№ 1146
гр. Плевен, 16.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430100940 по описа за 2021 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, по
чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр . 345, ал.1 от ТЗ, и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК *********,
против ИВ. Н. Н., ЕГН **********, за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.415 ал.1 от ГПК, че дължи на ищеца сумата от
общо сумата 463.55 лева и законна лихва от 18.09.2020 г. до изплащането на
вземането. Сочи се, че вземанията са начислени в 4 бр. фактури, включващи
неизпълнени парични задължения по Договор за мобилни услуги № *** и
Договор за лизинг от *** г., Допълнително споразумение № ***/*** г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги, за незаплатени далекосъобщителни
услуги в това число абонаментни такси, услуги, лизингови вноски и
неустойки. Сочи се, че е образувано заповедно производство по реда на чл.
410 от ГПК и че издадената заповед за изпълнение връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо воденето на исковото производство.
Претендират се разноски.
1
Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва исковете
като неоснователни, възразено е, че ответницата не е направила възражение и
не е изразила личното си становище. Твърди, се че в обстоятелствената част
на исковата молба се сочи само основанието за прекратяване на договора, но
не и други обстоятелства относно неизпълнението, липсват данни за
договорирани неустойки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери за установено следното: Със Заповед № ***/***г. по
ч.гр.д.№ ***/2020г. на ПлРС, съдът е разпоредил ответникът ИВ. Н. Н. да
заплати на кредитора „***“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от сумата 463.55
лева и законна лихва от 18.09.2020 г. до изплащането на вземането. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и съдът е указал на
заявителя – “***” ЕАД да подаде в едномесечен установителен иск за
дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което
сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.
Видно от представените от ищеца доказателства в кориците на ч.гр.д.№
***/2020г. на ПлРС, между страните са съществували сключени следните
договори: Договор за мобилни услуги № ***,включващ договор за лизинг от
***г., и Допълнително споразумение № ***/***г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Ищецът е изпълнил задълженията си по тези
договори, видно от приложените справки за общо потребление на гърба на
всяка от приложените по делото фактури, както следва: фактура № ***/***г.
за отчетен период 05.11.2018г. - 04.12.2018г., със срок за плащане - ***г.,
фактура № ***/***г. за отчетен период ***г. - 04.01.2019г., със срок за
плащане - 20.01.2019г., фактура № **********/***г. за отчетен период ***г. -
04.02.2019г., със срок за плащане - 20.02.2019г., както и фактура №
**********/***г. за отчетен период 05.03.2019г. - 04.04.2019г., със срок за
плащане - 20.04.2019г. Незаплащането на сумите по всяка от фактурите от
страна на ответника е видно от отбелязването във всяка следваща такава,
напр. сумата 120.24лв. от фактурата от ***г. е включена като задължения от
предходен период във фактурата от ***г. и т.н. Налице е и представена
покана за доброволно плащане от ищеца до ответника от 06.03.2019г. в който
момент задължението на ответника е било в размер на 217.40лв., без данни за
датата на получаването й. По делото е изготвена СИЕ, която след справка в
2
счетоводството на ищеца е установила, че по посочените фактури,
начисленията са както следва по вид: абонаментни такси, мобилни услуги и
текущи лизингови вноски – 217.40лв.; неустойки – 199.48лв. и лизингови
вноски при прекратяване на договора – 46.67лв., като общата сума е в размер
на 463.55лв. посочено е, че фактурите са надлежно осчетоводени съгл. НСС и
ЗСч., сумите не са платени към датата на приемането на СИЕ, установено е,
че сумата е в този размер, а не в размера на общата сума от 471.19лв., т.к. в
предходни периоди е имало надплащане от 7.64лв., което е приспаднато.
Посочено е, че неустойката в общ размер на 199.48лв. е от следните
компоненти: три стандартни месечни абонамента от 3.82лв. – общо 92.46лв. и
107.02лв. – неустойка, представляваща разликата от стандартната цена на
лизингованото устройство *** *** *** *** ***. От проверката на
счетоводството на ищеца, може да бъде направен извод, че най-късно на
датата на издаването на фактурата, включваща неустойки – ***г. ищецът е
прекратил предсрочно договорите с ответника. Ответникът не твърди или
доказва плащане по тези фактури, което сочи, че е било налице неизпълнение
от негова страна на договорните му задължения. В трите договора за мобилни
услуги, страните са уговорили, че в случай на прекратяване на договора по
вина на потребителя или при нарушение на задълженията му, последният
дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В чл. 11 ал. 2 от договора за лизинг също е
уговорена неустойка при разваляне на договора по вина на
лизингополучателя в размер на неплатените и оставащи лизингови вноски до
размера на общата цена, посочена в писмения договор. Цените на
абонаментите и устройствата са посочени в приложените договори. В
заповедното производство са представени ОУ на ищеца за взаимоотношения
с потребителите, от които е видно, че в чл. 71 е уговорено задължението на
потребителя да заплаща определените цени в сроковете, които са
индивидуално уговорени – посочени във фактурата, но не –по-късно от 18
дни след датата на издаването й, както и отговорността на потребителя съгл.
чл. 75 – при неспазване на което и да е задължение, вкл. и неплащането,
ищецът има правото на ограничи предоставянето на услугите или да прекрати
едностранно индивидуалния договор.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: С представените и неоспорени от страните Договори за
мобилни услуги и договор за лизинг, се доказа наличието на облигационна
връзка между ищеца и ответника по договор за услуги и договор за лизинг, а
представените фактури сочат потребление на услугите от предпочетените
номера от ответника. Във всеки един от договорите е налице декларация,
подписана от потребителя, че същият е получил ОУ на ищеца, а липсват
данни той да не се е съгласил с тези ОУ. В договора за лизинг – чл. 4, е
посочено, че при подписване на договора мобилното устройство се предава
във вид, годен за употреба на потребителя, т.е. в самият договор е
инкорпорирано приемо-предавателен протокол, който сочи изправността на
ищеца. С представените фактури за начисляване на месечни абонаментни
вноски и услуги ищецът доказа както своето изпълнение по договорите, така
и неизпълнението на ответника за заплащане на задълженията му – във всяка
от фактурите е било отбелязвано неплащането на предходната такава.
Неизпълнението на задължението на ответника по чл. 71 от ОУ,
допълнително се доказа от изготвената по делото СИЕ, потвърждаваща
начисляването и фактурирането на услугите, частичното плащане чрез
прихващане от предходни плащания, които са били редовни от страна на
ответника, липсата на плащания за исковите суми. Фактурите не са оспорени
от ответника по предвидената в чл. 31 от ОУ процедура – в 6 месечен срок от
тяхното издаване пред оператора, поради което съдът приема, че записаното в
тях като информация за размерите на абонаментни такси, използвани услуги,
вноски за лизинг, реално не е оспорено и е прието като размер от ответника.
Проследявайки поредността на незаплатените фактури – от ***г. до ***г.
съдът констатира продължително неизпълнение на задължения, отразявани
във всяка следваща фактура, което е основание по чл. 75 от ОУ ищецът да
прекрати договорите и дза начисли уговорената неустойка както по
отношение на договорите за услуги, така и по договора за лизинг.
От посоченото може да се направи извод, че е налице основанието -
неизпълнение, за начисляване на предвидените в двата вида договори
неустойки за предсрочно прекратяване, изрично посочени във фактурите. Не
е налице неравноправност на претендираните неустойки – обстоятелство,
което съдът служебно проверява, доколкото неустойка в размер на
4
тримесечните абонаментни такси изпълнява своите обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функция, и не представлява необосновано
високо обезщетение или неустойка, доколкото претърпените вреди за ищеца
са лишаване от абонат при сключен срочен договор. Неустойката при
разваляне на договора по вина на лизингополучателя в размер на неплатените
и оставащи лизингови вноски до размера на общата цена на устройството
също се явява справедлива, т.к. последиците за ищеца са лишаване
физически от мобилно устройство, което не може да бъде отдадено от него
на лизинг на друг абонат. Такова възражение би могло да бъде основателно
при твърдение за връщане на устройството, но такива факти по делото не се
твърдят. Възражението на особения представител за липса на уведомяване на
ответника за лично изразяване на становище по делото е неоснователно, т.к.
уведомяването следва от законовата фикция на чл. 47 ал.5 от ГПК, че
съобщението до ответника/в т.ч. и съдебните книжа към него/ се счита за
връчено от изтичане на срока за получаването му в канцеларията на съда.
Поради горното, съдът намира, че претенцията на ищеца в размер на
общо 463.55 лева., включваща всички задължения по договорите, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, се
явява доказана и следва да се уважи.
Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът
съобразява следното: Общо направените разноски на ищеца са в размер на
973.00лв.: 75лв. – ДТ, 360.00лв. – адвокатско възнаграждение и 300.00лв. -
внесен депозит за особен представител на ответника, и 238.00лв. –
възнаграждение за изготвяне на СИЕ, които следва да бъдат присъдени
изцяло. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски, като се съобразява пълното уважаване на
исковете, които са в размер на 385.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК,
5
ЧЕ ИВ. Н. Н., ЕГН **********, от гр. П., ***, ДЪЛЖИ на кредитора “***”
ЕАД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
сумата общо в размер на 463.55лв. – главница за неизпълнени парични
задължения по Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от ***
г., Допълнително споразумение № ***/*** г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, и законна лихва от 18.09.2020 г. до
изплащането на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
№ ***/***г. по ч.гр.д.№ ***/2020г. на ПлРС.
ОСЪЖДА ИВ. Н. Н., ЕГН **********, от гр. П., ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
“***” ЕАД, ***, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
разноски по исковото производство в размер на 973.00лв. и разноски по
ч.гр.д. № ***/2020г. на ПлРС, в размер на 385.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6