Р
Е Ш Е Н И Е №315
гр.Стара Загора,
15.07.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втоар година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
при секретаря Ива
Атанасова
и в присъствието на
прокурора Минчо Николов , като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева адм. дело №322 по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба от В.П.В. *** за присъждане на обезщетение в размер на 1500 лв,
представляващ частичен иск от цяла сума в размер на 10 000лв, за претърпени неимуществени
вреди в периода от 11.07.2019 до 13.04.2022г от отменено като незаконосъобразно
Решение №2349/27.06.2019г. на Общински съвет Стара Загора в частта му за
изменение на ПУП-ПР за УПИ ІІІ-6159 в кв.812 по плана на град Стара Загора,
състоящо се в заличаване на регулационните граници и обединяването му в един
урегулиран поземлен имот, без съгласието на собственика в нарушение на чл.15 ЗУТ. Претендира се заплащане на паричното обезщетение ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба 12.05.2022г до датата на изплащането
му. Иск за заплащане на обезщетение забава в размер на законната лихва върху
главното парично задължение за обезщетение на неимуществените вреди от датата на
отмяна на незаконосъобразния административен акт до датата на предявяване на
исковата молба не е предявен.
Ищецът твърди, че с Решение № 382/02.11.2021г
по адм.д.№489/2019г по описа на АС Стара Загора, влязло в сила на 13.04.2022г,
е отменено по негова жалба Решение №2349/27.06.2019г на Общински съвет Стара
Загора в частта му за изменение на ПУП-ПЗ, състоящо се в промяна на вътрешните
регулационни граници на УПИ ІІІ-6159 в кв.812 по плана на град Стара Загора,
негова собственост, без негово съгласие и обединяването му в един урегулиран
поземлен имот, с което е засегнато съществото на правото му на собственост в
нарушение на принципа за неприкосновеност на частната собственост и гаранцията,
която чл.15 от ЗУТ предоставя срещу промяна на вътрешните регулационни граници
на собственост, без съгласието на собственика. С административния си акт
ответника е накърнил защитеното право на собственост от Конституцията на РБ и е
поставил ищеца в положение на собственик, чието право на собственост е загубило
своя обект, чрез заличаване на границите му, които са определени с влязъл в
сила ПУП-ПРЗ по чл.16 ал.1 от ЗУТ. В
периода от подаване на жалбата срещу незаконосъобразния административен акт
тоест в рамките на периода от неговото узнаване до окончателната му отмяна
ищецът е изпитвал чувства на безсилие и отчаяние, възмущение, стрес, нервно
напрежение, причинили му безсънни нощи, ограничаване на контактите, чувство на
тревожност, страх за правото му на собственост от де юре осъществената
национализация и несигурност, че ще си върне имота, които са продължили цели
три години, поради упорството на
ответника да поддържа законосъобразността на издадения административен акт.
Ангажира гласни доказателствени средства за преживените негативни емоции и за
отражението им върху психологичното му състояние – Иска от съда да се присъдят
и разноските по делото.
Ответникът – Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт П. оспорва иска като недопустим
– насочен срещу не надлежен ответник, тъй като Общински съвет не представлява
юридическото лице Община Стара Загора, което има свой законен представител в
лицето на Кмета. Алтернативно счита иска за неоснователен и недоказан, поради
липса на причинно следствена връзка между преживените страдания и
административни акт, която е опосредена и прекъсната от образуваното
административно дело по оспорването му, съпътствано по необходимост от тревоги
относно неговия изход, които всяка страна преживява. Не претендира
възнаграждение за юрисконсулт до края на съдебното заседание по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр. Стара Загора дава заключение, че основателност на исковата претенция и
предлага на съда да определи размер на обезщетението по справедливост.
Административен съд Стара Загора като взе предвид становищата на страните,
съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Ищецът е собственик на урегулиран поземлен имот ІІІ-6159 в кв. 812 по плана
на град Стара Загора, квартал „Бедечка, идентификатор 68850.513.6864 с площ от
1170кв.м., образуван и придобит с влизане в сила на ПУП-ПРЗ по чл.16 от ЗУТ,
одобрен с Решение № 283/ 28.06.2012г. на ОбС - Стара Загора, за което по
адм.д.№489/19г по описа на АС Стара Загора е представена Заповед
№10-00-240/11.02.2015г на Кмета на община Стара Загора по чл.16 ал.5 вр. с ал.1
и ал.4 от ЗУТ в действалата към този момент редакция / стр.18 от приложеното
адм.д.№489/19г, том І/. По силата на удостоверителната заповед за правото на
собственост, придобито с влизане в сила на ПУП-ПРЗ по чл.16 от ЗУТ върху
новосъздаден урегулиран поземлен имот –негов обект, В.П.В. се явява собственик
на УПИ ІІІ-6159 в кв.812, който имот е
предмет на Решение № 2349/27.06.2019г на Общински съвет Стара Загора в частта
му, с която е разпоредено изменение на регулационните му граници, а именно:
Отпада квартал 812, със съответните улици, а всички имоти на запад от река
Бедечка се обединяват в един УПИ І в кв.810 за „парк и открити спортни
дейности“ тоест разпореждането има ефект обратен на настъпилия по силата на
Решение №283/28.06.2012г на Общински съвет Стара Загора, а именно образувания
урегулиран поземлен имот ІІІ-6159, придобит в собственост срещу отстъпените до
25% от притежавания поземлен имот, престава да бъде обект на правото на собственост,
поради това, че загубва своите граници. Съгласно чл.15 ал.1 от ЗУТ вътрешните
регулационни граници могат да се променят с последващ ПУП-ПР само по изричното
съгласие на собственика/ците, изразено в съответната писмена форма с нотариална заверка, която е
предвидена за валидност на разпореждането с правото на собственост, каквото
представлява волята за промяна на вътрешните граници, чиято функция е
съществуването на обекта на собствеността. Ефекта, който законът забранява е
непосредствен предмет на отменения административен акт, и представлява намеса в
мирното ползване на притежанията, засягаща самата същност на правото, а именно
неговия обект. При липса на граници на поземления имот, вещните права върху
него престават да съществуват – с погиване на вещта, погива и правото. Ето защо
разпоредения ефект от премахване на границите на урегулирания поземлен имот се
състои нито повече, нито по-малко в загубване на собствеността. Това
обстоятелство не може да не породи описаните в исковата молба последици, които
се доказват от еднозначните показания на свидетелите, като се има предвид и
ноторната история на образуване на урегулирани поземлени имоти в границите на
кв. Бедечка от имотите, които са възстановени като земеделски, но в границите
на урбанизирана територия. Като се има предвид, че с действащия към датата на
приемане на отмененото решение в съответната му част Общ устройствен план, по
–голямата част от територията на кв. Бедечка е предвидена за парк и
озеленяване, но който към този момент не подлежи на отмяна по жалба на отделни
заинтересувани лица по чл.131 от ЗУТ, а отмененото решение за изменение на
ПУП-ПР е основано на привеждането на подробния устройствен план в съответствие
с тези предвиждания за територията, то въпроса за преживените емоции от премахване на
границите на урегулирани поземлени имоти
не стои вън от съмнение. Същите са потвърдените от показанията на двамата
разпитани по делото свидетели – ищецът се е затворил в себе си, изпаднал е в
пълно отчаяние, не имал желание за общуване, понякога е плачел, без да обяснява
защо, споделил е, че е загубил надежда да осъществи мечтите на децата си
свързани с процесния имот.
Причинно-следствената връзка е
пряка и непосредствена, тъй като загубването на границите на обекта на правото
на собственост е предмет на разпореждането на отменения административен акт –
урегулирания имот е създаден с ПУП-ПРЗ по чл.16 от ЗУТ, а с неговото отменено
последващо изменение относно регулационните граници същият престава да съществува
като самостоятелен обект на правото на собственост. Времето от издаване на акта
и по-конкретно момента на неговото узнаване и сезиране на съда до датата на
отмяна е период, в който разпореденото премахване на границите на собствеността
съществува в правния мир и причинява стоящите вън от съмнение негативни чувства
от отнемане на правото, чрез грубо нарушение на материалния закон, което целта
– да се постигне съответствие с ОУП, не оправдава, и това е отделен аргумент от
този за отмяна на административния акт, по причина, че самия закон отрича този
механизъм за нейното постигане – без съгласие на отделните носители на право на
собственост върху имотите, чийто граници се засягат да бъдат образувани нови
урегулирани поземлени имоти. Независимо, че отмененото изменение на ПУП-ПР не
може да постигне като правен ефект отнемане на правото на собственост, то
постига фактически същия резултат, превръщайки индивидуалната вещ в една обща
тоест в принудителна съсобственост, което е абсолютно забранен ефект по силата на
ЗУТ в изпълнение на задължението за гарантиране неприкосновеност на правото на
собственост и намеса в мирното му упражняване само по предвиден от закона ред,
с пропорционални средства и при действителна необходимост да се постигне
обществено полезен резултат след съответните обезщетения.
По въпроса за допустимостта съдът се произнесе с определение за насрочване
на делото и съобщаване проекта за доклад, но само за яснота – общинския съвет
също е орган на местното самоуправление, както и Кмета на общината.
Представителя по закон на юридическото лице не е аргумент, който е водил
законодателя при определя на ответника, а факта, че всеки орган натоварен с
изпълнително-разпоредителни властнически правомощия представлява
административна структура – учреждение или организация, които имат собственост
бюджет, чрез който тази структура отговаря имуществено за актовете, действията
и бездействията на органите, които я ръководят и на длъжностните лица, които са
причислени към нейния състав и като такива я представляват при и по повод
осъществяване на административната дейност на държавата или общината. Ето защо
довода, че Кмета е законен представител е правно ирелевантен, тъй като това му
представителство има правно значение за встъпване на общината в равнопоставени
правоотношения. В случаите, в които Кмета и общинския съвет със свои актове,
действия и бездействия създават или изпълняват права и задължения по
административни правоотношения, те действат като представители на общината –
организация, представляваща административна структура на местната законодателна
и изпълнителна власт.
По размера на обезщетението: съдът
на първо място трябва да съобрази ефекта на незаконосъобразното разпореждане на
Общинския съвет и положението на ищеца в периода от постановяването му до
неговата отмяна. С постановеното решение ищецът загубва обекта на правото на
собственост, без преди това да бъде обезщетен по надлежния ред тоест вместо да
промени предназначението, органа отнема урегулирания имот с тази цел – да бъде
осъществено озеленяване или съответно да бъде запазено съществуващо такова.
Средството за постигане на целта не е позволено от закона – чл.15 ал.1 от ЗУТ е
пряко приложимата норма с директен ефект, но е достатъчна за извода, че
представлява забрана, която гарантира мирното притежание, неприкосновеността на
правото на собственост, извън особения
случай на чл.16 от ЗУТ, който обаче едновременно създава нов обект вместо този,
който е предмет на устройствено планиране. Ищецът е могъл единствено да се
обърне към съда, за да защити границите на правото на собственост, без
възможност да възрази срещу предвиждането на Общия устройствен план, изискващо
промяна на предназначението от жилищно устройствена зона в територия за
озеленяване – парк. Ищецът не е могъл да се защити на по-ранен етап като изложи
аргументите си за незаконосъобразност, поради което периода на страдание е
изцяло причинен от ответника, дал повод с поведението си за завеждане на
делото. В съображение следва да влезе и
факта, че от 2012г, когато е създаден урегулирания поземлен имот до 2019г е
изминал период от време, в който жалбоподателя е имал оправдани правни
очаквания – чл.15 от ЗУТ, че ще се ползва от правата си на собственост мирно, като
същите могат да бъдат отнети по изключение – ако няма друго средство за задоволяване
на обществените нужди, но след прилагане на съответното законно правно
основание и след равностойно обезщетение с друг имот или с пари. Средството за
постигане на целта, състоящо се в разпореждане за премахване на границите на
собственост и обединяване в един общ имот на множество отделни, без съгласие на
техните собственици представлява лишаване от същността на правото на
собственост, без да се спазват дори минималните стандарти, изискващи
съответствие с материалния закон. Ето защо като се има предвид особено тежкото
засягане на правото на собственост в период от три години, в които ищецът е
изпитвал описаните в исковата молба и стоящи вън от съмнение страдания от
загубата на собствеността и несигурността в законността на действията на
административните органи, справедливото обезщетение възлиза на размера на
предявения частичен иск от 1 500лв, който да се плати ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на паричното задължение.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Стара Загора на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на В.П.В.
ЕГН ********** сумата от 1500лв / хиляда и петстотин/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от отменено Решение №2349/27.06.2019г на
Общински съвет Стара Загора в частта му за обединяване на УПИ ІІІ-6159 в кв.812
в един УПИ І в кв.810 по плана на град Стара Загора, претърпени в периода от
11.07.2019г до 13.04.2022г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба 12.05.2022г до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на В.П.В. ЕГН ********** сумата от 360 /триста
и шестдесет/лв, представляваща разноски по адм.д.№ 322/22г по описа на АС Стара
Загора.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: