О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 8.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІІ въззивен състав в закрито заседание на
осми март през две хиляди и двайсет
и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА
КОЛЕВА
СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Тодорова
ВНЧД № 124 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Постъпил е частен
протест от прокурор при СРП срещу разпореждане на СРС, НО, 131 състав, по
н.а.х.д № 14351/20 г. от 9.12.2020 г., с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални
нарушения, допуснати в досъдебната фаза.
В протеста на прокурора при СРП се твърди,
че разпореждането е неправилно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че
внесеното в съда обвинение е ясно, тъй като в постановлението за освобождаване
на подсъдимата от наказателна отговорност били подробно описани инкриминираните
й действия. Посочва се, че навлизането в пътното платно спрямо посоката на
движение на подсъдимата било регулирано с пътен знак Б1 и се излагат
съображения за правното значение на това обстоятелство.
Въззивният съд, като прецени
изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното разпореждането,
намира следното.
Първоинстанционното съдебно
производство е образувано по постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК
срещу Ж.В.Б. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. В
обстоятелствената част е посочено, че обв. Б. управлявала л.а. „Тойота“ по ул.
„Михаил Андреев“ с посока на движение към „Мезон София Хотел“, като се
приближила към кръстовище, образувано между ул. „ Михаил Андреев“ и ул. „Атанас
Дуков“. По отношение на регулацията на движението в кръстовището е записано
следното (стр. 1, абзац последен): „Преминаването
през кръстовището било регулирано със знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“ по чл. 45, ал. 2 ППЗДвП, като движещите се по ул. „Проф. Михаил
Андреев“ следвало да пропуснат тези, движещи се по ул. „Атанас Дуков“. След
това изрично е отразено, че обвиняемата, приближавайки кръстовището с ул.
„Атанас Дуков“, преустановила движението на управляваното от нея МПС, огледала
се в двете посоки по ул. „Атанас Дуков“ и предприела маневра завой надясно,
като навлязла в дясната пътна лента на ул. „Атанас Дуков“. След това прокурорът
е въвел фактически твърдения за движението на другия автомобил „Шкода“,
управляван от Р.Р.Л.по ул. „Атанас Дуков“. За механизма на причиняване на
пътното произшествие е уточнено: „Поради
навлизането на управлявания от обвиняемата автомобил „Тойота“ в пътната лента,
в която в това време се движел л.а., управляван от Р.Л., между предната част на
л.а. „Шкода“ и предната лява част на л.а., управляван от обв. Б., настъпил
удар.“ По-нататък в изложението (стр. 2, абзац последен) е посочено, че „причината за настъпване на пътното
произшествие стои в субективните действия на обв. Ж.Б., която навлязла в
пътната лента на ул. „Атанас Дуков“, заета в това време за движение от лекия
автомобил „Шкода“, управляван от св. Л.. Обвиняемата имала техническа
възможност да предотврати това произшествие, като пропусне движещия се по пътя
с предимство л.а. „Шкода“.“
С разпореждането, предмет на
въззивната проверка, съдията-докладчик при СРС в разпоредително заседание е
приел, че в досъдебното производство е допуснато съществено и отстранимо
процесуално нарушение, тъй като в постановлението с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност не е посочено по какъв начин ул.
„Атанас Дуков“ е сигнализирана като път с предимство, макар това да е съществен
елемент от сочената като нарушена
разпоредба на ЗДвП – чл. 50, ал. 1 ЗДвП, с която е запълнена бланкетната норма
на чл. 343, ал. 1 НК. Съдът е приел, че липсата на каквито и да е било твърдения
в тази насока прави постановлението несъответно на процесуалния закон. Съдът е
изтъкнал, че обстоятелството не може да бъде извеждано единствено чрез
интерпретация на твърдението, че на другата улица от кръстовището е имало знак
Б1, доколкото всеки един от фактическите елементи следва да бъде формулиран
изрично, без да се създава необходимост от тълкуване на съдържанието на
постановлението.
Въззивният съд, след като извърши
самостоятелна проверка на материалите по делото, намира, че изводите на
първостепенния съд за допуснато процесуално нарушение в постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност са неправилни.
Видно от изложените съображения
в разпореждането, съдът е приел за еднозначно ясна тезата на СРП, че: 1. по ул.
„Проф. Михаил Андреев“, по която се движела обвиняемата, имало поставен знак
Б1, ; 2 ул. „Атанас Дуков“ е пътят с предимство; 3. обвиняемата навлязла от ул.
„Проф. Михаил Андреев“ в ул.”Атанас Дуков”.
При това положение, след като
тези твърдения са ясни и именно те са приети от прокурора като обосноваващи
съставомерността на поведението на обвиняемата, в допълнение с изричното
фактическо уточнение в постановлението, че когато обв. Ж.Б. навлязла в пътната
лента на ул. „Атанас Дуков“, тя била „заета в това време за движение от лекия
автомобил „Шкода“, управляван от св. Л., както и че обвиняемата „имала
техническа възможност да предотврати произшествието, като пропусне движещия се по пътя
с предимство л.а. „Шкода“, това означава, че оттук нататък постановлението може
да бъде преценявано по същество. Дали правната оценка на инкриминираните
твърдения е правилна и съответства на вярно разбиране за материалния закон,
дали твърденията са достатъчни, за да обосноват съставомерност, в случай че
бъдат доказани, са въпроси, които не са свързани с процесуалната годност на
обвинението да инициира съдебната фаза, а са от кръга на тези, на които съдът
следва да даде суверенен отговор по реда по чл. 378, ал. 4 вр. чл. 301 НПК. По
отношение на процесуалната законосъобразност на повдигнатото обвинение от
значение е единствено това, че е недвусмислено ясно на кои твърдения СРП
придава правно значение и какво престъпление според нея твърдените факти
осъществяват.
С оглед изтъкнатите съображения
въззивният съд прие, че след като постановлението е постановено при съблюдаване
на процесуалните правила няма основание наказателният процес да се връща в
първата му фаза. Ето защо въззивният съд намира, че протестираното разпореждане
е незаконосъобразно, тъй като в досъдебното производство не е допуснато
съществено процесуално нарушение, накърнило правото на защита на обвиняемата,
поради което следва да бъде отменено и делото бъде върнато за продължаване на
разглеждането му в съдебно заседание.
Така мотивиран на основание
чл. 345, ал. 2 НПК Софийският градски съд, 3 въззивен състав
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане на СРС,
НО, 131 състав, по н.а.х.д № 14351/20 г. от 9.12.2020 г., с което е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални
нарушения, допуснати в досъдебната фаза.
ВРЪЩА делото на СРС за
продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.