№ 710
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Л.
при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Мила П. Л. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241100603230 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. 21 от НПК.
Образувано е по жалба на подс. Б. К., подадена чрез неговия защитник
адв. П. Б., срещу присъда, постановена на 14.02.2024г. по НЧХД №
10672/2010г., СРС, НО, 8 състав, с която съдът е признал подсъдимия Б. Б. К.
за виновен в извършването на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, като на
осн. чл. 78а, ал. 1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност с
налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв.
Така постановената присъда не е влязла в сила.
Преди изтичане на срока за обжалването й е постъпила въззивна жалба
от подсъдимия, в която се излага, че присъдата е неправилна и постановена в
нарушение на процесуалните правила. Иска се оправдаването на К. и
присъждане на направените разноски.
Постъпило е писмено възражение от Ч. Т. К. И., депозирано чрез адв. Р.
и адв. Й., с което се иска оставянето без уважение на депозираната жалба и
потвърждаване на присъдата на СРС, като се излагат подробни доводи за това
и се иска присъждане на направените разноски.
1
В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи
със следното кратко съдържание:
Подсъдимият е редовно призован, но не се явява. Редовно призован е и
защитникът му адв. Б., който също не се явява.
Частната тъжителка И., редовно уведомена за съдебното заседание, не
се явява. Представлява се от адв. Р. и адв. Й., които пледират за
потвърждаване на първоинстанционната присъда. Желаят присъждане и на
направените разноски пред въззивната инстанция съгл. представените
договори за правна помощ.
Софийският градски съд, след като провери изцяло правилността на
присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда, постановена на 14.02.2024г. по НОХД № 10672/2010г., СРС,
НО, 8 състав, с която съдът е признал подсъдимия Б. Б. К. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, за това, че на
04.06.2020г. в 19,00ч. в гр. Елин Пелин, бул.”**** не е изпълнил съдебно
решение 158/19.10.2018г. по гр.д. 758/2018г. на РС, гр. Елин Пелин и съдебно
решение от 13.11.2018г. на РС, гр. Елин Пелин относно упражняване на
личните контакти на Б. Б. К. с детето К. Б.а К.а, като не я върнал в 19,00ч. в
дома на майката К. Л. И., като на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК е бил освободен от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание „глоба“
в размер на 1500лв.
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел
следната фактическата обстановка, която се възприема изцяло и от
настоящият въззивен състав, а именно:
Подсъдимият К. и частната тъжителка И. имали сключили брак. Двамата
имат две дъщери – малолетните К. К.а и Р. К.а. С решение 158/19.10.2018г. по
гр.д. 758/2018г. на РС, гр. Елин Пелин и съдебно решение от 13.11.2018г. на
РС, гр. Елин Пелин, последното за поправяне на очевидна фактическа грешка
на решение 158/19.10.2018г. бракът между двамата бил разтрогнат. В
решението било посочено, че родителските права над децата се предоставят на
майката – К. И., при която и следва те да живеят. Определен бил и режима на
личните контакти на Б. Б. К. с двете деца – той имал право да взема децата от
дома на майката всяка седмица в 18,30ч. във вторник вечерта и да ги връша в
2
08.00ч. в сряда, всеки четвъртък в 17.00ч. и да ги връща същия ден в 19.00ч. в
дома на майката, както и всяка събота да ги взема в 09,30ч. от дома на майката
и връща до 09,30ч. в неделя, първата половина на Коледната и великденската
ваканция на децата на четна дата и втората половина от ваканциите на нечетна
година, половината от официалните празници в страната, както и 20 дни през
лятото.
Малолетната Р. К.а претърпяла инцидент и била настанена за лечение в
УМБАЛ”Пирогов”, като нейната майка К. И. останала с нея в болничното
заведение. Детето К. К.а останало в дома си, като за него се грижела сестрата
на Ч,Т. И. – В. И..
На 04.06.2020г. в 17.00ч. св. В. И. извела детето К. К.а пред дома им на
адрес: гр. Елин Пелин, бул.”****, като там пристигнал подс. К., придружен от
свой близък, който взел дъщеря си. Отношенията между свидетелката и
подсъдимия били обтегнати заради водени дела. Подсъдимият бил видимо
агресивен и превъзбуден, изрекъл реплики към св. И., викал, крешял. К. бил
придружен от неустановено по делото лице на име А.. К. качил К. в колата си
и потеглил. Св. И. се притеснила от случилото се и се обадила на сестра си –
Ч. Т. И. и я помолила да се прибере до 19.00ч. от болничното заведение за да
присъства при връщането на детето от подсъдимия. В 19.00. на същия ден
подсъдимия не върнал детето К. в дома на майката. В 19.30ч. Ч.Т. И. се
обадила на тел. 112 и подала сигнал за това. Покрай дома й минал патрулен
полицейски екип, в неустановен състав, на който Ч.Т. съобщила за случилото
се, като екипа и К. И. се отправили към дома на подсъдимия. След около час и
половина И. се върнала в дома си разстроена и без дъщеря си К.. Тя разказала
на сестра си, че подсъдимия бил в дома си заедно със свои приятели, но детето
не било там. Нито на тази дата, нито на следващите детето било върнато в
дома на майка си, като Ч.Т. И. иницирала множество производства и подала
редица сигнали до различни институции за случилото се. Действия били
предприети и от подс. К.. Различни служители на „СП” Елин Пелин, отдел
„Закрила на детето” търсели И. . Сред тях била и св. В., която по телефона я
уведомила, че следва да се яви в отдела за да й бъде предадено детето. св. М.
Т. била държавен съдебен изпълнител и била запозната с казуса между
двамата родители. Тя знаела, че детето е при баща си, като в края на м.юли
имало насрочени дата на които И. следвало да предаде и двете деца на
подсъдимия, въпреки че К. физически била при него. Св. В. върнала детето К.
3
на майката през м.08.2020г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се
установява от всички събрани по делото доказателства по несъмнен начин.
Първоинстанционният съд подробно е обосновал приетата от него
фактическа обстановка, която се подкрепя от наличните гласни и писмени
доказателства.
Съдът задълбочено е анализирал всички доказателства по делото и
особено свидетелските показания на св. В. И., сестра на Ч.Т. И., която
непосредствено е възприела поведението на подсъдимия и вземането на
детето К. на 04.06.2020г. в 17.00ч. от него, както и невръщането му в 19.00ч. и
след това. Правилна е преценката на СРС, НО, 8 състав, че показанията й са
последователни, детайлни и подредени, подкрепящи се от тези на св. М. Т.,
които също следва да бъдат кредитирани напълно.
Основателно първия съд е анализирал показанията на св. В. като такива,
които не отчитат информативност по отношение на основните обстоятелства
по това производство.
Правилно са били кредитирани писмените доказателства по делото-
съдебно решение 158/19.10.2018г. по гр.д. 758/2018г. на РС, гр. Елин Пелин и
съдебно решение от 13.11.2018г. на РС, гр. Елин Пелин, установяващи
прекратяването на брака между подсъдимия и Ч.Т. и установения режим за
родителски контакт и свидетелство за съдимост на подсъдимия, от което се
установява, че същия не е осъждан.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че делото е напълно
изяснено от фактическа страна, което дава възможност да се направят
съответните правни изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства
първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната
оценка на деянието, извършено от подсъдимия. Присъдата е правно
обоснована.
Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
4
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите. Приетата правна квалификация на деянието на подсъдимия по чл.
182, ал. 2 от НК е правилна и обоснована. Доказателствената съвкупност по
делото е категорична при формирането на този извод.
Правилно първоинстанционният съд е анализирал обективната страна на
престъплението извършено от подс. К., а именно, че на 04.06.2020г. в 19,00ч. в
гр. Елин Пелин, бул.”**** не е изпълнил съдебно решение 158/19.10.2018г. по
гр.д. 758/2018г. на РС, гр. Елин Пелин и съдебно решение от 13.11.2018г. на
РС, гр. Елин Пелин относно упражняване на личните контакти на Б. Б. К. с
детето К. Б.а К.а, като не я върнал в 19,00ч. в дома на майката К. Л. И..
Съгласно влязлото в сила решение 158/19.10.2018г. по гр.д. 758/2018г. на
РС, гр. Елин Пелин, което е известно на подсъдимия, К. е имал право и е
следвало да взема децата всеки четвъртък в 17.00ч. и да ги връща същия ден в
19.00ч. в дома на майката. На инкриминираната дата 04.06.2020г. К. в 17.00. е
взел детето К. К.а от дома на майка й, като е следвало да я върне ан същата
дата в 19.00ч., но от обективна страна той не сторил това, като безспорно е
извършил деянието умишлено, доколкото е имал представа в съзнанието си за
дължимото поведение – връщане на детето в дома на майка му в уречения час,
като въпреки това не е изпълнил дължимото поведение и е осъществил
престъпния състав на посегателството.
Поради това настоящата инстанция счете, че са налице и достатъчно
доказателства и обжалваният акт не е необоснован и не са допуснати
процесуални нарушения при анализа на доказателствата, изготвянето на
мотивите и приложението на материалния закон по отношение на деянието на
подсъдимия, въпреки бланкетно изложените доводи във въззивната жалба в
тази насока.
При определяне на размера и вида на наказанието първоинстанционният
съд правилно е съобразил, че като смекчаващи отговорността обстоятелства
следва да се вземат предвид добрите характеристични данни за подсъдимия, а
като отегчаващо, че деянието е извършено в присъствието на малко дете.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че в случая следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, доколкото подсъдимия е с чисто
съдебно минало, а предвиденото за престъплението наказание е до 6м. ЛОС
или глоба и К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
5
налагане на административно наказание – глоба. СРС, Но, 8 състав правилно е
определил размера на наложената глоба от 1500лв., който напълно би
способствал за постигане целите на наказанието и поправянето на
подсъдимия.
Основателно и с оглед изхода на наказателното производство,
първоинстанционният съд е осъдил подс. К. да заплати направените от Ч.Т. И.
разноски за правна защита в размер на 4100лв., както и сумата от 69,74лв. в
полза на СРС, представляваща разноски по делото.
С оглед на гореизложеното жалбата на защитника на подс. К., адв. Б., се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При служебната проверка не бяха установени нарушения на
процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата или
връщане на делото за ново разглеждане.
Тъй като не са налице основания за отмяна или изменяне на присъдата,
тя следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на настоящето производство подс. К. следва да бъде
осъден да заплати направените от Ч.Т. И. разноски за правна помощ в
настоящата инстанция в размер на 700лв., съгласно представените
доказателства за неговото заплащане.
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.02.2024г. по НЧХД № 10672/2020г.
СРС, НО, 08 състав.
ОСЪЖДА подс. Б. Б. К., ЕГН ********** да заплати на Ч.Т. К. Л. И.,
ЕГН ********** сумата от 700/седемстотин/лева, представляваща платените
от нея разноски за правна помощ в настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7