Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260025
гр.
Велико Търново, 13.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар
Албена Шишманова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 286 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК.
Ищците
основават исковата си претенция на твърдения, че въз основа на заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д № 229/2010г. на РС - Павликени срещу тях е
издаден изпълнителен лист, с който са осъдени са заплатят солидарно на
кредитора – „Банка Пиреос България” АД сумата от 25 613, 34 лв. – главница
по договор за потребителски кредит от 07.12.2006г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.04.2010г. до окончателното й изплащане, сумата
от 958, 07 лв. – договорна лихва за периода от 28.09.2009г. до 06.04.2010г.,
сумата от 116, 28 лв. – наказателна лихва за същия период, както и за сумата от
533, 75 лв. – разноски за държавна такса. Ищците сочат, че ответникът е
надлежна страна по иска, тъй като е универсален правоприемник на кредитора на
вземанията по изпълнителния титул. Ищците твърдят, че за принудителното
събиране на същите кредиторът е образувал изп. дело № 501/2010г. по описа на
ЧСИ В. Г., както и че по негова молба от 17.05.2011г. делото е прехвърлено на
ЧСИ Д. Бойчев, пред който е образувано изп. дело № 246/2011г. Посочват, че на
10.06.2011г. производството по принудително изпълнение е било спряно, а на
18.09.2012г. е възобновено. Изтъкват, че след това едва 24.10.2016г. съдебният
изпълнител е изпратил до тях призовка за принудително изпълнение, че на
23.11.2016г. пристъпва към опис и оценка на ипотекирания в полза на взискателя
недвижим имот. Ищците сочат, че на 10.08.2018г. съдебния изпълнител е прекратил
изп. дело № 246/2011г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, поради перемпция,
както и че на 19.04.2019г. по молба на кредитора и въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано ново изп. дело с № 511/2019г. по описа на ЧСИ В.
Г.. Твърдят, че съгласно изпратеното им съобщение за незабавно изпълнение от
тях вече се претендира сумата от 22 590, 46 лв. – главница, законната
лихва върху нея за периода от 19.04.2016г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 694, 09 лв. – присъдени разноски. Ищците смятат, че не дължат
горепосочените суми, тъй като още пред ЧСИ Д. Бойчев е изтекъл период от време
по – дълг от пет години /от 06.06.2011г. до 24.10.2016г./, през който не са
предприеми изпълнителни действия, поради което всички вземания на ответника са
погасени по давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Предвид на изложеното отправят
искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не му
дължат сумата от 22 590, 46 лв. – главница, законната лихва върху нея за
периода от 19.04.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата от 694, 09
лв. – присъдени разноски, за които е издаден изпълнителен лист №
154/12.04.2010г. по ч.гр.д. 229/2010г. на ПРС, поради изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен
и недоказан. Възразява процесните вземания да са изсрочени по давност, тъй като
същата е прекъсвана многократно с предприеманите по изпълнителните дела
действия на принудително изпълнение – наложени възбрани на 06.12.2010г. по изп.
дело № 501/2010г. на ЧСИ В. Г., на 18.09.2012г. по изп. дело № 246/2011г. на
ЧСИ Д. Бойчев, както и с депозираната на същата датата молба за възобновяване
на производството. Отделно от това ответникът смята, че до 26.06.2015г., когато
е прието ТР № 2 на ОСГТК, давност не е текла, тъй като дотогава е било в сила
ППВС № 3/1980г., съгласно което при висящ изпълнителен процес давност не тече.
Дадените с новото ТР задължителни разяснения по приложението на закона действат
занапред и нямат обратно действие. В тази връзка изтъква, че започналата да
тече след 27.06.2015г. погасителна давност е прекъсната с образуване на изп.
дело № 511/2019г. по описа на ЧСИ В. Г. и предприетите по него изпълнителни
действия – наложена възбрана на 25.07.2019г. и наложени запори върху банкови
сметки на длъжниците в периода 12-14.06.2019г. Ответника допълва, че дори
производството по изп. дело № 246/2011г. на ЧСИ Бойчев да е перемирано на
18.09.2014г., поради бездействие на взискателя след възобнояването му на
18.09.2012г., то горепосочените действия на принудително изпълнение по изп.
дело № 511/2019г. се прекъснали давността преди изтичането й на 18.09.2019г. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
Съдът,
като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено
следното:
От
съвпадащите твърдения на страните се установява, че със заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д № 229/2010г. на РС - Павликени срещу ищците е издаден
изпълнителен лист № 154/12.04.2010г., с който са осъдени са заплатят солидарно
на ответника – „Банка Пиреос България” АД сумата от 25 613, 34 лв. –
главница по договор за потребителски кредит от 07.12.2006г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2010г. до окончателното й
изплащане, сумата от 958, 07 лв. – договорна лихва за периода от 28.09.2009г.
до 06.04.2010г., сумата от 116, 28 лв. – наказателна лихва за същия период,
както и за сумата от 533, 75 лв. – разноски за държавна такса. За
принудителното събиране на горепосочените суми по молба на кредитора на
28.07.2010г. е образувано изп. дело № 501/2010г. по описа на ЧСИ В. Г., на
когото по реда чл. 18 ЗЧСИ е възложено извършването на пълно имуществено
проучване на длъжниците. В изпълнение на посочените с молбата способи и по
искане на ЧСИ на 13.09.2010г. и на 06.12.2010г. са наложени възбрани върху
собствени на длъжниците имоти, а на 15.01.2011г. запори върху притежаваните от
тях МПС-та. На 03.05.2011г. е извършен опис на възбранените по делото недвижими
имоти /протокол за описа на недвижими имущества от 03.05.2011г./.
По
искане на взискателя от 17.05.2011г. изп. производство е прехвърлено на ЧСИ Д.
Бойчев, пред който е образувано изп. дело № 246/2011г., видно от протоколи на
съдебните – изпълнители от 02.06.2011г. и от 06.06.2011г. По молба на
взискателя от 10.06.2011г. ЧСИ е спрял производството по принудителното
изпълнение на основание чл. 432 т. 2 ГПК. Впоследствие отново по искане на
взискателя е възобновил същото на 18.09.2012г. От приложените преписи от
изпълнително дело се установява, че в продължение на две години /от
05.10.2012г. до 15.10.2014г./ ЧСИ е изпращал ежемесечни уведомления за
възобновяването до длъжниците, но те са връщани като неполучени. На
15.10.2014г. уведомлението е получено от брата на ищеца в настоящото дело.
Видно от представените по делото писмени доказателства, на 30.09.2015г.
ответникът е подал молба с искане за опис, оценка и публична продан на
недвижимите имоти собственост на длъжниците, като с молба от 20.10.2016г. е
уточнил, че насочва изпълнението върху имота им в гр. ***. Първоначално съдебният
– изпълнителен е насрочил опис и оценка на имота за 23.11.2016г., а
впоследствие за 13.02.2017г., за което ищците са уведомени с призовки за
принудително изпълнение, получени на 25.01.2017г. Видно от протокол за опис на недвижим
имот, на 13.02.2017г. съдебният изпълнител е извършил описа на имота на ищците
в гр. ***, ул. „Кл. Охридски” № 18а, след което е насрочил публичната продан на
същия. По молба на взискателя със запорни съобщения от 10.05.2018г. ЧСИ е
наложил запор върху банковите сметки на длъжниците, съгласно справка от
регистъра на БНБ. По молба на ищците от 11.07.2018г. съдебният изпълнител
на 10.08.2018г. е издал постановление за прекратяване на изп. дело № 246/2011г.
по неговия опис на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, поради перемпция.
На
19.04.2019г. по молба на кредитора и въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано ново изп. дело с № 511/2019г. по описа на ЧСИ В. Г., в което
кредиторът претендира сумата от 22 590, 46 лв. – главница, законната лихва
върху нея за периода от 19.04.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 694, 09 лв. – присъдени разноски. Поискано е да се извърши пълно имуществено
проучване на длъжниците и насочване на принудителното изпълнение срещу
ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот. На 10.06.2019. са изпратени
запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки на ищците в четири
кредитни институции, а на 25.10.2019г. уведомление за наложен запор до КАТ –
Пътна полиция относно 5 леки автомобила, собственост на ищеца /л.а***7Р; л.а. ***/.
На 25.07.2019г. са вписани и възбрани върху съсобствения недвижим имот на
ищците, находящ се в гр. ***.
Липсва
спор по делото, а и от справки в ТР се установява, че ответникът по делото
/“ЮРОБАНК БЪЛАГРИЧ“ АД/ е универсален правоприемник на кредитора на процесните
вземания /“Банка Пиреос България“ АД/ поради извършено преобразуване.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК за установяване
недължимостта като погасени по давност вземания за главница и лихви по договор
за потребителски кредит обезпечен с ипотека № 3296/R/07.12.2006г.,
за които е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по
ч.гр.д № 229/2010г. на РС – Павликени в полза на ответника. Предоставената на
длъжника защита с разпоредбата на чл. 439 ГПК се реализира по исков ред и
следва да е основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. За разлика от
несъдебните изпълнителни основания, заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, тъй като влизат в сила, поради което разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда.
Ищците
в настоящото производство искат да установят по отношение на ответника, че
вземането на последния по издадения на 12.04.2010г. изпълнителен лист по ч.гр.д
№ 229/2010г. на РС - Павликени е погасено по давност, изтекла още преди
образуване на изп. дело № 511/2019г. по описа на ЧСИ В. Г., респ. в хода на
самия изпълнителен процес, с оглед неизвършването на изпълнителни действия от
взискателя и неговото бездействие в периода от 06.06.2011г. до 24.10.2016г. Следователно
ищците се позовават на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, с осъществяването на които свързват искането си за съдебно отричане
на дължимостта на сумите по изпълнителния лист. Това обстоятелство и наличието
на висящ изпълнителен процес срещу него обуславят правния му интерес, а оттам и
допустимостта на предявения отрицателен установителен иск.
Според
чл. 116 б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл. 117 ал. 1 ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок. Съгласно даденото
с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато то е висящо давност не тече. В т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК е дадено противоположно
разрешение като е прието, че давността за вземането се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие, от който момент започва да
тече нова давност, но давността не се спира докато изпълнителното дело е висящо.
Прието е, че в изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за
спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес, поради което
ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила.
Даденото
с ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК разрешение, макар да
отменя ППВС № 3/1980г., няма обратно действие и се прилага от датата на която е
постановено – 26.06.2015г. С тълкувателните си решения и постановления
Върховният съд и Върховният касационен съд не дават разрешение на конкретен
правен спор, а извършват общо тълкуване на конкретна правна норма, с цел
установяване нейния действителен смисъл и съдържание. В закона не е посочен
момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове, но тъй като те
се прилагат само във връзка с тълкуваната норма, следва да бъде прието, че
когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, установеното
съдържание е това, което е вложено в правната норма още с влизането й в сила и
съответно тълкувателният акт има обратно действие. Когато обаче вече е дадено
тълкуване на конкретна правна норма и се постановява нов тълкувателен акт, с
който да бъде изоставено до сега възприетото тълкуване, то е налице промяна в
начина, по който ще бъде прилагана нормата, което може да се дължи на промяна в
законодателството или в обществено-икономическите условия, които да правят вече
даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на
закона. Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде изисквано от
съответния орган, както и от правните субекти, да съобразят действията си с
тълкувателен акт, който все още не е постановен. Затова следва да се приеме, че
последващите тълкувателни решения нямат обратно действие и се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците. Поради изложените съображения, в периода до
влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК към
заварените висящи изпълнителни производства приложение намира ППВС № 3/1980г. и
до 26.06.2015г. погасителна давност не тече /Решение № 170/17.09.2018г. по гр.
д. № 2382/2017г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 51/21.02.2019г. по гр. д. №
2917/2018г. на ВКС, IV г. о.; Определение
№ 735 от 6.11.2019г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019г., III г. о., ГК/.
В
случая давността за вземанията по издадения в полза на ответника изпълнителен
лист № 154/12.04.2010г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д
№ 229/2010г. на РС – Павликени е прекъсната с образуването на 28.07.2010г. на изп.
дело № 501/2010г. по описа на ЧСИ В. Г., което на 17.05.2011г. е прехвърлено на
ЧСИ Д. Бойчев, пред който е образувано изп. дело № 246/2011г. Давността е
прекъсната, тъй като производството по принудително изпълнение е образувано при
действието на ППВС № 3/1980г. При съобразяване на гореизложеното същата не е
текла за времето, през което това производство е било висящо.
От
събраните доказателства безспорно се установи, че изпълнително дело №
246/2011г. по описа на ЧСИ Д. Бойчев е прекратено от съдебния изпълнител на
10.08.2018г., на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, поради бездействие на
взискателя и липса на изпълнителни действия. В постановлението, както и в
подадената молба за прекратяване от длъжниците, не са посочени рамките на този
двугодишен период и кога точно е изтекъл той. Прекратяването поради перемпция
на основания чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, а
постановлението на съдебния изпълнител само констатира настъпването на
съответните правнорелевантни факти. Това разрешение е възприето както при
действието на ППВС № 3/1980г., така и при ТР № 2/26.06.2015г. ОСГТК. Различно
обаче е разрешен въпросът от кога започва да тече новата погасителна давност
при прекратяване поради перемпция. Ако основанието за прекратяване – изтичането
на двугодишен срок, в който взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, се е осъществил преди влизане в сила на ТР №
2/26.06.2015г. ОСГТК, то приложение намира ППВС № 3/1980г., според което давностният
срок тече от момента, в който е изтекъл двугодишният срок. В другия случай, новата
погасителна давност за вземането би започнала да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
От
установените по делото факти безспорно се установява, че след образуване на изпълнително
дело № 510/2010г. по описа на ЧСИ В. Г. респ. № 246/2011г. по описа на ЧСИ Д.
Бойчев в периода 13.09.2010г. – 03.05.2011г. са наложени възбрани върху
недвижими имоти собственост на длъжниците респ. запори върху техни банкови
сметки и МПС-та. На 10.06.2011г. производството по принудителното изпълнение е
било спряно по искане на взискателя и възобновено на 18.09.2012г. Към този
момент не е бил налице двугодишен период на бездействие от страна на
взискателя, който да доведе до перемиране на изп. дело. От възобновяване на
делото на 18.09.2012г.. което е действие прекъсващо срока на перемпцията,
взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия, нито такива са
били предприети от съдебния изпълнител на основание възлагането по чл. 18 ЗЧСИ.
Поради това към 18.09.2014г. е изтекъл двугодишният преклузивен срок по чл. 433
ал. 1 т. 8 ГПК, считано от 18.09.2012г. и делото е прекратено поради
перемиране, по силата на закон. Доколкото към момента, в който е изтекъл двугодишният
срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, приложение намира ППВС № 3/1980г., то новата
погасителна давност започва да тече от момента на изтичане на двугодишния срок
- 18.09.2014г., а не от последното валидно поискано или предприето изпълнително
действие. Към процесното вземане за главница, както и за претендираните
разноски, приложение намира общата петгодишна погасителна давност, уредена в
нормата на чл.110 ЗЗД, тъй като задълженията по договор за кредит, какъвто е
настоящият случай, не са такива за периодичен платеж, а представлява частични
плащания по договора, поради което е приложим общият петгодишен давностен срок
по чл. 110 ЗЗД, независимо как е бил определен начинът на погасяване на
дължимите суми /Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д. №523 от 2011г.,ІІІ г.о.
