РЕШЕНИЕ
№
260018
гр. Русе, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговска колегия, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия
при участието на секретаря МАРИЕТА
ЦОНЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.т. дело № 255 по описа за 2020 год., за се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
„КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. „София Парк“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6А, чрез юрк. Р.М., срещу Решение № 61/25.03.2020 г. по гр.д. №
642/2019 г. на РС – Бяла, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника иск
за признаване за установено по отношение на ответниците
П.Н. и В.Н., че дължат на ищеца сумата от 1 407,90 лв. – задължение по
запис на заповед, издаден на 21.11.2017 г.
Жалбоподателят счита обжалваното
решение за неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на
материалния закон. Законът не предвижда задължение за уведомяване на издателя
на записа на заповед за извършеното джиро, противно на изводите на първата
инстанция. Записът на заповед е предявен преди джиросване на ценната книга,
което е допустимо от закона. Уведомяването на издателя за джиросването не
намирало опора в ТЗ и доктрината. Моли за отмяната на обжалваното решение. В
съдебно заседание не изпраща представител.
Ответниците по жалбата и в
първоинстанционното производство П.Ц.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, и В.Й.Н.,
ЕГН: **********, с адрес ***, са подали в законоустановения
двуседмичен срок отговори на въззивната жалба, като считат последната за
неоснователна. Твърдят, че извършеното прехвърляне не им е било съобщено. Молят
за отхвърляне на въззивната жалба и за оставяне в сила на решението на
Беленския районен съд. Претендират разноски, без да сочат доказателства да са
направили такива.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съдът намира, че установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, изчерпателна и съответства
на доказателствата по делото, поради което я възприема изцяло. Освен това
страните не са повдигнали пред настоящия съд въпрос относно интерпретацията на
осъществилите се правно релевантни юридически факти. Спорно се явява единствено
приложението на материалния закон, изразяващо се в това дали съществува
задължение за кредитодателя да уведоми потребителя относно прехвърлянето на вземането си по потребителския договор.
По делото безспорно е установено,
че на 21.11.2017 г. ответникът П.Н., в качеството си на издател, е подписал
запис на заповед, с който безусловно се е задължил да плати на „КРЕДИХЕЛП“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“,
бул. „Панчо Владигеров“ № 21, ет. 4, офис № 13,
сумата в размер на 2 295,06 лв., като в същия било записано, че той може
да се предявява за плащане до пет години от издаването му. Записът на заповед е
бил авалиран от ответницата В.Н.. Поемателят
е предявил менителничния ефект на издателя на
16.10.2018 г. Записът на заповед съдържа необходимите реквизити съгласно чл.
535 ТЗ. Страните не спорят, че същият е издаден за обезпечение на сключения
между „КРЕДИХЕЛП“ ООД и П.Н. Индивидуален договор за заем код 279497/21.11.2017
г. На 12.11.2018 г. поемателят е джиросал
ценната книга на ищеца „КРЕДИТ РЕСПЕКТ“ ООД, като това обстоятелство не било съобщено
на издателя и авалиста.
Назначената по делото графическа
експертиза е дала заключение, че трите имена на издателя и подписите срещу тях
са изпълнени от ответника П.Н.. Същата обаче не може да установи авторството на
изъплнения цифров текст „16.10.2018 г.“ Вещото лице е
посочило, че трите имена и подписите в записа на заповед с дата на издаване
21.11.2017 г. са изпълнени с еднакъв по състав на компонентите на химикалната паста пишещо средство.
При така установените фактически
обстоятелства Окръжният съд намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО.
Сключеният между въззивника и въззиваемия П.Н. Индивидуален
договор за заем код 279497/21.11.2017 г. представлява договор за потребителски
кредит, а кредитополучателят е действал извън рамките на своята професионална
дейност и като такъв притежава качеството на потребител. Възможността на
приобретателя по прехвърлено вземане, произтичащо от договор за потребителски
кредит, да упражни правата си срещу потребителя възниква при наличието на две
кумулативни предпоставки. Първата изисква в договора за потребителски кредит да
е предвидена възможност вземането на кредитора по него да бъде прехвърлено на
трето лице. В този смисъл правилен е правният извод на районния съд относно
спазването на това условие, съдържащо се в чл. 26, ал. 1 ЗПК за уведомяването
на заемателя, че заемодателят има право да прехвърли
правата си по договора на трето лице, което е станало по силата на изрична
клауза – чл. 5, т. 3 от Договора. Втората предпоставка е уредена в чл. 26, ал.
4 ЗПК и гласи, че кредиторът следва да информира потребителя за прехвърляне на
вземането, освен когато първоначалният кредитор по споразумение с новия такъв
продължава да администрира кредита по отношение на потребителя. По настоящото
дело не са събрани доказателства, а и не са навеждани твърдения, че заемодателят
„КРЕДИХЕЛП“ ООД е уведомил заемателя за извършеното
прехвърляне или е упълномощавал трето лице, включително и въззивника, да
извърши съобщаването. Затова е правилна преценката на районния съд, че подобна
роля не може да играе нито исковата молба, нито заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, тъй като съдържащите се в тях изявления
изхождат не от стария, а от новия кредитор, който едва с исковата молба прави
признания за наличието на каузално правоотношение предвид пространните
възражения на въззиваемите срещу издадената заповед
за изпълнение, в които за първи път е въведено твърдението за сключен договор
за потребителски кредит.
Неоснователно е твърдението на
въззивника, изразяващо се в това, че в настоящия случай са приложими
разпоредбите на Търговския закон във връзка с прехвърлянето на вземане по запис
на заповед, а именно чрез джиро. Разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗПК е специална
по отношение на правилата на ТЗ, поради което въззивната инстанция напълно
споделя мотивите на районния съд, че джирото не е
породило своето прехвърлително действие. Макар и
записът на заповед като ценна книга да се прехвърля чрез джиро съгласно
правилата на чл. 466 и сл. ТЗ, в настоящия случай ЗПК съдържа специални
разпоредби, които дерогират приложението на ТЗ, като на практика въвеждат
изискването прехвърлянето на вземане по потребителски договор да става чрез
цесия като правопрехвърлителен способ, защото
съобщаването на длъжника от страна на стария кредитор е предпоставка за новия
такъв да упражни правата си по вземането.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че макар вторият ответник и въззиваем
по настоящото производство – В.Н., да не е страна по договора за потребителски
кредит, предвид установеното по делото обстоятелство, че записът на заповед е
издаден във връзка с наличието на каузално правоотношение, същата се ползва от
защитата, предоставена ѝ от специалните разпоредби на ЗПК, поради което
не дължи исканата сума по гореизложените съображения.
Поради тези съображения
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззиваемите са направили искане
за присъждане на разноски, но не са представени доказателства за сторени такива,
поради което съдът не дължи произнасяне за тях.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61/25.03.2020 г. по гр.д. № 642/2019 г. на РС – Бяла.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1)
2)