№ 386
гр. П., 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500599 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр. д.№ 566 по описа на
съда за 2020 година ,по иска на П. Д. Д. с ЕГН ********** от с. О., обл. П., ул.
„К. П.В.“ №12 - недееспособен, действащ чрез настойника си Р. М. П. с ЕГН
********** от гр. Б., обл. П., ул. „А.Г.“ №9 против М. К. А. с ЕГН **********
от с. О., обл. П., ул. „С.В.“ №21, е постановено унищожаването на основание
чл.31, ал.1 ЗЗД на сключеният между страните договор за продажба на
поземлен имот с идентификатор 53335.911.4 по КККР на с. О., обл. П.,
одобрени със заповед №РД-18-279/31.08.2017г. на ИД на АГКК,
представляващ нива с площ 9.261 дка, четвърта и пета категория на земята,
находяща се в землището на с. О., местност „О.“, при съседни имоти:
53335.913.13, 53335.911.5, 53335.701.25 и 53335.911.3, за който е съставен
нот. акт №67/24.09.2015г., том II, per. №2977, hot. д. №232/2015г. по
регистъра на Ю. В. - нотариус с per. №436 в НК.
Осъдена е М. К. А. с ЕГН ********** от с. О., обл. П., ул. „С.В.“ №21
да заплати на П. Д. Д. с ЕГН ********** от с. О., обл. П., ул. „К. П.В.“ №12 -
недееспособен, действащ чрез настойника си Р. М. П. с ЕГН ********** от
гр. Б., обл. П., ул. „А.Г.“ №9, съдебни разноски в размер на 781.98 лева.
В срок така постановеното решение е обжалвано от М. А. ,чрез
процесуалния си представител адв.К..
1
Излага оплаквания , че решението е необосновано, постановено е при
непълнота на доказателствата, при нарушение на процесуалните правила и в
противоречие на материалния закон.
Съдът бил длъжен да следи за процесуалната легитимация служебно.
Уважен бил иск на П. Д. Д. по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, въпреки че производството
не било заведено от негово име. Видно от депозираната искова молба ,искът
бил предявен от Р. М. П., в качеството й на настойник на П. Д. Д.. Никъде в
обстоятелствената част на исковата молба не се излагали факти и
обстоятелства, че ищец е П. Д.. Никъде в петитума не било направено искане
по отношение на П. Д. да бъде унищожена процесната сделка. Акцентирано е
само върху порочността на сделката и са изложени твърдения защо тя следва
да бъде унищожена. Въпреки това в определението си по чл. 140, ал.3 от ГПК
съдът приел, че ищец е П. Д. и не дал указания за отстраняване на
нередовността на така предявения иск.
Съдът се произнесъл по недопустим иск. Искът по 31, ал. 1 от ЗЗД за
унищожаване на договор за покупко -продажба на недвижим имот, за който е
съставен н.а. 67/24.09.2015 г., т. II, per. № 2977, н.д. 232/2015 г. по регистъра
на нотариус Ю. В. бил погасен по давност, което е преклудирало правото на
иск, предявен от настойника Р. П.. Първоинстанционният съд не приложил
правилно разпоредбата на чл. 32, ал.2 от ЗЗД, а именно от кога започва да
тече давностния срок по чл. 32, ал.2 от ЗЗД, в хипотезата на поставяне под
запрещение на прехвърлителя по процесната сделка.
Анализирани са доказателствата, касаещи извършването на сделката ,
поставянето на лицето под запрещение в светлината на изчисляване на срока
на погасителната давност. Подържа се ,че е изтекла и иска е погасен по
давност.
Едва след представянето по делото на протокола , с който е назначен
първия настойник ставало, ясно, че давността е изтекла. Това доказателство
било представено в съда на 29 юни 2023 г. Възражението за изтеклата давност
било направено, след като това доказателство станало известно.
Възражението било направено своевременно, тъй като в хипотезата на чл.
