,
бл.711, вх.Б, ет.13, ап.87, представлявано от упр. Д. Г., с която са предявени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че страните
поддържат дълготрайни търговски отношения. Ищецът продал на ответника стоки във
връзка, с което били издадени следните фактури: фактура № **** от 02.11.2017г.
на стойност 1411.20 лева с ДДС, подписана от упр. на ответното дружество при
получаване на стоката; фактура № ****от 02.11.2017 г. на стойност 176.86 лева с
ДДС, подписана от упр. на ответното дружество при получаване на стоката;
фактура № ****от 17.11.2017г. на стойност 251.40 лева с ДДС, стоките са
изпратени чрез куриерска фирма, за което е изготвена товарителница № ****;
фактура № ****от 22.11.2017г. на стойност 244.36 лева с ДДС, стоките са
изпратени чрез куриерска фирма, за което е изготвена товарителница № ****; №
****от 27.11.2017г. на стойност 158.08 лева с ДДС, стоките са изпратени чрез
куриерска фирма, за което е изготвена товарителница № ****; фактура № ****от 27.11.2017г. на стойност
18.85 лева с ДДС, стоките са изпратени чрез куриерска фирма, за което е
изготвена товарителница № ****; фактура № ****от 06.12.2017г. на стойност
270.32 лева с ДДС, стоките са изпратени чрез куриерска фирма, за което е
изготвена товарителница № ****; фактура № ****от 21.12.2017г. на стойност
375.90 лева с ДДС, стоките са изпратени чрез куриерска фирма, за което е
изготвена товарителница № ****; фактура № ****от 09.01.2018г. на стойност
416.80 лева с ДДС, стоките са изпратени чрез куриерска фирма, за което е
изготвена товарителница № ****и фактура № ****от 23.01.2018г. на стойност
104.92 с ДДС, стоките са изпратени чрез куриерска фирма, за което е изготвена
товарителница № ****.
Твърди се, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предал съответните стоки
на ответника, а съгласно разпоредбата на чл.327 от ТЗ последният е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи.
Ответникът не е заплатил дължимата се на ищеца сума в общ размер на 3428.69
лева. Твърди, че в резултат на забавата ответникът дължи и обезщетение за
забава върху неплатени задължения по издадените фактури в общ размер на сумата
от 705.12 лева, за периода от 02.11.2017г. до 04.12.2019г.
С оглед
изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати сумата от 3428.69 лева с ДДС, представляваща непогасено
вземане, произтичащо от сключен неформален договор за покупко-продажба на
стоки, обективиран във следните фактури: фактура № ****от 02.11.2017г.; фактура
№ ****от 02.11.2017 г.; фактура № ****от 17.11.2017г.; фактура № ****от
22.11.2017г.; № ****от 27.11.2017г.;
фактура № ****от 27.11.2017г.; фактура № ****от 06.12.2017г.; фактура №
****от 21.12.2017г.; фактура № ****от 09.01.2018г. и фактура № ****от
23.01.2018г., както и сумата от 705.12
лева – обезщетение за забава за периода 02.11.2017г. до 04.12.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 05.12.2019 г. до окончателното погасяване. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответното
дружество не е постъпил отговор на
исковата молба, нито е изразено становище. В съдебно
заседание не се явява представител на ответното дружество, не са ангажирани доказателства,
нито е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи,
намира за установено следното:
Като писмени доказателства по
делото са приети процесните 10 броя фактури, ведно с товарителници, писмо до
ищцовото дружество, изпратено от ответното, в което се съдържа признание на
задължението по фактурите, както и 10 броя справки за изчисляване на размера на
законната лихва върху задължението по всяка една от фактурите.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
В първото съдебно заседание ищецът, представляван от пълномощника си- адв. О.Д.,
моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице
предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество по реда на
чл. 47 от ГПК. Страната е редовно призована и за първото по делото заседание,
като в изпратеното до ответника съобщение, изрично е вписано, че при неподаване
в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага извод, че
искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и следващи
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да
бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва предявените искове да се уважат изцяло.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство,
за които е представен списък и са налице доказателства, че са действително заплатени.
Същите възлизат на сумата от общо 7624,53 лева в настоящото и в производството
по обезпечаване на иска, от които- заплатена ДТ в размер на 45 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лева, разноски по изп. дело- такса в размер на
173,08 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, както и
разноските по настоящото дело- заплатена ДТ в размер на 1006,45 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева.
Поради изложеното и на основание
чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ответника „ДМГ Трейд” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к.
„Люлин“, бл.711, вх.Б, ет.13, ап.87, представлявано от упр. Д. Г.да заплати на
ищеца „Томис” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Кукленско шосе“, представлявано от упр. Т. С. сумата от 3428.69 лева с ДДС /три хиляди четиристотин двадесет и осем лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща непогасено вземане, произтичащо от
сключен неформален договор за покупко-продажба на стоки, обективиран в следните
фактури: фактура № ****от 02.11.2017г.; фактура № ****от 02.11.2017 г.; фактура
№ ****от 17.11.2017г.; фактура № ****от 22.11.2017г.; № ****от
27.11.2017г.; фактура № ****от
27.11.2017г.; фактура № ****от 06.12.2017г.; фактура № ****от 21.12.2017г.;
фактура № ****от 09.01.2018г. и фактура № ****от 23.01.2018г., както и сумата от 705.12 лева /седемстотин и пет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода 02.11.2017г. до 04.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.12.2019 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА ответника „ДМГ Трейд” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к.
„Люлин“, бл.711, вх.Б, ет.13, ап.87, представлявано от упр. Д. Г.да заплати на
ищеца „Томис” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Кукленско шосе“, представлявано от упр. Т. С. сумата от 7624,53 лева /седем хиляди шестотин двадесет и четири лева и
петдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от
които- разноски за производството по обезпечаване на иска- заплатена ДТ в
размер на 45 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, разноски по
изп. дело- такса в размер на 173,08 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева, както и разноските по настоящото дело- заплатена ДТ в размер
на1006,45 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева.
Решението не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.