Р Е Ш Е Н
И Е
№ … …/…
г.
С., 19.03.2009 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3 с-в, в публичното заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател:
Б. Ж.................................
Съдебни
заседатели...........................
Членове..................................
при секретаря Д.Ц. ............................................................................
и в присъствието на прокурора ............................................,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № ***, по описа за..................2007......година,
за да се произнесе взе пред вид:
Предявен
е иск от К.И.Б., ЕГН **********,*** и Т.Ц.Б., ЕГН **********,***, срещу Д.Х.Н.
и С.Д. К. – Н., ЕГН **********,***, за обявяване за нищожна на сключената
покупко-продажба по отношение на следния недвижим имот: дворно място от 952 кв.
м., съставляващ парцел VІІ –***, от кв. 17 по плана на С., вилна зона С. – Др.,
заедно с намиращата се в имота вилна сграда, застроена на 44 кв.м. и състояща
се от сутерен с гараж, две зимнични помещения и
коридор, първи етаж – дневна и кухня и на полуетажа – три стаи, на основанията,
визирани в чл. 26 ЗЗД и за прогласяване на нищожност на нотариален акт № *4,
том І, рег. № ****, дело № ** от 27.04.2004 г. на нотариус Е. Е., район на
действие С., № *** в регистъра на Нотариалната камара, в който е обективирана тази покупко-продажба, на основание чл. 472 ГПК/отм./.
Ищците
поддържат предявения иск. Сочат всички основания за нищожност, визирани в
нормата на чл. 26 ЗЗД.
Ответниците оспорват иска.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения
по делото нотариален акт № ***, т. ХХХХVІ, нот.д. № ****/1993
г. от 28.04.1993 г. на Първи нотариус при Втори районен съд, С. е видно, че ищецът
е получил като дарение от родителите си следния недвижим имот: дворно място от
952 кв. м., съставляващ парцел VІІ – ***, от кв. 17 по плана на С., вилна зона С.
– Др., заедно с намиращата се в имота вилна сграда, застроена на 44 кв.м. и
състояща се от сутерен с гараж, две зимнични
помещения и коридор, първи етаж – дневна и кухня и на полуетажа – три стаи.
С
нотариален акт № 192, т. І, нот.д. №****/ 07.04.1998
г. на Първи нотариус на СНС при СРС е учредена договорна ипотека като
обезпечение на сключен договор за заем между ЕТ К. – Ф. – К.Б. и „П…….банка, АД” за описания
по-горе недвижим имот.
От
решение № ***/08.01.2004 г. на СРС, БК бракът между двамата ищци е прекратен,
като е одобрено споразумение между тях на основание чл. 98, ал. ІІІ СК, като са
уредени и имуществени отношения между двамата ищци – бивши съпрузи.
От
приетите по делото доказателства се установява, че срещу първия ищец, в
качеството му на едноличен търговец, е образувано производство по
несъстоятелност и в течение на производството по несъстоятелност имота, предмет
на настоящото дело, е прехвърлен от назначения синдик на ответника Д.Н.. Това е
видно от молбата на „.....БАНКА АД” до
ВОС, Списъка на предявените и приети вземания, Протокол от 22.01.2004 г. на
синдика М. Б., Определение от 09.02.2004 г. на Врачански окръжен съд,
нотариален акт № *4, том І, рег. № ****, дело № ** от 27.04.2004 г. за
покупко-продажба на недвижим имот. Единствен кредитор в производството по
несъстоятелност е „.....БАНКА АД”, в
чиято полза е учредена и договорната ипотека.
С
определение от 09.02.2004 г. на Врачански окръжен съд е постановено
определение, с което на синдика, във връзка с чл. 718 ТЗ, е разрешено да
извърши продажба чрез пряко договаряне.
Останалите
приети по делото доказателства са неотносими към
предмета на спора, тъй като касаят други факти, различни от искането за провъзгласяване
на нищожност на цитирания по-горе нотариален акт № *4/27.04.2004 г., поради
което съдът не следва да ги обсъжда.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Ищците
са предявили обективно съединени искове при условията на алтернативност,
като искат провъзгласяване на нищожност на нотариалния акт, с който е обективирана учредената ипотека, предмет на делото, от една
страна, а от друга – обявяване за нищожна на сключената сделка, като са
посочени различни основания за това. Съдът намира, че исковете са неоснователни
по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 717з ТЗ, имот от масата на несъстоятелността се възлага на
купувача със съдебно постановление, като тази процедура е предвидена, когато
имотът е продаден на търг по реда на чл. 717ж ТЗ. В конкретния случай е
постановено определение на Врачански окръжен съд, с което на синдика е
разрешено да премине към пряко договаряне с потенциални клиенти по реда на чл.
