Р Е Ш Е Н И Е № ......
гр. Враца, 08 декември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 09.11.2017
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М. Богданова
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 1220 по описа за 2017 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството представлява спорна съдебна администрация и се развива по
реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК/.
Образувано
е по искова молба на В.С. М. с ЕГН ********** *** срещу Х.П.С. с ЕГН **********
***.
В исковата молба се твърди, че страните не са сключвали граждански брак и са във фактическа раздяла,
като с влязло в сила решение по гр. дело № 308/2016 г. на Врачански районен съд
родителските права над децата са предоставени на бащата, а на майката е
определен режим на лични отношения с тях. На Коледните празници 2016 г.
възникнал проблем по изпълнение на съдебното решение, тъй като децата споделили
на майка си, че не им харесва да живеят при баща си и не искали да си тръгват
от дома на майката. Поддържа се, че бащата пътува много по работа и когато
децата са във ваканция, пътуват с бащата, тъй като той няма на кого да ги
остави, че бащата не се отнася достатъчно отговорно към родителските си
задължения /нееднократно е оставял децата без надзор и достатъчно грижи, от
което са страдали децата/, че бащата многократно е подавал неоснователни
сигнали срещу ищцата и нейния съпруг Н., както и че бащата упражнява психическо
и физическо насилие над децата /непрекъснато им се кара, настройва ги срещу
майката и бие децата, заплашвайки ги да не казват за това пред никого/.
Искането към съда е да бъде
изменен начина на упражняване на родителските права по отношение на малолетните
деца на страните С.Х.С. с ЕГН ********** и Ж. Х.С.с ЕГН **********, посочен във
влязло в сила решение по гр. дело № 308/2016 г. на Врачански районен съд, като
бъде определен режим на лични отношения на ответника с двете деца, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от 09.00 часа на съботния ден до
18.00 часа на неделния ден, с преспиване, 30 дни през летните месеци, които да
не съвпадат с платения годишен отпуск на ищцата, Коледните празници – на
нечетна година, Новогодишните празници – на четна година; определяне на
местоживеенето на децата при майката на нейния адрес; за осъждане на ответника
да заплаща на всяко от децата С.и Ж., чрез тяхната майка и законен представител
В.С. М., месечна издръжка в размер на по 115,00 лв., считано от 15.03.2017 г.
/датата на завеждането на исковата молба в съда/ до настъпването на
обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност е
предявен иск за промяна на режима на лични отношения на малолетните деца на
страните С.Х.С. с ЕГН ********** и Ж. Х.С.с ЕГН **********, като бъде определен
режим на лични отношения на ищцата с двете деца, както следва: всеки понеделник
и сряда от месеца с преспиване, всеки първи петък, събота и неделя от 17.00
часа на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден, с преспиване, 30 дни през
летните месеци, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на ответника,
Коледните празници – на четна година, Новогодишните празници – на нечетна
година, Великденските празници – един ден с преспиване, както и половината от
дните на пролетната ваканция на децата.
Исковата претенция е с правно основание чл. 127, ал. 2,
във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът Х.С. е подал писмен отговор, с който е оспорена
основателността на исковата претенция. Поддържа се с отговора, че след
влизането в сила на решение от 16.05.2016 г. по гр. дело № 308/2016 г. не са
настъпили обстоятелства, които да обуславят изменение на определените с
решението мерки и определяне на нови такива, както и че ищцата цели да пререши
вече приключил с влязло в сила решение правен спор. Твърди се, че ответникът работи
на нормиран работен ден с обичайното работно време и че полага ежедневни и
непрекъснати грижи по отглеждането и възпитанието на двете деца, като ги води и
взема от училище и извънкласни занимания, върши домакинските задължения,
осигурява им достатъчно социални контакти и полага усилие за преодоляване на
лошите навици на двете деца, които са трупани през продължителен период от
време. След предоставянето на родителките права на бащата майката и нейният
съпруг Н.М.започнали да използва опредения на майката режим на лични отношения,
за да оказват психически тормоз над децата и да ги настройват срещу бащата,
както и да създават проблеми на бащата при предаването на децата, следа като
същите са упражнявали режима си на лични отношения с майката. При нужда бащата
може да разчита на подкрепа от съседката си Ц.Л.. Искането към съда е да бъдат
изцяло отхвърлени предявените искове, както и да бъдат присъдени на ответника
направените деловодни разноски.
