№ 834
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20201110144825 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 11.10.2021 г., подадена от
Сдружение с нестопанска цел „НИПОО“ срещу Държавен фонд „........“.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че във
връзка с извършваната от него лицензирана дейност по осъществяване на
професионално образование и обучение е подал заявление за участие в мярка 111
„......... за периода 2007 г. – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони. На 18.05.2011 г. между сдружението и ДФ „........“ е
сключен договор № ......... г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
програмата за „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение
на научни знания“, въз основа на решение за одобряване на заявлението за
подпомагане и проект № ............ Твърди, че с Анекс от ..... г. срокът на сключения
договор е бил удължен с шест месеца. Сочи, че е изпълнил задълженията си по
договора в съответствие с уговорените изискванията в чл. 4.18., 4.19., 4.23. и чл. 4.25.,
поради което на 15.01.2013 г. е подал заявка № .........../2/01 до разплащателна агенция
за междинно плащане по договора за отпускане на финансова помощ за проведените
одобрени курсове. Твърди, че на 21.05.2013 г. е било получено уведомително писмо за
одобрение № 114/111 с изх. № 01-6300/5213/15.05.2013 г., с което ответникът е
уведомил сдружението, че са наложени редукции на субсидията в размер на 132 863,30
лева. Посочва, че на основание чл. 4.13. от договора, ответникът е бил длъжен да
изплати в полза на сдружението предвидената финансова помощ в срок от три месеца
от постъпване на заявката за плащане, ведно с всички документи, доказващи
направената инвестиция, съгласно Наредба № 23 от 14.07.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „............ 2007 г. – 2013 г.
Твърди, че сдружението е изпълнило надлежно всички свои задължения, произтичащи
от договора, поради което на основание чл. 4.16. е имало право да получи изцяло
1
заявената финансова помощ, която е била неоснователно и незаконосъобразно отказана
от ответника. Поддържа, че сдружението е предявило претенциите си за главница по
съдебен ред, поради което с Решение № ...... г. по гр.д. № ........ г. по описа на Софийски
градски съд, I-10 с-в, потвърдено с Решение № ...... г. по възз.т.д. № ...... г. по описа на
С......., което не е допуснато до касационен контрол, ответникът е бил осъден да
заплати в полза на сдружението сумата от 109 600,08 лева, представляваща
неизплатената част от безвъзмездната финансова помощ по договора по заявеното
междинно плащане със заявка от 15.01.2013 г. Посочва, че на основание чл. 4.13. и чл.
5.1. от договора, ответникът е бил длъжен да изплати на сдружението финансовата
помощ в срок от три месеца от постъпване на заявката за плащане № .........../2/01 от
15.01.2013 г. Съобразно изложеното, е направено искане съдът да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 9864,01
лева, представляваща законна лихва за забава, дължима за периода 27.05.2017 г. –
15.04.2018 г., начислена върху сумата в размер на 109 600,08 лева, представляваща
неизплатената част от безвъзмездната финансова помощ по договора по заявеното
междинно плащане със заявка от 15.01.2013 г. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, допълнен със становище от 15.11.2021 г., в който излага
доводи за неоснователност на предявения иск. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Съобразно изложеното е направено искане съдът да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е положителен установителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Искът е допустим, като депозиран от лице, в полза на което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №
19951/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 161 състав,
и е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет
на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За основателността на обсъжданата искова претенция в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: наличието на главен изискуем дълг в посочения в исковата
молба размер и изпадане на ответника в забава за плащане на същия към 27.05.2017 г. –
началната дата, от която се претендира сумата, съобразно изложените фактически
твърдения в исковата молба.
В тежест на ответника, при установяване на горепосочените предпоставки, е да
докаже плащане на претендираната сума на падежа, респективно релевираните
правопогасяващи възражения в писмения отговор.
С определение № ........... /л. 122 и сл. от делото/, съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че
помежду им е сключен договор № .........../18.05.2021 г. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по програма „Професионално обучение, информационни дейности и
разпространение на научни знания“ от Програма за развитие на селските райони за
периода 2007 г. – 2013 г. със съдържанието, посочено в исковата молба.
С влязло в законна сила на 30.05.2022 г. съдебно решение № .......... г.,
постановено по гр.д. № .......... г. по описа на ............ /л. 107 и сл. от делото/, ответникът
е осъден да плати на ищеца, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 109 600,08
2
лв., представляваща неизплатена част от безвъзмездна финансова помощ по процесния
Договор № ......... г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по програмата за
„Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни
знания“ по заявеното междинно плащане със заявка от 15.01.2013 г., т.е. вземането за
главницата, върху която е начислено претендираното обезщетение за забава, е
установено с влязъл в сила съдебен акт.
Предвид факта, че се установи наличието на главен изискуем дълг, на
изследване подлежи въпроса изпаднал ли е в забава за плащане на дължимата
главница ответника, съответно на коя дата.
Видно от приложения по делото договор № ........... от 18.05.2011 г. /л. 12 и сл./,
ответникът се е задължил да представи на ищеца финансова помощ, изразяваща се в
пълно покритие на разходите на изпълнителя за осигуряване на професионално
обучение по мярка „......... за периода 2007г. – 2013г. В т. 4.13 е предвиден тримесечен
срок за изплащане на помощта, считано от подаване от страна на изпълнителя на
заявка за плащане, към която следва да бъдат приложени документите, доказващи
направените разходи при изпълнение на договора (така и в т. 5.1). Договорът е сключен
със срок за изпълнение 18 месеца от подписването му, продължен с още 6 месеца по
силата на анекс от ..... г.
Видно от приета заявка № .........../2/01 за междинно плащане /л. 27 и сл./, на
15.01.2013 г. ищецът е поискал определяне и изплащане в размер на договорената
финансова помощ, поради което тримесечният срок за плащане е изтекъл на 15.04.2013
г., към който момент вземането е станало изискуемо. По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, каквато се установява да е
процесната хипотеза, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Предвид
изложеното, на 16.04.2013 г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на
задължението си да заплати договореното междинно плащане, като от тази дата ДФ
„........“ дължи лихва върху неплатената в срок главница.
При така установените факти, съдът намира исковата претенция за основателна
и доказана.
По настоящото дело мораторната лихва се заявява с начална дата 27.05.2017 г.,
която следва датата на изпадане на ответника в забава и е съобразена с правилото на
чл.111, б. „в“ от ЗЗД, предвиждаща тригодишна погасителна давност за вземанията за
лихва.
Давността се прекъсва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
която е 27.05.2020 г., при положително решение по установителния иск – аргумент от
чл. 422 ГПК. Ето защо, претенцията за присъждане на лихва за забава върху
главницата от 109 600,08 лв. за периода 27.05.2017 г. – 15.04.2018 г. в размер на
9 864,01 лв. се явява основателна, а също и доказана по размер при изчисляване с
лихвен калкулатор от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника, че мораторната лихва за търсения
период не е дължима, тъй като главницата е била предмет на съдебно производство и
следователно изискуемостта й не е настъпила. С този довод се поддържа, че лихвата за
забава е дължима едва след влизане в сила на съдебното решение, с което се присъжда
главницата. Такъв довод не намира опора в нормативната уредба и противоречи на
разбиранията за справедливост в гражданските и търговски отношения между
страните. Изискуемостта на задължението произтича от договореното между страните
и настъпва с изтичане на крайния срок за плащане на главното вземане – три месеца от
подаване на заявката за междинно плащане. С настъпване на падежа платецът е
изпаднал в забава при установено незаконосъобразно редуциране на дължимата
финансова помощ. Това, че главницата е била предмет на съдебен спор, спира
3
течението на давността, но няма за ефект определяне на друг падеж от договорения
между страните. Да се признае такъв има две неправомерни последици – първо,
падежът да се определя от субект, който не е страна по правоотношението, а е само
правоприлагащ орган, и второ – да се даде възможност на неизправната страна по
договора да се освободи от отговорността за мораторна лихва, като оспори пред съд
дължимостта на главницата. Неоснователно е и релевираното възражение за изтекла
погасителна давност – при съпоставка между датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и началната дата, от която се
претендира мораторна лихва по делото, се установява, че вземането не е погасено с
изтичане на предвидената в закона тригодишна погасителна давност.
В обобщение, поради изложените съображения, предявения по делото от ищеца
положителен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът. В негова полза следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 196,82 лв. за
исковото производство за платена държавна такса.
В съответствие с разясненията, дадени в т. 12 на тълкувателно решение № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 19951/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 161 състав. Предвид
изложеното, в полза на ищеца следва бъде присъдена и сума в размер на 197,28 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство за държавна такса.
С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр.чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Държавен фонд „........“, БУЛСТАТ ..........., със седалище: град ............., дължи
на Сдружение с нестопанска цел „НИПОО“, БУЛСТАТ .........., със седалище и адрес на
управление: .........., със съдебен адрес: град ....., сума в размер на 9 864,01 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 27.05.2017 г.-15.04.2018 г., начислена
върху главница в размер на 109 600,08 лв., дължима по договор № ......... г. –
безвъзмездна финансова помощ по програма „Професионално обучение,
информационни дейности и разпространение на научни знания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), заявена за плащане със
заявка № .........../2/01 за междинно плащане от 15.01.2013 г., отказана с уведомително
писмо за одобрение № 114/111, изх. № 01-6300/15.05.2013 г. на ДФЗ-Разплащателна
агенция, Дирекция „ОППМРСР", отдел „МОМС", за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.06.2020 г. по ч. гр. д. № 19951/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 161 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Държавен фонд „........“, БУЛСТАТ
..........., със седалище: град ............., да заплати нa Сдружение с нестопанска цел
„НИПОО“, БУЛСТАТ .........., със седалище и адрес на управление: .........., със съдебен
адрес: .........., разноски за исковото производство в общ размер на 197,28 лв., както и
разноски за заповедното производство в общ размер на 197,28 лв.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5