Р Е Ш Е
Н И Е
№ 198
гр.Сливен,01.11.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври, през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При секретаря Пенка Спасова, като
разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 516 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се
движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от адв. М., пълномощник на М.Г.С.,
ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетните деца А.К. ЕГН **********
и Д. К., ЕГН **********, против решение №968/10.09.2019г. по гр.д. № 3902/2019
г. на Сливенския районен съд, с което е било признато за установено, че В.А.К.,
ЕГН ********** *** е осъществил на 14.06.2019 г. и на 10.07.2019 г. в гр.
Шивачево домашно насилие спрямо малолетните деца А.К. ЕГН ********** и Д. К.,
ЕГН **********. С обжалваното решение на В.К. са били наложени мерки за защита
от домашно насилие , а именно той е бил задължен да се въздържа от извършването
на домашно насилие срещу малолетните деца А.К. ЕГН ********** и Д. К., ЕГН **********.
Била му е наложена и глоба в размер на 200.00 лв., бил е осъден да заплати
държавна такса в размер на 25.00 лв., както и деловодни разноски в размер на
300.00 лв. Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и
постановено при неспазване на съдопроизводствените правила, тъй като на
ответника не са били наложени всички искани от молителката мерки за защита от
домашно насилие, а именно не е бил задължен да не доближава децата, домът им,
училището и местата им за социален отдих, а също така не са били ограничени
контактите на децата с бащата. По този начин съдът бил отказал търсената от
молителя защита. Моли се обжалваното решение да се измени и на ответника да се
забрани да доближава децата, домът им, училището и местата им за социален
отдих. Претендират се разноски. Страната не е направила доказателствени
искания.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не
е депозиран отговор на въззивната жалба.
С депозираната въззивна жалба от адв. Ч. решението на РС – Сливен е обжалвано изцяло.
Посочва се, че съдът не е имал основание да приеме за установено, че на
14.06.2019 г. и на 10.07.2019 г. ответникът е извършил актове на домашно
насилие спрямо малолетните деца А. и Д. К.. Този извод на съда противоречал на
събраните по делото доказателства. В хода на производството не се било
установило на 14.06.2019 г. жалбоподателят да е извършвал думите приети от съда
като деяние. Представената от молителката декларация не е била подкрепена от
свидетелските показания, включително тези на св. Г.. Самата тя също не е била
пряк свидетел на случилото се, а опосреден .Дори
според нейните показания, децата не са разбирали смисъла на казаното като са я
питали, какво означава израза „майка ви прави свирки“ и тя им е отговорила, че
е футболен термин. Също така съдът не бил обяснил защо да се целуваш с човек от
друга раса представлява акт на домашно насилие. По отношение на приетото от
съда, че на 10.07.2019 г. е бил извършен
акт на домашно насилие, жалбоподателят посочва, че то се намира в противоречие
с доказателствата по делото, от които се установявало, че децата доброволно са
тръгнали с баща си. Показанията на св. Г. не били вследствие на лични
впечатления, а опосредени и си противоречали с
показанията на останалите св. – полицейски служител и социален работник. Моли
се обжалваното решение да се отмени и да се отхвърли искането за издаване на
заповед за защита от домашно насилие.претендират се деловодни разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е
депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М., с
който жалбата е оспорена като неоснователна. Моли се същата да се остави без
уважение.
В с.з. въззивницата
С. редовно призована не се явява лично. Представлява се от адв.
М., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира
разноски. Оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
В с.з. въззиваемият
К. редовно призован не се явява . процесуалният и представител адв.Ч. в писмено становище депозирано до съда заявява, че оспорва
въззивната жалба на противната страна и поддържа депозираната от него въззивна
жалба. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли молбата за защита
от домашно насилие.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е на С. е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна.
Въззивната жалба на К. е редовна и
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява
основателна.
Съгласно чл.2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Ал.2 от чл. 2 от ЗЗДН
предвижда, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В молбата
за закрила от домашно насилие, в декларацията по чл. 9 ал. 13 от ЗЗДН, се
твърди че по отношение на малолетните деца А. и Д. К. е било осъществен акт на
домашно насилие от техния баща В.К., като
· на 14.06.2019 год.в гр. Шивачево, К. казал на децата
„Майка ви прави свирки на различни мъже, не я докосвайте, защото се целува с негри.
Като дойда следващия път ще ви донеса флашки, за да видите
какво прави майка ви. Баба ви е психично болна, глупачка и простачка.“ Децата
не искали да слушат цитираното по-горе
изявление, тръгнали да влизат в къщата, но бащата ги задърпал за ръцете, за да
ги качи в колата.;
· на 10.07.2019 г. бащата отишъл със социален работник
при лелята на молителката в г. Шивачево, за да вземе децата. Те отказали да
тръгнат с него за гр. Стара Загора, но той ги отвел въпреки тяхното нежелание в
дома си в гр.Стара Загора.
За
установяване истинността на твърдените обстоятелства пред РС – Сливен са били
разпитани редица свидетели – Г. – директор на ДСП – Твръдица,
Д. – служител на РУ Твърдица, М. – майка на К. и Г. – майка на М.С.. Съдът
намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите, като отчита
обстоятелството, че свид. М. е майка на ответника по
молбата за защита от домашно насилие, а свидетелката Г. е майка на молителката С..
Съдът отдава предпочитание и по-голяма тежест на показанията на свидетелите Г.
и Д., които са външни лица на спора и са добили и споделили пред съда лични
впечатления от случилото се. Голяма част от твърдените факти не са били възприети
лично и непосредствено от свидетелката Г. и същата в показанията си е споделила
това, което и е станало известно при разговорите с децата и сестра и –
свидетелката М..
По
отношение претенцията за извършено домашно насилие на 14.06.2019 год. в
гр.Шивачево от В.К., съдът намира същата за недоказана поради следните
съображения:
Действително
молителката С. в писмена декларация по реда на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН е
декларирала, че на 14.06.2019 год., К. е отправил обидни епитети по отношение
на нея, както и по отношение на майка и, което довело до нежелание на децата да
слушат обидите до опит от тяхна страна да си тръгнат и до насилствено качване
от негова страна на децата в автомобила му. Тази декларация е оспорена от
ответната страна и във връзка с твърдените факти са събрани допълнителни гласни
доказателства. В тежест на молителката е било по безспорен начин да докаже,че
ответникът е използвал конкретни епитети /така, както е твърдяно в
декларацията/, а именно „Майка ви прави свирки на различни мъже, целува се с
негри. Баба ви е психично болна, глупачка, простачка.“. Освен това тя е
следвало да докаже,че отправените обиди са предизвикали неприятна реакция у
децата, а така също че те са тръгнали да влизат в къщата, бащата ги е спрял и
насила ги е качил в автомобила си. Към инцидента преки впечатления има
единствено свидетелката Г.. При разпита си в съдебно заседание тя посочва, че
„от децата знам, че баща им говори глупости за майка им пред тях и те не искат
да слушат това“. Нейните показания не установяват, че именно на конкретната дата, сочена в
декларацията от молителката, а именно 14.06.2019 год. бащата да е употребил
обидни епитети по отношение на майката и на бабата. Освен това от показанията и
не става ясно децата да са разбрали смисъла на обидите, които се твърди, че са
били отправени по адрес на майката и бабата. Напротив, установява се че децата
са я попитали какво има предвид бащата, че майката „прави свирки“. Бабата е
дала някакво обяснение по този въпрос без да им изясни, че в преносен смисъл
репликата е обидна. Установява се, че децата не са разбрали отправената обида.
По този начин се оборва декларираното от С., че на децата им е било неприятно
да слушат обиди по адресна майка си и баба си. В социалния доклад, изготвен от
Районен съд – Сливен се посочва, че детето А. при проведен разговор е заявило,
че не желае да ходи в гр.Стара Загора, защото баща му постоянно използва обидни
думи спрямо майката. От социалния доклад обаче не се установява, че детето е
чуло обидните реплики по адрес на майка си именно на соената от молителката
дата – 14.06.2019 год. Социалният доклад е изготвен в един по-късен момент,
след като е бил настъпил нов инцидент в гр. Стара Загора при опита на майката
да изведе децата от жилището на бащата.
Като взе
предвид изложеното съдът намира, че не се установява на 14.06.2019 год. бащата В.К.
да е осъществил акт на домашно насилие по отношение на малолетните деца А. и Д.
К..
По
отношение на твърдението за осъществено домашно насилие на 10.07.2019 год. по
отношение на малолетните деца А. и Д. К. от страна на бащата, изразяващо се в
насилственото им отвеждане в дома им в гр. Стара Загора, съдът съобрази
следното:
Преки
свидетели на случилото се на 10.07.2019 год. са свидетелите Г., Д., М.. Нито един
от тях не сочи бащата по насилствен начин да е извел децата от дома на
свидетелката М. в гр. Шивачево и да ги е завел по насилствен начин в дома си в
гр.Стара Загора. Останалите писмени доказателства поделото, както и събраните
устни доказателства сочат, че бащата многократно е изпитвал затруднение при
упражняване на режима налични отношения с децата, като е бил възпрепятстван от
срещи с тях. Във връзка с това същият е подавал до РПУ – Твърдица 35 сигнала.
За 10.07.2019 год.същият е поискал съдействие от РПУ – Твърдица и от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Твърдица, за да може да осъществи режима на лични
отношения с децата. След като същите не са били намерени в дома на свидетелката
Г., те са били намерени при свидетелката М.. След първоначално колебание от
страна на децата, те в крайна сметка тръгнали с баща си доброволно, като сами
се качили в неговия автомобил. За това свидетелстват свидетелите Г. и Д.. Те
посочват, че от страна на бащата не е имало никакво вербално или физическо
насилие. Свидетелите М. и Г. са заинтересовани с оглед близките си роднински
отношения с молителката С. и ответника К.. Те не са били преки очевидци на
случилото се на 10.07.2019 год., поради което съдът не кредитира техните
показания в тази част.
В из
готвения поделото социален доклад изрично се посочва, че според двете деца при
проведените разговори с тях от страна на баща им, никога не е упражнявано
насилие, но са ставали свидетели на насилие към майката без да се уточнява кога
е станало това. В социалният доклад се посочва, че децата се нуждаят от
спокойна среда, пълноценно общуване с двамата си родители и техните близки.
Като взе
всичко посочено по-горе, съдът намира, че акт на домашно насилие на 10.07.2019
год. не е бил осъществяван от В.К. по отношение на децата А. и Д..
Съдът
намира, че макар в конкретния случай да несе установи извършване на акт на
домашно насилие по отношение на децата от техния баща, от данните по делото се
установява неприемливо поведение от страна на родителите, които с взаимното си
неразбиране и нападки са в състояние да поставят децата си в рискова ситуация
по отношение на психическото и емоционалното им развитие. Отговорното поведение
на родителите изисква те да решават личните си отношения по начин, който да не
поставят децата в ситуация да избират между „ добрия“ и „лошия“ родител, да не
ги поставят в ситуация, в която отношенията ескалират до неконтролируеми
изблици на викове, крясъци и отправени обиди. При продължаване на сегашния
модел на поведение от страна и на двамата родители сериозно би се поставил
въпросът за наличие на деца в риск.
Тъй като правните изводи на
настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционният
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото в полза
на В.К. следва да се присъдят деловодни разноски за първа инстанция в размер
на 600 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение. За въззивна инстанция не са събрани доказателства за извършени разходи.
Молителката М.Г.С. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на СлРС сумата от 25 л.
– държавна такса за производството по делото, както и държавна такса от 5 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Същата следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 968/10.09.2019г.
по гр.д. № 3902/2019 г. на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Г.С., ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетните деца А.К. ЕГН ********** и Д. К., ЕГН ********** за
издаване на Заповед за защита от домашно насилие по отношение на В.А.К., ЕГН **********
***, осъществено на 14.06.2019 г. и на 10.07.2019 г. в гр. Шивачево, като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН ********** *** да заплати на В.А.К.,
ЕГН ********** *** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 600.00 (
шестстотин ) лева.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
Сливенски районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 12.50 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.