О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
24.09.2015 г. гр. Бургас
Бургаски районен съд XIX-ти наказателен състав
На двадесет и
четвърти септември две хиляди и петнадесета година
В закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петрослав Кънев
като разгледа
докладваното от съдия Кънев НЧД № 3989/2015 г. по описа на БРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК.
Образувано е по жалба на пострадалия
Атанас Димитров Буналов срещу постановление от 04.09.2015г. за прекратяване на
наказателното производство по незабавно производство № 434 ЗМ-997/2015 г. по
описа на Второ РУ към ОД на МВР гр. Бургас, Н пор. № 2881/2015 г. по описа на
БРП.
В
депозираната жалба се излагат доводи, че постановлението на БРП е неправилно и
следва да бъде отменено, тъй като деецът бил установен и следвало да понесе
наказателна отговорност за извършеното.
По допустимостта на така депозираната жалба настоящият състав намира
следното:
Жалбата е подадена в срок и от
легитимирано лице по чл. 243, ал. 3 от НПК, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Бургаският
районен съд, след като се запозна с депозираната жалба и материалите по
досъдебното производство, намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Незабавното производство е
започнало на 01.09.2015г. със съставянето на протокол за оглед на местопроизшествие.
В хода на разследването били събрани доказателства, въз основа на които
прокурорът стигнал до извода, че на 01.09.2015г. около 14,30 – 15.00 часа в гр.
Бургас, от паркиран между вх. 5 и вх. 6 на блок 19 в ж.к. „Славейков” лек
автомобил марка „Форд”, модел „Транзит”, с рег. № А 44 51 ВА, свидетелят М.М.,
чрез използване на техническо средство направил опит да отнеме 60 литра
дизелово гориво от владението на свидетеля Атанас Буналов. Свидетелят М.М.
срязал с клещи – резачки горивопровода на горепосочения автомобил и започнал да
източва горивото посредством маркуч, но поради независещи от него причини
деянието останало недовършено, тъй като свидетелят Буналов подал сигнал за
случващото се и на място пристигнали полицейски служители, които задържали
свидетеля М.. По делото била назначена съдебно-оценителна експертиза, от която
се установило, че стойността на горивото, което свидетелят М. се опитал да
отнеме била 130,20 лева. Според прокурора, макар от обективна страна да имало
осъществен състав на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 18, ал. 1 от НК от свидетеля М.М., то поради ниската стойност на
предмета на престъплението – в пъти под размера на една минимална работна
заплата, се касаело за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК. Поради тази причина свидетелят М. не бил привлечен към наказателна
отговорност, а наказателното производство било прекратено.
Съдът споделя изводите на
прокурора за обективна съставомерност на деянието. Свидетелят М. е бил заловен
на място, докато се е опитвал да източи горивото от автомобила. Този факт се
подкрепя както от показанията на свидетелите очевидци – полицейските служители
Мартин Милчев и Тодор Узунов, така и от показанията на третия очевидец - пострадалия
Атанас Буналов. Самият свидетел М.М. също признава деянието, а в показанията си
подробно описва начина, по който се е опитал да отнеме горивото. Фактическата
обстановка се доказва и от изготвения протокол за оглед на местопроизшествие,
който е бил одобрен от съдия в частта му, относно изземването на веществените
доказателства.
От назначената по делото
съдебно-оценителна експертиза се установява стойността на инкриминираното
гориво, която действително е няколко пъти под размера на минималната работна
заплата за страната. Видно от приложената по делото справка за съдимост
свидетелят М.М. е неосъждан към датата на инкриминираното деяние, а самото то е
останало недовършено на стадия на опита.
Съдът обаче намира, че не е било
проведено всестранно и пълно разследване по делото. До този извод настоящият
състав достигна въз основа на дадените от свидетеля Буналов показания,
писмените обяснения на свидетеля М., както и вземайки предвид твърденията
изложени в настоящата жалба. В показанията си свидетелят Атанас Буналов
споделя, че на 21.08.2015 г. отново и по същия начин била извършена кражба на
дизелово гориво от автомобила му, но тогава не съобщил на полицията, тъй като
му се налагало спешно да пътува извън град Бургас. В саморъчните обяснения,
които е написал свидетелят М. на 01.09.2015г., същият посочва, че е извършвал и
други кражби на дизелово гориво, защото имал нужда от пари за тегления от него
бърз кредит. Въпреки, че тези писмени обяснения не са годно доказателствено
средство по смисъла на НПК и не могат да бъдат ползвани при постановяване на
присъда, то същите представляват една индиция за евентуално извършено друго
инкриминирано деяние от страна на свидетеля М.. Именно в тях се съдържат данни
за извършено престъпление, които прокурорът и разследващите е трябвало да
проверят, преди представителят на държавното обвинение да постанови
окончателния си акт. Съдът намира, че по делото има данни за други подобни
престъпления извършени от свидетеля М., като би могло да се укаже, че именно
той е извършил и предходната кражба от 21.08.2015г. Точно това деяние може да
го е накарало след няколко дни да се върне и отново да се опита да отнеме
дизелово гориво от инкриминирания автомобил, воден от мисълта, че отново няма
да бъде разкрит.
Поради наличието на
горепосочените данни, представителят на държавното обвинение е следвало да
изясни обстоятелствата около предходно твърдяната кражба на 21.08.2015г., чрез
разпит на свидетелите М. и Буналов. Необходимо е да се установи дали не е имало
очевидци на това деяние, които може да са видели и да разпознаят извършителя.
При едно допълнително разследване, ако се укаже, че свидетелят М. има
съпричастност към предходната или други кражби, то това би могло да доведе до една
по-тежка квалификация на извършеното. Възможно е да се установи, че се касае за
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК или за реална
съвкупност от престъпления по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК. Това би довело и
до по-голяма стойност на предмета на престъплението (престъпленията), което пък
е от значение при преценката на прокурора, дали се касае за малозначителност на
деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Мотивиран от горното съдът
намира, че не е било проведено пълно и всестранно разследване по делото, с
оглед наличните данни, съдържащи се в показанията на свидетеля Буналов и
писмените обяснения на свидетеля М.. Поради тази причина постановлението за
прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено, а делото върнато
на прокурора за продължаване на процесуално-следствените действия.
Водим
от горното Бургаският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ на основание
чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК постановление от 04.09.2015г. за прекратяване на наказателното производство
по незабавно производство № 434 ЗМ-997/2015 г. по описа на Второ РУ към ОД на
МВР гр. Бургас, Н пор. № 2881/2015 г. по описа на БРП.
ВРЪЩА делото
на прокурора за изпълнение на задължителните указания дадени в
обстоятелствената част на определението.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране пред Окръжен съд – гр. Бургас в седемдневен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: И. Г.