Р E Ш Е Н И Е
№ 393
гр.Плевен, 05.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 461 по описа за 2021 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във връзка с чл.348 от НПК и чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 204 от 23.04.2021
г., постановено по НАХД № 375 по описа за 2021г., Районен съд – Плевен
е отменил Наказателно постановление № 20-0938-004661 от 27.10.2020г. на
Началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Плевен, с което на основание
чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на М.Ф.Ф. *** е наложена
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ОД на
МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Г.А., в която са наведени доводи, че съдебният
акт е неправилен и
противоречи на материалния закон. Оспорват се мотивите на районния
съд за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на АНО. Сочи се, че
в конкретния случай безспорно АУАН е изготвен от не очевидец и подписан от
свидетел не очевидец, като съгласно чл. 40, ал.3 от ЗАНН свидетел по АУАН може да бъде и не очевидец, ако
на мястото не е установен очевидец. Посочва се, че на мястото на ПТП, при
съставяне на АУАН не е имало други свидетели на нарушението, освен двамата
участници в ПТП, които безспорно не могат да бъдат вписани като свидетели в
АУАН. Посочва се още, че нарушението е установено, освен от данните на двамата
водачи и от огледа на материалните щети по двата автомобила - описани в протокола за ПТП №
179003/17.10.2020г. приложен по делото. Счита се, че районният съд не
е взел предвид и факта, че актосъставителят и
свидетелят по акта са служители от пътен контрол в сектор ,ПП“ и предвид
характера на длъжността си и спецификата на работа имат опита и познанията след
оглед на местопроизшествието и следите по автомобилите да преценяват механизма
на настъпване на ПТП. Счита се, че фактът, че на местопроизшествието не са
присъствали свидетели, не обуславя пречка за образуване на административно-наказателно
производство и налагане на административно наказание. Сочи се, че действително съда
е законово задължен да извърши служебна проверка на всички релевантни по делото
обстоятелства, с цел доказване наличието/липсата на нарушение, като в конкретния
случай, дори да е приел, че АУАН няма доказателствена
сила, (въпреки изричната разпоредба на чл. 189, ал.2 от ЗДвП) е следвало да
съобрази всички доказателства - писмени и гласни, в това число приложения
протокол № 179003/17.10.2020г. за ПТП и
дадените в съдебно заседание свидетелски показания на актосъставителя
и свидетеля по установяване на нарушението. Счита се, че съдът не е изпълнил
това свое задължение като незнайно защо не е кредитирал показанията на тези
свидетели, а наличието на протокола, отразяващ ситуацията на ПТП, въобще не е
споменат, камо ли обсъден в решението. Счита се още, че нарушението е безспорно
доказано, административнонаказателното производство е
правилно образувано и проведено, като в хода му не са допуснати процесуални
нарушения и НП е правилно и законосъобразно. В заключение се моли да бъде
отменено оспореното решение. Моли се да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение. Моли се, в случай, че бъде оставено в сила решението на PC-Плевен, и в хода на съдебното
следствие ответната страна претендира разноски, присъденият от съда размер да
бъде съобразен с минималния предвиден в Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът
ОД на МВР – Плевен не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – М.Ф.Ф. се явява лично, обяснява обстоятелствата, при които е
възникнало ПТП, като моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва решението на районния
съд да бъде отменено и потвърдено НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Ф. за това, че на 17.10.2020г. в
18:15часа на път Общински №1065 /Плевен-Пелишат/, непосредствено преди табела
гр.Плевен, с посока на движение към гр.Плевен, като водач и управлява л.а. *****
с рег.№***** извършва следното: Не избира скоростта на движение съобразно
релефа на пътя /остър десен завой/ и ограничена видимост, губи контрол над
автомобила, навлиза в лявата част на пътното платно, като частично излиза от
него, удря под ъгъл насрещно движещ се л.а. ***** с рег.№***** и реализира ПТП
с материални щети по двата автомобила; спрян от движение поради щети от
ПТП;водачът заявява, че не е съобразил завоя. Нарушението е квалифицирано по
чл.20 ал.2 от ЗДвП.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения, които водят до незаконосъобразност на наказателното
постановление и обосновават неговата отмяна, без да се разглежда спора по
същество. Счел е, че при съставяне на
акта е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, тъй като актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на
нарушението. В тази връзка е приел, че актосъставителят
е бил длъжен да осигури присъствието на двама свидетели, които са очевидци на
нарушението. Посочил е, че свидетелят по акта е свидетел по установяване на
нарушението, но не е очевидец, с което още при започването на административното
производство същото е опорочено. Приел е, че в конкретния случай е било
достатъчно при съставяне на АУАН да присъства поне един свидетел присъствал на
нарушението или такъв установил нарушението, за да бъде спазено изискването на
закона и акта да има доказателствена тежест. На
следващо място е приел, че при описание на нарушението са допуснати съществени
процесуални нарушения. Посочил е, че е следвало изрично да бъде отразена
скоростта на движение на МПС и какви са били конкретните особености на пътната
обстановка, с които водачът е следвало да се съобрази, а не както е направено в
процесния акт и НП, че деецът не е съобразил
скоростта с особеностите на пътната обстановка.
Решението е неправилно. Не са допуснати сочените от
районния съд съществени нарушения в хода на административно-наказателното
производство, които да обосновават отмяна на наказателното постановление само
на това основание. Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението, като според ал.3 при липса на такива свидетели, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В
ал.4 е прието, че когато нарушението е установено въз основа на официален
документ, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. В конкретният
случай, изрично в съставения АУАН е посочено, че свидетелят по акта С. К. е
свидетел при установяване на нарушението. Това обстоятелство се установява и от
разпита на актосъставителя Х. и на св.К., които
сочат, че са получили сигнал за ПТП, което са посетили и са констатирали
нарушението. Наличието на свидетел по установяване на нарушението, какъвто е
св.К., което е и изрично отбелязано в акта, налага извода, че при неговото
съставяне са спазени изискванията на чл.40 ал.1 от ЗАНН и не е било необходимо
да се осигурява присъствие на свидетел очевидец.
На следващо място, не е допуснато и нарушение на чл.42
и чл.57 от ЗАНН, тъй като при описание на нарушението и обстоятелствата при
неговото извършване са посочени всички елементи от състава му, включително е
посочено, че скоростта на движение не е била съобразна с релефа на пътя /остър
десен завой/ и ограничена видимост.
Предвид изложеното, настоящата касационна инстанция
счита, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения, които да са основание за отмяна на постановлението. Решението е
неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не е разгледал спора по
същество, следва делото да бъде върнато на друг състав на районния съд за
произнасяне по същество по жалбата с установяване извършено ли е от субективна
и обективна страна състава на нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП от Ф. и същото
дали е доказано. При новото разглеждане на делото, следва районният съд да се
произнесе и по искането за разноски, на основание чл.226 ал.3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 204 от 23.04.2021 г., постановено по НАХД № 375 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд Плевен за
ново разглеждане, при съобразяване с указанията дадени в настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/