№ 914
гр. Варна, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20243110104181 по описа за 2024 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е с предмет предявени искове с правно
основание чл.344 ал.1 т. 1,2 и 3 от КТ, чл.128 от КТ, чл.226 от КТ, чл.86 от ЗЗД,
чл.49 от ЗЗД и чл.220 КТ.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Б.
Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул."П.С." №.... вх.А ет.5, ап.16 срещу
ответника "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на управление: гр. Варна
п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4 съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на следните искове, както
следва:
1/ конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед от
21.02.2024г., издадена на основание чл.326 КТ от „мениджърът на офис" М.Х.
2/ конститутивен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност –„
Асистент купувач " в ответното търговско дружество;
3/ осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 от КТ за осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение за времето на
оставането му без работа, поради незаконното уволнението, с начална дата
15.02.2024г., в размер на брутно трудово възнаграждение от 2319,65 лева месечно, за
период от не повече от 6 месеца или общо 13917,90 лева, от които към датата на
подаване на иска се дължат 4020,73 лева, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда – 08.04.2024г. до окончателното изплащане на
1
обезщетението;
4/ осъдителен иск с правно основание чл. 128, т.2 във вр. чл.242 от КТ
за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата в размер на 1160,70 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер за периода 11.05.2023г. до 31.01.2024г.;
5/ осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да му заплати сумата в размер на 76,21 лв., представляваща
лихва за забава върху неизплатеното допълнителното възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 1160,70 лева за периода от 11.05.2023г.
до 07.04.2024г. вкл.;
6/ осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да му заплати сумата в размер на 42,00 лв., представляваща
извършени от ищеца разходи за изпращане до ответното дружество чрез ЧСИ на
покана-предложение за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора помежду им;
7/ В условия на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че е налице
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, се предявява
осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.2 от КТ за осъждане на ответното
дружество да му заплати сумата в размер на 1546,43 лв., представляваща обезщетение
за забавено оформяне и предаване на трудовата му книжка за периода от 15.02.2024г.
до 05.03.2024г. вкл., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
в съда – 08.04.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се,че по силата на сключен трудов договор от 11.05.2023г. на
основание чл.67, ал.1, т.1 във вр с чл.70, ал.1 от КТ, Б. Г. Д. е приел да изпълнява в
С.С." ЕООД, ЕИК ............. длъжността "С.К.", на пълно работно време от 8 часа, с
основно месечно трудово възнаграждение от 2319,65 лева, което след изтичане на
изпитателния срок се увеличава на 2577,39 лева, и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % върху месечното
основно възнаграждение за всяка година трудов стаж.
Трудовият договор е сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя. Изпитателния срок е изтекъл, като работодателят не го е прекратил в 6 -
месечния срок, поради което, на основание чл.71, ал.2 от КТ, трудовият договор се
смята за окончателно сключен.
На 30.11.2023г. е било сключено допълнително споразумение към
трудовия договор, като е била изменена само длъжността на Б. Г. Д. от "С.К.“ на
„Асистент купувач".
Излага се, че на 08.02.2024г. Б. Г. Д. е бил привикан на среща с М.Х.
изпълняващ функцията „мениджър на офис". М.Х. не е управител на ответното
дружество и не е директен началник на Б. Г. Д.. Според длъжностната характеристика,
„Асистент купувач" е пряко подчинен и отговаря пред Директора на отдел покупки г-н
Януш Пена, който е базиран и работи в офиса на компанията в гр. Шобо, Швеция. На
срещата от 08.02.2024г. не е присъствал нито прекия началник на Б. Г. Д., нито
управителят на дружеството Й.П.Р.
На тази среща М.Х. е наредил на Б. Г. Д. да не идва повече в офиса, както
и да си остави служебния лаптоп и мобилен телефон. След това му е заявил, че ще
прекрати трудовия договор на Б. Г. Д. считано от 15.02.2024г. Веднага след това на Б.
2
Г. Д. е била връчена от М.Х. попълнена почти изцяло бланка, наименована
„предизвестие", която е била предварително изготвена от изпълняващия функцията
„мениджър на офис" М.Х.. Б. Г. Д. е бил принуден от М.Х. да подпише тази бланка,
както и да попълни датите 08.02.2024г. и 15.02.2024г. Б. Г. Д. не е желаел да разпише
така представената му бланка, но го е направил, тъй като се е почувствал заплашен и
застрашен от обстановката и ситуацията, в която е бил поставен. Но волята и
желанието на Б. Г. Д. не е била да се разделя с работодателя си С.С." ЕООД. Отделно
от това ищецът е бил поставен в заблуждение и не е разбирал какво точно подписва,
тъй като в самата бланка са били описани норми нямащи нищо общо с основанията за
предизвестяване на прекратяване на трудов договор, а именно в бланката е описано, че
„на основание чл.67, ал.1 във вр с чл.70, ал.1 от Кодекса на труда КТ) се отправя
предизвестие за прекратяване на трудовия договор". А това са основания с които
работодателят би могъл да прекрати по своя инициатива в срока за изпитване трудовия
договор на служителя. Поради това Б. Г. Д. не е разбирал, какво реално е поискано от
него да попълни и разпише. Представителите на ответното дружество и в частност
М.Х. често са манипулирали по този начин и други служители на дружеството, като са
използвали същата бланка за прекратяване трудовите им договори, когато обаче
служителите все още са били в срок на изпитване. В конкретния случай „мениджърът
на офис" М.Х. не е обърнал внимание, че трудовият договор на Б. Г. Д. се смята за
окончателно сключен, поради изтичане на изпитателния срок, и в бързината да бъде
прекратено трудовото му правоотношение М.Х. го е принудил да разпише бланка, като
обаче не е отчел, че описаните в същата основания за прекратяване на трудов договор
са неприложими за Б. Г. Д. и съответно бланката не представлява предизвестие за
прекратяване на трудов договор, нито от страна на служителя, нито от страна на
работодателя.
На 28.02.2024г. Б. Г. Д. чрез „Български пощи" е получил от „С.С." ЕООД
заповед от 21.02.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание
чл.326 КТ.
На 11.03.2024г. Б. Г. Д. е получил от „С.С." ЕООД чрез частен съдебен
изпълнител отново същата Заповед от 21.02.2024г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл.326 от КТ.
Счита се, че извършеното от ответното дружество самоволно и
едностранно прекратяване на трудовия договор на Б. Г. Д. е незаконосъобразно, а
Заповед от 21.02.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание
чл.326 от КТ следва да бъде отменена. Счита се, че самата Заповед от 21.02.2024г. за
прекратяване на трудовото правоотношение страда от тежки пороци, а именно:
заповедта е издадена от лицето М.Х. който няма правомощията да прекратява
трудовите правоотношения със служителите, в заповедта не са посочени ЕИК на
дружеството работодател, както и наименованието и вида му, което представлява
нарушение на разпоредбата на чл.5, ал. 2 от Закон за Регистър Булстат.
Твърди се, че до момента ответното дружество не е изплатило на Б. Г. Д.
никакво допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит за нито един от месеците, от както е сключен трудовият договор. Излага се, че
към 31.01.2024г. „С.С." ЕООД дължи на Б. Г. Д. сумата от 1160,70 лева,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6% от месечното основно трудово възнаграждение
за всяка година трудов стаж на ищеца.
3
Твърди се, че на 18.03.2024г. Б. Г. Д. е изпратил на „С.С." ЕООД покана-
предложение за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора помежду им, с която
ответното дружество е поканено да отмени незаконосъобразната заповед за уволнение
от 21.02.2024г., както и е предоставен срок за заплащане на дължими суми по трудовия
договор, представляващи неизплатено допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% от месечното основно трудово
възнаграждение за всяка година трудов стаж на ищеца. Поканата е получена от „С.С."
ЕООД на 29.03.2024г., но до този момент ответното дружество не е реагирало по
никакъв начин на отправената му предложение. Поради това Б. Г. Д. е принуден да
заведе настоящото гражданско дело, както и да поиска и възстановяване на
извършените разходи за изпратената покана, възлизащи на 42 лева.
В условия на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между Б. Г. Д. и „С.С."
ЕООД, то ищецът претендира изплащане от ответното дружество на обезщетение на
основание чл.226, т.1 от КТ, за несвоевременно издаване на необходимите му
документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. Според
работодателя трудовото правоотношение е прекратено на 15.02.2024, а ответното
дружество е приключило и предало трудовата книжка на Б. Г. Д. едва на 06.03.2024г. ,
т.е. със забавяне от 20 дена.
С оглед на изложеното , ищецът сезира съда с искане да уважи
предявената искова претенция, като моли ответникът да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски.
Посочва се следната банкова сметка на Б. Г. Д., на основание чл.127 ал.4
от ГПК: ............. Обединена българска банка (ОББ).
Ответното дружество "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес
на управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5,
ет.4, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба , в който се
излагат твърдения за неоснователност на предявените искове, поради което се моли
същите да бъдат отхвърлени.
Твърди се, че на 08.02.2024 г. от страна на ищеца Б. Г. Д., в качеството му
на служител на „С.С." ЕООД, е връчено предизвестие за прекратяване на сключения
между него и работодателя трудов договор, адресирано до М.Х. с което служителят
сам, по своя воля и инициатива, иска прекратяване на трудовото правоотношение.
Излага се, че М.Х. е лице, упълномощено от управителя на дружеството
Й.Р. по силата на нотариално заверено пълномощно от 18.03.2022 г., с peг. № 2106,
заверено от нотариус Светлана Димова, peг. № 363 на Нотариалната камара. Съгласно
описаното пълномощно в правомощията на М.Х. е включено представителство на
дружеството като търговски пълномощник, сключването и прекратяването на трудови
договори. Въз основа на горното, М.Х. разполага с правомощия за извършване на
всички действия, свързани с обикновената дейност на дружеството, включително
упражняване на работодателска власт.
Сочи се, че в полученото от работодателя предизвестие за едностранно
прекратяване на трудовия договор от страна на ищеца Б. Д., служителят е посочил
15.02.2024 г. като дата, считано от която трудовият договор следва да бъде прекратен.
По този начин служителят сам е преценил, че няма да се съобрази с уговорения,
съгласно трудовия договор, между страните 30-дневен срок на предизвестие при
прекратяване и е пожелал по-ранно напускане на работа.
Излага се, че във връзка с констативния характер на заповедта на
работодателя, твърденията на ищеца, че същата страда от тежки пороци, са
4
ирелевантни. В този смисъл съдържанието на заповедта не може да доведе до нейната
незаконосъобразност, тъй като конститутивното действие по прекратяването на
трудовото правоотношение настъпва автоматично с изтичането на срока на
предизвестието.
С оглед на горното , се моли да се отхвърли предявената искова
претенция , като неоснователна, както и да се присъдят сторените разноски.
Приет за съвместно разглеждане в настоящото производство е
предявеният в срока и по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК от ответника срещу ищеца
НАСРЕЩЕН ИСК с правно основание чл.220 от КТ за постановяване на съдебно
решение, по силата на което, да се осъди Б. Г. Д., ЕГН ********** да заплати на
„С.С." ЕООД сума в размер на 1794,97 лв., представляваща обезщетение, поради
неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор, за периода от
15.02.2024 г. до 09.03.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване
на насрещния иск в съда - 07.06.2024г. до нейното окончателно плащане, след
допуснато изменение на насрещния иск в проведеното на 13.02.2025 г. открито
съдебно заседание, на основание чл.214 от ГПК.
Излага се, че между ищеца Б. Гоергиев Д. и ответника „С.С." ЕООД е
сключен трудов договор на 05.06.2023г., по силата на който работодателят „С.С."
ЕООД възлага, а служителят Б. Гоергиев Д. приема да изпълнява длъжността С.К.,
НКПД 33433006. Съгласно чл. 7 от трудовия договор срокът на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение е 30 дни.
На 08.02.2024 г. от страна на Б. Г. Д. е връчено предизвестие по смисъла
на чл. 326 КТ за прекратяване на сключения между него и работодателя трудов
договор, адресирано до представителя на работодателя М.Х. с което служителят сам,
по своя воля и инициатива, иска прекратяване на трудовото правоотношение.
В полученото от работодателя предизвестие за едностранно прекратяване
на трудовия договор от страна на Б. Д., служителят е посочил 15.02.2024 г. като дата,
считано от която трудовият договор следва да бъде прекратен. По този начин
служителят сам е преценил, че няма да се съобрази с уговорения съгласно трудовия
договор между страните 30-дневен срок на предизвестие и е пожелал по-ранно
прекратяване на трудовия договор.
Счита се, че по този начин ищецът се е възползвал от правото си да
прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на предизвестието, съгласно чл. 220
КТ, вследствие на което дължи обезщетение на работодателя в размер на брутното
трудово възнаграждение за периода на неспазеното предизвестие, т.е. за периода от
15.02.2024 г. до 19.03.24 г.
По изложените съображения, се моли да бъде уважен предявения
насрещен иск.
Посочва се банковата сметка на ответника, по която следва да бъде
изплатено обезщетението, на основание чл.127 ал.4 от ГПК: Банка: БАНКА ДСК ЕАД,
IBAN: ........... Титуляр: „С.С." ЕООД.
Ответникът по насрещния иск Б. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна,
ул."П.С." №.... вх.А ет.5, ап.16, в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявения
насрещен иск и моли същия да се отхвърли като неоснователен.
Оспорват се всички твърдения и обстоятелства, изложени от „С.С."
ЕООД, като неверни и неотговарящи на обективната действителност.
Счита се , че в действителност на 08.02.2024г. се е случило следното: Б. Г.
Д. е бил привикан на среща с М.Х. изпълняващ функцията „мениджър на офис". М.Х.
не е нито управител на ответното дружество, нито е директен началник на Б. Г. Д.. На
тази среща М.Х. е наредил на Б. Г. Д. да не идва повече в офиса, както и да си остави
служебния лаптоп и мобилен телефон. След това му е заявил, че ще прекрати трудовия
5
договор на Б. Г. Д. считано от 15.02.2024г. След това М.Х. е връчил на Б. Г. Д.
попълнена почти изцяло бланка, наименована „предизвестие", която е била
предварително изготвена от изпълняващия функцията „мениджър на офис" М.Х. като
му е наредил да подпише тази бланка, както и да попълни датите 08.02.2024г. и
15.02.2024г. Б. Г. Д. не е желаел да разпише така представената му бланка, но го е
направил, тъй като се е почувствал заплашен и застрашен от обстановката и
ситуацията, в която е бил поставен. Но действителната воля на Б. Г. Д. не е била да
прекратява трудовия договор сключен със „С.С." ЕООД. Отделно от това Б. Г. Д. е бил
поставен в заблуждение и не е разбирал какво точно подписва, тъй като в самата
бланка са били описани норми нямащи нищо общо с основанията за предизвестяване
на прекратяване на трудов договор (чл.326 КТ), а именно в бланката е описано, че „на
основание чл.67, ал.1 във вр с чл.70, ал.1 от Кодекса на труда КТ) се отправя
предизвестие за прекратяване на трудовия договор". А това са основания с които
работодателят би могъл да прекрати по своя инициатива в срока за изпитване трудовия
договор на служителя. Поради това Б. Г. Д. не е разбирал, какво реално е поискано от
него да попълни и разпише, нито е възприемал гореописаната бланка като
предизвестие за прекратяване на трудовия му договор, още по малко пък по негова
инициатива. Представителите на ответното дружество и в частност М.Х. често са
манипулирали по този начин и други служители на дружеството, като са използвали
същата бланка за прекратяване трудовите им договори, когато обаче служителите все
още са били в хипотезата на срок на изпитване. В конкретния случай „мениджърът на
офис" М.Х. явно не е обърнал внимание, че трудовият договор на Б. Г. Д. се смята за
окончателно сключен, поради изтичане на изпитателния срок, и в бързината да бъде
прекратено трудовото му правоотношение М.Х. го е принудил да разпише бланка, като
обаче не е отчел, че описаните в същата основания за прекратяване на трудов договор
са неприложими за Б. Г. Д. и съответно бланката не представлява предизвестие за
прекратяване на трудов договор, нито от страна на служителя, нито от страна на
работодателя.
По изложените съображения, се моли да се отхвърли предявения
насрещен иск.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори по делото, че страните са били в трудово правоотношение,
което се установява от представения по делото Трудов договор от 11.05.2023г., сключен
между "С.С." ЕООД, в качеството му на работодател, от една страна, и Б. Г. Д., в
качеството му на служител, от друга страна, по силата на който ищецът е назначен при
ответното дружество на длъжността „С.К.“, с месторабота гр.Варна, ул.Петко Стойнов
№ 5 при работно време от 8 часа. При описание на данните на служителя изрично е
посочено, че общият трудов стаж на ищеца е 11 години, 8 месеца и 19 дни, а трудовият
му стаж по специалността е 0 години, 0 месеца и 0 дни. Съгласно разпоредбата на чл.4
- трудовият договор се сключва със срок на изпитване от 6 месеца. Съгласно чл.5 от
договора – за времето на срока на изпитване служителят получава основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 2319,65 лв., а след изтичане на срока на
изпитване, служителят получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на
2577,39 лв. Допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит е в размер на 0,6% върху месечното основно възнаграждение за
всяка година трудов стаж на служителя. Съгласно разпоредбата на чл.7 от договора,
срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 30 календарни дни.
Видно от представеното Допълнително споразумение от 30.11.2023г. към
Трудов договор от 11.05.2023г., считано от 01.12.2023г. заеманата от служителя
длъжност се променя и ще бъде „асистент купувач“.
6
Приобщено по делото е Предизвестие от 08.02.2024г. от Б. Г. Д. до
ръководителя на "С.С." ЕООД – М.Х. в което се посочва, че съгласно чл.67 ал.1,
свързано с чл.70 ал.1 от КТ, ищецът отправя предизвестие за прекратяване на трудовия
му договор, на основание чл.67 ал.1 от КТ, считано от 15.02.2024г. В предизвестието са
положени подписи на ищеца и работодателя.
По делото е представена Заповед от 21.02.2024г., подписана от М.Х. –
пълномощник на управителя на работодателя, с която на основание чл.326 ал.1 и ал.2
от КТ- прекратяване на трудовия договор от служителя с предизвестие, получено от
работодателя на 08.02.2024г., се установява, че поради изтичане на срока на
предизвестието, което е даденот от служителя и от самия него е определена по-малка
продължителност на този срок, а именно: искането му е трудовият договор да се
прекрати, считано от 15.02.2024г., със заповедта се установява трудовият договор от
11.05.2023г., сключен с Б. Г. Д., на длъжност Асистент купувач, за прекратен, считано
от 15.02.2024г. /15.02.2024г. първи неработен ден/. В т.2 от заповедта се посочва, че
служителят дължи на работодателя обезщетение по чл.220 от КТ за неспазено
предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за
неспазения срок на предизвестие за периода от 15.02.2024г. до 09.03.2024г. В т.4 от
Заповедта се указва на служителя да предостави на работодателя трудовата си книжка
за оформяне във връзка с прекратяването на трудовия договор. Заповедта е връчена на
ищеца на 11.03.2024г., който се е подписал лично в заповедта.
Приобщено по делото е уведомление за връчване на книжа от Частен
съдебен изпълнител Петя Иванова, рег.№ 883, с район на действие ОС-Варна, от което
се установява, че на ответника "С.С." ЕООД е връчена на 29.03.2024г. препис от молба
с вх.№ 9748/18.03.2024г. на ищеца Б. Г. Д. до работодателя, с която той отправя покана
към работодателя в срок не по-късно от 29.03.2024г. да отмени заповед от 21.02.2024г.
като незаконосъобразна, както и да заплати на ищеца сумата в размер на 1160,70 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 % от месечното основно трудово възнаграждение
за всяка година трудов стаж на служителя към 31.01.2024г. Представена е фактура от
01.04.2024г. на стойност 42,00 лв. за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител на
отправената покана до работодателя.
Представено е извлечение от трудовата книжка на Б. Г. Д., от което се
установява извършеното вписване на трудовия стаж на ищеца при ответното
дружество.
Приобщени по делото са платежни фишове и Справка за изплатени
трудови възнаграждения на ищеца.
Представени са болнични листи за временна неработоспособност на
ищеца в периода 13.02.2024г. – 13.03.2024г.
Приобщени по делото са Вътрешни правила за работна заплата и
Правилник за вътрешния трудов ред на „Сканджет Сървиз“ ЕООД.
Представено е нотариално заверено пълномощно от 18.03.2022 г., с peг. №
2106, заверено от нотариус Светлана Димова, peг. № 363 на Нотариалната камара, с
което управителят на ответното дружество Й.Р. упълномощава М.Х. за
представителство на дружеството като търговски пълномощник, включително и за
сключването и прекратяването на трудови договори.
В хода на делото са ангажирани специални знания в областта на
счетоводството посредством проведената съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Р. С., която не е оспорена от страните и която съдът кредитира като
компетентно изготвена и обоснована. Няма данни за начислявано допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6%
върху месечното основно възнаграждение за всяка година трудов стаж. Размерът на
дължимото обезщетение поради неспазен срок на предизвестие при прекратяване на
7
трудов договор по реда на чл. 220 от КТ за периода от 15.02.2024 г. до 09.03.2024 г. е 1
794.97 лева.
В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице
уточнява, че заеманите от ищеца длъжности в ответното дружество не са описани във
„Вътрешните правила за работна заплата“ на ответното дружество. Вещото лице
уточнява по отношение на размера на дължимото обезщетение по чл.226 от КТ, че
същото се определя за работните дни в рамките на процесния период. Последното
получено брутно трудово възнаграждение е описано в т.6 от заключението и е 2319.65
лв. за пълен месец. За месец февруари 2024 год. за всеки работен ден се дължи брутно
трудово възнаграждение размер на 110.46 лв.; за месец март 2024 год. – за всеки
работен ден се дължи брутно трудово възнаграждение размер на 115.98 лв. От 16.02.
до 28.02.2024г., като се изброят работните дни се умножава за месец февруари по
110.46 лв. и се получава за този период, за който иска ответната страна. Вземат се
предвид единствено работните дни.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе
следните изводи от правна страна:
С оглед характера на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по делото, а
именно: факта, че между ищеца и ответника е било учредено валидно трудово
правоотношение, по силата на което е заемал длъжността –„Асистент купувач“ в
ответното дружество; че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед от
21.02.2024г., издадена на основание чл.326 КТ от „мениджърът на офис" М.Х. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ; че предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение е било подписано от ищеца, който е бил заплашен и застрашен от
обстановката и ситуацията, в която е бил поставен и че същият е бил поставен в
заблуждение и не е разбирал какво точно подписва, а именно – предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение; факта, че е претърпял вреда под формата
на пропусната полза – да е останал незает по трудово правоотношение в рамките на
исковия период от време или зает по трудово правоотношение при по-ниско платена
работа; наличието на причинно-следствена връзка между уволнението и оставането
без работа; размера на полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ този на уволнението; несвоевременно предаване от страната на
ответника на трудовата книжка на ищеца; че в резултат на несвоевременно предаване
от страната на ответника на трудовата книжка на ищеца, последният е претърпял
вреди; обосноваване размера на вредите; забавата на ответника за заплащане на
претендираното обезщетение; факта, че ответникът е изпаднал в забава в плащане на
всяко от претендираните парични вземания, началния момент на забавата.
От своя страна в тежест на ответника да установи евентуално наведените
от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици - че законосъобразно е
упражнил правото си на уволнение на ищеца; че е налице посоченото в заповедта за
уволнение основание; срокът на предизвестието да не е отработен и да не е заплатено
обезщетение.
Относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Основният спорен въпрос се съсредоточава в това, дали ищецът е бил
заплашен и застрашен от обстановката и ситуацията, в която е бил поставен и че
същият е бил поставен в заблуждение и не е разбирал какво точно подписва, а именно
– предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение.
В тежест на ищеца по делото бе да докаже ,че е налице твърдяният порок
по отношение на едностранното му волеизявление за напускане на работа ,
обективирано в предизвестието до работодателя. На основание чл.44 от ЗЗД правилата
относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления
8
в случаите, в които законът допуска те да пораждат ,изменят или прекратяват права и
задължения, като в случая волеизявлението на ищеца попада в тази регламентация, тъй
като с него се цели прекратяване на нейното трудово правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.30 от ЗЗД заплашването е основание за
унищожаване на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна
или от трето лице да сключи договора, чрез възбуждане на основателен страх. За да е
налице заплашване е необходимо: 1/Действие на другата страна или трето лице, което
да е възбудило основателен страх у заплашвания чрез противоречащи на закона или
морала действия на психическа принуда; 2/ Действия, които да предизвикат
основателни страхови представи за предстояща злина, т.е. засягане на съществени
лични или имуществени блага или интереси на заплашената или на нейни близки, като
преценката за основателността на страха следва да бъде обективна и абстрактна - с
оглед на човек с нормален интелект и воля, а не с оглед на субективните качества на
конкретния заплашван; 3/осъществяването на тази злина да зависи в някаква степен от
заплашващия; 4/заплашването да е извършено за да застави заплашвания да извърши
сделка с определено съдържание; 5/да има причинно-следствена връзка между
заплашването и извършването на сделката от заплашваното лице, които предпоставки
не се установиха по делото.
Видно от приобщеното по делото предизвестие /л.11 от делото/, същото е
подписано от ищеца. Ищецът не оспорва авторството на подписа и текста, положен в
предизвестието. Последният признава, че собственоръчно е подписал предизвестието
за напускане, включително и че лично е попълнил датите 08.02.2024г. и 15.02.2024г.
Ищецът по никакъв начин не доказа твърденията си за осъществена от
страна на работодателя форма на принуда, сплашване и застрашаване. По делото няма
ангажирано нито едно доказателство от него в тази насока.
Не се установяват и твърденията на ищеца, че същият е бил въведен в
заблуждение при подписване на предизвестието за напускане. Последното е написано
с напълно ясно съдържание, в което изрично е посочено, че се отправя предизвестие за
прекратяване на трудовия договор на ищеца. Посочените в предизвестието разпоредби
не могат да обосноват извод за неяснота на изявлението за прекратяване на трудовото
правоотношение, т.к. съгласно разпоредбата на чл.70 ал.3 от КТ - през време на
изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов
договор, т.е. тази разпоредби са приложими и при трудов договор със срок за
изпитване, и при безсрочен трудов договор.
Вследствие на изложеното, настоящият съдебен състав формира извод, че
по делото не се доказа твърдяната от ищеца принуда, която да е била упражнена от
работодателя върху него, за да подпише предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение не по собствено желание, чрез упражнена психическа принуда и
възбуждане на основателен страх за живота,здравето, честта и имуществените му
интереси и че упражненото влияние било с такъв интензитет, който е представлявал
сериозна заплаха,довела до възбуждането у него на основателен страх. Недоказани
останаха и твърденията на ищеца за въвеждане му в заблуждение от страна на
работодателя при подписване на предизвестието. Недоказани останаха и твърденията
на ищеца за някакви порочни практики от страна на работодателя при предходни
прекратявания на трудови договори с други служители на дружеството.
Вследствие на изложеното, съдът формира извод, че ищецът Б. Д. е знаел
съвсем точно какъв документ е попълнил и подписал и съвсем съзнателно и
доброволно е прекратил договора си. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено
автоматично с изтичане на срока на предизвестие, дадено от самия ищец в
определения от самия него срок и ден.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че Заповед от
21.02.2024г. е издадена от лице, което няма правомощията да прекратява трудовите
9
правоотношения със служителите. От представеното по делото нотариално заверено
пълномощно от 18.03.2022 г., с peг. № 2106, заверено от нотариус Светлана Димова,
peг. № 363 на Нотариалната камара се установява, че М.Х. е лице, упълномощено от
управителя на дружеството Й.Р. за представителство на дружеството като търговски
пълномощник, за сключването и прекратяването на трудови договори. Въз основа на
горното, М.Х. разполага с правомощия за извършване на всички действия, свързани с
обикновената дейност на дружеството, включително упражняване на работодателска
власт. Неоснователно са твърденията и за порок по отношение на описанието на
работодателя, още повече, че при прекратяване на трудовия договор с отправяне на
предизвестие, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане на срока на
предизвестието (чл.335 ал.2 т.1 от КТ). Няма значение дали работодателят е издал
допълнителен акт, как е озаглавил този акт и какво е неговото съдържание. Дори
работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на
предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на
прекратяването е уреден в самия закон – това е датата, на която изтича срокът на
предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към момента
на изтичането му, а именно към момента на връчване на предизвестието се преценява
налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението. Тази заповед има
само декларативно значение и от това изявление на работодателя правни последици не
настъпват. Такива последици законът свързва с изтичане на срока на предизвестието.
По изложените съображения, предявеният конститутивен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ и
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ:
Неоснователността на предявения конститутивен иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя неоснователност и на обусловените от него
конститутивен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност –„ Асистент купувач " в
ответното търговско дружество и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение
за времето на оставането му без работа, поради незаконното уволнението, с начална
дата 15.02.2024г., в размер на брутно трудово възнаграждение от 2319,65 лева месечно,
за период от не повече от 6 месеца или общо 13917,90 лева, от които към датата на
подаване на иска се дължат 4020,73 лева, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда – 08.04.2024г. до окончателното изплащане на
обезщетението, които следва да бъдат отхвърлени.
Относно предявените искове с правно основание чл. 128, т.2 във вр.
чл.242 от КТ и с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит
на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в
процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов
договор. При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на
работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия.
По делото не са събрани доказателства, че ищецът Б. Д. е заемал същата,
сходна или със същия характер работа, длъжност или професия при никой от
предишните си работодатели. Наред с горното, още при подписване на трудовия
договор страните изрично са уредили този въпрос и служителят се е съгласил – в
точка 2, описание на данните на служителя, че признатият трудов стаж по
10
специалността му е 0 години, 0 месеца и 0 дни. Не случайно общият трудов стаж и
стажът по специалността са регулирани отделно и в сравнение един с друг.
Поради липсата на предходен трудов стаж на абсолютно същите
длъжности, които е заемал в С.С. ЕООД и в съответствие с чл. 12 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, работодателят не е длъжен да
заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6 %. 3.
Вследствие на изложеното съдът намира, че в конкретния случай не са
доказани предпоставките на чл. 12 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на ищеца, поради
което формира извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.
128, т.2 във вр. чл.242 от КТ , както и на обусловения от него иск с правно основание
чл. 86 от ЗЗД
Относно предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД:
Основателността на предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
предпоставя пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните
правнорелевантни факти, от които се ползва: противоправно поведение на служител
на ответника, изразяващо се в конкретно действие/бездействие; действително
претърпени вреди от ищеца, които да са настъпили вследствие на противоправно
поведение на служител на ответника; причинна връзка между вредата и
неправомерното действие/бездействие на служители на ответника; размер и характер
на понесените вреди.
Видно от представеното по делото уведомление за връчване на книжа от
Частен съдебен изпълнител Петя Иванова, рег.№ 883, с район на действие ОС-Варна,
на ответника "С.С." ЕООД е връчена на 29.03.2024г. препис от молба с вх.№
9748/18.03.2024г. на ищеца Б. Г. Д. до работодателя, с която той отправя покана към
работодателя в срок не по-късно от 29.03.2024г. да отмени заповед от 21.02.2024г. като
незаконосъобразна, както и да заплати на ищеца сумата в размер на 1160,70 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 % от месечното основно трудово възнаграждение
за всяка година трудов стаж на служителя към 31.01.2024г. Доколкото съдът формира
извод за липсата на незаконосъобразност на оспорената заповед, както и за дължимост
на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
полза на ищеца, то не е налице твърдяно противоправно поведение на служител на
ответника, довело до направените от него разходи за уведомяване на ответното
дружество, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с
правно основание чл.226, ал.2 от КТ:
С оглед отхвърляне на главния иск, съдът следва да се произнесе по
предявения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.226,
ал.2 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.226 ал.2 от КТ , работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които
той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като
трудовото правоотношение е било прекратено. Нормата на чл.226 ал.3 от КТ
предвижда , че обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово
възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване
на трудовата книжка на работника или служителя.
Съгласно разпоредбата на чл.350 ал.1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка
данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника или
служителя. При неизпълнение на това задължение, за него възниква друго задължение,
11
а именно- да заплати на ищеца обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за вредите, които той
е претърпял вследствие незаконното задържане на трудовата му книжка. Съгласно
разпоредбата на чл.226 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят
солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради
незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е
било прекратено. За да е основателен така предявеният иск, следва да има
неправомерно задържане от страна на работодателя на трудовата книжка на работника,
което не изисква установяването на виновно поведение, а е достатъчно установяване
на обстоятелството, че трудовия договор между страните е прекратен и след
прекратяването му липсва връщане на трудовата книжка на работника. Трудовата
книжка е основният удостоверителен документ относно фактите, свързани с трудовото
правоотношение. Разпоредбите на чл.350, ал.1 КТ и чл.6, ал.2 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж задължават работодателя незабавно да върне
трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение.
Както е разяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК на ВКС, при прекратяване на трудовото
правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения - да
впише данните, свързани с прекратяването, и да предаде трудовата книжка на
работника или служителя. Данните, подлежащи на вписване, са посочени в чл. 6, ал. 1
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След вписването им,
работодателят следва да предаде, т.е. фактически да предостави във владение на
работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са свързани и
обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където
работникът или служителят е престирал работната си сила. Изпълнението им следва да
е „незабавно“, т.е. в деня на прекратяване на трудовото правоотношение, като срокът е
императивно определен. В деня на прекратяване трудовото правоотношение
горепосочените две задължения на работодателя стават изискуеми и следва да бъдат
изпълнени.
Когато работникът или служителят е предал предварително трудовата си
книжка на работодателя и тя е в негово държане, задълженията на работодателя да я
оформи и да я предаде ще станат изискуеми в деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. При неизпълнение той изпада в забава от същия ден; Ако работникът
или служителят предаде трудовата си книжка на работодателя след деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, задълженията на работодателя да я
оформи и предаде ще станат изискуеми в деня, в който тя му е предадена. Ако по
някаква причина работодателят не изпълни в същия ден задълженията си, той изпада в
забава.
Във всички случаи, за да се освободи работодателят от последиците на
забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с
обратна разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
Трудовата книжка не може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено
от работника или служителя лице, освен ако последният не е дал изрично писменото
си съгласие за това.
За избягване на спорове между страните по трудовото правоотношение
относно обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си за връщане
на трудовата книжка, след вписване на необходимите данни, законодателят е въвел в
чл. 6, ал. 2 изр. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж изискването
датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя
да се отбележи в дневника за издаване на трудовите книжки по приложение № 1. По
този начин работодателят удостоверява изпълнението на задължението си за незабавно
предаване на трудовата книжка на работника или служителя след прекратяване на
12
трудовото правоотношение.
Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне
трудовата книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права на
работника или служителя, следващи прекратяването на трудовото правоотношение.
Неправомерното задържане на трудовата книжка може да доведе до ограничаване на
конституционното право на труд, защото без нея работникът или служителят не може
да постъпи на друга работа, както и до ограничаване на негови социалноосигурителни
права, с оглед невъзможността да получава обезщетения за безработица.
Както е разяснено и в мотивите по т. 2 от цитираното тълкувателно
решение, основателността на иска по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ се предпоставя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: прекратен трудов договор,
незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена
връзка с незаконното задържане.
Непредаването на трудовата книжка на работника от страна на
работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг работодател,
съответно - да реализира трудов доход, поради което законът презумира настъпилите
от незаконното задържане вреди. Съгласно чл. 226, ал. 3, пр. 2 КТ, обезщетението за
незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на
трудовото правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня
на прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка, т.е. размерът
на обезщетението е нормативно определен (така решение № 519/09.01.2012 г. по гр.д.
№ 1741/2010 г. на ВКС, ІV ГО, цитираното в него решение № 606/27.10.2009 г. по гр.д.
№ 908/2009 г. на ВКС, ІV ГО и др.).
В конкретния случай ищецът твърди, че трудовата книжка е била в
ответното дружество, което не е ангажирало доказателства, че същата е била
предадена на ищеца, поради което исковата претенция се явява доказана по основание.
Не е спорно в отношенията между страните, че трудовата книжка е
предадена на ищеца на 06.03.2024г. Следователно за периода от 15.02.2024г. – дата на
прекратяване на трудовото правоотношение до 05.03.2024г. вкл. – датата, предхождаща
предаването на трудовата книжка, се дължи обезщетение по реда на чл.226 от КТ.
Съгласно практиката на ВКС, законът , в текстовете на чл.226 ал.2 и ал.3
от КТ презумира , както настъпването на вредите ,така и техния размер ,без да е
необходимо да се доказват от ищеца( в този смисъл виж Р. № 335/ 07. 07.2003г. на ІІІ-
то гр.отд. на ВКС по гр. д.№ ...2001г. ; Определение № 557/ 01. 06. 2010г. на ІІІ-то
гр.отд. на ВКС по гр. д. № ... 2010г. Достатъчно е обективното неизпълнение на
задължението за връщане на трудовата книжка ,за да възникне в полза на работника
или служителя правото на обезщетение.
Вследствие на изложеното , съдът намира , че от съвкупния
доказателствен материал се формира изводът ,че ответникът незаконно е задържал
трудовата книжка на ищеца, след като трудовото му правоотношение е било
прекратено.
Съдът, като съобрази направеното от вещото лице уточнение в
проведеното по делото открито съдебно заседание относно начина на определяне на
дължимото обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за работните
дни в рамките на процесния период, намира, че същото е в размер на 1447,02 лв.
Ответникът не е представил доказателства за изплащането на дължимото
възнаграждение по чл.226 ал.2 от КТ, поради което съдът намира,че исковата
претенция с правно основание чл. 226 ал.2 от КТ следва да бъде уважена за сумата в
размер на 1447,02 лв. и и отхвърлена за разликата до предявения размер.
Предвид направеното искане, обезщетението се дължи, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 08.04.2024г. до
13
окончателното изплащане на обезщетението.
Относно предявения от ответника насрещен иск с правно основание с
правно основание чл.220 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.220 от КТ, страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестието. Плащането на посочената сума няма характер на
обезщетение за вреди, тъй като сумата е определена глобално и не е съизмерима с
някакви претърпени или дори предполагаеми вреди. По естеството си това плащане
представлява заместваща престация, която цели да замени дължимото спазване на
срока на предизвестието със заплащане на определената от закона сума.
Юридическите факти, от които възниква задължението по чл.220, ал.1 КТ,
са: прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие и изявление, че
предизвестието няма да бъде отработено. От доказателствата по делото се установява
наличието и на двете предпоставки за възникване право на обезщетение по чл.220,
ал.1 КТ в полза на работодателя.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, размерът на дължимото обезщетение, поради неспазен срок на
предизвестие при прекратяване на трудов договор по реда на чл. 220 от КТ за периода
от 15.02.2024 г. до 09.03.2024 г. е 1 794.97 лева.
По изложените съображения, предявеният насрещен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид направеното искане, сумата се дължи, ведно със законната лихва,
считано от подаване на насрещния иск в съда – 07.06.2024г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
По разноските:
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски
и надлежното удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски ,
съразмерно на уважените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че възражението на всяка от страните за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на другата страна не е
основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което не са
налице предпоставките за уважаване на това възражение, на основание чл.7 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претендираното и заплатеното от ищеца възнаграждение по предявените
с исковата молба седем иска е в общ размер от 900,00лв., т.е., предвид липсата на
уточнение в този смисъл, се приема, че възнаграждението се дължи по равно за всеки
от исковете, т.е. по 128,57 лв. на иск. Предвид изложеното, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата в размер на 120,31 лв., съразмерно на уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ответника се следва присъждане на разноски, съгласно приложения по
делото списък с разноските по чл.80 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковете и предвид уважения насрещен иск, на основание чл. 78 ал.1 и ал. 3 ГПК.
Претендираното и заплатеното от ответника възнаграждение по предявените с
исковата молба седем иска и по насрещния иск на ответника е в общ размер от
3000,00лв., т.е., предвид липсата на уточнение в този смисъл, се приема, че
възнаграждението се дължи по равно за всеки от исковете, т.е. по 375,00 лв. на иск.
Предвид изложеното, на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на 2649,11
лв., съразмерно на отхвърлените искове на ищеца и предвид уважения насрещен иск
на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК.
14
С оглед уважаване на иска с правно основание чл.226 от КТ, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и следващата
се държавна такса в размер на 4% върху цената на този иск в размер на 57,88 лв.,
както и сумата на заплатения от бюджета на съда депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 286,57 лева, съобразно уважения размер на предявените от
ищеца искове, за които е било необходимо заключението, на основание чл.78, ал.6 от
ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна,
ул."П.С." №.... вх.А ет.5, ап.16 срещу "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на
управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4
конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на
уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед от 21.02.2024г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна,
ул."П.С." №.... вх.А ет.5, ап.16 срещу "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на
управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4
конститутивен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност –„ Асистент купувач " в
ответното дружество, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна,
ул."П.С." №.... вх.А ет.5, ап.16 срещу "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на
управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4
осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за
осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение за времето на оставането
му без работа, поради незаконното уволнението, с начална дата 15.02.2024г., в размер
на брутно трудово възнаграждение от 2319,65 лева месечно, за период от не повече от
6 месеца или общо 13917,90 лева, от които към датата на подаване на иска се дължат
4020,73 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда
– 08.04.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна,
ул."П.С." №.... вх.А ет.5, ап.16 срещу "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на
управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4
осъдителен иск с правно основание чл. 128, т.2 във вр. чл.242 от КТ за осъждане на
ответното дружество да му заплати сумата в размер на 1160,70 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер за периода 11.05.2023г. до 31.01.2024г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна,
ул."П.С." №.... вх.А ет.5, ап.16 срещу "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на
управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4
осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да му заплати сумата в размер на 76,21 лв., представляваща лихва за забава
15
върху неизплатеното допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 1160,70 лева за периода от 11.05.2023г. до 07.04.2024г.
вкл., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна,
ул."П.С." №.... вх.А ет.5, ап.16 срещу "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на
управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4
осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да му заплати сумата в размер на 42,00 лв., представляваща извършени от
ищеца разходи за изпращане до ответното дружество чрез ЧСИ на покана-
предложение за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора помежду им, като
неоснователен.
ОСЪЖДА "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на
управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4
ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул."П.С." №.... вх.А ет.5,
ап.16 сумата в размер на 1447,02 лв., представляваща обезщетение за забавено
оформяне и предаване на трудовата му книжка за периода от 15.02.2024г. до
05.03.2024г. вкл., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в
съда – 08.04.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание
чл.226, ал.2 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до
предявения размер от 1546,43 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул."П.С." №....
вх.А ет.5, ап.16 ДА ЗАПЛАТИ на "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на
управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4
сумата в размер на 1794,97 лв., представляваща обезщетение, поради неспазен срок на
предизвестие при прекратяване на трудов договор, за периода от 15.02.2024 г. до
09.03.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на насрещния
иск в съда - 07.06.2024г. до нейното окончателно плащане, на основание чл.220 от КТ.
ОСЪЖДА "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на
управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4
ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул."П.С." №.... вх.А ет.5,
ап.16 сумата от 120,31 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул."П.С." №....
вх.А ет.5, ап.16 ДА ЗАПЛАТИ на "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на
управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4
сумата от 2649,11 лв., представляваща сторени от ответника съдебно-деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете на ищеца и за уважения насрещен иск, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от
ГПК.
ОСЪЖДА "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище и адрес на
управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с. № 5, ет.4
16
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд сумата от 57,88 лева, представляваща дължима държавна такса по
уважения иск с правно основание чл.226 от КТ и сумата от 286,57 лева – депозит за
вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, платен от бюджета на съда, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца Б. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр. Варна,
ул."П.С." №.... вх.А ет.5, ап.16 суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: ............. в Обединена българска банка (ОББ), на основание чл.127 ал.4 от
ГПК.
Присъдените в полза на ответника "С.С." ЕООД ЕИК: ....... със седалище
и адрес на управление: гр. Варна п.к. 9000, р-н Одесос, Южна промишлена зона, Б.Б.с.
№ 5, ет.4 суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: Банка: БАНКА
ДСК ЕАД, IBAN: ........... Титуляр: „С.С." ЕООД, на основание чл.127 ал.4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок , считано от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му , на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17