МОТИВИ към Присъда № 436/14.06.2011г.
по НОХД №418/2011г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу Т.С.Т.
ЕГН ********** за това, че на 26.01.2011 г. в гр. Разград е отнел чужди движим
вещи – мобилен телефон марка “Нокиа” модел “2600” на стойност 70.00 лв. и
мобилен телефон марка “Нокиа” модел “1209” на стойност 40.00 лв., всичко на
обща стойност 110.00 лв., от владението на Ю.Х.И. ***, без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен – престъпление
по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
Производството
по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на
чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на
подсъдимия Т. да бъде наложено наказание при условията на чл.58а НК, „ Лишаване
от свобода” за срок от осем месеца.
Защитата на
подсъдимия – сл. защитник – адв. К. пледира за налагане на наказание„ лишаване от
свобода” , ориентирано към минималния предвиден в закона размер, изтърпяването,
на което да бъде отложено за изпитателен срок.
Подсъдимия Т.С.Т.
признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава
вината си, моли за минимално наказание.
Съдът, като
прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК
и събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т.С.Т.
е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, с основно образование,
неженен, осъждан, ЕГН **********.
Приема за
установена по делото фактическата обстановка така както е описана в
обвинителния акт, а именно: на 26.01.2011 г. в гр. Разград, подс. Т.Т. е отнел
чужди движим вещи – мобилен телефон марка “Нокиа” модел “2600” на стойност
70.00 лв. и мобилен телефон марка “Нокиа” модел “1209” на стойност 40.00 лв.,
всичко на обща стойност 110.00 лв., от владението на Ю.Х.И. ***, без нейно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
Подсъдимият Т.
многократно е осъждан.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на
подс. Т., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното
производство: Протокол за доброволно предаване от 26.01.2011г., Разписка,
Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка, Заключението на вещото лице по назначената
СИЕ, показанията на свидетелите Н.К. и Ю.И..
От правна страна:
При така
изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият Т.С.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
От обективна
страна - на 26.01.2011 г. в гр. Разград, подс. Т.Т. е отнел чужди движим вещи –
мобилен телефон марка “Нокиа” модел “2600” на стойност 70.00 лв. и мобилен
телефон марка “Нокиа” модел “1209” на стойност 40.00 лв., всичко на обща
стойност 110.00 лв., от владението на Ю.Х.И. ***, без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
От субективна
страна - подсъдимият Т. е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел,
че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е
въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите и да се разпореди с тях
като със свои, като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал
настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета на
престъплението.
Причини за
извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия и желанието
да се облагодетелства неправомерно без полагане на труд.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода до една година или пробация или глоба от 100,00лв. до 300,00лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието по
общите правила на чл.36 и чл.54 от НК, като го редуцира - намали при спазване
разпоредбата на чл.58а от НК.
Според
настоящия съдебен състав определянето на наказанието „лишаване от свобода” в
рамките, посочени от чл. 194, ал. 3 НК би отговаряло на целите на генералната и
специалната превенция по българското наказателно право. Изхождайки от
посочените обстоятелства съдът определи при съобразяване на целите на
наказанието, установени в чл.36 от НК и като съобрази направеното от подсъдимия
самопризнание – смекчаващо вината обстоятелство по чл.54 от НК, наказание в
размер на една година "лишаване от свобода", което на основание
чл.58а от НК, намали с 1/3 и постанови подс. Т. да изтърпи наказание „ Лишаване
от свобода” в размер на осем месеца в затвор при първоначален „строг” режим. Съдът
намира, че така определеното по вид и размер наказание, се явява най-подходящо
за поправянето и превъзпитанието на подс. Т., а останалите две алтернативни
наказания, посочени в законовата разпоредба, в случая биха се оказали
неефективни с оглед личността на подсъдимия.
По разноските по делото:
На основание
чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия Т. да заплати по сметка на Републиканския
бюджет направените на досъдебното производство разноски в размер 60,00 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: