Р Е
Ш Е Н
И Е
№
19.01.2010 год. гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, наказателно отделение, ХІV състав,
на
деветнадесети януари , две хиляди и десета година,
в
открито съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
секретар: М.Милева
прокурор
като разгледа докладваното от съдия Диана Ганева
НАХД № 4335 по описа за 2009
година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Ж.Б.Д. ***, с ЕГН **********, против наказателно
постановление № НП-5946/30.09.2009г. на Зам. Кмета на Община Бургас,
упълномощен със Заповед №154/24.01.2008г. на Кмета на Община Бургас, с което НП
административнонаказващият орган за нарушаване на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ,
на основание чл.16, ал.1 и чл.17, ал.2 от същата Наредба, вр. чл.53, вр. чл.27 ЗАНН, е наложил глоба в размер на 100 лв.
Недоволен от наказателното постановление,
жалбоподателят го обжалва, като моли за отмяна на наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата. Не оспорва нарушението, като моли за намаляне
размера на наложеното наказание, а не за отмяна на наказателното постановление,
както е посочено в жалбата. Не сочи доказателства.
За административно-наказващият орган, редовно
призовани-представител не се явява.
Съдът, след като се съобрази с изложените в
жалбата оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства
намира, жалбата за допустима, като подадена от легитимно да обжалва лице и
депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по
основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе
предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от
фактическа страна следното :
От АУАН № **********/17.06.2009г. на Б.Г., на
длъжност младши специалист в Община
Бургас, както и от разпита му в открито съдебно заседание, се установява, че на
същата дата, в гр.Бургас, на тротоара ул. „Конт Андрованти” жалбоподателят
е паркирал автомобила си марка „Марцедес” , с рег.№ А 4684 КВ, който е
извън определените от общинска администрация гр.Бургас места за паркиране.
Така констатираното административно нарушение
било квалифицирано от актосъставителя като такова на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ.
Въз основа на акта от 17.06.2009г. и след
преценка на неговата законосъобразност и обоснованост, е издадено НП №
5946/30.09.2009г. на Зам. Кмета на Община Бургас, с което на основание чл.16,
ал.1 и чл.17, ал.2 от НООРТОБ, вр. чл.53 и чл.27 ЗАНН, за нарушаване на чл.8,
ал.1, т.1 от същата наредба, на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на
100 лв.
Така установената фактическа обстановка не се
оспорва от жалбоподателя в депозираната пред БРС жалба и в съдебно заседание,
не се сочат и доказателства, оборващи констатираното. В същото време то се потвърждава
от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В тази връзка съдът възприема констатираното в АУАН за надлежно доказано.
Актът
е съставен от компетентен съгласно
разпоредбата на чл.17, ал.2 от Наредбата орган, според която актовете по нея се
съставят и от служители на Община Бургас,
в каквото качество безспорно е действал актосъставителят в този момент.
Съставеният от него АУАН не страда от съществени пороци, които да се явяват
основание за отмяна на НП.
При правилно изяснена и надлежно установена
фактическа обстановка, правилен се оказва и изводът на адм. наказващият орган,
че като е паркирала на тротоара на ул.” Конт
Андрованти” гр. Бургас с идентифицирания по-горе
автомобил, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 НООРТОБ,
забраняваща паркирането, преминаването
и движението на пътни превозни средства по тротоари
, алеи , паркове и градини .
Безспорно и ясно при преценката на НП е и
процесното нарушение. Същото е описано обстоятелствено и пълно. За точност на
изложението съдът намира за необходимо да посочи, че с едно и също деяние е
възможно нарушаването на няколко различни нормативни разпоредби и по този начин
допускането на няколко адм. нарушения в хипотезата на идеална съвкупност.
Именно такъв е настоящият случай. С едно и също свое противоправно поведние
жалбоподателя е нарушил, както правила от ЗДвП, така и разпоредби на НООРТОБ.
Единият нормативен акт охранява реда и сигурността на движението по пътищата, а
другият има за свой предмет опазването на общественият ред и спокойствие на
територията на Община Бургас. Несанкционирането на нарушението на жалбоподателя
по ЗДвП не го оневинява и за нарушаването от негова страна на обществения ред
по НООРТОБ.
БРС
преценя процесното нарушения като извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл, тъй като Ж.Д. е осъзнавала, както обстоятелството, че е паркирала
автомобила на тротоар в гр. Бургас, който е извън определените от общинската
администрация места, така и това, че
поведението й е обществено вредно и укоримо, че чрез деянието нарушава
установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремила към този резултат.
Въпреки изложеното, БРС възприема наложеното
на нарушителя наказание – глоба в размер на сто лева, като несправедливо и
необосновано. Видно от разпоредбата на чл. 16, ал.1 от НООРТОБ, предвидената в
този случай санкция е в размер до 5000лв., като липсва долна граница на
предвиденото наказание. Като смекчаващи адм. отговорност обстоятелства
представителят на АНО е посочил липсата на предишни нарушения на този нормативен
акт от страна на жалбоподателя. В същото време, същият не е съобразил това, че
с деянието си Д. не е причинила
материални щети, както и обстоятелството, че към настоящия момент няма
висока доходи, съобразно твърденията й в съдебно заседание.
Всички тези причини създават у БРС в настоящия му състав
убеждение за явната несправедливост на така наложеното наказание. В този смисъл
претенцията на жалбоподателя за несправедливост на размера на наказанието
“глоба” се споделя изцяло. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния
случай налагането на наказание “глоба” в размер на петдесет лева би било
справедливо и би оказало както възпитателно-възпиращо, така и коригиращо
въздействие.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление №
НП –5946/30.09.2009г. на Зам. Кмета на Община Бургас, като намалява наложеното
с него на Ж.Б.Д. ***, с ЕГН **********, за нарушаване на чл.8, ал.1, т.1 от
НООРТОБ, на основание чл.16, ал.1 и чл.17, ал.2 от същата Наредба, наказание
“глоба” от 100/сто /лв. на 50/петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала:
Мария Милева
Неоснователен е доводът на повереника на жалбоподателя относно недостоверността на датата, на която е издадено наказателното постановление. Действително в наказателното постановление е вписана за дата на неговото издаване датата 9.06.2000 г.
Видно от представените по делото протокол за констатиране с техническа грешка от 2.11.2000 г. и копие от дневника на наказателните постановления за м. юни 2000 г. на ДКЦК, действителната дата на издаване на наказателното постановление е 29.06.2000 г. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН датата е съществен реквизит на наказателното постановление, доколкото от нея зависят редица процесуални срокове. Съдът намира, че в конкретни случай вписването на погрешна дата в наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като то не е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Със съставянето на наказателното постановление на по-късната дата - 29.06.2000 г. - не е нарушено изискването на чл. 34, ал. З от ЗАНН, според което наказателното постановление следва да се издаде в шестмесечен срок от съставянето на акта.