РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Девня, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА ЕМ. ГОРЧЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120100652 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.422 ГПК, подадена от К. КР. ЦВ.,
ЕГН **********, Д. ДР. ЦВ., ЕГН ********** и Д. КР. ЦВ., ЕГН **********, чрез адв. Г.С. от ВАК, срещу СТ. Д.
Й., ЕГН ********** , за приемане на установено в отношенията между страните, че СТ. Д. Й., ЕГН **********,
дължи на Д. ДР. ЦВ., ЕГН **********, на Д. КР. ЦВ., ЕГН ********** и на К. КР. ЦВ., ЕГН **********,, в
качеството им на наследници на Кр.К. Ц., ЕГН **********, сума в размер на 15 000 лева по запис на заповед,
издаден на 17.02.2018г., с падеж на 30.03.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №293/2021г. на РС Девня. Претендира се и законната
лихва върху сумата от датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение – 16.03.2021г., до датата
на окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че на 17.02.2018г. СТ. Д. Й. е издал в полза на Кр. К. Ц. запис на заповед за
сума от 15 000 лв, с падеж на 30.03.2018г.
Твърди се, че вземането по процесния запис на заповед е станало изискуемо на падежа на същата, откогато
ответника е изпаднал в забава, като оттогава до предявяване исковата молба не е извършвал плащания.
Твърди се, че ответникът е подал възражение против издадената по реда на чл. 417 ГПК заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв.
Признава се, че ответникът е подписал процесния запис на заповед и че дължи по същия сума в размер на
2000 лв.
Твърди се, че между ответника СТ. Д. Й. и Кр. К. Ц. през м. ноември 2017г. била постигната устна
договорка за внос от чужбина на л.а. марка Мерцедес за сума от 30 000 лв, който л. а. щял да бъде продаден с
печалба от Кр. К. Ц. и получената сума, разделена между Кр. К. Ц. и СТ. Д. Й.. Уговорено било двамата да
участват поравно в инвестицията за закупуване на л.а.
Твърди се, че съдържанието на разговора между СТ. Д. Й. и Кр. К. Ц. станало известно на общ познат на
двамата – С. К., който изразил мнение, че няма да се получи нищо, защото Кр. К. Ц. бил много несериозен.
1
Твърди се, че на неуточнена дата в присъствие на свидетел - Пл. от гр. Девня, Кр. К. Ц. предал на ответника
по делото първата вноска от 4 000 лв на банкноти от по 10 лв., след месец Кр. К. Ц. предал на ответника по делото
втората вноска от 2 000 лв на паркинга на магазин Алати в гр. Варна.
Твърди се, че Кр. К.Ц. имал затруднения, тъй като щял да закупува жилище на сина си, и през м. Февруари
2018г. при нотариус Л. Гонова ответникът подписал на Кр. К. Ц. запис на заповед за сумата от 15 000 лв, като
ответника останал с впечатление, че след подписване на записа на заповед ще получи остатъка от 9 000 лв. След
подписване на записа на заповед се оказало, че Кр. К. Ц. няма пари, бил финансово затруднен, изминал период от
време и планираната сделка станала нереална.
Твърди се, че след една година Кр. К. Ц. помолил ответника да му върне депозита от 6 000 лв. за целта
дошъл лично в гр. Девня, където ответника в присъствието на свидетел М. Д. от гр. Девня му предал сумата от 4
000 лв, като обещал в кратък срок да му предаде и останалите 2 000 лв. Плащането не било отбелязано на записа
на заповед, като Кр. К. Ц. обещал да го унищожи.
Твърди се, че след известно време Кр. К. Ц. се обадил, тъй като синът му го препирал за останалите пари.
Ответникът отговорил, че е затруднен в момента, тъй като дъщеря му е болна. Кр. К. Ц. пак обещал, че ще
унищожи записа на заповед.
Твърди се, че Кр. К. Ц. починал внезапно през м. Октомври 2020г. и наследниците му инициирали
заповедно производство против ответника за сума в размер на 15 000 лв по издадения запис на заповед.
Между страните по делото няма спор относно обстоятелството, че на 17.02.2018г. СТ. Д. Й. като издател е
издал в полза на К. К. Ц. запис на заповед за сумата от 15 000 лв., с падеж на задължението на 30.03.2018г., с
нотариална заверка на подписа на СТ. Д. Й., извършена от пом. нотариус Г. Шопова при нотарус Л. Гонова, район
на действие РС Варна, рег. №1152 от 17.02.2018г. Ответната страна в отговора на исковата молба признава, че
дължи по така издадения запис на заповед сумата от 2 000 лв. Спорът между страните следователно е за разликата
над 2 000 лв до 15 000 лв
Така издаденият запис на заповед съдържа всички необходими реквизити, превидени в разпоредбата на чл.
535 ТЗ – наименованието “ запис на заповед ” , безусловното обещание на издателя да заплати посочената
парична сума, падеж, дата и място на издаване, място на плащане, името на лицето, на което трябва да се плати,
подпис на издателя. Към датата на предявяване на исковата молба падежът на задължението по ценната книга
вече е настъпил, поради което от формална страна ответникът дължи сумата по записа на заповед.
Видно от представените препис – извлечение от акта за смърт №2009/11.10.2020г. и удостоверение за
наследници с изх. №9400-К-166/12.10.2020г. на Община Вълчи дол Кр. К. Ц. е починал, като е оставил за свои
наследници ищците по делото.
Съдът счита, че оглед наведените твърдения в отговора на исковата молба в тежест на ответника е да
установи постигнато съгласие между Кр. К. Ц. и СТ. Д. Й. за внос от чужбина на л.а. марка Мерцедес за сума от
30 000 лв, който л. а. щял да бъде продаден с печалба от Кр. К.Ц. и получената сума, разделена между Кр. К. Ц. и
СТ. Д. Й. и твърдяната връзка между проектираната бъдеща сделка за внос от чужбина и продажба на л.а. на л.а.
марка Мерцедес за сума от 30 000 лв. и издаването на ценната книга в полза на Кр. К. Ц. / решение №
38/07.04.2015г. по т.д. №1008/2014г., I т. отд. на ВКС /.
Ответната страна за установяване на твърденията си ангажира гласни доказателства чрез разпита на двама
души свидетели.
В своите изявления пред съда свидетелят на страната на ответника П. Х. Ат., без родство и дела със
страните, излага, че преди две или три години станал случайно свидетел, когато ответникът получил пари в гр.
Вълчи дол. Излага, че заедно със С. и още едно момче с автомобил отишли в гр. Вълчи дол, където Стоян се
срещнал с някого и провел не повече от 5 минути разговор. Явства, че видял, как въпросния човек предал пари на
ответника. Излага, че по обратния път С. споменал, че с 4 000 лв кола не може да купи.
В своите изявления пред съда свидетелят на страната на ответника Панайот Христов Атанасов, без родство
и дела със страните, излага, че има борса за дърва в гр. Девня, близо до Общината, където ответника предал на
покойния бати Красьо сума от 4 000 лв. Свидетелят разбрал от разговора, че става дума за някакви 15 000 лв, с
които щели да купуват кола, като Кр. бил дал на С. 6 000 лв. Твърди, че бати К. казал на Ст. “ Като ми върнеш 2
2
000 лв, тогава ще ти дам записа на заповед “ .
Съдът счита, че ответната страна не установи твърдяната връзка между проектираната бъдеща сделка за
внос от чужбина и продажба на л.а. марка Мерцедес за сума от 30 000 лв. и процесния запис на заповед.
Свидетелите нямат преки и непосредствени възприятия относно постигнато съгласие за бъдеща сделка между
ответника по делото и наследодателя на ищците, нито един от тях не е бил очевидец на постигнатите уговорки
между тях – напр. относно сума, срок и др., като свидетелите не обясняват и защо е следвало ответникът да
подпише записа на заповед. Всъщност от показанията на първия от разпитаните свидетели на ответника се
установи, че непознатия за свидетеля човек предал на ответника в гр. Вълчи дол пари, но правните субекти си
предават парични суми на различни основания, при което дори да се приеме, че този непознат за свидетеля човек
е наследодателя на ищците / за което доказателства не бяха представени /, може предаването да е свързано с
погасяване на предходен дълг, дарствено намерение, мандат и други. От показанията на втория разпитан по
делото свидетел на ответника се установи, че е извършено плащане на сума от 4 000 лв. по издаден запис на
заповед от ответника на наследодателя на ищците, но това не е достатъчно, за да се отнесе плащането по
конкретния спор. Дори да се приеме с оглед дочутото от свидетеля при разговора, че плащането е във връзка с
покупка на кола за сума от 15 000 лв, както вече съдът посочи, не се установява, дали като обезпечение по това
правоотношение е бил издаден процесния запис на заповед от ответника.
След като ответникът не успя да докаже своите възражения, то за ищците не възниква необходимост да
навеждат твърдения относно каузалното отношение по повод, на което е издаден процесния запис на заповед.
Напълно достатъчно за уважаване на исковата претенция, е в исковата молба само да се твърди наличие на
вземане, основано на менителничен ефект – така напр. Решение №248/23.01.2015г. по т.д. №3437/2013год. на I
т.отд. на ВКС. Т. е. с оглед възраженията на ответника в отговора на исковата молба и тяхното недоказване за
ищците не е налице необходимост да доказват наличие на каузално правоотношение по делото.
Горните констатации налагат извода, че процесния запис на заповед материализира валидно породено
вземане в полза на наследодателя на ищците против издателя, чиято изискуемост е настъпила на посочения
падеж – 30.03.2018г. , поради което претенциите на ищците се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Върху сумата за главница се дължи и законна лихва от датата на подаване заявлението за издаване заповед за
изпълнение – 16.03.2021г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищците и сторените от тях разноски в размер на
300 лева за държавна такси и в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение. В полза на ищците следва да
бъдат присъдени и разноските в заповедното производство, които възлизат на 916,57 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СТ. Д. Й., ЕГН **********, дължи на Д.
ДР. ЦВ., ЕГН **********, Д. КР. ЦВ., ЕГН ********** и на К. КР. ЦВ., ЕГН **********, в качеството им на
наследници на Красимир Кънчев Ц., ЕГН **********, сума в размер на 15 000 лева /петнадесет хиляди лева / по
запис на заповед, издаден на 17.02.2018г., с падеж на 30.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение -16.03.2021г., до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д.
№293/2021г. на РС Девня.
ОСЪЖДА СТ. Д. Й., ЕГН **********, да заплати на Д. ДР. ЦВ., ЕГН **********, Д. КР. ЦВ., ЕГН
********** и на К. КР. ЦВ., ЕГН **********, сума в общ размер на 1100 лева / хиляда и сто лева / за разноски по
производството за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА СТ. Д. Й., ЕГН **********, да заплати на Д. ДР. ЦВ., ЕГН **********, Д. КР. ЦВ., ЕГН
********** и на К. КР. ЦВ., ЕГН **********, сума в общ размер от 916,57 лева / деветстотин и шестнадесет лева
3
и 57 стотинки / , представляваща разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4