Решение по дело №689/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Т. Г. У. от [населено място] срещу заповед № 2 от 18.03.2025 г. на кмета на район „Северен“ при община Пловдив, с която на основание чл.107, ал.2 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Т. Г. У. на длъжност главен архитект, ранг IV младши, поради получена възможно най-ниска годишна оценка – „неприемливо изпълнение“.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и липса на мотиви, поради което се иска нейната отмяна и присъждане на разноските по делото.

Ответникът оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, която е неблагоприятна за него, и в преклузивния 14-дневен срок от нейното съобщаване (л.25), поради което е допустима, а разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Със заповед № 2 от 12.02.2024 г. (л.26) на кмета на район „Северен“ при община Пловдив жалбоподателят е назначен на длъжност главен архитект, с ранг ІV младши, считано от 12.02.2024 г. Съгласно утвърдената длъжностна характеристика (л.27-29) основна цел на длъжността е ръководство на дирекцията, разрешаване, контролиране и участие като главен архитект в процедури по устройство на територията съгласно ЗУТ, подзаконовите нормативни актове, ЗОС, ЗООС и др., като осъществява цялостен контрол върху строителството, архитектурата, планирането и прилагането на ЗУТ.

Видно от представения формуляр за оценка на изпълнението на длъжността на 11.03.2024 г. е съгласуван индивидуалният работен план на жалбоподателя (л.30), подписан от оценяващия ръководител, в който план за 2024 година са заложени три цели – формиране на екип в отдел УП-ПУП, вътрешна организация на отдела и благоустрояване на публични пространства и изготвяне служебно на проекти за тях.

На 23.07.2024 г. е проведена междинна среща между служителя и оценяващия ръководител, за която във формуляра за оценка изпълнението на длъжността оценяващият ръководител е посочил, че жалбоподателят работи по поставените задачи в срок.

На 30.01.2025 г. е проведена среща между служителя и оценяващия ръководител за определяне на годишна оценка на изпълнението, определена във формуляра за оценка изпълнението на длъжността като неприемливо изпълнение, тъй като служителят не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния работен план. Срещу определената годишна оценка жалбоподателят е подал възражение (л.60-61).

На 13.02.2025 г. контролиращият ръководител е потвърдил годишната оценка неприемливо изпълнение, като се е мотивирал (приложение № 2 към формуляра – л.59) с неизпълнение от страна на служителя на преобладаващата част от целите в индивидуалния работен план, предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, и едновременно с това служителят е показал знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложения № 1 и № 1а от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите от държавната администрация. Посочено е, че служителят упражнява слаб контрол върху изпълнението на задачите, няма данни как проследява и контролира изпълнението на поставените задачи на служителите, които ръководи, рядко успява да анализира проблеми във връзка с изпълнените възложени задачи, няма ясни и точни данни какви задачи е изпълнил лично оценяваният служител или ръководените от него служители и с какво тези задачи са допринесли за цялата административна работа на район „Северен“, рядко дава обратна връзка за работата на ръководените от него служители – как възлага задачи, как следи за тяхното изпълнение и какви са резултатите от работата на служителите, не е доказал кои са благоустроените публични пространства и кои са изготвените служебни проекти за тях през 2024 г. от него, не отразява своевременно данни за насочените му преписки в деловодната програма на район „Северен“, което пречи за точно и коректно проследяване на състоянието и движението на съответните преписки.

Въз основа на определената окончателна годишна оценка и на основание чл.107, ал.2 ЗДСл. е издадена оспорената № 2 от 18.03.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, считано от 19.03.2025 г.

От представените в съдебното заседание на 27.05.2025 г. трудови договори е видно, че трудовите договори на Р. Г. (л.62-63), Ю. С. (л.67-68) и Й. К. (л.74-75) са сключени след датата на възникване на служебното правоотношение на жалбоподателя (12.02.2024 г.), който факт сам по себе си не е достатъчен, за да се направи извод, че подборът на тези служители е извършен лично от жалбоподателя, съответно че по този начин той е изпълнил една от целите, заложени в индивидуалния му работен план за 2024 година – формиране на екип в отдел УП-ПУП.

Приетите в съдебното заседание на 24.06.2025 г. писмени документи (л.86-102 и л.104) също не представляват категорично доказателство за изпълнение на целите от индивидуалния работен план за 2024 година на жалбоподателя и конкретно на целта благоустрояване на публични пространства и изготвяне служебно на проекти за тях. Фактът, че върху графичната част на проектното предложение и обяснителната записка стои подписът на жалбоподателя като главен архитект на район „Северен“ е доказателство единствено за изпълнение на административните изисквания относно оформянето на документи, но не и за действителния принос и участие на жалбоподателя в изработването на проекта. Не представлява такова доказателство и заповед № 24ОА-2534 от 20.09.2024 г. на кмета на община Пловдив, защото възлагането на определени задачи не е равносилно на тяхното изпълнение.

При тези доказателства съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа всички изискващи се съгласно чл.108, ал.1, изр.1 ЗДСл. реквизити – правното и фактическото основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Спазен е определения в чл.107, ал.2 ЗДСл. едномесечен срок за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, считано от датата на получаване на оценката, доколкото окончателната оценка е потвърдена на 13.02.2025 г., а заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена на 18.03.2025 г. Оспорената заповед, обаче, е издадена при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл.107, ал.2 ЗДСл. органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнение на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Следователно преценката за законосъобразност на оспорения административен акт изисква да се извърши проверка на правилното оценяване на изпълнението на длъжността, която е заемал жалбоподателя, съгласно изискванията на чл.76 ЗДСл. Ежегодното оценяване на изпълнението на длъжността е средството, чрез което се осигурява периодична преценка на професионалната пригодност и на компетентностите на държавния служител, която оценка трябва да е гаранция, че държавният служител изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация (чл.21 ЗДСл.). Резултатите от ежегодното оценяване сочат приноса на съответния служител за ефективно изпълнение на държавната служба. Поради това законодателят в чл.107, ал.2 ЗДСл. е предвидил получаването на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността като основание за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаването. В този смисъл резултатите от оценяването на държавния служител са материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение. Затова процесът на оценяване като елемент от фактическия състав на прекратяване на служебното правоотношение по чл.107, ал.2 ЗДСл. подлежи на контрол за законосъобразност относно условията и реда за оценяване, наличието на нормативно регламентираните условия за определяне на тази оценка. Съответно получената в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон оценка не обосновава прилагането на чл.107, ал.2 ЗДСл.

В случая процедурата по оценяването на служителя действително е опорочена, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, респективно обуславя материална незаконосъобразност на заповедта и е основание за нейната отмяна.

Съгласно чл.76, ал.4 и ал.5 ЗДСл. оценяването на изпълнението на длъжността на служителя се извършва от оценяващ ръководител, на когото служителят е непосредствено подчинен, въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показани компетентности. Идентично е съдържанието и на разпоредбата на чл.2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Оценяването се извършва на три етапа, като общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности на служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл.16, ал.1, чл.18, ал.1 и чл.19а, ал.1 НУРОИСДА).

Съгласно чл.16, т.5 НУРОИСДА държавният служител се оценява с оценка „неприемливо изпълнение“, когато едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а.

Следователно от съществено значение за процеса на оценяване е началното формулиране на конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели в индивидуалния работен план, както и на обективни критерии за изпълнението им. В настоящия случай, обаче, целите в индивидуалния работен план са посочени общо и неконкретно и не могат да бъдат измерени по обем, качество и срокове, както и не са формулирани никакви изисквания/критерии за изпълнението им, видно от представения формуляр за оценка (л.30).

Съгласно чл.14, ал.1 НУРОИСДА изпълнението на длъжностите от висшите държавни служители, от служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции се оценява с годишна оценка въз основа на: 1. степента на постигане на целите от индивидуалния работен план; 2. показаните компетентности.

В настоящия случай липсата на изискванията към изпълнението на трите поставени цели в индивидуалния работен план за 2024 г. създават предпоставки за субективно оценяване, а неконкретизираните цели опорочават изначално резултата от провеждането на процедурата по атестиране. При липсата на работен план, съставен съобразно изискванията на НУРОИСДА, не е възможно да бъде извършена преценка на постигане на заложените цели, както на междинната, така и на заключителната среща.

Съгласно чл.12, ал.2 НУРОИСДА на междинната среща оценяващият ръководител и оценяваният служител правят преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен план или на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика/възложените конкретни задачи, на показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността. Съгласно чл.12, ал.3 НУРОИСДА при необходимост някои от целите в индивидуалния работен план или възложените конкретни задачи може да се изменят или допълнят, както и да се набележат конкретни действия за подобряване на изпълнението, като оценяващият ръководител мотивира необходимостта от изменение и допълнение на целите в индивидуалния работен план.

В случая при проведената междинна среща не са отправени никакви забележки към жалбоподателя във връзка с изпълнението на служебните му задължения и на задачите от индивидуалния работен план, които да се нуждаят от корекция съгласно изискването на чл.12, ал.3 НУРОИСДА. Напротив, посочено е лаконично, че работи по поставените задачи в срок, без други коментари или препоръки.

Обективното провеждане на процедурата по оценяване задължава оценяващия ръководител да предприеме необходимите действия за изменение и/или допълнение на възложените задачи на служителя, когато е констатирано некачествено и/или несъответно на целите на съответната административна структура изпълнение, данни за което не се съдържат в дадената оценка на изпълнението на индивидуалния работен план при проведената междинна среща. Ако е съществувала необходимост, оценяващият ръководител е следвало да набележи конкретни действия за подобряване на работата на служителя в изпълнение на дадените препоръки. Тези съществени пропуски в оценъчната дейност предпоставят последващото несъответствие с мотивите, с които е обоснована годишната оценка. Противоречието в мотивите на оценяващия ръководител в различните етапи на процедурата не е обосновано с обективно настъпили в последващия период след междинната среща нови факти и обстоятелства, поради което основателно е възражението на жалбоподателя, че е налице субективно лично отношение към него.

Съгласно чл.18, ал.1 НУРОИСДА оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. В случая това изискване не е изпълнено, тъй като в своя коментар (приложение № 1 към формуляра – л.32) оценяващият ръководител не е посочил конкретни факти, на които тази оценка се основава, а са цитирани правни норми от наредбата, което съгласно правната теория и съдебната практика не представляват мотиви за издаване на административен акт. Посочената от оценяващия ръководител липса на управленски компетентности, компетентност за работа в екип и дигитални компетентности действително сами по себе си представляват съществени недостатъци в изпълнение на служебните задължения, но е необоснована предвид липсата на каквито и да било забележки в тази насока при провеждане на междинната среща. Ако действително жалбоподателят е бил толкова некомпетентен, защо е назначен на тази ръководна длъжност и защо оценяващият ръководител не е направил съответните препоръки за подобряване на работата му още при провеждане на междинната среща. Липсва логическа връзка между мотивите на оценяващия ръководител на междинната среща – „работи по поставените задачи в срок“ – и мотивите му за определената годишна оценка – „не е изпълнил преобладаваща част от целите в индивидуалния си работен план“. В същото време липсва каквато и да е конкретизация в какво се състои неизпълнението, не са обсъдени трите цели от индивидуалния работен план поотделно и тяхното изпълнение или съответно неизпълнение, за да се приеме, че установените от оценяващия ръководител пропуски представляват съществено неизпълнение на индивидуалния работен план. От друга страна, двете констатации на оценяващия ръководител са взаимоизключващи се и взаимопротиворечащи си и свидетелстват за необективност при определяне на окончателната оценка на държавния служител. Т.е., определената годишна оценка, дадена от оценяващия ръководител, е изготвена в нарушение на чл.76, ал.7 ЗДСл. и чл.14, ал.1 и чл.18, ал.1 НУРОИСДА, доколкото не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността с оглед изпълнението на целите и задачите от индивидуалния работен план и показаните професионални компетентности за целия период на оценяване. От друга страна, изложените от контролиращия ръководител мотиви са единствените в цялата процедура по оценяване, които мотиви, обаче, както се каза по-горе, са твърде общи, взаимоизключващи се и взаимопротиворечащи си, неподкрепени от никакви доказателства и задълбочен анализ на относимите факти и обстоятелства. Съответно тези мотиви не обосновават налагането на най-ниската възможна годишна оценка на държавния служител.

Установените нарушения на процесуалните правила при определяне на окончателната оценка на жалбоподателя са довели до изготвянето й в нарушение на материалния закон, защото от събраните по делото писмени доказателства не се доказва кумулативното наличие на двете предпоставки от хипотезата на чл.16, т.5 НУРОИСДА – държавният служител да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, както и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а. Цитирането на съдържанието на правната норма се е равнозначно на мотиви и обективна оценка от оценяващия и контролиращия ръководител, още повече, че в случая изобщо не са посочени никакви конкретни обстоятелства, чието настъпване да е предизвикало неизпълнението на целите от индивидуалния работен план и да е зависи изцяло от поведението на жалбоподателя, съответно той да е бил в състояние да влияе върху обстоятелствата. В този смисъл, дори и да е налице неизпълнение на преобладаващата част от целите, заложени в индивидуалния работен план, то не би могло да доведе до определяне на най-ниската възможна годишна оценка, тъй като не се дължи на обстоятелства, чието настъпване зависи от жалбоподателя.

От друга страна, тъй като процедурата по оценяване на държавния служител не е изпълнена в съответствие с изискванията на ЗДСл. и НУРОИСДА, годишната оценка за изпълнение на длъжността за 2024 година не може да послужи като основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.107, ал.2 ЗДСл.

Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена. С оглед изхода и своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в размер на 1000 лева за платеното адвокатско възнаграждение (л.107) следва да бъде уважено и да бъде осъдена община Пловдив да заплати на жалбоподателя тази сума на основание чл.143, ал.1 АПК.

Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Т. Г. У., [ЕГН], от [населено място], [улица], заповед № 2 от 18.03.2025 г. на кмета на район „Северен“ при община Пловдив.

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на Т. Г. У., [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 1000 (хиляда) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.