№ 5349
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20211110125767 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК вр.чл.124 и сл ГПК
Образувано е по предявени от С. А. Д., ЕГН **********, адрес-гр.София, ж.к.„***”, ***,
срещу Д. Т. М., ЕГН **********, адрес-гр.София, ж.к.„***”, ***, при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове:
1) иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответната страна сумата 9 900,00 лв. със законна лихва от
25.01.2021 г. до окончателното й плащане на вземането-главница по договор за паричен
заем от 16.01.2018 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег.№***/16.01.2018 г.
на нотариус №558-А.Найденова, за която сума е издадена Заповед от 01.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№4453/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав;
2) иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2 997,50 лв.-мораторна неустойка за периода
01.02.2018 г.-25.01.2021 г. по чл.4.1 от договор за паричен заем от 16.01.2018 г. с нотариална
заверка на подписите на страните рег.№***/16.01.2018 г. на нотариус №558-А.Найденова, за
която сума е издадена Заповед от 01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№4453/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-
161 състав.
В исковата молба се твърди, че на 16.01.2018 г. ищецът е предоставил на ответника заем
от 9 900,00 лв. по силата на договор от същата дата с нотариална заверка на подписите на
страните. Съгласно чл. 1 от Договора за заем страните уговорили, че договорът има характер
1
на разписка и удостоверява, че заемната сума е получена от заемополучателя. В чл.2 от
договора страните уговорили, че заемната сума следва да бъде върната в срок до 31.01.2018
г., но към настоящият момент не е изпълнил това свое задължение. Не се оспорва
твърдението на ответната страна в заповедното производство, че ищецът е получил от
ответника по банков път сумата 2 050,00 лв., но тя не е за погасяване на процесния дълг, а на
друг заем между страните в размер на 2 500,00 лв. Неверни са твърденията на ответната
страна за извършвани плащания в брой на процесния заем. Със заявление
вх23005677/25.01.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
за процесните суми, която не е влязла в сила поради подадено възражение срещу нея.
Претендират се разноски по делото.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подадена извън срока по чл.131, ал.1 ГПК, и
уточнителна молба вх.№58495/24.09.2021 г. оспорва изцяло предявения иск. Поддържа, че
процесните задължения не са възниквали поради нищожност на договора за паричен заем
като сключен в противоречие със закона-ищецът е сключвал множество договори за заем по
занятие, но без лиценз и регистрация, което е забранено от закона (чл.252, ал.1 НК).
Оспорва мораторната неустойка по чл.4.1 от договора като прекомерна и крайно неизгодна.
Твърди, че е заплатил процесната сума на ищеца по банков път в периода 09.01.2019 г.-
07.11.2020 г. (общо 2 050,00 лв.) и в брой в периода м.март 2019 г.-08.01.2021 г. (общо
10 900,00 лв.), с което изцяло са погасени процесните задължения, които се претендират
повторно. Претендират се разноски по делото. Прави се евентуално възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение на ищцовата страна.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Между страните не е спорно и се установява, че на 16.01.2018 г. между страните в
писмена форма с нотариална заверка на подписите е сключен договор за заем за 9 900,00 лв.,
като е удостоверено и получаването на сумата от заемополучателя-ответник по делото (чл.1
от договора).
От ответната страна са представени извлечения от банкова сметка за извършвани
плащания по банкова сметка на ищеца.
Ищцовата страна в обяснения по реда на чл.176 ГПК заявява, че не е получавал пред
свидетели на посочените дати суми в брой от ответника в общ размер 10 900,00 лв., не е
имал регистрация или лиценз за извършване на лихварска дейност към 16.01.2018 г.
С Определение №10232/06.12.2021 г. на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК са приети за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства:
1) сключването между страните на договора за заем от 16.01.2018г.; 2) получаването на
заемната сума по този договор от заемополучателя-ответник по делото.
І. Относно иска по чл.422 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД „с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество”.
За основателността на иска по чл.240, ал.1 ЗЗД по делото следва да се установят следните
2
предпоставки:
1) съществуването на договор за заем между страните;
2) предаването на заемната сума на ответника;
3) изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума.
1. По делото не е спорно сключването на договор между страните и предаването на
заемната сума на ответника; това се установява и от представения писмен договор, в който
се съдържа и разписка да предаването на заемната сума.
2. Възражението за нищожност на договора за заем е неоснователно-липсват
доказателства или дори данни по делото за други заемни правоотношения на ищеца, поради
което доводите на ответната страна са изцяло недоказани. Извършено престъпление
(включително такова по чл.252, ал.1 НК) се доказва с влязла в сила присъда, съдебно
решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание или съдебно решение, с което е уважен установителен иск по чл.124, ал.5 ГПК,
каквито не са представени по делото. Дори и да се приеме, че ищецът извършва по занятие
дейност по предоставяне на кредити, без да е вписан в регистъра по чл.3а ЗКИ, това не води
до нищожност на сключения договор за кредит (Определение №1301/18.11.2015 г. по гр.д.
№5020/2015 г. на ВКС-IV г.о.).
3. Възражението на ответната страна за погасяване на дълга е частично основателно. По
делото са представени доказателства за извършени плащания от ответника по банкова
сметка на ищеца общо за сумата 2 050,00 лв., като фактът на плащането се признава от
ищцовата страна, която обаче не установи съществуването на други заемни правоотношения
между страните, за които тези плащания да се явяват частични погашения. С оглед датите на
извършените плащания-след процесния договор, и вписаните основания за плащанията
(„заем“ или „връщане на заем“) следва да се приеме, че тези плащания са погасявали
заемната сума по процесния договор и не могат да се отнесат като погасявания на
договорната неустойка, доколкото задължението за неустойка е самостоятелно, а платецът
не е посочвал с при плащанията, че погасява именно това задължение, а не главницата по
заема. Доказателства за други плащания не са представени.
По изложените съображения този иск е частично неоснователен.
ІІ. Относно иска по чл.422 ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД „Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват”.
Следователно вземането за неустойка възниква при следните предпоставки: съществуване
на договорно задължение, неговото неизпълнение, уговорка за неустойка при съответния
вид неизпълнение на задължението.
1. По делото не е спорно между страните, че между тях е сключен посоченият в исковата
молба договор, като в чл.4.1 от него е уговорено мораторна неустойка-за забавено
изпълнение на задължението за връщане на заемната сума, определена на 1% от забавената
3
сума дневно.
2. Възраженията за прекомерност и „крайна неизгодност“ на тази неустойка са
преклудирани като заявени след срока по чл.131 ГПК (в заповедното производство такива не
са заявени), поради което не следва да се обсъждат.
3. Клаузата за неустойка е действителна и не е нищожна като противоречаща на добрите
нрави. Неустойката би могла да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна
(ТР №1/2009 г. на ВКС-ОСТК, т.3, изр.ІІ). В случая, клаузата за неустойка в размер на 1%
върху забавената сума за всеки ден забава не може да се приеме за нищожна, независимо от
липсата на краен момент за начисляване. Уговореният между страните размер на
неустойката съответства на уговорения кратък срок за изпълнение на главницата и на такива
неустойки, а краен срок на начисляването й не е точно определен, а определяем-
прекратяването на забавата за главния дълг; отделен е въпросът за евентуалната
прекомерност на неустойката по размер, но с оглед преклудирането на това възражение този
въпрос не може да се обсъжда; по делото обаче тя се претендира в размер на законната лихва
за процесния период. В случая уговорената неустойка има за цел да санкционира
неизпълнението на ответната страна, като само от нейното поведение и изпълнението на
задълженията й зависи прекратяване на периода, за който се дължи процесната неустойка.
4. Доколкото се установи частичното изпълнение, то частично основателен е и искът за
неустойка. С оглед частичните плащания и техните дати при условията на чл.162 ГПК
съразмерно на извършените плащания искът е основателен за 2 794,03 лв., като следва да се
отхвърли за сумата над този размер.
По разноските: При този изход на спора по делото ищцовата страна има право на
разноски според уважената част от исковете-при общ размер на разноските в исковото
производство 1 457,90 лв. ищцовата страна има право на 1 203,17 лв. разноски.
Възражението на ответната страна за прекомерност на адв.възнаграждение в исковото
производство е неоснователно-то е под минимума по Наредба №1/2004 г. с оглед цената на
предявените искове; относно заповедното производство то е основателно с оглед
определянето на това възнаграждение върху ½ от размера на вземанията по заявлението,
поради което то следва да се намали до 1 500,00 лв. Така при съобразно частично уважените
искове ищцовата страна има право на разноски в заповедното производство в размер на
1 450,84 лв.
Ответната страна не е представила доказателства да е понесла разноски по делото, поради
което такива не ѝ се присъждат.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. А. Д., ЕГН **********, адрес-
4
гр.София, ж.к.„***”, ***, срещу Д. Т. М., адрес-гр.София, ж.к.„***”, ***, положителен
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, че ответникът Д. Т. М., ЕГН
**********, дължи на ищеца С. А. Д., ЕГН **********, сумата 7 850,00 лв. със законна
лихва от 25.01.2021 г. до окончателното й плащане на вземането-главница по договор за
паричен заем от 16.01.2018 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег.
№***/16.01.2018 г. на нотариус №558-А.Найденова, за която сума е издадена Заповед от
01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
по ч.гр.д.№4453/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата 2 050,00 лв. (над уважения размер от 7 850,00 лв. до пълния
предявен размер от 9 900,00 лв.).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. А. Д., ЕГН **********, адрес-
гр.София, ж.к.„***”, ***, срещу Д. Т. М., адрес-гр.София, ж.к.„***”, ***, положителен
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД, че ответникът Д. Т. М., ЕГН
**********, дължи на ищеца С. А. Д., ЕГН **********, сумата 2 794,03 лв. със законна
лихва от 25.01.2021 г. до окончателното й плащане на вземането-главница по договор за
паричен заем от 16.01.2018 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег.
№***/16.01.2018 г. на нотариус №558-А.Найденова, за която сума е издадена Заповед от
01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
по ч.гр.д.№4453/2021 г. на Софийски районен съд, І г.о.-161 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата 203,47 лв. (над уважения размер от 2 794,03 лв. до пълния
предявен размер от 2 997,50 лв.).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Т. М., адрес-гр.София, ж.к.„***”, ***, да
заплати на С. А. Д., ЕГН **********, адрес-гр.София, ж.к.„***”, ***, сумата 1 203,17
лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Т. М., адрес-гр.София, ж.к.„***”, ***, да
заплати на С. А. Д., ЕГН **********, адрес-гр.София, ж.к.„***”, ***, сумата 1 450,84 лв.-
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№4453/2021 г. на Софийски районен съд, І
г.о.-161 състав, за които е издадена Заповед от 01.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 01.03.2021 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5