718 ТЗ, в което производство не се предвижда отчуждаването на имота да е със
съдебно постановление. По силата на самия закон синдикът притежава правомощието
да продаде имота от името на изпадналия в несъстоятелност длъжник. Противното
противоречи и на всякаква логика, защото длъжникът би могъл с бездействието си
да увреди кредиторите като не позволи или не окаже съдействие при продажба на
активи от масата на несъстоятелността. Не може да се приеме, че длъжникът като собственик
на вещите от масата на несъстоятелността следва да ги отчуждава лично, а това
да не е позволено на синдика, поради липса на съгласие от собственика, от което
да следва, че сделките в този смисъл са нищожни. От представения нотариален акт
№ *4, том І, рег. № ****, дело № 51 от 27.04.2004 г. на нотариус Е. Е., район
на действие С., № *** в регистъра на Нотариалната камара е видно, че синдикът е
посочен като продавач по сделката именно в това си качеството, въз основана на
чл. 718 ТЗ и определението на ВОС от 09.02.2004 г.
Предмет
на настоящето производство не е правилността на съдебните актове на Врачанския
окръжен съд и изследване на обстоятелството дали е следвало и можело да премине
направо към особения случай на чл. 718 ТЗ, без имота да се изнесе повторно на
продан, съгласно чл. 717ж ТЗ, поради което съдът следва да се съобрази с тези
доказателства, без да ги обсъжда. От изложеното се стига безспорно до извода,
че с нотариален акт № *4, том І, рег. № ****, дело № 51 от 27.04.2004 г. на
нотариус Е. Е., район на действие С., № ***в регистъра на Нотариалната камара е
изповядана сделка, която не противоречи на изискванията на закона, защото имотът
е продаден въз основа на предвидена в закона процедура при спазване на
изискванията затова. Синдикът не е превишил правомощията си и е действал
съобразно съдебното определение.
Доводът
на ищците по чл. 472 ГПК /отм./, респ. за нищожност на нотариалния акт, с който
е изповядана ипотеката, е също неоснователен. Посочената разпоредба касае редовността
на извършените от нотариуса нотариални действия, като ищците твърдят че в
конкретния случай са нарушени посочените в препращащата част на нормата
разпоредби на процесуалния закон по чл. 465, чл. 466, чл. 469 ал. 1, чл. 470 и
чл. 471 ГПК /отм./.
Сделката
е извършена с нотариален акт и е спазена изискуемата за това форма.
Следователно не е нарушен чл. 465 и чл. 466 ГПК /отм./ във връзка с чл. 18 ЗЗД.
Съгласно чл. 466 ал. 1 и чл. 469 ал. 1 ГПК /отм./ нотариалните актове за прехвърляне на
собственост върху недвижими имоти се извършват от нотариуса, в чийто район се
намира имотът. Видно от нотариалния акт имотът се намира в гр. С., което е в
района на действие на нотариуса изповядал сделката – РС С.. Сделката на
противоречи на чл. 470 ГПК /отм./, защото не противоречи на законова разпоредба
в широкия смисъл на това понятие. Тя е сключена от синдик в рамките на законово
предвидените му правомощия и съгласно влязло в сила като необжалваемо съдебно
определение на съдът по несъстоятелността. Не се установи от ищците, съгласно
разпределението на доказателствената тежест /чл. 127 ГПК отм./, че нотариусът
изповядал сделката се намира в роднинска връзка, да е страна по сделката,
нотариусът да е настойник, осиновен или осиновител на страна по сделката в
нотариалното производство. Не е налице предпоставката на чл. 471 ГПК /отм./, за да се приеме, че
нотариалното действие е нищожно на това основание.
По
възраженията за нищожност на основание чл. 26 ЗЗД:
Противоречие
на сделката със закона – сделката ще е нищожна на това основание, когато
противоречи на императивно правило за поведение установено в юридически акт със
задължителна сила. Разпоредбата на чл. 26 ЗЗД в това отношение е субсидарна и се
прилага, в случаите когото съществуващо нарушение не е предвидено като отделно
основание за недействителност. Както бе посочено по – горе не се установяват да
са извършени конкретни нарушения на императивни правни норми, в това число
разпоредбите относно действията на синдика в производството по несъстоятелност
при продажба на имущество от масата на несъстоятелността.
Заобикаляне
на закона е посочено като друго основание за нищожност – тази хипотеза е
налице, когато с правно позволени средства /една или повече сделки/ се постига
правно забранен резултат, цели се нехарактерен за сключената сделка резултат.
Заобикалянето на закона е самостоятелно основание за нищожност и задължително
следва да се посочи коя норма от закон е заобиколена. Такава конкретно не се
сочи от ищците и не се установява по делото. Не е забранено синдикът в това си
качество да извърши пряко договаряне с имот от масата на несъстоятелността и атакуваната
сделка в конкретния случай не е постигнала правно забранен резултат.
Липса
на съгласие или волеизявление – ще е налице, когато външно изразената воля не
съответства на вътрешното волево решение, такова въобще липсва, изразено е от
недееспособен или при насилие. Видно от отразеното в самия нотариален акт, в
който е обективирана продажбата, налице е волеизявление
на страните по сделката, като синдикът участва въз основа на признато право
/чл. 718 ТЗ/, въпреки че не е собственик на имота. Не се установи някоя от
страните по сделката да е недееспособна или да е сключила договор при упражнено
по отношение на нея насилие или заплаха. Следователно не е налице и тази
хипотеза на чл. 26 ЗЗД за нищожност.
Липса
на основание – това основание за нищожност е налице, когато сключената сделка
противоречи на типичната цел, характерна за нея. Продажбата е каузална сделка и
при нея може да се постави въпроса за липса на „кауза”, но възражението в тази
връзка също е неоснователно. „Каузалните сделки” са насочени към постигане на
определен вид имотна облага, тоест социално оправданата цел на тези сделки е
получаване на имотна облага. Основанието на продажбата като сделка е
придобиване на право срещу поемане на задължение за имуществена престация –
видно от нотариалния акт имота е продаден срещу задължение за насрещна
престация в пари. Процесната сделка преследва типичната цел за продажбата,
поради което съдът приема, че не е налице и това основание за нищожност. Сключената
ипотека на имота не може да се приеме за „основанието” на продажбата и в този
смисъл съдът счита възраженията на ищците за неоснователни.
Отделно
от това, от събраните по делото доказателства не се установи предмет на
продажбата да е пристройката, визирана в приложеното бракоразводно решение,
респ. в споразумението, неразделна част от него, като съсобствена
между ищците, още повече че нейният на тази пристройка не е уточнен, поради
което доводите на ищците и в тази насока са неоснователни.
С
оглед изложеното съдът приема, че предявените искове са изцяло неоснователни и
недоказани и като такива следва да се отхвърлят изцяло. Пред вид факта, че ответниците
не са представили доказателства за направените от тях разноски в хода на
производството, такива не следва да се присъждат.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.И.Б., ЕГН **********,*** и Т.Ц.Б., ЕГН **********,***, искове против
Д.Х.Н. и С.Д. К. – Н., ЕГН **********,***, за обявяване за нищожна на
сключената покупко-продажба по отношение на следния недвижим имот: дворно място
от 952 кв. м., съставляващ парцел VІІ – ***, от кв. 17 по плана на С., вилна
зона С. – Др., заедно с намиращата се в имота вилна сграда, застроена на 44 кв.м.
и състояща се от сутерен с гараж, две зимнични
помещения и коридор, първи етаж – дневна и кухня и на полуетажа – три стаи, на
основанията, визирани в чл. 26 ЗЗД, и за прогласяване на нищожност на
нотариален акт № *4, том І, рег. № ****, дело № 51 от 27.04.2004 г. на нотариус
Е. Е., район на действие С., № 367в регистъра на Нотариалната камара, в който е
обективирана тази покупко-продажба, на основание чл.
472 ГПК/отм./, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: