№ 938
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет
и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело №
20211100508672 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №7681/07.07.2021г. от Ф. Р. В. срещу отказ от
23.02.2021 год. постановен по изпълнително дело №20148610400894, с
който е оставено без уважение възражение с вх. №4529/23.02.2021г. за
прекратяване на изпълнителното производство, в която се съдържа и
обжалване на действия на частния съдебен изпълнител по посоченото
изпълнително дело – наложения запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от „Т.” АД .
Жалбоподателят – Ф. Р. В. твърди, че неправилно е насочено
изпълнението върху сумите, които получава по Б.ова сметка по трудово
възнаграждение, тъй като твърди, че същите са несеквестируеми. На
следващо място поддържа, че повече от шест години взискателят не е
поискал предприемане на изпълнителни действия. Моли да бъде отменен
наложения запор върху трудовото му възнаграждение, както и да бъде
прекратено изпълнителното производство.
Взискателят – „А.ЗА С.НА В.” ЕАД в определения от закона срок не е
депозирал становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна. Посочва, че не са налице основания за
1
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, както и, че получаваното от длъжника трудово възнаграждение е над
минималната работна заплата, поради което по отношение на него може да
бъде наложен запор.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени документите по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20148610400894 е образувано по молба от
28.04.2014г. на „Т.Б.А. Б.” ЕАД и въз основа на изпълнителен лист издаден
по гр.дело №413/2014 год. по описа на РС - Дупница. В посочения документ
Ф. Р. В. е осъден да заплати на „Т.Б.А. Б.” ЕАД сумите:
1 257, 62 лв. – главница, заедно със законната лихва от 14.03.2014г.,
151, 70 лв. – договорна лихва за периода 05.06.2016г. – 26.02.2014г.,
60, 91 лв. – обезщетение за забава за периода 05.06.2013г. – 26.02.2014г.,
26, 90 лв. – държавна такса и
228, 21 лв. – адвокатско възнаграждение.
На 14.05.2014г. е връчена покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело на длъжника чрез работодателя му. Наложен е запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, в изпълнение на който е
извършен превод на 19.06.2014г. на частния съдебен изпълнител /стр. 52 от
изпълнителното дело/. Плащания по изпълнителното дело са постъпили от
длъжника на 17.03.2015г.
На 23.11.2016г. е подадена молба от взискателя с искане за извършване
на изпълнителни действия – запор върху Б.овите сметки на длъжника и
опис на движимо имущество.
С постановление от 05.09.2017г. като взискател по делото е
конституиран „А.ЗА С.НА В.” ЕАД, който е придобил вземанията по
изпълнителното дело от първоначалния кредитор.
На 31.05.2018г. е подадена молба от новия взискател с искане за
извършване на изпълнителни действия – запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Такива молба са подадени и на 03.07.2020г.,
28.10.2020г. и 04.02.2021г.
На 02.02.2021г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца.
На 17.02.2021г. е направен първия превод от работодателя към съдебния
изпълнител в изпълнение на наложения запор върху трудовото
2
възнаграждение на длъжника.
На 23.02.2021г. е подадена молба с вх. №4529 от длъжника с искане
изпълнителното производство да бъде прекратено, тъй като задължението е
погасено по давност, на следващо място счита, че е налице хипотезата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и на посочва, че по отношение на запора, същият е
наложен върху несеквестируем доход.
На 11.03.2021г. е връчено на длъжника съобщение за постановения
отказ от съдебния изпълнител за прекратяване на производството /страница
104 от изпълнителното дело/.
Към жалбата на длъжника е представен /страница 6 от делото на СГС/
фиш за заплата на длъжника за м. октомври 2020г., от който се установява,
че брутното трудово възнаграждение на лицето е 850 лв., като след
начисляване на дължимите удръжки, нетно трудово възнаграждение – 659,
58 лв.
От представените платежни нареждания на работодателя на длъжника
към съдебния изпълнител се установява, че размерът на превежданата сума
месечно в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение е
първоначално - 9, 58 лв., като през м. май 2021г. – 12, 56 лв.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните изводи:
Жалбата, в частта относно възражението срещу налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, е подадена след изтичане на
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, тъй като най – късно на
17.02.2021г. длъжника е узнал за това изпълнително действие, когато му е
извършен превод на трудовото възнаграждение, а жалбата е подадена на
19.03.2021г. С оглед на така установеното настоящият съдебен състав
приема, че жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.
Жалбата, в частта относно обжалване на отказ на съдебния изпълнител
за прекратяване на изпълнителното производство, е подадена в
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при изпълнителния процес давността се
3
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. В мотивите към т. 10 от цитираното Тълкувателно решение, са
изброени примерно действията, прекъсващи течението на давностния срок -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също
там е вписано, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността:
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В конкретния случай, видно от данните, съдържащи се в изпратеното на СГС
по компетентност копие от изпълнително дело взискателят след образуване
на изпълнителното дело е подавал своевременно /за период по – малък от две
години между молбите/ искания за извършване на изпълнителни действия от
съдебния изпълнител /описани по-горе в мотивите/. Единствено по
отношение на периода 31.05.2018г. – 03.07.2020г. не са подавани молби с
посоченото съдържание. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците:
„За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат:
1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата
съгласно приложението”. В посоченото приложение не е включено
4
изпълнително дело с предмет като разглеждания случай. Предвид така
цитираната правна норма за периода от 13.03.2020г. – 28.05.2020г. е спрян да
тече срокът за искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия.
При така описаното следва, че за периода от 31.05.2018г. – 03.07.2020г. след
приспадане на периода от 13.03.2020г. – 28.05.2020г., не е изтекъл
двегодишен период, в който взискателят да не е поискал изпълнителни
действия.
При тези данни категорично се установява, че към датата на депозиране
на молбата с искане за прекратяване на изпълнителното дело на 23.02.2021г.
от длъжника не е налице посоченото от него основание за това чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, тъй като през целия период от време на производството няма две
годишен период, в който кредиторът да е бездействал и съответно не е искал
извършване на изпълнителни действия и следователно не е осъществена
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за да бъде прекратено
изпълнителното производство.
Относно направеното възражение, че е изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания и на това основание се иска да бъде
прекратено изпълнителното производство, настоящият съдебен състав счита,
че същото е неоснователно по следните съображения. Съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 7 от ГПК изпълнителното производство се прекратява от съдебния
изпълнител след представяне на влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 от ГПК. Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът следва да
предявени иск, за да установи съществуването на факти, които са настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Изтичането на погасителна давност е именно
такъв факт, който следва да бъде установен в исково производство,
независимо от това, че изпълнителния лист е издаден по реда на заповедното
производство. В разглеждания случай няма представен такъв документ пред
съдебния изпълнител, нито се твърди, че такъв съществува, поради което
правилно последния е отказал да прекрати производството на основание
твърденията на длъжника, че е изтекла погасителна давност по отношение на
задълженията, които са предмет на същото.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че
обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което подадената
жалба следва да бъде оставена без уважение в тази част.
5
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №7681/07.07.2021г.
подадена от Ф. Р. В., в частта, в която се обжалва действие на частния
съдебен изпълнител по изпълнително дело №20148610400894 – наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Т.” АД .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №7681/07.07.2021г. подадена от
Ф. Р. В., в частта, в която се обжалва отказ от 23.02.2021 год. постановен по
изпълнително дело №20148610400894, с който е оставено без уважение
възражение с вх. №4529/23.02.2021г. на това лице за прекратяване на
изпълнителното производство.
Решението в частта, в която е оставена без разглеждане, може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от получаване на съобщението от жалбоподателя, а в останалата част не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6