Решение по дело №11836/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 27.09.2019 г.

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

    СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                     

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                     Мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

 

 

 

ЙОАЙОА    

като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова ч.гр.дело № 11836 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника С.О. (СО), срещу отказа на ЧСИ  М.П., рег. №851 постановен на 17.07.2019 г., за който СО е била уведомена със съобщение получено на 24.07.2019 г., за намаляване на адвокатското възнаграждение определено в полза на взискателя по изп.д. №20198510401251 по описа на ЧСИ М.П..

Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 2004 г). Твърди, че в полза на взискателя следва да бъде определено адвокатско възнаграждение само за образуване на изп. дело ( по чл.10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г), но не и такова за процесуално представителство в хода на изп. производство ( по чл.10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г.).  Посочва, че изпълнителното дело не се отличава с правна или фактическа сложност, като извършените от процесуалния представител на взискателя действия се състоят единствено в изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че взискателят не е представил доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение каквото следва да е представено съгласно ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС. Моли обжалваният отказ да бъде отменен, а претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение да бъде намалено до законоустановения минимум от 200 лв.  Направено е и искане, ако размерът на адвокатското възнаграждение бъде намален, да се намали съответно и размерът на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото производство.

Постъпило е писмено възражение от взискателя  Б.П.С.чрез адв. И., в което се поддържа, че жалба е неоснователна. Твърди се, че уговореното възнаграждение е съобразено с минималните размери, предвидени в чл. 10, ал. 1 от  Наредба № 1 от 2004 г. и не може да бъде намалено под регламентираните размери, поради което моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения за нейната неоснователност. Поддържа, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер, близък до законоустановения минимум - за образуване на изп. дело в размер на 200 лв. в съответствие с чл.10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. и за процесуално представителство, изчислено съгласно чл.10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. върху материалния интерес по делото се равняващо се на 869,90 лв. или общо минималното адвокатско възнаграждение за изп. дело е 1069,90 лв. Сочи, че процесуалния представител на взискателя е извършвал активни действия по водена на изп. дело, поради което следва да се заплати възнаграждение и за процесуално представителство, а не само за образуване на изп. дело. По изложените доводи моли подадената жалба да бъде оставена без уважение.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20198510401251 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба на Б.С.П.чрез адв. И. от 04.07.2019 г. за образуване на изпълнително дело срещу СО въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.06.2019 г. от САС, 14 състав по гр.д. № 591/2019 г., с решението по което СО е осъдена да заплати на Б.С.сумите: 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на падане причинено от непочистен заледен участък в с. Железница  на 04.12.2016 г. на осн. чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД ведно със законната лихва от 04.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата; 1963,00 лв. за имуществени вреди вследствие на посоченото падане ведно със законната лихва от 04.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

С молбата  не е посочен начин на изпълнение, както и не е възложено на основание чл.18 от ЗЧСИ съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение. Приложен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 1100,00 лв. с ДДС и е отбелязано, че цялата сума е платена в брой и договорът служи за разписка за плащането.

На 11.07.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно плащане, в която са посочени като дължими  1 100,00 лв. разноски по изпълнителното дело и 3 324,86 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.

На 17.07.2019 г. СО е подала възражение до ЧСИ срещу размера на определените разноски по изпълнителното дело, с което се поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение от  1 100 лв. не е съобразено с Наредба № 1 от 2004 г., тъй като не се дължи възнаграждение за процесуално представителство. Моли се същото да бъде намалено на 200 лв. В случай, че адвокатското възнаграждение бъде намалено иска да бъде намалена и таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ

На 17.07.2019 г. с обжалваното постановление съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на присъдените в полза на взискателя разноски по изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В случая претендираното вземане е 40 495,35 лв. и дължимото минимално възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело съгласно чл. 10 т. 2 от Наредбата е в размер на 872,43 лв. или минималното общо дължимо възнаграждение, съобразено с наредбата, се равнява на 1072,43 лв.

Съобразно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС при направено възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, т.е. дали има съответствие между размера на претендираното възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на съответните процесуални права.

В настоящото производство е спорно дали на процесуалния представител на взискателя се дължи възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело. Съдебният състав намира, че в разглеждания случай няма основание за признаване право на възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело, тъй като адвокатът на взискателя не е извършил действия по водене на изпълнителното дело. Неговите процесуални действия се изчерпват с подаване на молбата за образуване на делото, в която не е посочил начин на изпълнение в съответствие с изискването на чл.426, ал.2 от ГПК и молба, в която е посочена банкова сметка ***, като тези действия на процесуалния представител не могат да бъдат определени като активност във водене на изп. дело. С оглед на това дължимо се явява единствено заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200,00 лв., но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело по чл. 10, т. 2 от цитираната наредба. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обосновава присъждане на разноски над минимално предвидения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. размер.

С оглед на изложеното обжалваното постановление следва да бъде отменено, а разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя по изпълнителното производство, следва да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от 1100,00 лв. на 200,00 лв.

Искането на жалбоподателя за съответно намаляване на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е неоснователно. Видно от сметка № 196164 от 01.08.2019 г. на л. 21 от изпълнителното дело, таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (2643,89 лв.) е начислена само върху претендираното вземане от 40495,35 лв., представляваща сумата по издадения изпълнителен лист (30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на падане причинено от непочистен заледен участък в с. Железница  на 04.12.2016 г. ведно със законната лихва от  датата на падането - 04.12.2016 г. до 23.07.2019 г. в размер на 8008,33 лв.; 1963,00 лв. за имуществени вреди вследствие на посоченото падане ведно със законната лихва върху посочената сума в размер на  524,02 лв. за периода от 04.12.2016 г.- 23.07.2019 г.), но не и върху разноските по изпълнителното дело.

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК. 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 53975/31.07.2019 г. на ЧСИ М.П. подадена от длъжника С.О., ЕИК: *******адрес: гр. София, ул. „*****, отказа от 17.07.2019 г. на ЧСИ М.П., постановен по изп.д. № 20198510401251 по възражение на длъжника,  за намаляване на присъдените в полза на взискателя Б.П.С.,  разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100,00 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на взискателя Б.П.С., по изпълнително дело № 20198510401251 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд от 1 100,00 лева на 200,00 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 53975/31.07.2019 г. на ЧСИ М.П., подадена от длъжника С.О., ЕИК: ******** адрес: гр. София, ул. „******** в частта, с която се иска намаляване на присъдения по изп. д. № 20198510401251 по описа на ЧСИ М.П. в полза на взискателя Б.П.С.размер на такса по т.26 по ТТРЗЧСИ.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

                      

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                  

                                                                                        2.