С протоколно
определение от 20.04.2017 г. съдът е постановил
привременни мерки по чл. 127, ал. 3 от СК относно упражняването на
родителските права по отношение на децата Х. и Ж., местоживеенето на децата,
режима на лични отношения и издръжката, до приключване на спора за родителски
права с влязъл в сила съдебен акт.
Като обсъди доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът
приема следното от фактическа страна:
От удостоверение, издадено въз основа на акт за
раждане № 300 от 16.03.2005 г. на Община Ш. и удостоверение, издадено въз
основа на акт за раждане № 793 от
13.07.2006 г. на Община Ш. се установява, че от съжителството на страните е
родено детето С.Х.С. с ЕГН **********, както и детето Ж. Х.С.с ЕГН **********.
С решение от
06.03.2014 г., постановено по гр. дело № 732/2014 г. на Врачанския районен съд,
влязло в законна сила на 14.05.2014 г., по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона
за защита от домашното насилие (ЗЗДН) е задължен Н.Ю.М.с ЕГН **********, който живее на съпружески начала с ищцата по
настоящото дело В.С. М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето
С.Х.С., като е отхвърлена като неоснователна молбата на ответника по настоящото
дело Х.П.С., в качеството му на баща и законен представител на децата С.Х.С. и Ж.
Х.С., за налагане на мерки по ЗЗДН спрямо ищцата по настоящото дело В.С. М..
С решение от 16.03.2015г., постановено
по гр. дело № 387/2015 г. по описа на Врачанския районен съд, по реда на чл. 5, ал.
1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) е задължен Н.Ю.М.с ЕГН **********, който живее на съпружески
начала с ищцата по настоящото дело В.С. М. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо детето С.Х.С., като е отхвърлена като неоснователна молбата на ответника по настоящото дело Х.П.С., в
качеството му на баща и законен представител на децата С.Х.С. за налагане на
други мерки по ЗДНН.
С решение от 22.07.2016 г.,
постановено по в. гр. дело № 355/2016 г. по описа на Окръжен съд гр. Враца,
влязло в сила на същата дата, по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН) е задължен С.П.М.с
ЕГН**********, баща на ищцата по настоящото дело В.С. М., да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето С.Х.С., като е отхвърлена
като неоснователна молбата на ответника
по настоящото дело Х.П.С., в качеството му на баща и законен представител на детето
С.Х.С.
за налагане на други мерки по ЗДНН.
Установява се от двата
изготвени по делото социални доклада на дирекция „Социално подпомагане” гр.
Враца, представени в съда съответно на 16.04.2017 г. и на 04.07.2017 г., както
и от изслушването на децата С.и Ж. по реда на чл. 15 от ЗЗДет., че двете деца
живеят заедно с баща си Х.С. на адрес ***.
Горепосочените
социални доклади съобщават следните правно значими обстоятелства: Ищцата В. М.
и ответникът Х.С. са живели на семейни начала до 2013 г., когато са се
разделили фактически. През месец ноември 2013 г. ищцата сключила граждански
брак с Н.М., от когото има дете М. на 2 години. Децата С.и Ж. са изключително
привързани към своя брат. След предоставянето на родителските права над двете
деца за упражняване от бащата с решение от 16.05.2016 г. по гр. дело №
308/2016 г. на Врачанския районен съд, ответникът е завил своето и на двете деца
желание да ползват услугите, предоставяни от Център за обществена подкрепа
(ЦОП) гр. Враца. По повод постъпила от ищцата молба за проверка на грижите,
които децата С.и Ж. получават при своя баща е извършено социално проучване, при
което се е изяснило, че децата са приели решението на съда да живеят с баща си
и знаят, че трябва да спазват режима на лични отношения, определен с решението.
Пред социалните работници двете деца са изразили желание да живеят с майка си и
да виждат често по-малкия си брат М., който много им липсва. Тъй като не е
възможно да живеят с майка си, двете деца са изразили желание по-често да я
виждат, но бащата не им е разрешил. До влизането в сила на решение от 16.05.2016
г. по гр. дело № 308/2016 г. на Врачанския районен съд ищцата редовно е посещавала планираните консултативни сесии
в ЦОП-Враца и е осигурявала редовното присъствие на децата, но с декларация от
03.11.2016 г. ответницата се отказала да ползва услугите на ЦОП-Враца лично за
себе си и спряла да посещава сесиите. По наблюдения на екипа на ЦОП-Враца към
момента ответникът се справя много добре с родителските си задължения и ангажименти
като се има предвид, че същият няма роднини и близки в гр. Враца, които да му
помагат и да го подкрепят. Бащата продължава да се грижи с много обич и
отговорност за двете деца, интересува се от постигнатите резултати в училище,
посещава родителските срещи, води децата на тренировки по плуване два пъти седмично,
учи децата да готвят и да разпределят дневния си бюджет. И двамата родители са
загрижени и за двете деца, като заявяват силна обич и привързаност към тях. При
извършеното социално проучване не е констатиран риск за здравето и живота на
децата, същите са добре обгрижвани от страна на бащата, задоволени са техните
здравни и образователни потребности, подсигурени са добри условия на живот,
позволяващи правилното им развитие, отглеждане и възпитание. На 01.02.2017 г.
вечерта, в дома на бащата, децата С.и Ж. са се скарали, като кавгата е
прераснала в бой помежду им. Тогава бащата влязъл в стаята на децата, скарал им
се и им ударил по един шамар. На следващия ден Ж. е заведена от майката при
съдебен лекар за освидетелстване на синина на лявата скула, за което е издадено
съответното съдебно-медицинско удостоверение. Ж. е комуникативна и отворена за
споделяне на преживяванията и емоциите си. Споделя, че не се разбира с брат си С.,
често се карат, обиждат и дори бият. С.също споделя, че Ж. много го дразни, че
често спорят с нея и се случва да я удари. Децата посещават майка си и извън
режима на лични отношения, определен от съда, с разрешение на бащата. Както в
дома на майката, така и в дома на бащата пред децата се говорят неща, които
засягат възрастните и техните взаимоотношения, предимно вербални атаки между
съпруга на майката Н.М.и бащата Х.С.. Двамата родители взаимно рушат своя
авторитет пред децата си, взаимно се обвиняват за дефицитите на своите деца,
вместо да насочат своето внимание и усилия да им помогнат да решат проблемите си и да
компенсират пропуските и затрудненията в една или друга област. Независимо при
кой от родителите живеят децата, те не намират спокойствие и не проявяват
необходимия респект и уважение към тях, тъй като и двамата родители не приемат
правото и възможностите на другия родител да се грижат адекватно за двете деца
и реагират абсолютно идентично, а именно с обвинения към другия родител за
липса на адекватни грижи за децата и за осъществено насилие над тях. И двамата
родители упорито и целенасочено водят
словесна война помежду си, обиждат се, говорят пред децата един срещу друг и
така пренебрегват нуждите на двете деца. Ж. и С.са обединени от идеята за
добронамереност във взаимоотношенията между родителите им, независимо от
съдебното решение за родителските права и раздялата между родителите, като и
двете деца споделят желание да бъдат изслушвани и чути и от двамата си
родители, като усещането на децата е, че това не се случва, тъй като и двамата
родители са твърде заети със себе си и своите взаимоотношения. Бащата много се
дразни от обидите на Н. към него, както и от желанието на Ж. да живее при майка
си и по-малкия си брат М., тъй като смята, че там е по-забавно. И двете деца не
проявяват признаци на деца-жертви на физическо насилие, а по-скоро липса на
респект към родителите им. И при двамата родители са налице добри
жилищно-битови условия, както и двамата родители получават доходи от трудово
правоотношение, които позволяват задоволяване на жилищните и финансовите нужди
на децата. С.и Ж. имат изградена емоционална връзка с брат си М., както и с
бабата и дядото по майчина линия – С.и С.М.
Изслушана по реда на
чл. 15 от ЗЗДет., Ж. заяви, че е в добри отношения и с двамата си родители, че
баща й полага добри грижи за нея и брат й, както и че тя и брат й редовно
поддържат връзка с майка си и бабата и дядото по майчина линия, за което бащата
е дал разрешение. Брат й С.само я закача и това я ядосва. Привързана е към
по-малкия си брат М., който живее при майка им и когато е в дома на майка си се
чувства добре. Тъй като не може да живее с двамата си родители, предпочита да
живее при майка си.
