№ 428
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20241001000301 по описа за 2024 година
С Решение от 31.01.2024 г. по т. д. № 680/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-8
състав, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 18, ал. 1 от КМЧП вр. с чл.
411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Рай Сигорта Аноним Ширкети“, търговско дружество,
учредено съгласно законодателството на Република Турция, с идентификационен номер
0734003979800033, срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 20 036,64 евро, представляваща платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка по щета 40102100282 за
увредения товар при превоз вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
07.10.2021 г. на пътното платно на автомагистрала „Тракия“ при 137 км в поска Бургас
между тежкотоварен автомобил „МАН“ с рег. № ********, с прикачено ремарке марка
„Шмиц“ с рег. № ********, тежкотоварен автомобил с марка „Волво“ с рег. № 41KL512, с
прикачено ремарке с рег. № 34DN0424, и тежкотоварен автомобил с марка „Волво“ с рег. №
34LT4109, по вина на водача на тежкотоварен автомобил с марка „МАН“, чиято гражданска
отговорност е била застраховА. от ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № BG – 23 – 121001390480, валидна до 31.05.2022 г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.04.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Постъпила е въззивна жалба от „Рай Сигорта Аноним Ширкети“ чрез адв. Г. Я.
срещу Решение от 31.01.2024 г. по т. д. № 680/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 с-в.
В същата се излага, че решението е неправилно като постановено в противоречие
1
с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и липса на конкретна
обосновка. Счита се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е безспорно
установено настъпването на пътнотранспортно произшествие, причинено от водач на
тежкотоварен автомобил, чиято гражданска отговорност е била застраховА. при ответника
към този момент, както и изплащането на собственика на увредения товар на сумата от
207 023,67 турски лири. Излага се, че неправилно съдът е намерил, че не е налице пълно и
главно доказване на наличието на застраховка спрямо пластмасовите предмети, доколкото в
полицата били описани само превозвани стъклени бутилки. Уточнява се, че с оглед
съдържанието на полицата изрично е посочен обекта на застраховката и курса на
транспортиране. Счита се, че първоинстанционният съд не е отдал значение на
представените превозни документи, от които личи конкретизацията на обектите на
застраховка. Ищцовото дружество навежда твърдения за пропускане на разпределение на
доказателствената тежест в цялост. Излага се, че неправилно е прието, че не била установена
пълната негодност на превозвания товар. Оспорва се , че щетите не са били констатирани от
митническите органи. Въззивното дружество се противопоставя на твърдението, че
обезщетението надхвърля цената на закупуването на вещите, доколкото изплатеното
обезщетение от ищцовото дружество е базирано на действителната стойност на вещите,
отразена във фактурата за закупуването им. Излага се, че разликата в изчислението в евро на
застрахователното обезщетение обуславя частично отхвърляне на иска, а не отхвърлянето в
неговата цялост.
Претендира се да се отмени Решение от 31.01.2024 г. по т. д. № 680/2023 г. по
описа на СГС, ТО, VI-8 с-в, като незаконосъобразно, необосновано и немотивирано и да се
постанови друго, с което изцяло да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД чрез юрк. С. Х.. В същия се оспорва подадената въззивна жалба
като неоснователна. Въззиваемото дружество счита, че решението, постановено от
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Оспорва се твърдението на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е разпределил в цялост доказателствената
тежест. Излага се, че са неоснователни възраженията, че в хода на производството
безспорно е установен механизма на настъпилото произшествие, както и виновното
поведение на водача на тежкотоварен автомобил „МАН“ с рег. № ********. Счита се, че
правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция, доколкото е налице
пълно несъответствие между вида на стоката, обект на застраховка за абониран превоз на
стоки - стъклени бутилки, и действително превозвА. и увредена стока – пластмасови
бутилки. Излага се, че нарушението на опаковката на кашоните не може да доведе до пълно
погИ.е и негодност на превозвА.та стока.
Прави се доказателствено искане да се съберат гласни доказателства чрез разпит
на двама свидетели, доколкото фактическата обстановка по спора по отношение на
механизма на ПТП и причините за настъпването му не са изяснени.
Претендира се да се потвърди Решение от 31.01.2024 г. по т. д. № 680/2023 г. по
2
описа на СГС, ТО, VI-8 с-в, и да се остави въззивната жалба без уважение.
С протоколно определение от 10.06.2024 г., постановено по настоящето дело,
съдът е оставил без уважение искането на въззиваемия ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за
събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели с местоживеене в
Република Турция.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима - подадена е в
законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирА.
стрА., имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разгледА. по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите
на СГС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"- до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. С оглед на така цитирА.та разпоредба на закона, за да бъде уважен искът срещу
застрахователя на причинителя на вредите, е необходимо да са налице следните
кумулативни предпоставки: наличие на валиден договор за имуществена застраховка,
сключен от ищеца с увреденото лице; плащане на застрахователно обезщетение в
изпълнение на този договор; противоправно поведение на прекия причинител на вредите по
чл. 45 ЗЗД; причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, размера на
заплатеното обезщетение да съответства на нанесените вреди, както и валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключен между причинителя на
вредите и застрахователя, които обективни елементи от състава по аргумент от чл. 154, ал. 1
ГПК, следва да се докажат от ищеца. Субективният елемент от състава - вината, се
презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за
нейното оборване.
В конкретния случай не е спорно, че процесните щети са били причинени от
делинквент, чиято застраховка „Гражданска отговорност“ е валидна към момента на
процесното ПТП и застраховател по нея е ответното дружество, както и че ищцовото
3
дружество е изплатило на собственика на увредените пластмасови стоки на 08.12.2021 г.
застрахователно обезщетение в размер на 207 023, 67 турски лири и че е налице причинно –
следствена връзка между виновното поведение на водача на тежкотоварен автомобил
„МАН“ с рег. № ******** и процесните вреди.
Относно въведеното с въззивната жалба възражение за неразпределение в цялост
на доказателствената тежест настоящият състав намира, че първоинстанционният съд се е
произнесъл с определение по чл. 374 ГПК, като е разпределил изцяло доказателствената
тежест между страните в производството.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че с оглед доказателствата по
делото ищецът не установил при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че
увредените пластмасови бутилки са били застраховани съгласно процесния застрахователен
договор за абониран превоз по застрахователна полица № 79733053/2 със срок на покритие
от 16.09.2021 г. до 16.09.2021 г. Доколкото от представения превод от турски език на
процесната полица личи, че обект на застраховката са изрично посочени стъклени бутилки и
пластмасови капачки, докато с оглед всички представени по делото доказателства се
установи, че увреденият товар, чиято обезвреда се иска, представлява пластмасови рол-он
бутилки от 50 мл., капачки и топчета. Гореизложеното обуславя липсата на покритие на
застрахователния договор относно процесния товар.
Предвид неоснователността на предявения главен иск изцяло неоснователен е и
акцесорния иск за лихва върху главницата.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него въззивна жалба, следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
По отношение на разноски:
Въззивното дружество „Рай Сигорта Аноним Ширкети“, подало въззивната
жалба, претендира разноски на основание чл. 78 от ГПК. Ответното дружество ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД също претендира разноски.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, а именно оставяне
без уважение на въззивната жалба, следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. –
представляващи юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция на ЗАД „ОЗК
– Застраховане“ АД.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 173/31.01.2024 г. по т. д. № 680/2023 г. по описа на
СГС, ТО, VI-8 с-в.
ОСЪЖДА „Рай Сигорта Аноним Ширкети“, търговско дружество, учредено
съгласно законодателството на Република Турция, с идентификационен номер
4
0734003979800033, да заплати в полза на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********,
сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България
при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5