Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 9399/ 2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от М.П. срещу „А.П.И.“ ЕООД, *** в
условията на обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1./ с правно основание чл. 242 вр.
чл. 128, ал.1, т.2 КТ за заплащане на сумата от 4 497, 85 лв., претендирана като неизплатено брутно трудово
възнаграждение, от което 4 302, 29 лв. за месец май 2020г. и 195, 56 лв.
за месец юни 2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата
от 2 366, 27 лв., претендирана
като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, от която 645, 35 лв. за
3 дни за 2019г. и 1 720, 92 лв. за 8 дни от 2020г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.08.2020г. до окончателното
изплащане на задължението;
3./ с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата
от 7 744, 12 лв., претендирана
като обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
Искът е основан
на твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което М.П. е заемал в „А.П.И.“
ЕООД длъжността „*****“ с място на работа гр. Д., а с
допълнително споразумение длъжността „*****“ с уговорено основно трудово
възнаграждение в размер на 4 302, 29 лв. и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и опит от 0, 6 %.
Трудовото
правоотношение между страните по делото е прекратено със заповед на
работодателя от 02.06.2020г., на осн. чл. 327, ал. 1,
т. 2 КТ, поради забава изплащането на трудовото възнаграждение.
Твърди
се, че за времето от възникване до прекратяване на трудовия договор,
работодателят не е изплатил брутното трудово възнаграждение на служителя за
месец май и месец юни 2020г., което обуславя правния интерес от предявяване на
осъдителна претенция, ведно с обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 3 дни от 2019г. и 8 дни от 2020г.
Работодателят
дължи на служителя и обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът „А.П.И.“ ЕООД, не е депозирал писмен
отговор.
Преди
първото по делото съдебно заседание, законният представител на „А.П.И.“ ЕООД, е
депозирал молба, с която признава предявените искове.
Заявява
се, че остатъкът от трудовото възнаграждение, не е заплатен, тъй като
служителят не е указал необходимото съдействие за уреждане на всички
взаимоотношения с работодателя свързани с предаване на цялата документация и
информация на ответното дружество, поради което счита, че не е станал повод за
завеждане на делото, а разноските следва да останат в тежест на ищеца.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съобразявайки
признанието на исковете, ангажираните писмени доказателства и изслушаното
заключение по допуснатата СсчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от
решаващия орган, съдът приема, че страните по делото са били обвързани от
трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор №
369/11.11.2019г., изменен с допълнително споразумение от 12.11.2019г., който е
прекратен със заповед № 311/02.06.2020г. на работодателя.
За срока на
действие на трудовото правоотношение, работодателят не е изпълнил основното си
задължение да заплаща уговорения размер на брутно трудово възнаграждение за месец май и месец юни 2020г., поради което претенцията по
чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ, е основателна в
предявения размер, съобразно заключението на ССчЕ, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
С
прекратяване на трудовото правоотношение за работодателя е възникнало
задължение да заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, чиито
размер съобразно заключението на ССчЕ, възлиза на
2 366, 27 лв., което той не е сторил, поради което осъдителната претенция
като основателна, следва да бъде уважена в заявения размер, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.08.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Основателна
се явява и претенцията по чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 7 744, 12 лв., претендирана като
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, която ответното
дружество, не е заплатило.
По
разноските
Работодателят
признава исковете, но доколкото с поведението си е станал повод за завеждане на
делото незаплащайки брутното трудово възнаграждение на падежа, съобразно
уговореното в договора, ведно с останалите обезщетения, които дължи при
прекратяване на трудовото правоотношение, то разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
не намира приложение.
В
тази връзка следва да се отбележи, че непредаването на документация, останала в
служителя при прекратяване на трудово – правната връзка, не дава основание на
работодателя да откаже плащане на трудово възнаграждение, защото както беше
вече посочено то се дължи при престиране на труд на
уговорения падеж – 30 – то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
Предвид
изложеното в тежест на работодателя „А.П.И.“ ЕООД следва да се възложат
сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
което се претендира в размер на 1 200 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Уговореният
и заплатен адвокатски хонорар е прекомерен, тъй като делото не се отличава с
никаква правна и фактическа сложност, а доказателствата са събрани в
единственото съдебно заседание. Предвид изложеното, възражението по чл. 78, ал.
5 ГПК е основателно, а размерът на адвокатския хонорар следва да се намали до
сумата от 970 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
„А.П.И.“ ЕООД следва да заплати дължимите за производството държавни такси в
размер на 584, 32 лв. и разноски за изготвяне на ССчЕ
в размер на 200 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.П.И.“ ЕООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Ц.П., ЕГН **********,*** сумата от 4 497, 85 лв. /четири хиляди четиристотин деветдесет и седем лева
и осемдесет и пет ст./, представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение, от което 4 302, 29 лв. за месец май 2020г. и 195, 56 лв.
за месец юни 2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1,
т.2 КТ.
ОСЪЖДА „А.П.И.“ ЕООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Ц.П., ЕГН **********,*** сумата от 2 366, 27 лв. /две хиляди триста шестдесет и шест лева и двадесет
и седем ст./, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, от която 645, 35 лв. за 3 дни за 2019г. и 1 720, 92 лв. за 8 дни
от 2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „А.П.И.“ ЕООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Ц.П., ЕГН **********,*** сумата от 7 744, 12 лв. /седем хиляди седемстотин четиридесет и четири лева
и дванадесет ст./, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 221, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „А.П.И.“ ЕООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.Ц.П., ЕГН **********,*** сумата от 970 лв. /деветстотин и седемдесет лева/, представляващи сторени по
делото съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.П.И.“ ЕООД, *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 784, 32 лв. /седемстотин
осемдесет и четири лева и тридесет и две ст./, представляваща дължими за
производството държавни такси и разноски, на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: