Решение по дело №711/2019 на Административен съд - Стара Загора

                                                           Р Е Ш Е Н И Е № 247

                16.07.2020г., гр. Стара Загора

            Административен съд – Стара Загора, седми състав, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Костова-Г.

 

           разгледа докладваното от съдия Костова-Г. адм. дело №711 по описа за 2019 г.

 

Производството по делото е образувано по „Е.Е.-2015“ЕООД със седалище гр. Стара Загора, представлявано от Управителя М.М. срещу Решение № 152/17.07.2019г., издадено от Министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект яз. „Копринка“ с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Загора“ на  „Е.Е. 2015“ООД.

С Решение №164/10.06.2020г. Съдът уважил изцяло жалбата но горепосоченото дружество, като отменил решението на органа, върнал преписката за ново произнасяне и осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати разноски по делото в общ размер на 400лв., от които 50лв. за ДТ и 350лв. за внесен депозит за ВЛ.

Решението е съобщено на страните, като на жлбоподателя това е извършено на 12.06.2020г., чрез законния управител на търговското дружество. На 29.06.2020г. в деловодството на съда е постъпила молба рег. № 3420, изпратена по пощата на 25.06.2020г., подадена от оспорващия, чрез адв. А. В., с която се иска допълване на горепосочения съдебен акт в частта му на разноските, като МОСВ да бъде осъдено да заплати и възнаграждението за един адвокат в размер на 1 200лева, които били платени изцяло и в брой.

По делото се представя в дадения от съда срок възражение от МОСВ по искането за изменение на решението в частта на разноските, в което се сочи, че страната била направила своевременно възражение за прекомерност на възнаграждението и съдът следвало да го отчете, тъй като делото не било с правна и фактическа сложност, а фактът на няколко проведени с.з. се дължал изцяло на процесуалното поведение на адвоката на дружеството. На второ място се сочи, че заплатеното за СТЕ възнаграждение не било в размер на 400 лв., а на 366 лева.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира молбата на „Е.Е.-2015“ЕООД с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за процесуално допустима, като изходяща от активно легитимирано лице и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Решение № 164 е съобщено на молещата страна на 12.06.2020г. /вж. съобщението/, а молбата за неговото изменение е подадена по пощата на 25.06.2020г., което е в законово установения 14 дневния срок за обжалване на съдебния акт.

Разгледано по същество, Съдът намира искането за неоснователно, като съобрази следното:

Молбата за изменение на Решение №164/10.06.2020г. основно съдържа искане за присъждане в полза на спечелилата делото оспорваща страна и на направени от нея разноски за един адвокат в размер на 1200 лева. Жалбата до съда е депозирана първоначално пред ВАС, като видно от същата, тя съдържа искане за присъждане на разноските, ако съдът уважи оспорването /л.5 от делото на ВАС/. Жалбата е подписана от законния представител на оспорващия М.М.. Имено пред този съд се доказва да е внесена и дължимата се ДТ за образуване на съдебното дело в размер на 50лв. /л.73 от делото на ВАС/.

С определение на състав на трето отделение на ВАС от 26.09.2019г. делото е изпратено по компетентност на Адм. съд Стара Загора, където е образувано настоящото дело. По него е представено пълномощно от 01.11.2019г. издадено в полза на адв. А.В.от АК-София /л.64/, което удостоверява договаряне на възнаграждение в размер на 1000лв., за които в представения документ се сочи, че са платени, без да се уточнява по какъв начин, дали в брой или по сметка. На л.86 от делото се удостоверява и заплащане на 350лв. от името на оспорващия, които са платени като депозит за ВЛ по назначената от съда СТЕ. До приключване на съдебното дирене, съотв. до датата на постановяване на решението, няма представени други доказателства за заплащане на договорения размер на възнаграждението за един адвокат по представеното пълномощно по делото.

При това положение, Съдът намира искането на оспорващата страна за изменение на решението №164 в частта му на разноските с довода за допълнително присъждане в нейна полза на разноски за един адвокат в размер на 1200 лева за напълно неоснователно. На първо място нито едно от коментираните доказателства не установяват уговорен размер на възнаграждението за един адвокат от 1200лв., напротив данните сочат за такъв от 1000 лева. По делото обаче не се доказва по несъмнен начин, че така уговорения размер от 1000лв. действително е заплатен от оспорващото дружество. Представеният документ на л. 64 не удостоверява такова обстоятелство, вкл. и за плащане в брой, още по-малко се представят данни за плащане по сметка на адв. В.. При това положение, пред съда не се доказва реално заплащане на сумата от 1000лв. от оспорващата страна в полза на наетия от нея адвокат, а на възстановяване подлежат само реално заплатените съдебно деловодни разноски. В решението ясно и отчетливо се сочат, кои са те – 50лв., заплатена ДТ и 350 лв. внесен депозит за ВЛ.

Водим от горното и на осн. чл.248, ал.3, вр. с ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Е.Е.-2015“ ЕООД ЕИК-********* със седалище гр. Стара Загора, представлявано от Управителя М.М. за допълване /изменение на Решение №164/10.06.2020г. , постановено по адм. д. № 711/2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                     Административен съдия: