№ 7071
гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Е. Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Е. Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110137497 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано от Ю. Е. А. срещу Ф. Д. с искане за прекратяване на
сключения между страните, в Кралство Испания, брак с развод.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е българска гражданка, а ответникът е
испански поданик. Посочва се още, че бракът е сключен в Кралство Испания на 14.12.2010г.
До 2021 г. съпрузите са имали обичайно местопребиваване в Кралство Испания, гр.
Барселона, а след това обичайното им местопребиваване е във Федерална Република
България, гр. Щутгарт. Излагат се твърдения, че съпругата все още живее в гр. Щутгарт, а
ответникът е напуснал семейното жилище и последният известен адрес е в гр. Карлсруе,
Германия. С уточнителна молба ищцата посочва, че ответникът не е имал обичайно
местопребиваване в Република България.
Настоящият състав, намира следното:
Претенцията по чл. 49 СК урежда брачни въпроси, които попадат в обхвата на Регламент
(ЕС) 2019/1111 НА СЪВЕТА от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването
и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската
отговорност, и относно международното отвличане на деца, с който се отменя Регламент
2201/2003 на Съвета.
Съгласно чл. 3 от Регламента:
„Компетентни да разглеждат въпроси, свързани с развод, законна раздяла и обявяването на
недействителността на брака, са съдилищата на държавата членка:
a)на чиято територия:
i)съпрузите имат обичайно местопребиваване,
ii)съпрузите са имали последното си обичайно местопребиваване, доколкото един от тях
все още живее там,
1
iii)ответникът има обичайно местопребиваване,
iv)единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, когато се подава обща искова
молба,
v)ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година
непосредствено преди подаването на исковата молба, или
vi)ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне шест месеца
непосредствено преди подаването на исковата молба и е гражданин на въпросната
държава членка; или
б)чиито граждани са двамата съпрузи.“
Съгласно чл. 6 от Регламента, който урежда субсидиарната компетентност:
„1. При спазване на параграф 2, когато никой съд на държава членка не е компетентен
съгласно член 3, 4 или 5, компетентността се определя във всяка държава членка
съобразно нейното законодателство.
2. Срещу съпруг, който има обичайно местопребиваване на територията на държава
членка; или е гражданин на държава членка, може да се предявява иск в друга държава
членка само в съответствие с членове 3, 4 и 5.
3. По отношение на ответник, който няма обичайно местопребиваване и не е гражданин
на държава членка, всеки гражданин на държава членка, който има обичайно
местопребиваване на територията на друга държава членка, може, подобно на гражданите
на тази друга държава, да се позовe на правилата за компетентност, приложими в тази
държава.“
Регламентът има директен ефект и непосредствено действие. Той се проявява в отношенията
между държавите членки и частните лица, така и в отношенията между самите частни лица.
Регламентът има универсално действие. В конкретния случай е приложим именно
Регламент 1111/2019 при определяне на международната компетентност по настоящото
дело.
Съпругата-ищца, макар и българска гражданка, няма обичайно местопребиваване в
Република България. Тя не е имала обичайно местопребиваване в България, както към
2
момента на подаване на исковата молба, така и една година или шест месеца преди това.
Последното общо местопребиваване на съпрузите е във Федерална Република Германия,
където съпругата живее и към настоящия момент.
Съпругът-ответник е испански поданик. Той не притежава българско гражданство. Няма
обичайно местопребиваване в Република България.
Съгласно уредбата в чл. 3 от Регламента, българският съд не е компетентен да разгледа
брачния иск.
Българският съд не е компетентен по иска и съгласно постановките на чл. 6 от Регламента.
Нито една от хипотезите на приложимост на субсидиарната компетентност не могат да
определят българския съд като международно компетентен.
Кодексът на международното частно право, като част от действащото българско
законодателство, не може да се приложи в настоящия случай, тъй като цитираният
Регламент има универсално действие и съгласно разпоредбите му за определяне на
международна компетентност, българският съд не е компетентен.
Съпруг може да има обичайно местопребиваване само в една държава членка.
В конкретния случай се установи, че нито един от двамата съпрузи не е с обичайно
местопребиваване в Република България, а обичайно пребивават в друга държава членка.
Според Решение от 25 ноември 2021 година по дело C‑289/20 „Член 3, параграф 1, буква а)
от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) №
1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че съпруг, който поделя живота си между две
държави членки, може да има обичайно местопребиваване само в една от тези държави
членки, така че единствено съдилищата на държавата членка, на чиято територия е това
обичайно местопребиваване, са компетентни да се произнесат по иска за разтрогване на
брачните връзки.“
Предвид всичко изложено, СРС намира, че не е компетентен да разгледа исковете по чл. 49
СК -за прекратяване на брака с развод.
Ето защо, производството по делото следва да се прекрати.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 37497/2023 г. по описа на Софийския
-ти
районен съд, Трето гражданско отделение, 149 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4