РЕШЕНИЕ
№ 866
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Г..
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г.ЕВ Административно наказателно дело
№ 20241110206277 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г..
при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г..
АНД №6277 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа
на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу
наказателно постановление №19/29.02.2024 г. на ВПД началник в СДВР РУ 04,
с което на А. П. К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300 лв. на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето.
В адресираната до съда жалба А. П. К. възразява срещу издаденото
постановление и моли същото да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа искането си
за отмяна на обжалваното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Г.., която
оспорва жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от
фактическа страна:
На А. П. К. е съставен АУАН от св.М. за това, че около 22:30 часа на
13.02.2024 г. в гр.С. на ул.„К. П.“ №57 е допуснал малолетната си дъщеря –
свидетелката Т. К., без да осигури пълнолетно дееспособно лице за неин
придружител на обществено място след 22:00 часа.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на
оправомощено от директора на СДВР длъжностно лице е издал обжалваното
наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М., М., А., К. и Т., както и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други
доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок, от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е основателна.
Наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.8, ал.4 от Закона
за закрила на детето.
Според този нормативен текст, ако родителите, попечителите или другите
2
лица, които полагат грижи за дете, което е навършило 14-, но не е навършило
18-годишна възраст, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят
пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места
след 22:00 ч.
В дадения случай в наказателното постановление не са описани
обстоятелствата, при които свидетелката Т. К. е заварена на обществено място
след 22:00 часа, нито е обсъдено дали е била сама или в присъствие на друго
лице. Тези данни са свързани с индивидуализацията на нарушението от
обективна страна и съставляват обстоятелствата, при които това конкретно
нарушение е било извършено.
Недопустимо е същите да се извеждат едва в съдебната фаза на
административнонаказателното производство – посредством разпитите на
съпричастните към случая лица.
От горното следва, че в случая е налице непреодолимо от съда нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо в непосочване на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението.
Във всички случаи правото на защита на жалбоподателя е нарушено от
обективна страна - той не е могъл да научи обстоятелствата, при които е
извършено нарушението.
Доколкото обаче производството пред районния съд е въззивно, абсолютно
недопустимо е съдът да посочва елементите на нарушението и
обстоятелствата, свързани със състава на нарушението.
Както законът вменява на гражданите и юридическите лица да изпълняват
определени задължения, така и наказващите органи следва да спазват точно
процесуалните правила, които гарантират надлежната защита на лицето,
срещу което се води производството.
На второ място, в постановлението се съдържа противоречие относно
възрастта, на която е била свидетелката Т. К., към датата на извършване на
твърдяното нарушение. В съдържанието на НП се сочи, че тя е малолетна,
което предполага различен режим за придружаване на тази категория лица от
техните родители, настойници, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за тях.
Съгласно чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, в тази хипотеза
3
отговорните възрастни лица следва да придружават малолетния на
обществени места след 20:00 часа или да осигурят пълнолетно дееспособно
лице за негов придружител.
В настоящия случай обаче от материалите по делото се установи, че към
13.02.2024 г.свидетелката К. е била навършила 15 години, следователно е била
непълнолетна, а не малолетна. Това очертава противоречие в констатациите на
административнонаказващия орган и фактите по делото.
Доколкото се касае за елемент от състава на нарушението, съдът намира,
че в случая е налице процесуално нарушение, налагащо отмяната на
обжалваното постановление.
На следващо място, съдът достигна до извода, че по същество не е налице
извършено административно нарушение. По делото беше безспорно доказано
обстоятелството, че родителските грижи по отношение на непълнолетната
св.Т. К. са били осъществявани от нейната майка – св.М. М..
От показанията на последната се установява, че към февруари 2024 г.
непълнолетната св.Т. К. е живеела в с.Мировяне заедно със своята майка,
която е полагала родителските грижи след раздялата преди три години с
бащата А. П. К..
Следователно, доколкото фактическите грижи за непълнолетното дете са
били упражнявани от неговата майка, а не от жалбоподателя А. П. К., то
неправилно е ангажирана отговорността на последния за неосигуряването на
придружител на обществено място след 22:00 часа.
Съгласно чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето, задължението за
осигуряване на придружител тежи върху родителя, настойника, попечителя
или другото лице, което полага грижи за детето.
Доколкото в случая отговорността по упражняване на родителските права
е била поета изцяло от майката на детето, жалбоподателят не е субект на
административно-наказателна отговорност и не може да бъде санкциониран
за своето бездействие.
С оглед на горните съображения съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По тези мотиви съдът
4
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ
наказателно постановление №19/29.02.2024 г. на ВПД началник в 04 РУ-СДВР
като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5