147 от ГПК ответникът може да твърди нови обстоятелства в
първоинстанционното производство само ако не е могъл да ги узнае и посочи
своевременно, както и да твърди нововъзникнали обстоятелства, които са от
2
значение за делото. Крайният момент за това е приключването на съдебното
дирене. Чрез тази разпоредба законодателят уреждал принципната
допустимост за въвеждането на нови средства за защита от страна на
ответника след изтичането на срока за отговор на исковата молба. Правото на
ответника да направи възражение, което се основава на ново обстоятелство,
което не е могъл да узнае, посочи и представи своевременно, се
предопределяло от задължението за съда при постановяването на съдебното
решение да вземе предвид фактите, които са настъпили след предявяването
на иска, които са от значение за спорното право (чл. 235, ал. 3 ГПК)
Съдът обосновал решението си с приетите по делото две експертизи.
Първата такава, изготвена от в.л. Д., изобщо не следвало да бъде обсъждана и
кредитирана процеса, тъй като с поведението си вещото лице се
дискредитирало и показало лична заинтересованост и предубеденост по
фактите и въпросите по които следвало да даде отговор. Съдът следвало да
отведе това вещо лице ,като това становище се обосновава с отношения
между процесуалния представител и експерта.
Приетата на 29 юни 2023 г. втора съдебно медицинска експертиза,
изготвена от в.л. д-р М. била оспорена от ответницата ,чрез процесуалния и
представител. Съдът неоснователно отказал поставяне на допълнителните
въпроси към експертизата, или назначаването на повече вещи лица по реда на
чл. 200, ал.3 от ГПК, с което делото останало неизяснено по вина на съда.
Така били ограничени правата на страната , нарушен бил принципа на
равнопоставеност на страните .
Съдът не обсъдил всички доказателства по делото, поради което
направил неверни правни изводи. Така например не била обсъдена разписката
от 24.09.2015 г. Установило се от свидетелските показания, че П. Д. сам е
предложил да продаде имота си, тъй като е имал нужда от средства да се
издържа. Получил е сума далеч над уговорената в нотариалния акт, за което е
подписал тази разписка . Съгласил се е да се впише в нотариалния акт по
ниска цена, за да се заплатят по-малки такси по прехвърлянето на имота.
Всичко това говорело, че към датата на процесната сделка продавачът е
можел да ръководи действията си и е разбирал смисъла на извършеното от
него.
Съдът не анализирал правилно и свидетелските показания.
3
При преценката дали дееспособно лице , сключило договора е могло
при сключването му да разбира или да ръководи действията си, съдът
следвало да съобрази освен медицинските, още и житейските и юридическите
критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи
заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, относими към
състоянието на лицето за релевантния момент. Решаващият извод по
основанието на иска в хипотезата на чл. 31 , ал.1 ЗЗД не следвало да се
основава само на медицинските определения за състояние при душевна
болест. Следвало да се преценят в съвкупност доказателствата, включително
ангажирани в подкрепа на довод за съзнателни и волево насочени действия на
лицето през изследвания период, дори тези доказателства да имат само
косвено значение. Необходимо било да се обсъждат и доводите на страните
за връзката между фактите. В тази връзка следвало да се анализират
показанията на св. Ю. В. - нотариуса изповядал процесната сделка, св. Вили
Ф. - служителката в кметство О., сключването на предходни и други сделки с
недвижими имоти, изписването на името самостоятелно и напълно правилно,
както и описаните по-горе обстоятелства. Всичко това водело до извода, че П.
Д. е разбирал значението на постъпката си, изразяваща се в сключването на
процесната сделка. Продължителността на установено болестно състояние не
била от решаващо значение в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, но била от
значение степента на психичните нарушения , интензитетът и механизма на
проявата им. Не било изключено лицето да е в невъзможност за съзнателна
оценка и разумно действие поради болестно състояние с голяма давност,
което не е било своевременно констатирано медицински . При някои, но не
при всички заболявания и с оглед вида и степента им ,съдът може да направи
достатъчно обоснован логически извод ,че щом по медицински критерии
лицето не е било в състояние да разбира и ръководи постъпките си изобщо,
тази невъзможност се проявява и в конкретния изследван по делото момент,
но само ако засвидетелстваното медицински състояние е трайно, а
проявленията му засягащи критично съзнанието или волята са установени
като постоянни, без ремисии . Приетата по делото единична експертиза на в.л.
д-р М. не можела да бъде изцяло кредитирана. Вещото лице не можело да
даде отговор на въпроса дали лицето е възможно да бъде в ремисия без да
извърши личен преглед на болния. Такъв, както се установи не е извършван.
Експерта не можел да се базира само на медицински епикризи с по-раншна
4
дата, по-близки до процесната. Изводът, че пациентът е бил в невъзможност
да се е намирал в състояние на ремисия не бил подкрепен с никакви доводи.
Още повече, че вещото лице не обосновало с никакви медицински или научни
обективни познания, които да обосноват извода му за „липса на основание да
приемем пълна дееспособност по-рано.“ В случая не е необходимо
продавачът по процесната сделка да е бил в пълна дееспособност. От
юридическа гледна точка е съществено наличието или не на болестно
състояние, което към момента на процесната сделка до такава степен да е
нарушила психичната устойчивост на продавача, че с оглед на интензитета на
заболяването и механизма на заболяването, да водят до невъзможност лицето
да разбира смисъла и значението на постъпките си или да ръководи
действията си. Вещото лице в заключението си не отговорило категорично,
че заболяването на П. Д. към процесния период не му е позволило да разбира
смисъла и значението на постъпките си или да ръководи действията си.
Напротив, изложил е, извод точно в обратен смисъл, че не всички болни от
параноидна шизофрения, което заболяване да е водеща причина за
недееспособност, губят способността си да разбират свойството и значението
на постъпките си или да ръководят действията си. Изводът на експерта в
последното изречение, не давал възможност от медицинска гледна точка да
се приеме, че П. Д. не е разбирал смисъла на действията си или не е
ръководил постъпката си.
Моли решението да бъде отменено и производството по делото
прекратено , евентуално – иска – отхвърлен.
Направено е доказателствено искане – за назначаване на експертиза -
тройна съдебно-медицинска експертиза, като вещите лица след като се
запознаят с материалите по делото и извършат личен преглед на П. Д.,
съобразят разписката от 24.09.2015 г. за получената действителна цена по
процесната сделка, отговорят на поставените въпроси към експертизата ,
изготвена от в. л. д-р М. като съобразят факти, общоизвестни с оглед на
публичността на имотния регистър, изразяващи се в извършено на 03.11.2014
г. дарение на идеални части от поземлен имот в с. Пищигово, както и имотна
сделка с парцел , находящ се в с. О., ул. „Ал. Стамболийски“ на 27.10.2021 г.,
дали това има отношения за неговото медицинско състояние да разбира
свойството и значението на извършените от него действия относно
процесната сделка. На това искане съдът е отговорил с протоколно
5
определение , като счита ,че от първоинстанционния съд не е допуснато
процесуално нарушение. Заключенията на експертите са компетентни и
обосновани.
В срок е постъпил писмен отговор. Излагат се доводи за правилност на
решението.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , прие, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
Доводите във въззивната жалба за недопустимост на решението са
неоснователни. Искът е предявен от настойника Р. П. ,в качеството и именно
на такъв на П. Д. и е напълно ясно ,че се цели реализиране и защита на
интересите на поставеното под запрещение лице.
Поради това и исковата молба не е страдала от пороци, правилно съдът
е констатирал активната легитимация в процеса и постановил решение по
така предявения иск.
Няма основание да се приеме ,че постановеното решение е
недопустимо.
Срокът по чл.32 ал.2 от ЗЗД е давностен , не се прилага служебно от
съда и е от значение за основателността на иска ,а не за неговата
допустимост.
Неоснователно се подържа ,че поради това и съдът е постановил
недопустимо решение.
Отделен е въпросът дали това правопогасяващо възражение е
своевременно въведено в процеса ,като този въпрос ще бъде обсъден при
излагане на мотивите .
Предявен е иск с правно основание чл.31 от ЗЗД.
В исковата си молба против М. А. ищецът П. Д. , чрез настойника си Р.
П. твърди, че с влязло в сила решение № 73 от 13.10.2016 година на
Пловдивски апелативен съд П. Д. е поставен под пълно запрещение.
Предприети били действия от органа по настойничеството , като през
2019 година назначения му настойник М. С. починала.
Поради това Р. П. била назначена за настойник. Тя и съпругът и ,както и
предходния настойник /всички те имат родствени отношения с Д./ се грижели
6
за него. Осигурявали му грижи и издръжка. Получаваните от Д. пенсия и
добавка ,във връзка със състоянието му не били достатъчни , за да осигурят
съществуването му.
Като настойник П. направила справка за имущественото състояние на Д.
и разбрала ,че земеделска земя, която принадлежала на семейството в м. “О.“
– нива от 9,261 дка с добро качество, била продадена от Д. непосредствено
след смъртта на майка му. При разговор с Д. той заявил, че не е ходил при
нотариус и не знае да е продавал земята.
Установено било ,че ответницата по иска е закупила имота с
нотариален. акт №67/24.09.2015г., том II, per. №2977, hot. д. №232/2015г. по
регистъра на Ю. В. - нотариус с per. №436 в НК.
Сделката била извършена непосредствено след смъртта на майката на Д.
, която починала на 31.07.2015 година.
Твърди, че след смъртта на майката , Д. бил в трудно и тежко състояние
, за което нейния съпруг и М. С. като негови близки били уведомени от
Кметство О. за това. Те предприели действия и положили лични и
медицински грижи, за да се овладее състоянието му.
В дома му били открити документи установяващи съществуващото му с
десетгодишна давност състояние. Заболяването му било установено и чрез
експертизите в рамките на проведеното производство за поставянето му под
запрещение.
Считат , че е налице хипотезата на чл.31 от ЗЗД и правят искане
сключения договор да бъде унищожен и ответницата осъдена да върне
даденото по сделката, както и да заплати сторените разноски.
Съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.31 от ЗЗД, без да се
занимава с искането за връщане на даденото по сделката.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответницата оспорва иска , като не оспорва обстоятелството ,че е
закупила имота от ищеца ,сключвайки описаната в исковата молба сделка.
Твърди ,че сделката не е унищожаема, тъй като при сключването и
продавачът е разбирал свойството и значението на това ,което върши. Той сам
предложил да продаде имота, тъй като имал нужда от средства за издръжка.
Получил сума в размер над посочената цена в нотариалния акт и подписал
разписка за това. Това било извършено с негово съгласие , за да се заплатят
по-малки такси при прехвърлянето.
Впоследствие бил поставен под запрещение ,но с оглед действието му
занапред ,това не се отразявало на действителността на сделката.
Ответницата не знаела ,че продавачът страда от параноидна
шизофрения.
7
Той почти всеки ден бил посетител на кафе-аперитива, стопанисван от
съпруга и , държал се нормално, сам предложил да продаде имота и се
снабдил с необходимите документи.
В проведеното първо по делото заседание при условията на чл.146 от
ГПК страните са подържали и уточнили изложеното от тях в исковата молба
и отговора и са уточнили доказателствените си искания , които са били
уважени от съда.
Не се спори по делото ,че с нотариален акт № 67 от 2015 година П. Д. е
продал на М. А. нива от 9,261 дка в м. “О.“ , землището на с. О.- ІV и V
категория за сумата 1220 лева. Към писмения отговор е представена
подписана от Д. разписка ,че е получил сумата от 5100 лева.
Още към исковата молба е приложено решение на Пловдивски
апелативен съд В гр.д.№ 428 по описа за 2016 година , с което е отменено
решение на Пазарджишки окръжен съд и по иск на М. С. П. Д. е поставен под
пълно запрещение. Представено е и удостоверение за смъртта на М. С. ,
настъпила на 22.092019 година и данни ,че с решение от 25.11.2019 година Р.
П. е определена за настойник на П. Д..
В заседанието от 31.03.2022 година ,което е петото по ред редовно
заседание по делото, от процесуалния представител на ответницата е
направено искане за представяне на решенето на органа по настойничеството,
с което за първи път е определен настойник на Д..
Това решение е представено по делото на 29.06.2022 година и от него е
видно, че с решение на органа по настойничеството от 27.01.2017 година на
П. Д. е назначен настойник М. С..
В последното по делото заседание на 29.06.2022 година процесуалния
представител на ответника , позовавайки се нормата на чл.32 от ЗЗД е
направил възражение ,че иска е погасен по давност.
По делото са събрани гласни доказателства , като показания са
депозирани от св. Н., която е съседка на Д.. Известно и е ,че той има психично
страдание. Живеел само с майка си ,като постоянно се карал с нея .След
смъртта и искал от съседите ,храна , цигари, пари. Няма впечатления да
разполага със средства. Къщата ,в която Д. живеел била в окаяно състояние.
Той изкъртил с някакво малко желязо плочите пред къщата , натрупал ги на
камари, известно и е ,че и в гардероба слагал камъни.
Изкъртил пода на къщата и от много години , още приживе на майка си
постоянно си говорел сам, но според свидетелката майката не го водела на
лекар , като не искала и пред себе си да признае ,че той има проблеми.
Свидетелката не е влизала лично в къщата , тъй като се страхувала. Д.
не бил агресивен. Контактите му с него били в случаите, когато искал храна
от нея.
Св. Н. ,също съсед, установява, че Д. постоянно си говорел сам и искал
8
пари за храна и цигари. Къщата , в която живее била неподържана , но не е
видял П. Д. да върши нещо странно в нея.
След смъртта на майка му близки се грижели за него. Не бил агресивен,
познавал парите и хората.
По делото са депозирани показания и от нотариус В. , изповядала
сделката. Тази свидетелка не установява конкретни факти и обстоятелства по
отношение на сделката , тъй като няма спомен за нея. Изяснява по принцип
начина на процедиране и действията на нотариуса при проверка
дееспособността на страните по сделките. В тази връзка следва да се посочи
,че концентрирането на доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя върху показанията на този свидетел е несъстоятелно.
Възможно е при най-добросъвестно отношение на нотариуса при
сключването на сделката той да не може да направи верните изводи за
състоянието на страната по сделката, с оглед конкретните прояви на
състоянието му. Като се съобразят заключенията на експертите за
поведението и състоянието на Д. ,обсъдени по-нататък, съдът намира за
напълно възможно у нотариуса да е създала невярната представа ,че се касае
за дееспособно лице
Св. Ф. работи в Кметството на с.О.. При нея в служебното и качество
месец след смъртта на майка си дошъл Д. , придружаван от Х.А. , съпруг на
ответницата. Свидетелката съдействала на Д. да попълни необходимите
документи ,за да му бъде издадено удостоверение за наследници.
Тя живее в близост до ищеца и го познава , като и е известно ,че има
психични отклонения.
За действията на Д. тя уведомила негова близка , която впоследствие
била назначена и за настойник. Свидетелката депозира показания ,че не му
отказала да извърши исканите действия ,тъй като се страхувала от него. Тази
свидетелка депозира показания ,че на моменти Д. е агресивен ,като е
наблюдавала това му състояние още преди 20 години. Доста често и от тази
свидетелка ищецът искал пари.
Св. Ф. депозира показания за вида и състоянието на ищеца ,когато
ходел при нея в Кметството искайки да се стопли. Според нея той често
гледал в една точка и „..ако ви разбере , ще ви отговори“. Св. Ф. също няма
впечатления след смъртта на майка си Д. да е разполагал с повече средства.
9
Той продължавал да иска дребни суми , основно от познати за цигари и кафе.
Св. А. е в родствени връзки с ответницата – брат на съпруга и. Този
свидетел работел от 2007 до 2016 година в кафене ,намиращо се на центъра
на с. О., в което Д. често ходел за кафе и цигари. Тъй като нямал пари искал
да му пишат задълженията на сметка.
След смъртта на майка си ,тъй като вече нямал средства, предложил на
ответницата да закупи нива ,като преди това били обсъдили коя е нивата и
каква цена иска Д.. Според този свидетел Д. е бил наясно с всичко и е „с
акъла си“.
По делото е провеждано производство по повод обжалване определение
на съда , с което е оставил без уважение молба на С. А. за главно встъпване в
производството. Това определение е потвърдено от въззивната инстанция и не
е допуснато касационно обжалване.
Проведени са и производства по чл.94 от ПАС пред
първоинстанционния, въззивния и касационния съд за възстановяване на
изгубеното дело.
По делото са приети заключения на назначени съдебно- медицински
експертизи – първоначално и повторно.
Първото заключение е дадено от вещото лице д-р Д.. Изследването ,
основаващо се на медицински документи и личен преглед е проведено на
16.12.2020 година. Констатациите на експерта са ,че Д. трудно чете – срича,
трудно извършва действия събиране и изваждане с малки числа, познава
парите. Заболяването му датира от 1989 година с пристъпи с параноидно-
халюцинаторни прояви. Вербалните халюцинации са заплашителни. Д. е
пенсиониран по болест с 80% намалена работоспособност. В домашни
условия не е вземал редовно лекарства , има множество хоспитлизации в
лечебни заведения.
Д. е грубо ориентиран за личност , не е ориентиран за време ,място и
обществено – политически събития, мисленето му е забавено , има косвени
данни за слухови халюцинации, внимание ,воля и памет са снижени ,нивото е
на примитивна личност .Според експерта се очертава тежък шизофренен
дефект с дълбоки когнитивни нарушения.
Заключението му е ,че Д. страда от Параноидна шизофрения .Тежък ход
10
на протичането. Тежък шизофренен дефект.
Това води до затруднения да разбира свойството и най-вече значението
на извършеното, не може да ръководи постъпките си и да се грижи за
интересите си. Такова е било състоянието му и към датата на извършване
продажба на земеделския имот.
По повод искания и възражения на ответника на експерта е дадена
възможност за допълнителна обосновка на формирания извод.
Неговото становище е ,че всички психични сфери на психичната
дейност / в частност когнитивни параметри на Д. са засегнати в максимална
степен от 2012 година до настоящия момент. Отначало е била перманентна
психоза, впоследствие тежка личностна деградация. Потвърждава
становището си ,че лицето не е било в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да се грижи за работите си.
В съдебно заседание експерта е дал подробни обяснения и е мотивирал
становището си ,като е посочил, че още от 2012,2013,2014 година има
медицински документи ,в които е отразено ,че лицето е с тежко засегнати
когнитивни функции.
Възраженията на процесуалния представител на ответника се основават
на факти, че в производството по поставяне на Д. под запрещение са били
ангажирани експерти от същия съдебен район , поради което счита ,че има
„обвързаности“, като дори е поставил под съмнение професионалните
качества на експерта . И двете основания за оспорване на експертизата , както
правилно е приел съда са напълно несъстоятелни. Правен е отвод на експерта
и с доводи за някакво проявено лично отношение към процесуалния
представител на страната , които също правилно съдът не възприел.
Експерта е дал напълно компетентни обяснения на всички зададени му в
съдебното заседание въпроси.
Съдът е приел заключението ,но с оглед характера на спора правилно е
счел , че за изясняването на спора е необходима и повторна експертиза, като е
определен експерт извън съдебния район.
В заключението си д-р М. сочи, че при П. Д. са налице сигурни данни за
шизофренна промяна на личността. Този експерт също счита , че към датата
на извършване на сделката е невъзможно Д. да е бил в ремисия. При това
11
заболяване не всички страдащи губели дееспособността си. При Д.
характеристиката на болестните процеси през периода 2012-2016 година не
са му позволявали свободно , без външна намеса да формира и изрази воля
към датата на сделката.
Оспорвайки и тази експертиза процесуалният представител на
ответницата е задал множество въпроси , основанието на част от които не
намира опора от доказателствата по делото. Така например – показанията на
св. В. са напълно неправилно интерпретирани. Тя е изяснила как процедира
по принцип ,за да се убеди в дееспособността на лицето и нищо конкретно не
е установила по отношение на Д. и сключването на сделката. Експерта е дал
отговор ,че изписването на трите имена и полагане на подпис под документа
не се отразява на изводите за дееспособността на лицето.
Това че лицето е извършило и други сделки в предходен период и
според въззивната инстанция няма никакво отношение към съществените за
спора факти и обстоятелства и не може да промени изводите на експертите.
Обсъдени са от експерта и въпросите , свързани с така наречените
„светли периоди“ при страдащи от такова заболяване ,като е посочил ,че в
такива периоди би могъл болния да разбира свойството на извършеното , но
той не се възстановява в предишното си състояние. Същественото е ,че
според експерта , въз основа на медицинската документация към момента на
сделката Д. е бил в дълбока , тежка личностнова промяна.
Този експерт е изготвил заключението си на база медицинска
документация и писмени доказателства ,като не е извършил личен преглед.
Според въззивната инстанция това не се отразява нито на
обосноваността, нито на компетентността на експертизата, като се има
предвид ,че се правят изводи за състояние на П. Д. значително преди
настоящия момент.
Заключението на двамата експерти ,назначени по делото не се
различават в крайните изводи , поради което и правилно съдът е отказал да
назначи експертиза от три вещи лица. Това становище е възприел и
въззивният съд ,чрез постановеното определение по доказателствата.
Обстоятелството, че Д. е подписал разписка , че е получил по-голяма
сума пари от посочената в нотариалния акт като цена, според въззивната
12
инстанция изобщо не разколебава изводите ,които се правят от заключенията
експертите. Без значение е и обстоятелството , че Д. е изписал трите си имена
под нотариалния акт.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира ,че
предявеният иск с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД е основателен и следва
да бъде уважен ,като се прогласи унищожаемостта на сделката. Като е
постановил решение в този смисъл , първоинстанционният съд е постановил
едно правилно решение.
Правопогасяващото възражение по смисъла на чл.32 л.2 от ЗЗД и
според въззивната инстанция е несвоевременно направено.
Този срок е давностен , за него съдът не следи служебно и
основателността на такова възражение би довело до неоснователност ,
съответно – отхвърляне на иска и няма отношение към допустимостта му.
Възможностите на ответника да заяви правоизключващи възражения,
каквото е възражението по чл.32 ал.2 от ЗЗД се преклудира поетапно с
изтичането на срока за отговор, съгласно чл. 133 от ГПК и в първото
заседание за разглеждане на делото, съгласно чл. 143, ал. 3 от ГПК. След това
заседание за всяка от страните е открита възможността да твърдят
новооткрити обстоятелства и да сочат и представят новооткрити
доказателства, които не са могли да узнаят, посочат и представят
своевременно, при полагане на дължимата грижа, съгласно чл.147 от ГПК.
Ответникът не е направил това възражение нито в писмения отговор , нито в
първото по делото заседание, а в последното проведено такова. На последната
хипотеза се основава жалбоподателят , но неоснователно. Още в исковата
молба са изложени обстоятелствата относно поставянето на лицето под пълно
запрещение , данни са смъртта на първия назначен настойник и последващо
назначаване на нов такъв.
Като се има предвид, че сделката е извършена през 2015 година , искът
е предявен през 2020 година , то представянето на доказателства относно
назначаването на първия настойник на Д. не е от категорията на
новооткритите обстоятелства и не това доказателство би обосновало
основателност на правопогасяващото възражение. Такова би могло да бъде
направено о съвсем своевременно при полагане на дължимата грижа. Поради
това и правилно първоинстанционният съд не се е занимал с това възражение.
13
Според разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗЗД унищожаем договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си. Лицето не може да разбира
действията си, когато не съзнава съдържанието и правните последици от
извършваните от него действия, а не може да ги ръководи, когато макар и да
съзнава съдържанието и последиците от тях не може да контролира волята си.
Достатъчно е да съществува една от двете предпоставки, но по-често е
кумулативното им съществуване. Невъзможността може да бъде
продължителна или краткотрайна, като трябва да е последица на
физиологично или психично състояние на лицето. Това състояние може да
има различни причини. Наличието на такова състояние представлява
медицинския критерии, наличието на който е една от предпоставките за
унищожаемостта. Установяването му изисква специални знания , поради
което именни по делото са назначени експерти ,чийто заключения са
непротиворечиви и те установяват ,че Д. страда от психично заболяване със
сериозна давност , има медицинска документация , провеждано е и болнично
и медикаментозно лечение. Както и жалбоподателят подържа само наличието
на болестно състояние не е достатъчно за да се приеме, че сключеният
договор е унищожаем.
Необходимо е да се установи, че волята на страната действително да е
била опорочена и това и състояние е било пречка сключилия договора да
разбира или да ръководи действията си и то към момента на сключването на
договора. Това именно е юридическия критерии и тази преценка е
предоставена изцяло на съда, който следва да извърши преценка на всички
доказателства в тяхната съвкупност.
В тази връзка обаче следва да се посочи, че продължителността на
установено болестно състояние не е от решаващо значение , но е от значение
степента на психичните нарушения, интензитетът и механизма на проявата
им. Не е изключено лицето да е в невъзможност за съзнателна оценка и
разумно действие поради болестно състояние с голяма давност. При някои, но
не при всички заболявания и с оглед вида и степента им съдът може да
направи достатъчно обоснован логически извод, че щом по медицински
критерии лицето не е било в състояние да разбира и ръководи постъпките си
изобщо, тази невъзможност се проявява и в конкретния изследван по делото
момент, но само ако засвидетелстваното медицински състояние е трайно, а
14
проявленията му засягащи критично съзнанието или волята са установени
като постоянни, без ремисии. Именно такава е настоящата хипотеза
.Експертите са установили от медицинските документи ,че заболяването му
датира около 26 години преди сключване на сделката ,че лицето е постъпвало
в лечебни заведения и ,че е било прилагано медикаментозно лечение –
нередовно от страдащия.
Макар експерта е да е посочил , че при такова заболяване не всички
страдащи губят дееспособността си ,изрично е изразил становище ,че са
налице сигурни данни за шизофренна промяна на личността при Д.. Този
експерт също счита , че към датата на извършване на сделката е невъзможно
Д. да е бил в ремисия. Характеристиката на болестните процеси през периода
2012-2016 година не са му позволявали свободно , без външна намеса да
формира и изрази воля към датата на сделката.
Тук следва да се посочи и обстоятелството , че Д. е бил придружаван от
съпруга на купувачката по сделката при посещението му в Кметството с
искане за снабдяване с нужните документи за извършването и. Показателни
относно състоянието му да ръководи постъпките си и да разбира значението
на извършеното са показанията на св. Ф. ,която работи в Кметството ,но от
друга страна има и непосредствени впечатления за поведението и състоянието
на Д..Освен това – не без значение е и факта ,че сделката е извършена само
няколко месеца след смъртта на майката на Д. , с която той е живял и която се
е грижела за него.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото – медицинските
експертизи ,които не са противоречиви , свидетелските показания относно
поведението на ответника и то във време много преди сключване на сделката,
въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд ,че са
налице както медицинските ,така и юридическите критерии, съответно
житейските такива ,за да се приеме ,че Д. към момента на сключване на
сделката е бил недееспособен. Поставянето му под запрещение е станало една
година след сключване на сделката, тоест прието е от съда ,че той е бил
недееспособен. Не се касае за нововъзникнало състоянието , нито пък видно
от данните по делото за настъпила съществена промяна в състоянието на Д..
Поради изложеното и присъединявайки се към мотивите на
първоинстанционния съд при условията на чл.272 от ГПК , въззивната
15
инстанция намира ,че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника по жалбата се дължат сторените
пред въззивната инстанция разноски в размер на 250 лева.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр. д.№
566 по описа на съда за 2020 година , с което по иска на П. Д. Д. с ЕГН
********** от с. О., обл. П., ул. „К. П.В.“ №12 - недееспособен, действащ
чрез настойника си Р. М. П. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. П., ул. „А.Г.“ №9
против М. К. А. с ЕГН ********** от с. О., обл. П., ул. „С.В.“ №21, е
постановено унищожаването на основание чл.31, ал.1 ЗЗД на сключеният
между страните договор за продажба на поземлен имот с идентификатор
53335.911.4 по КККР на с. О., обл. П., одобрени със заповед №РД-18-
279/31.08.2017г. на ИД на АГКК, представляващ нива с площ 9.261 дка,
четвърта и пета категория на земята, находяща се в землището на с. О.,
местност „О.“, при съседни имоти: 53335.913.13, 53335.911.5, 53335.701.25 и
53335.911.3, за който е съставен нот. акт №67/24.09.2015г., том II, per. №2977,
hot. д. №232/2015г. по регистъра на Ю. В. - нотариус с per. №436 в НК и
съответно присъдени разноски.
Осъжда М. К. А. с ЕГН ********** от с. О., обл. П., ул. „С.В.“ №21да
заплати на П. Д. Д. с ЕГН ********** от с. О., обл. П., ул. „К. П.В.“ №12 -
недееспособен, действащ чрез настойника си Р. М. П. с ЕГН ********** от
гр. Б., обл. П., ул. „А.Г.“ №9 разноски пред въззивната инстанция в размер на
250 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16