Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.06.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана
Атанасова
при участието на секретаря Ели Гигова, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14759 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 22.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 57905/
2017 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 31 състав, по предявени от „С.в.” АД- ***
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.8 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че В.М.Г. /ЕГН
**********/ дължи на „С.В.” АД /ЕИК *******/ сумата 276.62 лв.-
главница за ВиК услуги през периода 1.03.2014 г.- 13.01.2017 г. за обект е
адрес: гр. София, жк „*******, ведно със законната лихва от 27.04.2017 г. до
изплащане на вземането, и сумата 90 лв.- мораторна лихва върху посочената главница,
дължима за периода 9.04.2014 г.- 15.02.2017 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК на 20.05.2017 г. по гр.д.№ 26069/ 2017 г. на СРС,
31 състав, като исковете са отхвърлени за разликите до пълните предявени
размери от: 1 420.76 лв.- за главница, и 588.28 лв.-
за мораторната лихва, и за периодите: 16.01.2008 г.- 28.02.2014 г.- за
главницата, и 16.02.2008 г.- 08.04.2014 г.- за мораторната лихва. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът В.Г. е
осъден да заплати
на ищеца „С.в.“ АД сумата 74.21 лв.-
разноски за исковото производство, и сумата 16.46 лв.- разноски за заповедното
производство /гр.д.№ 26069/ 2017 г. на СРС, 31 състав/. На основание чл.38,
ал.2 ЗАдв ищецът „С.в.“ АД е осъден да заплати на адв. К.Б.сумата
245.25 лв.-
възнаграждение за осъществено по делото безплатно адвокатско представителство
на ответника В.Г., и на адв. В.Т.сумата 81.75 лв.-
възнаграждение за осъществено по гр.д.№ 26069/ 2017 г. на СРС, 31 състав
безплатно адвокатско представителство на длъжника В.Г..
На основание чл.78, ал.6 ГПК ищецът „С.в.“ АД е
осъден да заплати по
сметка на СРС сумата 204.38 лв.- разноски за възнаграждение на
вещо лице, платено от бюджета на съда, и ответникът В.Г. е осъден да
заплати по сметка на СРС сумата 45.62 лв.- за възнаграждение на вещо лице,
платено от бюджета на съда.
С определение от 28.08.2018 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК, са оставени без уважение като неоснователни молба вх.№ 5126724/ 01.08.2018 г.- на адв. В.Т.,
и молба вх.№ 5126725/ 01.08.2018 г.- на адв. К.Б., за изменение на решението от
22.06.2018 г. в частта относно разноските- чрез присъждането на останалата част
от претендираните за заповедното и исковото производства адвокатски възнаграждения
по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Постъпила е въззивна жалба от В.М.Г. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в
която са уважени предявените срещу него установителни искове, и в частта
относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „С.в.” АД- *** /ищец по делото/ оспорва
жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Подадени са и частни жалби срещу определението по чл.248 ГПК от адв. Н. И.- като
пълномощник на адв. В. Т., претендиращ разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв, и от адв.
С. В.- като пълномощник на адв. Кр. Б., претендираща разноски по чл.38, ал.2
ЗАдв, с искане да бъде постановена отмяна на обжалвания съдебен акт и да бъде
постановено определение за присъждане на претендираните разноски.
Предявени са установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество
решението на СРС е неправилно в обжалваната част и следва да бъде
отменено.
Основателността на предявените по делото
установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално-
правна легитимация на ответника да отговаря по същите. Поддържаният в този смисъл във
въззивната жалба на ответника довод за липса на доказано облигационно
правоотношение между страните е основателен.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/,
обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се
уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване
и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите
на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните
образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията
на водо-снабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения.Според дадената в § 1, т.2, б.“а“
от ДР на ЗРВКУ
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 14759/
2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
легална
дефиниция на понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически
или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от
приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/в редакция- попр., бр.93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005
г. на ВАС на РБ- бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени
имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/. Получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от
Наредбата.
При
съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
доказателства се налага извод, че ответникът В.Г. няма качеството потребител на
ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1
вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., тъй като не е установено по
делото, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/,
да притежава вещно право върху имота /право на собственост, право на строеж или
право на ползване/. Ответникът оспорва да е потребител на ВиК- услуги
в процесния имот: ап.24 на І етаж
в бл.*******“- гр. София, позовавайки се на липсата на доказателства за
притежавано от него право на собственост върху същия имот /писмен отговор на
исковата молба по чл.131 ГПК/. За установяване притежанието на вещно право
върху имота доказателства от страна на ищеца не са представени, въпреки
дадените му в този смисъл с доклада по чл.140 ГПК указания.
Действително
по делото са налице данни и доказателства, че в процесния имот са доставени ВиК
услуги, за което са съставени съответни карнети, само един от които е подписан
двустранно- от потребител и от служител на ищеца- водоснабдително дружество.
Тези карнети- според нормата на чл.32, ал.4 от Наредба № 4/ 2004 г., в случай,
че съдържат подпис на потребител, респ. волеизявление на същия, че е получил
описаното количество вода през съответния период, представляват документи,
удостоверяващи по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги. Те
обаче, не притежават доказателствена стойност за установяване принадлежността
на правото на собственост /или друго вещно право/ върху процесния водоснабден
имот към имуществото на ответника. В случая само един от представените по
делото карнети е подписан двустранно и предвид заявеното от ответника оспорване
на качеството му потребител на ВиК- услуги и посоченото по- горе
доказателствено значение на тези документи, не може да бъде обоснован извод за
доказаност и основателност на исковете.
Не могат
да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че в случая е налице
основание за прилагане на визираните в чл.176, ал.3 ГПК неблагоприятни
последици по отношение на ответника. Когато редовно
призованата и задължена страна, уведомена съобразно чл.176, ал.2 ГПК /каквото
уведомяване от СРС изобщо не е извършено по отношение на ответника Г./, не се
яви за да бъде разпитана, или се яви, но откаже да отговори на поставените й
въпроси, законът предполага, че с това свое поведение тя цели да се отклони от
признание на неизгодни за нея факти, и затова овластява съда да счете, че
фактите, спрямо които страната е възприела описаното поведение, са доказани. Направеното
от страната признание на неизгодни за нея факти е доказателствено средство,
установяващо тези факти, като разпоредбата на чл.175 ГПК задължава съда да
прецени това признание с оглед останалия доказателствен материал по делото. В
случая, обаче, притежанието на вещно право върху имота, респ. наличието на
облигационно правоотношение, обвързващо страните, не са от категорията
релевантни факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени чрез дадени
от ответника по реда на чл.176 ГПК обяснения, тъй като са в предмета на
доказване, за който доказателствената тежест принадлежи на ищеца /за което са
му дадени съответни указания от СРС в доклада по чл.140 ГПК/, при това
дължимото за тях доказване е главно и пълно. Ищецът дължи да докаже чрез допустими
от закона доказателствени средства обосноваващите спорното материално право
факти и обстоятелства, в частност- наличието на притежавано от ответника вещно
право, обосноваващо извод за възникване на облигационно правоотношение с ищеца,
като този елемент от приложимия фактически състав не може да бъде установяван
чрез даването на обяснения от ответника по реда на чл.176 ГПК.
Така, при
прилагане неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е легитимиран като
кредитор, а ответникът- като длъжник по спорните вземания за цената на
доставени в процесния имот ВиК- услуги. Исковете на „С.в.“ АД като недоказани и
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При тези
съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора решението на СРС в обжалваната част /включая частта относно
присъдените на ищеца разноски/ следва да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите 276.62 лв.-
главница, и 90 лв.- лихви за забава, като недоказани и неоснователни.
При този
изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски между
страните. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи да заплати на адв. Кр. Б.,
предоставила безплатна адвокатска помощ на ответника В. Г., допълнително сумата
54.75 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв, и на адв. В. Т.,
предоставил безплатна адвокатска помощ на длъжника в заповедното производство В.
Г., допълнително сумата 18.25 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗАдв.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ищецът „С.в.“ АД следва
да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС допълнително сумата 45.62 лв.- за възнаграждение на вещо лице,
платено от бюджета на съда.
Предвид
отмяната на постановеното от СРС решение в обжалваната част и възлагането на
сторените за първоинстанционното производство разноски в тежест на ищеца,
самостоятелното произнасяне по съществото на подадените от процесуалните
представители на ответника, претендиращи адвокатски възнаграждения по чл.38,
ал.2 ЗАдв, частни жалби срещу
определението по чл.248 ГПК се явява безпредметно. Доколкото производството по
чл.248 ГПК няма самостоятелен характер, разноски на платени на адв. Н. И. и
адв. С. Василева за подаването на частни жалби възнаграждения в случая не
следва да бъдат присъждани.
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 14759/
2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 22.06.2018 г., постановено
по гр.д.№ 57905/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 31
състав, в обжалваната част, в която по
предявени от „С.в.” АД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е
признато за установено, че В.М.Г. /ЕГН **********/ дължи на
„С.В.” АД
/ЕИК *******/ сумата 276.62 лв.- главница, представляваща цена на
услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода
1.03.2014 г.- 13.01.2017 г. за обект е адрес: гр. София, жк „*******, ведно със
законната лихва от 27.04.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата 90 лв.- мораторна
лихва върху посочената главница, дължима за периода 9.04.2014 г.- 15.02.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 20.05.2017
г. по гр.д.№ 26069/ 2017 г. на СРС, 31 състав, а също и в частта, в която на ищеца „С.в.”
АД са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК за заповедното и за исковото
производства, и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът В.Г. е осъден да
заплати по сметка на СРС сумата 45.62 лв.- за възнаграждение на вещо лице,
платено от бюджета на съда, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.В.” АД- ***
/ЕИК
*******/ срещу В.М.Г. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че В.М.Г. дължи на „С.в.” АД- *** сумата
276.62 лв.-
главница, претендирана като цена на услуги за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 1.03.2014 г.- 13.01.2017 г. за обект
е адрес: гр. София, жк „*******, ведно със законната лихва от 27.04.2017 г. до
изплащане на вземането, и сумата 90 лв.- мораторна лихва върху посочената
главница, дължима за периода 9.04.2014 г.- 15.02.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 20.05.2017 г. по гр.д.№ 26069/
2017 г. на СРС, 31 състав, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА „С.в.” АД- *** /ЕИК *******/ да заплати по сметка на Софийски градски съд допълнително сумата 45.62 лв. /четиридесет и пет лева и 62 ст./- разноски за платено от бюджетните средства на съда възнаграждение на
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „С.в.” АД- *** /ЕИК *******/ да заплати на адв. К.Б.допълнително
сумата 54.75 лв. /петдесет и четири лева и 75 ст./-
възнаграждение за осъществено в първоинстанционното производство безплатно
адвокатско представителство на ответника В.Г., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „С.в.” АД- *** /ЕИК *******/ да заплати на адв. В.Т.допълнително
сумата 18.25 лв. /осемнадесет лева и 25 ст./-
възнаграждение за осъществено в заповедното производство безплатно адвокатско
представителство на длъжника В.Г., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението по гр.д.№ 57905/ 2017 г. на СРС, І ГО, 31 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част, в която са
отхвърлени установителните искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на „С.в.” АД и на процесуалните представители на ответника В.Г.
са присъдени адвокатски възнаграждения по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.