Протокол по дело №38/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 128
Дата: 21 април 2023 г. (в сила от 21 април 2023 г.)
Съдия: Светослава Костова
Дело: 20232200100038
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 128
гр. Сливен, 20.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.ВА
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20232200100038 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата В. Ц. С., редовно призована, се явява лично и с адв.П. Д., АК –
Бургас, редовно упълномощен с пълномощно, представено с исковата молба.
Ответното ЗАД „ОЗК - З.“ АД, редовно призовано, се представлява от
адв.И.И., АК - София, съгласно пълномощно, представено с отговора на
исковата молба.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални преки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
АДВ.Д.: Поддържам исковата молба. Водим двамата допуснати
свидетели.
АДВ.ИЛИЕВ: Оспорвам исковата молба. Поддържам депозирания
отговор както и направените с него доказателствени искания.
Съдът пристъпва към устен доклад на делото по реда на чл.146 от
ГПК.
Предявена е искова молба от В. Ц. С. срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД, в която
се твърди, че на 29.06.2021г. около 13:00 часа на АМ Тракия км.248 +850 при
управление на МПС л.а. „Ауди А4“ с рег. № *** З.Г. И.а е нарушила
правилата за движение по пътищата и е допуснала самостоятелно ПТП, при
1
което е пострадала возещата се на предна дясна седалка в л.а. ищцата В. Ц. С..
За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
58/29.06.2021г. по описа на РУ Нова Загора. Образувано е ДП № 382/21г. по
описа на РУ Нова Загора, което е приключило с влязло в сила споразумение
от 06.04.2022г. по НОХД № 129/22г. на РС Нова Загора. Твърди се, че в
рамките на наказателното производство по категоричен начин е доказана
причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди на
ищцата В. Ц. С.. От техническа гледна точка действията на водачката на л.а.
„Ауди А4“ И.а, която не е контролирала непрекъснато ППС, което управлява,
както и обстоятелството, че същата е шофирала след употреба на наркотични
вещества, са били последователно в причинно-следствена връзка с
настъпването на ПТП. При процесното ПТП ищцата В. Ц. С. е получила
телесни увреждания, изразяващи се в счупване на лява бедрена кост с
дислокация, сътресение на мозъка, контузия на главата с наличие на
кръвонасядания в дясната половина в челната област, кръвонасядания на
двете очи, охлузвания на челото и гърба на носа, контузия на дясна ръка с
охлузване на кожата в областта на лакътната става и охлузвания по предната
повърхност на коленната става на левия крак. Извършени са няколко
оперативни интервенции, като получените от В. Ц. С. наранявания са
причинили силни болки и страдания. Лечението е включвало болничен
престой последващо обездвижване на засегнатия крайник и същевременно
ограничаване подвижността на ляв долен крайник за продължителен период
от време. Наложило се е спазването на постелен режим и използване на
патерици. Към датата на активния оздравителен период ищцата е била на 19 г.
и тези ограничения в живота й са формирали в нея усещането за
непълноценност, тъга, самота скука, които са провокирали психологическа
потиснатост и са се задълбочили проблемите със съня. По време на
възстановителния период се е наложило и закупуването на лекарства, за
които ищцата е заплатила сумата 4038,76 лева, съгласно фактури и касови
бонови, приложени към исковата молба. Предвид гореизложеното от съда се
иска да постанови решение, с което осъди ответното застрахователно
дружество да заплати на ищцата сумата от 35 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, както и сумата от
4038,76 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат
на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху двете претенции,
2
считано от момента на увреждането до окончателното изплащане на
задължението.
Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество.
По делото на 17.03.2023г. е депозиран писмен отговор. В същия се
навеждат възражения по основателността на исковата претенция, като се
твърди, че в голяма степен за получените увреждания вина има и
пострадалата, тъй като в нарушение на правилата на ЗДвП се е возила в МПС
без правилно поставен предпазен колан, поради което тялото й свободно се е
движило из купето, в резултат на което е настъпил вредоносния резултат.
Твърди се още, че ищцата е допринесла за увреждания, тъй като се е качила
при водача, за когото е знаела, че е употребил наркотични вещества, като по
този начин допълнително се е изложила на риск. Оспорват се твърденията, че
за пострадалата са възникнали всички описани в ИМ, по вид и характер,
вреди както и продължителността на възстановителния период. Оспорват се
твърденията за потиснатост, безсъние и други душевни страдания на ищцата,
като се сочи, че същите са в резултат на лабилната й психика и предходна
обремененост. Оспорва се иска и за имуществени вреди, тъй като
представените документи не могат да установят, че с тях са закупувани
лекарства и услуги във връзка с провежданото лечение по повод процесното
ПТП. Оспорва се изцяло претенцията за заплащане на сума в размер на 2250
лева, за които се твърди, че са платени на „Г.Х.“ ЕООД, тъй като не е ясно
същите за каква точно услуга или медикаменти са заплатени. Оспорва се
размера и на двете искови претенции, като прекомерно завишен. Оспорва се
акцесорния иск за присъждане на лихва, а именно техния размер и началния
момент, от който същите се претендират. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика
на автомобила, участвал в процесното ПТП. Заявени са доказателствени
искания.
С определение № 163/24.03.2023г. съдът се е произнесъл по наведеното
възражение за липса на местна подсъдност на спора. Същото не е обжалвано и
е влязло в законна сила. Съдът се е произнесъл и по доказателствените
искания.
По делото е изискано и приложено НОХД № 129/2022г. на РС Нова
Загора.
3
Правно основание на претендираните права – чл.432, вр. чл.380 от КЗ.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните – валидното
застрахователно правоотношение между лицето, управлявало МПС л.а.
„Ауди А4“ и ответното застрахователно дружество, депозираната на
01.10.2021г. от В. Ц. С. писмена претенция до ЗАД „ОЗК – З.“.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както
следва:
Ищецът следва да ангажира доказателства и проведе пълно и главно
доказване по отношение на механизма на процесното ПТП, получените
увреждания по вид, наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и получените увреждания, претърпените болки и страдания
по вид, интензитет и продължителност, извършените разходи по размер по
време на възстановителния период, здравословното състояние към момента
на ищеца, както и прогнозите за пълно възстановяване.
Ответникът следва да ангажира доказателства във връзка с наведените
от него твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат в следствие
поведението на ищцата В. Ц. С..
АДВ.Д.: Нямам възражения по доклада.
АДВ.ИЛИЕВ: Нямам възражения по доклада. Моля за произнасяне по
доказателственото искане, направено с отговора на исковата молба.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените свидетели.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на първия свидетел, както следва:
В. Д. И.А – 58г., българин, български гражданин, със средно специално
образование, разведена, реабилитирана.
СВИД.И.А: Майка съм на ищцата В. С.. Желая да свидетелствам.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
свидетелката В. И.а обещава да говори истината.
СВИД.И.А РАЗПИТАНА КАЗА: В деня на инцидента дъщеря ми В.
тръгна с приятелката си З. да вземат нейна приятелка от гр.София, казва се Т..
Когато те тръгнаха аз отидох на гости на другата ми дъщеря, която се казва
С.. Телефонът ми звънеше и аз видях, че звъни З.. Чудех се за какво толкова
4
звъни и накарах С. да й звънне. С. се обади на З. и тя й каза, че пътували и е
станала катастрофа. Настанала е паника, паника в смисъл голяма
притеснение, голямо чудо. Повторно С. я попита къде пътуват и тя дала
телефона на В., но В. не могла да обясни, и някакъв мъж, може би лекарят в
линейката, е казал, че пътуват за гр.Сливен за окръжната болница. Ние със С.
веднага тръгнахме за Сливен, за болницата. Пристигнахме. Казаха ни, че В. е
в спешното. Там не ни пуснаха. Стояхме и чакахме 3-4 часа във фоайето на
болницата, защото не ни пускаха. След 4-ия час се помолихме да ни пуснат да
я видя. Едно пълничко момче, не знам дали е лекар или санитар, дойде и каза,
че ще ни пуснат. С дъщеря ми С. бяхме, а тя е с малко дете. Една сестра каза
да влезем. Видяхме В.. Състоянието й беше трагично. Кракът й беше вирнат,
левият крак, на една шина. Цялата обезобразена, надута в отоци, очите й не се
виждаха. Носът й, всичко беше обезобразено. Питахме я как е. Аз плачех,
стана ми лошо. В спешното при нея стояхме 40 мин. 7 дни В. беше в
болницата в ортопедията. Сутрин идвах с автобуса и вечер се прибирах за
Ямбол. През целия ден бях при нея и й помагах. Аз я хранех, тя не можеше.
Беше на подлоги. Първите два-три дни беше на катетър, после го махнаха.
Тогава тя вече започна да се осъзнава. Каза, че я боли катетъра и го махнаха.
Беше на подлога, тъй като не можеше да се надига, всичко я болеше. Хранех я
аз през цялото време. Грижех се за нея, което се полага на една майка аз го
правих в болницата 7 дни. След като я изписаха другата ми дъщеря С. дойде с
колата и се прибрахме. Искаха да я транспортираме до Ямбол с линейка, тъй
като тя не можеше да се сгъва, но ни искаха много пари и ние отказахме. С
носилката я снехме долу и я настанихме в колата да легне отзад. Така
отидохме до дома й. Оттам почнах да се грижа за нея 3-4 месеца. Тя беше в
окаяно състояние, нито можеше да се движи, нито да яде, аз я хранех, на
памперси беше. Аз я къпех, аз я миех с мокри кърпи. 3-4-5 месеца, дори и
повече, тя не беше къпана. С мокри кърпи беше хигиената. След 40-ия ден
дойдохме тук на контролен преглед. Д-р Х. я оперира и д-р Ф.. Имахме
уговорка след 40-ия ден за контролен преглед. И пак по най-тежкия начин я
качихме отзад в колата да легне и я транспортирахме с другата ми дъщеря за
прегледа. Тя не можеше да слезе, не можеше да върви. Поискахме инвалидна
количка, за да я придвижим до кабинета в поликлиниката до окръжната
болница. Така минахме до 9-ия месец, ходене по мъките. През тези 9 месеца,
както и сега, аз продължавам да се грижа за нея, аз и другата ми дъщеря. Тук
5
в Сливен й направиха една операция. Сложиха й имплант, между 7 или 9
болта. Това, което го знам от лекарите, от д-р Х. и д-р Ф.. Имплантът сега а
махнат. До 9-ия месец идвахме при д-р Ф.. Когато дойдохме на последния
преглед, на 9-ия месец, той каза, че не може за 9 месеца да не заздравее крака.
Правиха снимки. Костта не се срещала, разминавала се на няколко см. Каза,
че трябва да се сложи нещо на оперирания крак, за да може да почне да
върви, да поема тежест и че трябва да се счупи и да се прави нова операция,
защото нямало как да заздравее. Прибрахме се в Ямбол и започнахме да
търсим други лекари. С дъщеря ми С., чрез нейна приятелка, се свързахме с
лекар от Стара Загора, д-р В.Р.. Отидохме там. Той я прегледа в спешния
кабинет в болницата „Стоян Киркович“. Видя снимките. Направихме нова
снимка, ние си я платихме. Ние си плащахме всички консумативи и
операцията в Сливен, и операцията в Стара Загора. Той видя снимките и каза,
че този имплант ще се махне и че се налага втора операция. Решихме да я
направим. Обадихме му се допълнително и се уговорихме. Отидохме на
16.05.2022г. и той ни прие в университетската болница „Стоян Киркович“.
Приеха ни в болницата, правиха изследвания, снимки, лекарства, рецепти,
ние сме си закупували всичко. Операцията беше планувана за 25.05.2022г. От
16.05.22г. до 09.06.22г., докато В. беше в болницата, аз бях плътно до нея.
Там лягах, там спях. Влезе в операция в 8 без 20 часа и я изкараха в 14 без 5
часа. Беше в много тежко състояние. 4 дни беше на системи, на
обезболяващи. Беше травмирана психически, много тежко беше. В болницата
в Стара Загора бяхме до 30-ти. От 30-ти ни преместиха в рехабилитационното
отделение. Там бяхме една седмица. Изписаха ни на 09.06.22г. и тогава се
прибрахме в Ямбол. Всеки месец ходихме на контролен преглед. Пак
правехме снимки. Д-р Р. каза, че нещата вървят, но с течение на години ще се
възстанови. За сега гарантира, той е лекар. Но тя е много травмирана. Страх я
е да се качи на кола. Вечер се стряска. Не може да спи като нормално дете.
Трепери цялата, изнерви се. Това много й повлия и тези две операции, и това
лечение много й повлияха на психиката. Като майка съм много разтревожена.
Дай Боже детето ми да се възстанови. Много тежко го преживява. Тя не знае
какво е станало по време на катастрофата, не помни нищо. Тя З. по принцип
си употребяваше наркотиците. При медицинската експертиза се установи, че
е употребявала наркотици, дали предната вечер, не знам. Аз като я видях З.
видимо не й личеше. Беше малко агресивна, беше нещо като в еуфория, но
6
видимо не й личеше, че е употребила. Тя си ги употребява с години, чувала
съм. Чувала съм от хора. Не мога да кажа дали дъщеря ми знае, че З.
употребява наркотици. И до ден днешен аз и другата ми дъщеричка се
грижим за В.. Не мога да кажа какви са тези наркотици, не зная защо и
поради какви причини З. употребява наркотици. В. в колата е била с колан. Те
тръгнаха от къщи и тя си сложи колан. Аз ги изпратих.
ПТП-то стана на 29.06.2021г., на Петровден. Операцията на крака беше
на 25.05.2022г., втората операция, която беше в Стара Загора. В Сливен
платихме 1350 лева, а в Стара Загора мисля, че 2225 лева. Имаме фактури за
тези разходи. Отделно сме закупували и лекарствата, които й изписваха.
Вземали сме касови бележки. Сега В. още не е възстановена от травмите.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетелката. Не възразяваме да бъде
освободена от залата.
Съдът освободи свидетелката от залата.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на втория свидетел.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетеля, както следва:
С. Ц. М. – 29г., българин, български гражданин, със средно специално
образование, омъжена, неосъждана.
СВИД.М.: Сестра съм на ищцата В. Ц. С.. Желая да свидетелствам.
Съдът предупреди свидетелката С. М. за наказателната отговорност по
чл.290 от НПК. Същата обещава да говори истината.
СВИД.М. РАЗПИТАНА КАЗА: В деня на инцидента бях в дома си, а
майка ми ми беше на гости. Каза ми, че В. имала желание да пътува да вземат
нейна приятелка от София и тя не е разбрала дали са тръгнали. Решихме да й
и се обадим дали са тръгнали. Обадих се по телефона, но вдигна шофьора на
автомобила, З. се казва. Тя каза, че са претърпели катастрофа и са в
линейката. Аз я попитах как е В.. Тя ми я даде по телефона, беше голяма
суматоха. Опитах се да я попитам къде са, накъде отиват, добре ли е. Тя
отговори, че не знае, пътуват в линейката. Мисля, че подаде телефона на
лекаря в линейката и той ми каза, че пътуват към окръжната болница в
Сливен и там да си я потърсим. Ние тръгнахме натам. Намерихме я в
спешното. Чакахме около 3ч. След като ни позволиха да я видим преди да я
преместят в отделението, влязохме при нея. Беше в лошо състояние. Тя беше
7
на легло, кракът й беше вдигнат, главата й беше надута, очите й бяха
затворени, не беше адекватна. Не знаеше къде е, плачеше. Казваше, че я боли,
не знаеше какво се случва. Доколкото можахме я успокоихме. След това ни
накараха да излезем, защото ще я местят в отделението по травматология.
Почакахме още няколко часа. Излезе лекарят със становище, че бедрото й е
счупено и трябва да се извърши операция. Той препоръча по-скъпият вариант
с имплант, тъй като тя е млад човек. Казаха ни, че на следващия ден до 10:00
ч. трябва да платим сумата от 1350 лева, тъй като операцията е насрочена за
11:00 часа и такъв бил реда. Платихме за импланта. На следващия ден не се
извърши операцията, може би трябваха още изследвания. Операцията беше
на по-следващия дена, заплатихме сумата и тя влезе в операция. Докато
сестра ми В. беше в болницата майка ми се грижеше за нея, тъй като аз имам
малко дете. Аз също помагах, но майка ми беше основно при нея. Тя не беше
в състояние да се грижи сама за себе си. След като я изписаха ни предложиха
вариант да я транспортират с линейка до Ямбол, но ние отказахме и я
прибрахме с моя личен автомобил. Лежеше на задната седалка, настанихме я
в легнало положение, кракът й трябваше да бъде изпънат. Някак си успяхме
да я настаним и си я транспортирахме в къщи. Мисля, че около 3месеца и
половина тя беше на легло, на памперси, не можеше да се изправя. На 40-ия
ден след операцията ходихме на контролен преглед, после всеки месец по
веднъж. Основно майка ми се грижеше за нея, аз й предоставях лекарства,
консумативи, тъй като те живеят в малко по-отдалечен район на града. Аз я
посещавах да видя как е. Посещавах я в седмицата по един-два пъти, когато
успеех. Всеки път, когато ходехме на прегледи аз бях с нея. Когато ходех да я
виждам тя беше на легло, на памперси, 3 месеца и половина не можеше да се
изправя, не беше в състояние. Майка ми я обслужваше, готвеше й, хранеше я.
В. не можеше да става и да ходи до тоалетна. След като й дадоха патерици
започна да се съвзема. Специални седалки има за тоалетната, за да е на по-
високо ниво. Така беше 5-6 месеца. Всеки месец ходихме на контролни
прегледи. Всеки път правеха снимка. Изписваха лекарства най-различни за
стимулиране на костната система, явно беше неуспешно. На 9-ия месец на
прегледа лекарят констатира, че не е нормално да не се възстановява и че е
трябвало до сега да се е калцирал. Предложи да натовари крака, за да може
да го стимулира. Варианта при тази стимулация обаче беше, че ако го
напрегне повече той ще се счупи и ще трябва втора операция. Решихме да
8
търсим второ мнение и чрез мои познати намерихме лекар в Стара Загора.
Там минахме на преглед през месец май. Лекарят там констатира, че според
него това не е бил правилния имплант, тъй като травмата била по-високо и
каза, че трябва нова операция и нов имплант. Назначи ни операция. Съобщи
ни сумата, която впоследствие се промени и стана по-висока, от 1700 лева
после мисля, че се завиши на 2250 лева. Заплатихме се я и сестра ми мина и
през втората операция. На 30-ти я изписаха. Влезе в рехабилитационната част
на болницата. Там беше още 7 дни и тогава я изписаха и си я прибрахме в
къщи под грижите на майка ни. Втората операция беше по-сложна, по-тежка,
тъй като беше минало дълго време със стария имплант и имаше сраствания,
трябваше да го разпробиват. Отне много време. Всъщност винтовете били
сраснали, те са четири, сраснали били за импланта. Сега сестра ми физически
се справя добре. Все още не е оставила патерицата. Изпитва болка и страх да
натовари крака. Бяхме на преглед и лекарят каза, че е почти готово. Тази
операция е успешна. То се вижда и по развитието й. Вече е с една патерица и
натоварва крака повече. Мисля, че физически е по-добре. Психически, в
началото беше уплашена. Не знаеше какво се случва. Не помнеше нищо,
може би заради травмите и силната болка. Изпитва страх да се вози в
автомобили или с висока скорост. Когато трябва да ходим някъде карам
спокойно, бавно, за да може тя да се чувства комфортно. Уплашена е. Чувам,
че нощем се събужда. Тя е била у нас, но не спим в една стая. Чувала съм я да
бълнува. Преживява инцидента по някакъв начин. Социалният й живот също
е на нула, тъй като се очаква тя като млад човек да излиза и да се забавлява, а
тя не може. Стоя 3-4 месеца в къщи без да излиза. В. не говори за инцидента,
може би се разстройва.
Бегло познавам З.. Не знам дали З. употребява наркотици, не съм
наясно. Аз не бях на мястото, от което са тръгнали З. и В.. Аз живея на
различно място. След като те са тръгнали майка ми дойде при мен и тогава ме
накара да се обадим да видим до къде са, дали са тръгнали. Обадихме се и
така разбрахме за инцидента.
И до ден днешен още я боли крака. Много я болеше в началото. Вече е
минало повече от година и половина и сега изпитва болка и дискомфорт, но
тогава беше нечовешко за нея. Всички документи сме събирали, когато сме
закупували лекарства, консумативи и за всичко, което сме платили имаме
документи. Имаше лекарства за разреждане на кръвта, за стимулация и тях
9
сме купували. Имаме платежни документи и за имплантите.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетелката.
Съдът освободи свидетелката от залата.
На основание чл.148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА И ПРИЕМА приложеното по делото НОХД № 129/2022г. по
описа на РС Нова Загора.
ДОПУСКА до разпит в следващо с.з. при режим на призоваване
свид.З.Г. И.а с адрес: ***.
На основание чл.195 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, която да
се изготви от вещо лице д-р Й. И. С., който след като извърши личен преглед
на ищцата и се запознае с материалите, приложени по делото, изготви
писмено заключение, в което подробно отговори на поставените от страните в
исковата молба и отговора на исковата молба въпроси, а именно:
1.Какви телесни увреждания е получила ищцата и кореспондират ли
същите с механизма на настъпване на ПТП-то?
2.Какво лечение е приложено, адекватно ли е било и каква е била
продължителността му?
3.Настъпили ли са усложнения по време на лечението на травмите?
4.Какви болки и страдания е търпяла, търпи и ще търпи ли за в бъдеще
ищцата?
5.Какъв е периодът за възстановяване на ищцата от претърпените
травматични увреждания и възстановила ли се е същата към настоящия
момент?
6.Има ли данни за характерните наранявания по тялото на пострадалата,
които се появяват при наличието на правилно поставен предпазен колан?
7.При какъв механизъм са получени травмите, този механизъм може ли
да бъде избегнат или ограничен при носенето на предпазен колан?
8.Ако пострадалата е била с поставен колан щяла ли е да претърпи
10
същите увреждания?
9.Какви са причините за настъпване на нараняванията?
10.Какъв е периода на оздравителен процес за ищцата и в кой етап от
него болките и дискомфорта отшумяват?
11.Има ли видимо изражение употребата на метамфетамин, предвид
приетото количество и установената концетрация? Как се отразява на
рефлексите и съобразителността при шофиране?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 400 лева, като 200 лева следва
да бъдат заплатени от Бюджета на СлОС и 200 лева, платими от ответното
застрахователно дружество в едноседмичен срок от днес по сметка
„Депозити“ на СлОС.
За контакт с ищцата моб.тел: № ********** - адв.П. Д..
На основание чл.195 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза, която
да се изготви от вещо лице доц. д-р инж. Х. В. У., което след като се запознае
с материалите по делото да изготви писмено заключение, в което подробно
отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси, а именно:
1. Да се опише подробно механизма на процесното ПТП, посоката и
скоростта на движение, видимостта, пътната маркировка и трафик.
2. На кое място в автомобила марка „Ауди“, модел „А4“ се е возила
ищцата?
3. Има ли данни пострадалата да е била с правилно поставен предпазен
колан?
4. Има ли данни за отворен аербег в автомобила марка „Ауди“, модел
„А4“ на мястото, където се е возил ищецът?
5. Каква е техническата причина за настъпване на процесното ПТП ?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 400 лева, платими от
ответното застрахователно дружество в едноседмичен срок, считано от днес
по сметка „Депозити“ на СлОС.
С цел събиране на допуснатите доказателства, съдът

11
О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА с.з. за 01.06.2023г. от 10:00 часа, за
която дата и час страните да се считат редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица доц. д-р инж. Х. У. и д-р Й. С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 12.05 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
12