№ 45445
гр. София, 07.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110142623 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 322404/11.10.2024 г., подадена от ищеца „*** ООД, с която е
направено искане за допълване на определение № 40607/08.10.2024 г., постановено по
настоящото дело, в частта за разноските, като в негова полза се присъдят сторените по
делото разноски. Сочи, че причината за оттегляне на иска се дължи на процесуалното
поведение на ответника, който е погасил процесните вземания след образуване на делото,
поради което с поведението си е дал повод за завеждането му.
Насрещната – „****“ не изразява становище по молбата и направеното с нея искане.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (едноседмичен за
обжалване на определението), поради което се явява процесуално допустимо. Касае се за
искане за допълване, а не за изменение на определението, поради което представянето на
списък за разноските не се явява необходимо условие за неговата допустимост. Разгледано
по същество – искането е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Действително, по
общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината
на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или
защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала
делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение
за заплащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната
нейната правна сфера. В този смисъл – Определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. №
3/2012 г. на ВКС, I г. о.
В случая, причината за прекратяване на делото се дължи на процесуалното поведение
на ответника, който е заплатил процесните вземания едва след образуването му, в какъвто
смисъл е представеното платежно от 02.09.2024 г. (л. 44 от делото), удостоверяващо
заплащането на сумата от общо 2 079,96 лв., потвърждавайки по този начин дължимостта на
исковата сума, респ., че към момента на подаване на исковата молба ищецът е бил носител
на неудовлетворено изискуемо вземане. С молба с вх. № 313170/04.10.2024 г., в която се
съдържа изявлението за оттегляне на иска, ищецът е направил изрично искане за
присъждане на разноски, поради което съдът намира, че принципно той има право на такива.
Видно от молба с вх. № 292341/17.09.2024 г. извършеното от ответника плащане в общ
размер на 2 079,96 лв. е достатъчно да послужи за погасяване на претенцията за главница в
1
размер на 1 955,84 лв., законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
плащането, както и на платената държавна такса в размер на 78,24 лв., поради което
непогасено е останало единствено претендираното адвокатско възнаграждение. В случая, за
да удостовери реалното му заплащане ищецът се позовава само на представените 4 броя
договори за правна защита и съдействие от 17.07.2024 г. (л. 17-24 от делото), от които става
ясно, че общо уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лева (по 400 лв. по
всеки отделен договор) е платимо по банков път в 5-дневен срок от подписването им по
посочената в тях банкова сметка, като след извършване на плащането се издава фактура.
При съобразяване на така вписаната уговорка за плащане, съдът приема, че от страна на
ищеца не се доказва, че уговореното адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 600 лв. е
било реално заплатено. Това е така, тъй като съгласно т. 1 от ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
когато е уговорено заплащането на адвокатското възнаграждение да се извърши по банков
път, е необходимо този факт да бъде документално установен, а в хода на делото вкл. и с
искането по реда на чл. 248 ГПК от страна на ищеца не са представени доказателства,
удостоверяващи реалното заплащане по банков път на претендираното в настоящото
производство адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 600 лв., поради което такова не
му се следва. Това е така и по отношение на сторените от него разноски за държавна такса,
тъй като видно е, че те също са били погасени от ответника, поради което такива също не
следва да му се присъдят с настоящия съдебен акт.
Въз основа на така изложените съображения искането на ищеца по реда на чл. 248, ал.
1 ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба с вх. № 322404/11.10.2024 г. искане
на ищеца „*** ООД за допълване на определение № 40607/08.10.2024 г., постановено по гр.
дело № 42623/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2