Решение по дело №330/2020 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 7
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Стоян Георгиев Хаджиев
Дело: 20201220200330
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в закрито заседание на деветнадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С.Г.Х.
като разгледа докладваното от С.Г.Х. Административно наказателно дело №
20201220200330 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 20-0266-000491/10.07.2020 година на Н РУ към
ОДМВР Б. РУ Г.Д.
С наказателното постановление на основание основание чл. 174, ал.1, т.1 от
ЗДвП, чл.181, т.1 от ЗДвП, чл.183, ал.1,т.1, пр.З от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 500 лева, глоба от 50 лв , глоба от 10 лв, и
лишаване от право да управлявам МПС за срок от 6 месеца и са отнети общо
10 контролни точки.
Жалбоподателят А. А. Т. с ЕГН**********, е постоянен адрес в село Б.,
община С., област Б. иска от съда да отмени обжалваното НП като
необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна РУ не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 20.06.2020 г. в 02:13 часа в ГР.Г.Д.на УЛ.О.П. като жалбоподателя
управлявал на лек автомобил - Ф.П. с рег № Е3448МА, държава Б. след
употребата на алкохол установен с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен номер АРШМ-0186, който отчетел положителен резултат
0.67 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер
0040607. При извършената проверка се установи, че автомобилът няма
преминал периодичен годишен технически преглед към 20.06.2020. Водача Т.
не представя свидетелство за регистрация на МПС. След получен протокол за
химическа експертиза се установило, че наличието на алкохол в кръвта е 0.60
промила, с което нарушил чл. 5, ал.З, т. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателя бил издаден в изпълнение на изискването на чл. 3, ал. 2
от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози /Загл. изменено с ДВ бр.
81/2018 г. – на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози/ талон за изследване . Съставен му бил акт –
АУАН за прието за извършено административно нарушение по см. на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДВП – за нарушаване на забраната за управление на пътно
превозно средство под въздействието на алкохол. Жалбоподателя подписал
акта. Възражения против АУАН не били направени в срока за това по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН.
В указаното в талона време за явяване и медицинско заведение била взета
биологична проба кръв за лабораторно изследване за наличие на алкохол и
концентрацията му в кръвта на лицето. Според заключението по изготвеното
химическо изследване – по Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина в изследваните проби кръв, взети
от жалбоподателя, се доказва етилов алкохол в количество 0. 60 промила в
кръвта.
При проверката водача не представил свидетелство за управление на МПС
и за преминат технически преглед, с което нарушил чл.100 ал.1 т. 1 от ЗДвП и
чл.147,ал.1 ЗДвП.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната
преписка, включително и протоколът от химическата експертиза,
административно – наказващият орган издал атакуваното НП, в което
обстоятелствата на нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДВП били
изложени по сходен като в АУАН начин, а в диспозитивната част на
2
наказателното постановление били допълнени обстоятелствата по даването на
кръвна проба и установеното наличие на алкохол според протокола за
химическа експертиза.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на: показанията на св. С., Г., Р., АУАН , талон за
изследване, протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръв и урина, протокол за медицинска
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, справки за нарушител/водач,
оправомощителна заповед.
Съдът ползва като обективни показанията на свидетеля св. С., Г., Р. ,
доколкото същите са последователни, логични, съответстват и се допълват от
писмените доказателства по делото, макар и същите да са изключително
ограничени откъм възпроизведени релевантни с оглед на предмета на делото
факти и обстоятелства – месторабота, длъжност, авторство по съставяне на
АУАН.
По отношение на АУАН , съдът счита същият за годно писмено
доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с
доказателствената си сила съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДВП, чиито
констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта /при
предявяването е изразено само мнение за това дали нарушителят бил
употребил алкохол/, нито чрез възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от
страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи
съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на
процесното нарушение.
Като годно писмено доказателство се ползва и протоколът за химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина.
С оглед на така изложената въз основа на събраните доказателства
фактическа обстановка съдът прие, че от страна на санкционираното лице е
осъществен състав на административно нарушение по см. на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДВП, тъй е управлявал пътно превозно средство – лек автомобил , под
въздействие на алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0.
60 промила, установена по надлежния ред – съгласно чл. 1, ал. 3 пр. 4 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. – с химическо лабораторно изследване –
обективирано в Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина , въпреки забраната за това.
Нарушението според настоящата инстанция е подведено правилно и от
актосъставителя в АУАН, и от административно – наказващият орган в НП
към уреждащата състава му правна норма, изложени са всички обстоятелства
на това нарушение в описателната част на НП, така че наказаното лице
3
нарушител да е наясно в всички елементи от състава на вмененото му за
извършено административно нарушение.
Следва да се посочи от съда, че автомобилът е пътно превозно средство
по см. на §. 6, т. 10 от ДР на ЗДВП, а и моторно превозно средство по см. на §.
6, т. 11 от ДР на ЗДВП, и жалбоподателя, като водач на такова ППС важи
въведената в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП забрана да го управлява под
въздействие на алкохол. Лице водач на моторно превозно средство се намира
под въздействие на алкохол, така че да бъде административно отговорен,
когато тази концентрация на алкохол е в диапазона от 0. 5 до 1. 2 промила –
толкова колкото е отчело и техническото средство, и химическото
лабораторно изследване.
Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил
и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл. 174, ал. 1, т. 1
от ЗДВП, действаща към момента на извършване на нарушението и към
момента на издаване на наказателното постановление, предвиждаща налагане
на административни наказания в конкретно определени размери – глоба в
размер на 500 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца, за управляващия МПС с концентрация на
алкохол над 0. 6 промила . Нито административно – наказващият орган, нито
съдът в последвалото съдебно производство, имат в случая каквато и да било
възможност да редуцират размера на предвидените наказания в насока
евентуално намаляването им, доколкото същите са предвидени от
законодателя в конкретно определени размери.
Не може да се определи случая като маловажен такъв по см. на чл. 28 от
ЗАНН, респ. за отпадане на административната отговорност спрямо К. за
извършеното от него административно нарушение по см. на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДВП, доколкото нито са налице многобройни, нито пък все смекчаващи
административната отговорност обстоятелства.
В съответствие с изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, е било постановено от
административно – наказващият орган в наказателното постановление
отнемането на 10 контролни точки за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДВП.
В хода на административното производство съдът не констатира
допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават
наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
4
незаконосъобразно.
Налице е и нарушението по чл.183,ал.1, т.1,пр.1 от ЗДвП и чл.181 Т.1 от
ЗДвП . Водача не е носил със себе си сведителство за регистрация наМПС и
преминат технически преглед. Санкцията за което е определено в
законоустановения размер.
По изложените съображения съдът прие да потвърди атакуваното НП.
Няма искане за разноски от ответника.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0266-000491/10.07.2020 година на Н РУ към
ОДМВР Б. РУ Г.Д.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред А.С. гр. Б. по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Г.Д. _______________________
5