Изслушан по реда на
чл. 15 от ЗЗДет., С.заяви, че сестра му Ж. много го ядосва и го предизвиква да
я бие и удря. Баща му, когато С.казва нещо, което той не иска да чуе, започва
да поправя С.и да говори за съвсем друго. Случвало се е С.толкова да се ядоса
от постъпките на сестра си и баща си, че да му тръгне кръв от носа. Бащата
полага добри грижи за него и сестра му, но много бързо се ядосва и когато му
омръзне от споровете между двете деца, се ядосва и наказва и двамата. Разбира
се с майка си и със съпруга й Н. и когато е при майка си, се чувства малко
по-добре, защото се занимава с малкия си брат М., а и сестра му се занимава с М.
и го оставя на мира. Тъй като не може да живее с двамата си родители,
предпочита да живее при баща си.
Участвалият в съдебно
заседание на 20.04.2017 г. социален работник П. Узунова е направила пояснения,
че децата са достатъчно големи и конфликтите между родителите им им тежат. И
двете деца са комуникативни, чувствата се добре и при двамата родители.
Изслушана по реда на
чл. 59 от СК, майката В. М. заяви, че е
във влошени отношения с бащата Х.С., съпругът й Н. също е във влошени отношения
с Х.. Отношенията между малкия й син М. и С.и Ж. са много добри, като между М.
и С.има особено силна връзка. Майката не одобрява методите и причините за
налагане на наказания на децата от страна на бащата и счита, че на децата
трябва да се създаде среда, в която да бъдат изслушвани. По нейни наблюдения когато
са в нейния дом, децата първоначално се карат, а после се успокояват.
Изслушан по реда на
чл. 59 от СК, бащата Х.С. заяви, че отношения му с децата са прекрасни и няма
проблеми с тях, но е в лоши отношения с майка им и със съпруга й Н.. Пропуските
в хигиенните навици на Ж. и в знанията на С.в училище се дължат на майката, като
тя не му указва необходимото съдействие като родител на децата. Майката глези децата
и не им прави забележки, когато това е необходимо. При него има дисциплина и
ред, налагат се санкции за псуване, за показване на среден пръст, за обиди.
Може да разчита на помощ за децата на своя съседка-Ц.Л.. Случило се е веднъж
бащата да удари по един път С.и Ж., когато са се сбили.
По делото са събрани
гласни доказателства посредством разпита на свидетелите С. М.-майка на ищцата, П.П.-в
приятелски отношения с ищцата, Е.В.и М.Б.-близка на ответника.
Свидетелката С. М.
дава показания, че С.и Ж. са много буйни, често се карат и е необходимо да има
около тях възрастен, за да не стигат до бой. Бащата се грижи за децата, но те
имат страх от него, тъй като е по-строг. Работата на бащата е такава, че
понякога се прибира късно вечер в къщи и няма как постоянно да е при децата. През
лятната ваканция децата постоянно са били оставяни сами от бащата, който е бил
на работа. Счита, че децата се чувстват по-добре, когато са в режим на лични
отношения с майката или когато идват на гости на нея и съпруга й, както и че
битовите условия при майката са по-добри.
Свидетелят П.П. дава
показания, че бащата не помага на децата много с ученето, за разлика от
майката. Децата имат страх от бащата, защото ги наказва, бащата кара децата и
да готвят и да чистят. Майката полага адекватни грижи за децата и децата са
по-силно емоционално привързани към нея, като майката разполага и с чудесни
битови условия за отглеждане на децата.
Свидетелката Е. В. дава
показания, че по нейни наблюдения бащата на С.и Ж. е грижовен, води децата
всеки ден на покрития басейн в гр. Враца, за да плуват. Децата изглеждат
нормални, весели и щастливи, държат се нормално помежду си.
Свидетелката М.Б.дава
показания, че вижда децата всеки ден и че бащата се грижи много добре за тях,
създава им хигиенни навици и навик да спортуват. Свидетелката помага на бащата
при отглеждането на децата. Ж. се справя добре в училище, а С.среща
затруднения, но ходи на частни уроци, занималня, както и му помагат вкъщи. Бащата
се кара на децата, ако не си изпълнят поето обещание, но свидетелката не е
възприемала бащата да е бил децата.
Съдът, при
съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК счита, че показанията и на четиримата
разпитани по делото свидетели са добросъвестно и обективно дадени и ги
възприема, с изключение на показанията на свидетелката С. М. в частта, че
децата постоянно са оставяни сами вкъщи от бащата, тъй като в тази част
показанията са напълно опровергани от изготвените по делото социални доклади.
По делото е изготвена
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на бащата Х.С.,
майката В. М., детето Ж. и детето С., чието заключение е прието от съда и е
допълнено от двете вещи лица в съдебно заседание на 06.11.2017 г., от което се
установяват следните обстоятелства:
Бащата има формиран
родителски капацитет, както и ценност за семейство от типа на доминираща роля
на мъжа като глава на семейството и ясно разпределение на ролите в него в
семейството като доминант. В тази си позиция бащата изпитва силна ревност,
включително и към децата и отхвърляне на бившата си жена. Възприема като
свръхдоминантен ангажимента относно възпитанието и отглеждането на децата си,
което поражда съпротиви у него и не възприема участие на майката в отглеждането
и възпитанието на децата. Бащата не страда от психично заболяване и няма
зависимости, като е диференцирана личност с наличие на емоционална акцентуация
и умерено изявена реактивна агресивност. Ангажиран е с отглеждането на децата.
Майката В. М. има
запазена родителска гордост и способност да полага грижи за децата си. Майката
не страда от психично заболяване и няма зависимости, като е диференцирана личност,
има изградена емоционална и психическа зрялост, както и формирани роли на
майка, на жена и на съпруга. При нея не е изразена спонтанна агресивност, има
способност за конструктивно уреждане на спорове и конфликти, в определени
ситуации, преживявани като заплаха е възможна загуба на самоконтрол и
податливост на емоционално отреагиране. Ангажирана е с проблемите на децата.
Детето Ж. е
любознателна и общителна в група деца, със способност за конструктивно уреждане
на недоразумения, не е склонна към усамотяване, налице е активно търсене на подкрепяща
социална среда в лицето на приятели, не се установяват признаци на
моносимптомна невроза, себеуверена е и има желание за себедоказване. Има
категорична заявка за доминираща привързаност към майката, както и най-висок
процент предпочитание към сиблингите (двамата си братя), следвано от предпочитание
към бабата, дядото и други възрастни роднини.
Детето С.е затворен,
необщителен, склонен към усамотяване и уединение, без склонност към лидерство,
с нисък фрустрационен толеранс и умерено изявена склонност към конфликтно
отреаргиране, предимно в близко обкръжение. Изразена песимистична настроеност,
чувство на неразбраност и отхвърленост, понижено самочувствие, чувство за
безпомощност и обреченост, страх да остава сам. Високо ниво на личностна
тревожност, основен обект на тревога е бъдещото. Към момента на изследването е
леко забавен, апатичен, боязлив и тревожен. След раздялата на родителите С.отчита
промяна в собственото си поведение и го отчита като „неудобство и срам“. От
година и половина има данни за изследване и съмнения за припадъци и нощни
напикавания. Формирана реакция на агресия към сестра си Ж. с тенденция за
отхвърляне. Формирана зависимост от бащата. Наличие на импулсивно поведение с
насочена агресия (вербална и физическа) и смяна с потиснатост. Налице е моносимптомна
невроза в детско-юношеска възраст (вид психично разстройство), както и
съперничество между нея и сиблингите (брат и сестра). Моносимптомната невроза е
резултат от „двойна връзка“ в общуването с бащата и доминиране на бащата като
авторитет, без присъствие на обекта на майката. При двойната връзка има
създадена забрана, за която не е изрично казано, а е имплицитна, изразена
косвено чрез поведението, като при нарушаване на забраната е налице вербална
агресия. Изразен у детето дистрес. Според вещите лица е налице необходимост от
работа със С.и консултация в Клиника по детска психиатрия „С.Н. “ в гр. С., в
противен случай е налице голяма вероятност от неблагоприятни последици за
психиката на детето.
Други допустими,
относими и необходими доказателства не са представени по делото.
При така установеното се налагат следните правни
изводи:
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на Върховния
съд основание за иск по чл. 59, ал. 9 СК са изменилите се обстоятелства, които
съществено засягат интересите на детето, като под изменение на обстоятелствата
по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК се разбират както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и
възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при
ново разрешение, като във всички случаи съдът има задължение да обсъжда дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на
по-рано взетите мерки.
Към промените, засягащи
положението на детето, и обстоятелствата спадат:
влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък
подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се
разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите
обстоятелства; изпадане в невъзможност на
родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради
заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите
на страната и др.; загубване на родителския
авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на
детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от
двамата родители с трето лице.
Към промените, засягащи
мерките и тяхната ефективност спадат невъзможност да се изпълни решението
поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на
изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на
детето и невъзможност за прилагане на мерките; други случаи.
Обособена е и особена
група от изменени обстоятелства, породена от нововъзникналите права и
задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките по чл. 59,
ал. 9 СК, защото тези обстоятелства имат отношение към ефикасността на защитата
на детето и на положението му, а именно отчуждаване на детето по вина на
отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя,
който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител;
невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на
когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване
по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение,
отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични
грижи по отношение на детето.
Наред с горепосочените
правила и задължителни предписания, по които следва да се уредят отношенията
между страните, съдът на основание ЗЗДет. е необходимо да следи за най-добрия
интерес на детето, законово определение на който се съдържа в § 1, т. 5 от ДР
на същия закон, а именно: "Най-добър интерес на детето" е преценка
на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
В настоящия случай от
предходното разглеждане на спора за родителските права и родителската
отговорност, като според съда се установят както обстоятелства, обуславящи
извод за влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, така
и обстоятелства, обуславящи извод за подобряване условията на живот при другия
родител, като и двете групи обстоятелства са обективни, независещи от волята на
страните такива.
Към първата група обстоятелства
се отнася факта на порастването на най-малкото дете на майката М.-на две години,
който живее при нея и съпруга й Н. и свързаните с това обстоятелства: по-голяма
независимост на М., по-малка необходимост от ежедневно обгрижване от страна на
майка му, изградена емоционална връзка между М., от една страна, и по-големите
му брат и сестра С.и Ж., която е особено силна между М. и С..
Към втората група
обстоятелства се отнася факта на развитата от С.моносимптомната невроза, която е резултат от „двойна
връзка“ в общуването с бащата. Двойната връзка в общуването с бащата е
резултат от самите особености на личността на последния-възприемането като свръхдоминантен на
ангажимента относно възпитанието и отглеждането на децата, което поражда
съпротиви у бащата и невъзприемане на участие на майката в отглеждането и
възпитанието на децата. Установената от вещите лица моносимптомна невроза изисква
работа и консултация със специалист, като според съда дори при започване на
такава работа и консултация резултатите биха били ограничени, ако продължава да
е налице ежедневна и непрекъсната двойна връзка в общуването на С.с бащата.
Недоказани останаха твърденията на майката за осъществено от бащата над
децата физическо насилие, но е установено от доказателствата по делото, че
бащата проявява вербална агресия към децата, което поведение не съответства на
общоприетите стандарти за приемливо родителско поведение и родителски модел.
Съдът съобрази и силната привързаност на децата С.и Ж. едно към друго и
произтичащата от това необходимост децата да не бъдат разделяни, както и ясно
изразеното от Ж. предпочитание да живее с майка си. По отношение на ясно
заявеното от С.предпочитание да живее с баща си, съдът съобрази и установената
от вещите лица зависимост на С.от бащата.
По отношение на полагането на грижи и уменията за възпитание на децата,
подпомагането на подготовката за придобиване на знания и трудови навици,
моралните качества на родителите, социалното обкръжение и битовите условия,
привързаност между деца и родители и между децата и помощта от трети лица съдът
намира, че нито са налице нови обстоятелства, настъпили след последното
решаване на спора за родителските права над С.и Ж., нито от събраните по делото
доказателства може да се обуслови извод, че който и да е от двамата родители
има превес по отношение на тези обстоятелства.
При преценката на
всички доказателства, свързани с обстоятелствата, обуславящи интереса на децата,
съдът приема, че в най-добър интерес на децата С.и Ж. е упражняването на
родителските права по отношение на тях да бъде предоставено на майката В. М.,
като по този начин ще бъде подобрено цялостното положение на двете деца.
По местоживеенето на
децата С.и Ж.:
Предвид разрешението
на съда по спора за упражняването на родителските права, местоживеенето на
децата следва да се определи при майката, на нейния адрес.
По режима на лични
отношения:
При определяне на режим на лични отношения съдът следва в
достатъчна степен да осигури възможност на родителя да поддържа връзка с децата
си и да общува с тях, поради което настоящият състав намира, че на бащата Х.С. следва
да се предостави възможност да взема децата С.и Ж., както следва: всеки първи и
трети петък, събота и неделя от месеца с преспиване, от 18:00 часа в петък до
18:00 часа в неделя, на рождените
дни на децата през четните календарни години, една седмица през Великденската ваканция на децата при четна календарна
година, една седмица през Коледната ваканция на децата през нечетна календарна
година и един месец през лятната ваканция на децата по време, което да не
съвпада с ползването на редовния платен годишен отпуск от майката.
По издръжката:
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето
му-чл. 143, ал. СК. Размерът на тази издръжка се определя съобразно правилото
на чл. 142 СК-според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Към момента на приключване на съдебното
дирене минималната работна заплата за страната е в размер на 460,00 лв., т.е.
нормативно установеният минимум на издръжката възлиза на 115,00 лв.
С оглед данните по делото за нуждите на двете деца, които не надвишават
обичайните, получаваните от ответника доходи от трудово правоотношение и
обстоятелството, че детските издръжки са две, съдът намира, че размерът на
издръжката, която следва бащата да плаща на всяко от двете деца следва да бъде
определен на по 115,00 лв.
По разноските:
При този изход на
делото право на разноски възниква за ищцата, която ги е претендирала
своевременно. На ищцата се следват направените разноски за внесена държавна
такса-30,00 лв., депозит за вещи лица-500,00 лв. и платен (видно от
отбелязването в договора за правна помощ) адвокатски хонорар-450,00 лв., или
разноски в общ размер на 980,00 лв.
Възражението на
ответника за прекомерност на платения от ищцата адвокатски хонорар е
неоснователно, тъй като делото е фактическа и правна сложност, а уговореният
между ищцата и адвоката размер на адвокатския хонорар е близо до минималния
такъв, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен
съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 127,
ал. 2 от СК определените с решение № 299 от постановено по гр. дело № 308/2016 г. по
описа на Врачанския районен съд, влязло в законна сила на 27.10.2016 г., мерки
относно упражняването
на родителските права и родителската отговорност по отношение на децата С.Х.С. с ЕГН ********** и Ж. Х.С.с
ЕГН **********, като ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права на майката В.С. М. с ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на децата С.Х.С. с ЕГН
********** и Ж. Х.С.с ЕГН ********** при майката на
адреса на същата, който към момента на приключване на съдебното дирене по
делото е гр. Враца, ж.к. „*********ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на децата С.Х.С. с ЕГН ********** и Ж. Х.С.с ЕГН ********** с бащата Х.П.С. с ЕГН ********** ***, както следва: всеки
първи и трети петък, събота и неделя от месеца с преспиване, от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя, на
рождените дни на децата през четните календарни години, една седмица през Великденската ваканция на децата при
четна календарна година, една седмица през Коледната ваканция на децата през
нечетна календарна година и един месец през лятната ваканция на децата по
време, което да не съвпада с ползването на редовния платен годишен отпуск от майката.
ОСЪЖДА
на основание чл. 127, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от СК Х.П.С. с ЕГН ********** *** да заплаща на децата С.Х.С. с ЕГН ********** и Ж. Х.С.с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител В.С.
М. с ЕГН ********** ***, месечна
издръжка в размер на по 115,00
лв. /сто и петнадесет лева/ за всяко дете, или общо 230,00 лв. /двеста и тридесет лева/, считано от датата на влизане
на настоящото решение в законна сила, до настъпването на обстоятелства за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от момента на просрочието до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х.П.С.
с ЕГН ********** *** да заплати на В.С.
М. с ЕГН ********** ***
сумата 980,00 лв., представляваща
направени по делото разноски за държавна такса, вещи лица и адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Х.П.С. с ЕГН **********
*** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд държавна такса върху присъдената
детска издръжка в размер на 331,20 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Районен
съдия: