Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………….
Година 2020
Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На
четиринадесети септември Година две хиляди и двадесета
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 794
по описа за 2020 г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и
е образувано по жалба на „П.2.“ ЕООД против НП № 03-010063 от
08.08.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за
нарушение на чл.10 ал.1 и на основание чл. 79 ал.4 вр.чл. 78 ал.1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, на „П.2.“ ЕООД е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и
от надлежна страна. С жалбата оспорва фактическата обстановка и се твърди
маловажен случай.
В съдебно заседание, редовно призована, въззивната
страна не се явява, не се представлява и не изразява становище.
Въззиваемата страна се представлява от
ю.к.Ошавкова, което пледира потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Нарушението било безспорно доказано. Лицето било допуснато до
работа на 15.06, видно от декларираното от него и работодателят не изпълнил
задължението си да уведоми в срок Инспекцията по труда.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
П.М., гражданин на Молдова, роден на ***г., бил гражданин на Молдова. При
проверка в хотел „Дана Палас“ се установило, че П.М.работи по трудов
договор с „П.2.“ ЕООД на
длъжност „помощник готвач“. Той била постъпила на работа на 15.06.2018г. За наличното трудово правоотношение Инспекция
по труда – Варна не била уведомена в предвидения от закона седмодневен срок от
постъпване на работа-
За
нарушение на чл. 10 ал.1 от ЗТМТМ срещу„П.2.“
ЕООД бил
съставен АУАН, предявен и връчен на представляващ дружеството срещу подпис и
без възражения.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по
установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от
показанията на св.И., които са конкретни, добросъвестни, логични и
непротиворечиви, както и от писмените
доказателства, които са събрани по реда на НПК –от материалите по АНП: АУАН, заповед за
компетентност, декларация, протокол за
проверка и др.
Съдът, както с оглед изложените от
жалбоподателя доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
В хода на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалния закон е приложен правилно.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в
предвидените от закона срокове. И в
АУАН и в НП нарушението е описано пълно и точно както от фактическа,
така от правна страна. Посочени са всички съставомерни признаци и всички, относими към тях факти.
Диспозитивната част на НП съответства на обстоятелствената и става ясно в какво
се изразява нарушението и срещу какви факти да се гради защитата.
Чл. 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г.,
в сила от 23.05.2018 г.) от ЗТМТМ предвижда в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят
да уведоми писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда". Това задължение не е било изпълнено от
работодателя „П.2.“ ЕООД. Деянието е наказуемо по 78 ал.1 от същия
закон. Именно за това е наказана въззивната страна, поради което съдът намира,
че материалният закон е приложен правилно.
Правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и към тази,
регламентираща санкцията, правилно е определен субектът на нарушението.
Ангажирана е отговорността на юридическо лице,
поради което въпросът за вината не подлежи на изследване.
Случаят
не е маловажен, тъй като не се отличава по степен на обществена опасност от
обикновените случаи от този вид. Не са налице каквито и да било смекчаващи
отговорността обстоятелства,които да водят до този извод.
За извършеното нарушение законът е предвидил наказание имуществена
санкция в размер от 1500 до 15 000 лева. АНО е определил санкцията в
минималния размер, поради което същото не може да се определи като
несправедливо.
С
оглед изводите за потвърждаване на наказателното постановление, въззивната страна дължи да заплати на АНО
възнаграждение за юрисконсултска защита. Съдът намира, че същото следва да е в
минимален размер от 80.00 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03-010063 от 08.08.2018г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.10 ал.1 и на
основание чл. 79 ал.4 вр.чл. 78 ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, на „П.2.“ ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „П.2.“
ЕООД да заплати на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна разноските за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14 дневен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: