№ 55
гр. Велико Търново, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20254001000023 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по депозиранa въззивнa жалба от П. Ц. В. против
Решение № 148/ 17.12.2024 г. по т.д. № 38/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен, с което е
отхвърлен предявеният от него против ЗК „Лев Инс“ АД иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП на 18.09.2023 г. в размер на 40
000 лв., ведно със законната лихва от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано. Сочи, че съдът правилно е възприел фактическата
обстановка във връзка с процесното ПТП и приел, че вина за настъпването му има
застрахованият при ответното дружество водач, но изразява несъгласие с извода му за
недоказаност на причинно-следствената връзка между ПТП и твърдените в исковата
молба травматични увреждания. Съдът не направил анализ на събраните по делото
доказателства, не посочил кои кредитира и кои не и защо. Моли решението да бъде
отменено и исковата му претенция да бъде уважена в пълния заявен размер.
Процесуалният представител претендира възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД е депозирала
отговор с развити съображения за неоснователност на въззивната жалба, базирани
основно на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза. Моли
решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на
изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е
процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният
съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и
намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Не са
допуснати и процесуални нарушения, с които законът свързва недопустимост на
решението.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
При изяснената въз основа на събраните по делото доказателства фактическа
обстановка, неоспорвана от жалбоподателя, първоинстанционният съд е формирал
правен извод за неоснователност на предявения от П. Ц. В. иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, като е приел, че макар да е реализирано ПТП вследствие на виновното
противоправно поведение от застрахован при ЗК „Лев Инс“ АД водач на МПС, който
допуснал нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, по делото не е доказано по категоричен
начин В. да е претърпял сочените в исковата му молба телесни увреждания – счупване
на капачката на левия крак и счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка
и че те са настъпили вследствие на това ПТП. С оглед на така приетото, спорът пред
въззивния съд е сведен до два елемента от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
обуславящи ангажирането на функционалната отговорност на застрахователя, а
именно: наличието на причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
заявените две фрактури и причинно-следствена връзка между тези увреждания и
претърпяното от него на 18.09.2023 г. ПТП.
По делото е установено, че ищецът В. като водач на МПС е претърпял ПТП на
18.09.2023 г., когато се е осъществил сблъсък между управлявания от него автомобил и
управляван от Десислава Ангелова лек автомобил. В деня на инцидента той е бил
прегледан в ЦСМП – Червен бряг и видно от представения фиш, съобщените от него
оплаквания са били за болка по външната част на лявото бедро. Поставена му е
диагноза „контузия на ляво бедро“. На следващия ден му е била извършена образна
диагностика и е поставена рентгенологична диагноза „фисура /пукване/ на лявата
лъчева кост на типично място и фисура на капачката на лявата коленна става“. Видно
от амбулаторен лист от 20.09.2023 г., той е бил прегледан от ортопед – травматолог,
който е отразил обективното му състояние: изразен оток, палпаторна болезненост и
ограничени флексия и екстензия в лява гривнена става и оток и подкожен излив в
областта на лявата колянна капачка, невъзможна самостоятелна екстензия и силно
болезнена и ограничена флексия в лява колянна става. Поставена му е диагноза
„счупване на долния край на лъчевата кост и фисура на патела /капачката/ на лявата
2
коленна става“ и му е предписано използването на ортези – за 25 дни на гривнената
става и за 40 дни на коляното.
Показанията на св. Хр. И. – фактическа съжителка на ищеца – потвърждават
тази хронология. Тя обяснява, че след ПТП В. се оплаквал от болки в ръката и
коляното, но решил да изчака и тъй като получил отоци и пръстите на ръката му
започнали да изтръпват, на следващия ден си направил рентгенова снимка, а на
20.09.2023 г. посетил ортопед. Според свидетелката той не е провеждал лечение,
единствено приемал лекарство „Оки“ от Италия за обезболяване, като оплакванията му
от болки продължили 2 – 2,5 месеца. Тя му помагала за обличане и събличане, както и
за престой в банята, а за по – леки неща се е оправял сам. Придвижвал се с патерици,
не работил два месеца, защото работата му като кредитен консултант била свързана и
с шофиране, към настоящия момент изпитвал дискомфорт в коляното при смяна на
времето или претоварване. Излага, че ищецът ходил на раздвижване в гр.Червен Бряг,
но не е била с него, не знае как е бил насочен към рехабилитация, не знае дали е
заплащал или не, не знае дали е ползвал болничен.
Пред ОС – Плевен е приета съдебно-медицинска експертиза, по която вещото
лице е дало заключение, че описаните увреждания на лявата лъчева кост и лявата
капачка е трудно да бъдат обяснени с механизма на ПТП и отделно от това, би
следвало да има клинични прояви на тези травми непосредствено след инцидента, а в
спешно отделение ищецът не е съобщил оплаквания в този смисъл. Изразило е
съмнение в представената медицинска документация. Посочило е, че при
рентгенологично изследване за травми на костите има риск от хипердиагностика, т.е.
да липсва увреждане на костта, но за такова да бъдат приети съдови бразди по нея,
поради което с оглед липсата на приложени по делото образни изследвания –
рентгенова плака или диск – не може с категоричност да даде заключение за наличие
на увреждания на ищеца, изразяващи се във фисури/ фрактури на лъчевата кост и
петелата. Във въззивната инстанция е допусната допълнителна съдебно-медицинска
експертиза по съображения, че не е съобразено заключението на авто-техническата
експертиза, изготвено след депозиране на заключението на лекаря. На вещото лице е
възложено да отговори на въпросите дали при изяснения от авто-техническата
експертиза механизъм на ПТП и действалите върху тялото на пострадалия инерционни
сили е възможно да бъдат получени пукване или счупване на лявата лъчева кост на
типично място и пукване или счупване на капачката на лявата коленна става и при
положителен отговор на този въпрос да посочи при какъв механизъм и от контакт с
кои детайли на купето са получени. Съгласно заключението на вещото лице по
приетата авто-техническа експертиза при конкретното ПТП управляваният от В. лек
автомобил е бил ударен косо странично, с преимуществено действие на ударните сили
в дясната странична част на МПС – в областта на преден десен калник и десни врати.
Вследствие на действалата инерционна сила тялото на водача В. рязко се е отклонило в
3
посока, обратна на действащия ударен импулс, т.е. придвижило се е напред и надясно
спрямо първоначалната посока на движение на автомобила. С изчерпване на
кинетичната енергия силата на удара е намаляла, като при нейната най-голяма
стойност се е получило странично изместване и незначителна ротация на автомобила в
посока, обратна на часовниковата стрелка, т.е. тялото се е отклонило наляво. Вещото
лице лекар дава заключение, че спукването/ счупването на лъчевата кост на „типично
място“ се получава по индиректен механизъм – от удар върху хватателната повърхност
на дланта, обикновено при падане и подпиране с ръка и в случая, доколкото тялото на
водача е получило инерционно ускорение косо напред и надясно, макар и малко
вероятно, не може да се изключи възможността за получаване на травмата от удар на
дланта върху волана със или без поставен предпазен колан. Относно спукването/
счупването на колянната капачка посочва, че такова увреждане се получава от
директен удар на коляното в интериора и предполага нараняване и на кожата на
коляното – охлузване, кръвонасядане, рана. Сочи, че при установения механизъм на
ПТП получаването на такава травма не може да бъде обяснено и не се подкрепя от
представени по делото доказателства за регистрирани увреждания по предната
повърхност на коляното и меките тъкани на тялото и направени от ищеца оплаквания
за болка и функционален дефицит веднага след ПТП при прегледа в ЦСМП. В съдебно
заседание експертът пояснява, че при отклонение на тялото на водача напред и
надясно няма възможност лявото коляно да контактува с бордното табло. За да се
получи такъв контакт, тялото трябва да се придвижи силно напред, при което биха
били получени травми по гръдния кош, по корема, по главата, каквито не са
установени. В първоначалната експертиза вещото лице е дало заключение, че
пукването на лъчевата кост изисква имобилизация за срок от 3-4 седмици и при
нормално протичане на оздравителния процес води до трайно затрудняване на
движението на крайника в областта на гривнената става за срок от 1,5 – 2 месеца и на
годността за извършване на физически труд за около 2,5 – 3 месеца. Пукването на
капачката изисква имобилизация за срок от около 4 седмици и при нормално
протичане на оздравителния процес води до трайно затрудняване движението на
крайника и годността за извършване на физически труд за срок от 3 – 3,5 месеца.
При тази фактическа обстановка ВТАС намира за доказано, че ищецът П. В. е
претърпял травма на горния ляв крайник – спукване/ счупване на лъчевата кост на
„типично място“ в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, реализирано
на 18.09.2023 г. Събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност, кореспондират с твърденията на ищеца за получаване на това
увреждане: Действително травмата да не е регистрирана при прегледа в ЦСМП, но
непосредствено след инцидента – на следващия ден – ищецът е провел образно
изследване и макар да липсват рентгенова плака или диск, налице е поставена
рентгенологична диагноза и тя е потвърдена от компетентен лекар – ортопед-
4
травматолог, който се е запознал с резултата от рентгенографията. Той е описал
обективното състояние на пациента, възприето от него. Съдът кредитира показанията
на съжителката на ищеца за последователността на предприетите от него действия,
която съответства на представените медицински документи, приема за житейски
достоверни обясненията й за мотива на ищеца да се прегледа едва на следващия ден и
показанията й за затрудненията му в ежедневието и приемането на болкоуспокояващи
медикаменти. Не на последно място вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно дадено и подробно
обосновано, не изключва възможността увреждането на леявата лъчева кост в
гривнената става да е получено при инцидента от удар на дланта във волана. Съдът не
приема за установено по безспорен начин ищецът да е претърпял травма, изразяваща
се във фисура/ фрактура на лявото коляно и то такава да е в резултат на процесното
ПТП. Вещото лице е категорично, че такава травма не може да бъде обяснена с
механизма на ПТП и действалите при него инерционни сили върху тялото на водача,
че същата би имала незабавна клинична картина – болкова симптоматика и двигателен
дефицит, а при прегледа на ищеца в ЦСМП не е отразено подобно оплакване, че при
механизма на ПТП лявото коляно би осъществило контакт с бордното табло само при
силно придвижване напред, при което обаче биха били получени травми и по гръдния
кош, по корема, по главата, а такива не се твърдят и не са документирани. По делото
не е ангажирано като доказателство самото рентгеново изследване на ищеца – плака
или диск, което да потвърди тази диагноза. С оглед противоречието със заключението
и при липса на други доказателства, съдът не кредитира показанията на св. И. за
претърпяно от ищеца пукване/счупване на капачката, още повече че въпреки че живее
в едно домакинство с пострадалия, показанията й са неубедителни, защото тя не знае
редица обстоятелства, които би следвало да е възприела лично и твърди, че ищецът е
провеждал рехабилитация, докато при прегледа от вещото лице той е съобщил, че не е
провеждал такава.
Предвид изложеното на ищеца следва да бъде определено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, изразяващи се в
болки, страдания и ограничения във връзка с причиненото му пукване/ счупване на
лъчевата кост на лявата ръка. За определяне на справедливия размер на обезщетението,
съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС, съдът в
настоящия казус отчете следните обстоятелства: На ищеца – на 29 г. към датата на
ПТП – е причинена травма, която е лекувана консервативно, налице е пълно
възстановяване, протекло в нормалния срок от около 3-4 седмици, без настъпили
усложнения и без остатъчни последици. Травмата е причинила на пострадалия трайно
затруднение на движението на крайника в областта на гривнената става за срок от 1,5
– 2 месеца и на годността за извършване на физически труд за около 2,5 – 3 месеца,
физически болки и страдания за срок от около 1,5 месеца, наложили прием на
5
обезболяващи медикаменти и известни затруднения при самообслужването в рамките
на около месец. Съдът съобразява, че нараненият крайник не е активната ръка на
ищеца и че трудовата му заетост не е свързана с физически труд. За определяне
размера на обезщетението съдът взе предвид и ценовата конюнктура в страната и
съдебната практика, които участват при формирането на обществения критерий за
справедливост. Обезщетението цели да поправи вредите, а не следва да е средство за
повишаване на жизнения стандарт на пострадалия. Ориентир за икономическата
обстановка са минималната работна заплата през 2023 г. – 710 лв. и средната работна
заплата в страната към третото тримесечие на 2023 г. по данни на НСИ – около 1 900
лв. По сходни казуси с причинени травми на млади хора, лекувани без оперативна
интервенция, с обичаен възстановителен период, без последици и без съществени
ограничения в личния и социален живот, съдилищата са присъждали обезщетения
межди 20 000 лв. и 30 000 лв. При съобразяване на всички тези обстоятелства
настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер на 20 000 лв. съответства на
принципа за справедливост.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която исковата претенция на В. за застрахователно обезщетение е
отхвърлена за сумата 20 000 лв. и следва да бъде присъдено обезщетение в този
размер. Същото е дължимо ведно със законната лихва от 06.10.2023 г., на която дата
съгласно доказателствата застрахователят е бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, до окончателното изплащане. Решението на ОС в частта, с
която е отхвърлен искът му за сумата над 20 000 лв. до 40 000 лв. е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора следва да бъде отменено
първоинстанционното решение в частта за разноските, с която В. е осъден да заплати
на ЗК „Лев Инс“ АД разноски над 850 лв. до присъдения размер 1 699.50 лв. На
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
адв. И. К. от АК – Ловеч за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска.
При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото и извършените
процесуални действия съдът определя на адв. К. адвокатско възнаграждение за
производството пред ОС в размер на 3 000 лв. и за производството пред ВТАС в
размер на 1 500 лв. /общо 4 500 лв. за двете инстанции/, при което съразмерно на
уважената част от иска и въззивната жалба следва да й бъде присъдена сумата 2 250
лв. Застрахователят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса за производството, съразмерно на уважената част от иска, в
размер на 1 200 лв. – 800 лв. за първоинстанционното производство и 400 лв. за
въззивното.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 148/ 17.12.2024 г. по т.д. № 38/ 2024 г. по описа на ОС –
Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Ц. В. против ЗК „Лев Инс“ АД
иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на
18.09.2023 г. за сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва от 06.10.2023 г. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските, с която П. Ц. В. е осъден
да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски над 850 /осемстотин и петдесет/ лв. до
присъдения размер 1 699.50 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Цар Борис III № 136, да заплати на П. Ц. В., ЕГН
**********, от гр. Червен бряг, **********, обезщетение в размер на 20 000 /двадесет
хиляди/ лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
18.09.2023 г., ведно със законната лихва от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Цар Борис III № 136, да заплати на адв. И. К. К. от
Адвокатска колегия – Ловеч, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. възнаграждение за
процесуално представителство на П. Ц. В. пред ОС – Плевен и ВТАС, съразмерно на
уважената част от иска, в размер на сумата 2 250 /две хиляди двеста и петдесет/ лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Цар Борис III № 136, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт – по сметка на ВТАС – държавна такса за производството, съразмерно
на уважената част от иска, в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7