Решение по дело №302/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е жалба на К. А. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], № *, вх.*, чрез адв. В. У. от АК – Б.*, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000157/29.04.2024 г., издадена от Д. С. - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – П., с която на основание чл.171, т.2, б.м от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно спиране от движение на ППС за срок от три месеца.

Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Излага се, че жалбоподателката не е била водач на лекия автомобил, с който е извършено нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а такъв е бил Н. В. Н. с [ЕГН], срещу когото е образувано административнонаказателно производство. Моли се за отмяна на оспорения административен акт. В представено по делото Становище вх. № 1517/29.05.2024 г. се прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Д. С. – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., редовно призован, не се явява. Представлява се от главния юрисконсулт на ОДМВР – П. В. с пълномощно по делото, която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Моли да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя.

А. съд П., като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото АУАН серия АД, № 108809/29.04.2024 г. е видно, че същият е съставен на лицето Н. В. Н. с [ЕГН], за това че на 28.04.2024 г., в 18:30 ч., в [населено място], на ул. Св. Св. К. и М., срещу магазин „**“, с посока на движение от кръгово кръстовище „**“ към кръстовище „**“, управлява лек автомобил „**“ с рег. № [рег. номер], като в района на МОЛ „П.“ и магазин „**“ не използва пътищата, отворени за обществено ползване по предназначение като извежда управляваното от него МПС извън управление, последователно занасяйки задната му част на ляво и дясно и така създава опасност за движението. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Чрез справка в Централна база КАТ е установено, че на 17.04.2024 г. е направена служебна промяна на регистрацията на процесния автомобил, поради представяне по електронен път на Договор за продажба № 3619/17.04.2024 г. на нотариус, вписан под № 516 в Нотариалната камара. Превозното средство става собственост на Е. А. К. от [населено място], който подава Заявление рег. № 240938010647/23.04.2024 г. и регистрационния номер на автомобила бива променен от 608Н487 на рег. № [рег. номер].

Жалбоподателката К. А. М. придобива процесния автомобил на 23.04.2024 г. от Е. А. К.. Промяната е отразена в базата данни на КАТ въз основа на заявление, подадено електронно, към което е представен Договор № 2941/23.04.2024 г. на нотариус с № 748 в списъка на Нотариалната камара. Н. 29.04.2024 г., въз основа на Заявление № ********* от същата дата, регистрационният номер на автомобила бива променен от [рег. номер] на [рег. номер].

От горното следва, че към датата 28.04.2024 г., посочена като дата на извършване на нарушението, за което е съставен АУАН серия АД, № 108809/29.04.2024 г. срещу Н. В. Н., управляваният от него автомобил „**“ е бил вече собственост на жалбоподателката К. М., с рег. № [рег. номер]. Автомобилът е бил регистриран с № [рег. номер] на следващия ден – 29.04.2024 г., когато в КАТ са били върнати автомобилните регистрационни табели и превозното средство е отчислено от сектор ПП П. /видно от представената справка /.

Н. 29.04.2024 г., Д. С. - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – П. издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000157/29.04.2024 г., с която на основание чл.171, т.2, б.м от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно спиране от движение на ППС – лек автомобил ** с рег. № [рег. номер], за срок от три месеца. Адресат на заповедта е жалбоподателката К. А. М., в качеството й на собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на представените по делото писмени доказателства: АУАН серия АД, № 108809/29.04.2024 г. срещу Н. В. Н.; СУМПС [номер], издадено от МВР – П.* на Н. В. Н.; Свидетелство за регистрация част I с № *********/29.04.2024 г. на лек автомобил с рег. № [рег. номер]; Експертно решение на ТЕЛК № 2588 от 119/09.09.2021 г. на К. А. М.; Картон на ЗППАМ № 24-1158-000157/29.04.2024 г. против К. А. М.; Справка за нарушител/водач на К. А. М. /без СУМПС/; Справка за нарушител/водач на Н. В. Н.; Справка за лице от А. Б. за К. А. М. и Н. В. Н.; Справка от ЦБ – КАТ за ПС, настояща собственост на К. А. М.; Справка за МПС Ауди А3 със стар рег. № [рег. номер] и настоящ рег. № [рег. номер]; Справка за промяна на регистрацията на МПС от рег. № 608Н487 /стар/ на рег. № [рег. номер] /нов/ от 17.04.2024 г.; Справка за промяна на регистрацията на МПС със стар рег. № [рег. номер] на нов рег. № [рег. номер] от 29.04.2024 г. и др.

В Сведение № 115800-4160/30.04.2024 г., дадено от Н. В. Н., същият твърди, че колата му е „поднесла“, тъй като настилката била мокра, но той я овладял не се стигнало до катастрофа. Подобни твърдения излага и във Възражение № 115800-4173/30.04.2024 г.

О. С., представено от Ц. В. на 30.04.2024 г. се установява, че е станал свидетел-очевидец на неправомерни действия на водача на лек автомобил ** с рег. № [рег. номер], извършени в [населено място], на кръговото кръстовище при магазин „**“. Посоченото превозно средство „дрифтело“ в кръговото кръстовище и излизайки от него се разминал на косъм с колата на свидетеля, после едва не ударил и друг автомобил, след което продължил движението си по ул. Св. Св. К. и М. отново извършвайки дрифтове. При МОЛ П.* се завъртял на 180⁰. Н. свидетеля направило впечатление, че на кръговото кръстовище стояло момиче, което снимало случващото се с телефона си. Хора имало и на автобусната спирка и пешеходната пътека, намиращи се в участъка, където водачът на Ауди-то правел движения наляво надясно.

В представена по делото Докладна записка рег. № 1158р-5278/13.05.2024 г., изготвена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – П.*, са изложени данни за получен в сектор ПП при ОДМВР – П.* Сигнал вх. № 489700/2024 г., в който се сигнализирало за опасно шофиране в [населено място] от лек автомобил „*“, който в района на БЦ „*“, ул. Св. Св. К. и М., с поднасяне на задната част на МПС-то, създал множество предпоставки за ПТП. Бил предоставен и видеоклип, на който това било заснето. Виждали се отличителните белези на автомобила, въз основа на които, на 29.04.2024 г., същият бил идентифициран и установен да се реди за промяна на регистрацията в Пункт за регистрация на ППС в [населено място], кв. К.*. Служебно била изискана информация за новия регистрационен номер – [рег. номер]. В късните следобедни часове на същата дата водачът на автомобила бил спрян в района на ЦРБ – П.. ** му извършена проверка и му бил предявен видеоклипа, а Н. потвърдил, че именно той е управлявал колата, но отрекъл да е извършил опасните действия умишлено.

В докладната записка са обективирани и действията на полицейския орган по установяването на свидетеля-очевидец В., както и изявленията, които същият е направил.

От събраните доказателства, съдът приема за установено, че именно Н. В. Н. с [ЕГН] е управлявал лекият автомобил „**“ с регистрационен номер към датата на деянието: [рег. номер], впоследствие променен на [рег. номер], който е собственост на жалбоподателката К. А. М.. Потвърждават се и констатациите на административния орган, че на посочената дата, час и място същият е превозното средство извън управление, последователно занасяйки задната му част ту наляво, ту надясно, създавайки по този начин опасност за движението и намиращите се в близост хора.

Съдът отхвърля възраженията на Н. като противоречащи на доказателствената съвкупност. Същите се опровергават убедително и от свидетелските показания и изложеното в докладната записка.

А. съд – Перник, като прецени доказателствата ствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а”, т.6 и т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби по контрол по ЗДвП и Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П. за определяне на длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – П.. Сред тези лица са полицейските инспектори, каквато длъжност заема и издателя на процесната заповед Д. С.. Последният се явява материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.м от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: … т.2. временно спиране от движение на пътно превозно средство: … м) на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца.

При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е участие на моторното превозно средство в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ползването им за цели, които не съответстват на тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая тази предпоставка е установена и доказана.

Видно е от цитираната разпоредба, че мярката се налага по отношение на собственика на МПС, който е допуснал, организирал или предоставил управлението му на извършителя на деянието по чл.104б, т.1 или т.2 от ЗДвП. В случая нейн адресат е жалбоподателката К. А. М., в качеството й на собственик на лекия автомобил, с който е нарушен чл.104б, т.2 от ЗДвП. Правноирелевантен е факта, че не тя е управлявала превозното средство.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ са били налице.

Относно съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.2, б.м от ЗДвП, времевия период, за който се налага временното спиране от движение на пътното превозно средство е фиксиран и точно определен на три месеца. Именно за такъв период мярката е наложена с оспорената ЗППАМ.

Относно съответствието на акта с целта на закона, съдът намира следното: целта на принудителната административна мярка освен за преустановяване на нарушението, служи и за превенция, а именно: да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е наказание, а форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, за да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия и на пострадалите при пътните произшествия и преустановяване на административните нарушения. Тази превенция е законоустановена, поради което при наличие на предпоставките за нейното прилагане, каквито се установява, че са налице в случая, липсва основание за нейната отмяна.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, при спазване на административно-производствените правила, в предвидената форма, като са изложени съответните правни основания за издаването й и относимите обстоятелства, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

При този изход на спора направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.143, ал.3 от АПК. Н. основание чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ и поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, те се определят в минимален размер от 100,00 лв. /сто лева/.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. А. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], № *, вх.*, чрез адв. В. У. от АК – Б.*, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000157/29.04.2024 г., издадена от Д. С. - полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – П., с която на основание чл.171, т.2, б.м от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно спиране от движение на ППС за срок от три месеца, К. Н..

ОСЪЖДА К. А. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], №*, вх.*, Д. З. на Областна дирекция на вътрешните работи – П. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.