ВКС; Решение № 38 от 26.03.2019г. по т. д. № 1157/2018 г., ТК, II т.о. ВКС/. Следователно, за да се изсрочат по давност
присъдената главница и разноски взискателя е следвало да бездейства и да не
предприема действия на принудително изпълнение до 18.09.2019г.
В
случая по изп. дело № 246/2011г. по описа на ЧСИ Д. Бойчев има предприемани изпълнителни
действия – на 13.02.2017г. опис на недвижим имот, а на 10.05.2018г. запор върху
банкови сметки на длъжника, но същите са извършени при вече перемирало
производство и не са валидно предприети, а оттам и не са годни да прекъсната
давността. По делото обаче безспорно се установи, че на 19.04.2019г. кредиторът
е образувал ново изп. дело № 511/2019г. по описа на ЧСИ В. Г. за събиране на
процесните си вземания, като е поискал налагане на възбрана, опис, оценка и
публична продан на ипотекирания в полза на последния недвижим имот в гр. ***,
ул. „***/стр. 26-27/ и е възложил на съдебния - изпълнител действия по реда на
чл. 18 ЗЧСИ. Съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК, което
намира приложение към този момент, молбата за образуването на изпълнително дело
сама по себе си не се счита за изпълнително действие, но когато с нея се иска
прилагане на конкретни изпълнителни действия, е налице валидно изпълнително
действие, което прекъсва давностния срок. В случая с молбата до ЧСИ В. Г.,
ответникът е поискал извършване на изпълнителни действия - възбрана, опис,
оценка и публична продан на имот собственост на длъжниците, с което е
прекъсната погасителната давност за процесните вземания преди същата да изтече на 18.09.2019г. Нещо повече, на
10.06.2019г. са наложени запори върху банковите сметки на ищците в четири
кредитни институции, а на 25.07.2019г. е вписана възбрана върху съсобствения им
недвижим имот в гр. ***. Тези изпълнителни действия отново са прекъснали
давностният срок за отричаните вземания, а започналия да тече нов такъв,
съгласно чл. 117 ал. 1 ЗЗД, не е изтекъл към датата на образуване на настоящото
дело - 22.01.2020г. Следователно към релеватния за спора момент вземанията на
ответника за главница в размер 22 590, 46 лв. и за присъдени разноски в
размер на 694, 09 лв., не са погасени по давност. Доколкото законната лихва следва
съдбата на главното вземане, при този изход на спора, същата не се явява
изсрочена по давност.
По
тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1 вр. чл. 124 ГПК за
недължимост на сумата от 22 590, 46 лв. – главница по договор за потребителски
кредит обезпечен с ипотека № 3296/R/07.12.2006г,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.04.2016г., както и сумата от
694, 09 лв. – присъдени разноски, за които е издаден изпълнителен лист №
154/12.04.2010г. по ч.гр.д. 229/2010г. на РС – гр. Павликени, за принудителното
събиране на които е образувано изп. дело с № 511/2019г. по описа на ЧСИ В. Г., са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПрП и чл. 25 ал. 2 вр. 1 НЗПрП в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., с оглед цената на
предявения иск.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.П.Г., ЕГН ********** и Г.Ц.Г., ЕГН: **********, двамата с
постоянен адрес *** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ал.
1 ГПК, с който ищците искат да се приеме за установено по отношение на
ответника, че не му дължат, поради погасяване по давност, сумата от 22 590,
46 лв. – главница по договор за потребителски кредит обезпечен с ипотека №
3296/R/07.12.2006г., ведно със законната
лихва върху нея за периода от 19.04.2016г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 694, 09 лв. – присъдени разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист № 154/12.04.2010г. по ч.гр.д. 229/2010г. на ПРС, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В.П.Г., ЕГН ********** и Г.Ц.Г., ЕГН: **********,
двамата с постоянен адрес *** да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път“ № 260 сумата от 200 лв. /двеста лева/ –
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: