Р Е Ш Е Н И Е
№ 158 07.07.2023 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Юлияна Станева, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №123 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във вр. с Глава
Дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Директора на
Националното ТОЛ управление към АПИ, чрез пълномощника си по делото юриск. С.Г.
против Решение №112/24.03.2023 год., постановено по АНД №2693/2022 год. на Районен
съд Стара Загора. Излага доводи, че решението е неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон. Твърди, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган и в установената от закона писмена форма, като
съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Безспорно е установено, че на
посочената дата и място наказаното лице е управлявало процесното МПС, за което
не е била коректно заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Действително
е заплатена ТОЛ такса, която обаче е за МПС с техническа допустима максимално
маса до 12 тона, докато управляваното МПС е с техническа допустима максимално
маса 15 тона и две оси. Твърди, че е безспорно установено административното
нарушение на управление на МПС без заплатена ТОЛ такса – нарушение по чл.179,
ал.3а от ЗДвП. Безспорно е по делото, че наказаното лице има качеството на
водач на МПС, което се движи по републиканската пътна мрежа и за което движение
не е заплатена изискуемата от закона ТОЛ такса, а е платена такава за друга
категория МПС. Изложени са и доводи, че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажно. Иска се съдът да отмени съдебното решение и бъде постановено
решение, като бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление, както и се
претендират направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба Н.А.С. ***, не изразява
становище по депозираната касационна жалба.
Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната
жалба е неоснователна и съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Решение №112/24.03.2023 год., постановено по
АНД №2693/2022 год., Районен съд Стара Загора е отменил наказателно
постановление №000583/29.09.2022 год. за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
на Агенция Пътна инфраструктура, с който на Н.А.С., на основание чл.179, ал.3а от
Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 1 800.00 лева за нарушение
по чл.139, ал.7 от Закона за движението по пътищата във връзка. В наказателното
постановление е посочено, че на 11.04.2023 год., в 10:46 часа по път А-1, км. 210+523
с посока на движението - нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата. При извършената преценка за законосъобразност на
оспореното наказателно постановление, районният съд е приел, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са нарушени императивните изисквания на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН относно съдържанието им. Нарушението не е описано в достатъчна
степен, респективно обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискването за
пълнота на обвинителната теза. Не е налице точно посочване на извършеното
нарушение от страна на наказаното лице, а е описана само фактическата
обстановка. Посочена е санкционната разпоредба, която обаче не съответства на
описаната фактическа обстановка в наказателното постановление. Не плащането на
дължимата тол такса е задължение за собственика или ползвателя на МПС, но не и
на водача, който го управлява. Касае се за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Приел е също така, че санкцията е следвало да се наложи на собственика на МПС,
но не и на водача. Това го е мотивирало да приеме, че е налице неправилно
приемане на материалния закон и да отмени наказателното постановление.
Така постановеното решение е правилно.
Административнонаказателната отговорност на Н.А.С. е
ангажирана за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, предвиждаща, че водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство,
се наказва с глоба в размер 1800 лв.. Деянието за което е наказан ответника по
касация е квалифицирано като нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, съгласно който,
водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал. 3 от Закона за
пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които
ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.139, ал.7 от ЗДвП, предвижда задължение на водача
да закупи маршрутна карта или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние. В
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, не е налице
никакво описание на съставомерните признаци на фактическия състав на
административното нарушение по чл.139, ал.7. Наказващият орган се е задоволил
да опише фактическата обстановка по делото, в частност обстоятелствата по
движението на процесното МПС и неговия маршрут, извършването на проверката и
установените факти при проверката. Липсва каквото и да е било описание на
поведението на наказаното лице, с изключение на управлението на МПС. Това
управление обаче не е наказуемо в конкретния случай. Не е посочено в какво е
обвинен водача – за това, че не е закупил маршрутна карата или че не е изпълнил
задължението си за установяване на разстояние. Така установеното процесуално
нарушение е абсолютно основание за отмяната на обжалваното наказателно
постановление. Следва да се отбележи, че в съставеният АУАН №000583/11.04.2022
год. е осъществено частично описание на възприетото като нарушение от
контролните органи деяние. Посочено, е не е изпълнил задължението си за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата държавна такса
по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. От събраните по делото доказателства, включително и
от разпита на свидетелите, не се установяват каквито и да е било действия от
страна на Н.С., с което да не е изпълнил задължението си за установяване на
изминатото разстояние от една страна, а от друга страна се установява, че е
налице заплатена ТОЛ такса, чрез закупуването на маршрутна карта. Дали тази
маршрутна карта отговаря на категорията МПС, за което е закупена е без значение
в случая. Всъщност дори и това обстоятелство не е отразено при фактическото
описание на нарушението, нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него
наказателно постановление.
Като допълнителен аргумент е и липсата на умисъл или
непредпазливост от страна на наказаното лице. Не е спорно по делото, че същият
е назначен като шофьор в „Юстина инвест“ЕООД, като в деня на проверката е
осъществявал транспорт от Пловдив до Ямбол с процесното МПС. Задължението за
закупуване на маршрутна карта е на собственика или ползвателя на МПС, в
конкретния случай на собственика – „Юстина инвест“ЕООД. При потеглянето
сутринта е получил закупена маршрутна карта за деня и за процесното МПС, поради
което и същият е бил със съзнанието, че е изпълнил законовото си задължение за
закупуването на дължимата за движението маршрутна карта. Очевидно е че същата
се отнася за процесното МПС, за посочения маршрут и за процесната дата.
Съгласно чл.14, ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
умисъла относно това престъпление. Правилото на чл.14 от НК, както и всички
правни норми в наказателния кодекс, които дефинират понятието за вина като
задължителен субективен елемент на правната квалификация на едно деяние като
престъпление или административно нарушение, се прилагат в административно
наказателното производство. Понятието вина има едно и също съдържание в чл.9 НК
и в чл.6 от ЗАНН и то е задължителен субективен признак на всяко поведение, за
да бъде то правно квалифицирано като основание за налагане на наказание. Вината
е отношение към деянието /човешко действие или бездействие/ и към неговия
резултат, когато настъпването му е предвидено за съставомерен обективен признак
на състава – чл.11, ал.2 и ал.3 НК. Правната квалификация на обективното
фактическо като конкретно осъществено административно нарушение или
престъпление зависи на първо място от вината, за чието наличие се съди по
съзнаване на обективното съставомерно по време и преди завършване на деянието и
целените с поведението резултати – по аргумент от чл.11, ал.2 и ал.3 вр. с чл.14
от НК. Извода, който следва е, че за да се подведе конкретно поведение под
правна квалификация на престъпление или нарушение, то самото и причинените от
него резултати трябва да имат признаците на наказуем състав. Наказуемостта е
друг, различен и обективен признак, който се свързва с деянието, за да може то
да бъде определено правно като нарушение/престъпление и поради това да бъде
основание за носене на административно наказателна или наказателна отговорност.
Правилото на чл.7, ал.2 от ЗАНН, извлечено от текста на разпоредбата е
следното: наказват се и непредпазливите административни нарушения, което
означава, че законодателя не следва да предвижда отделни разпоредби с различно
по вид и размер наказание за извършено по непредпазливост административно
нарушението. Това правило обаче не означава, че всички административни
нарушения могат да бъдат извършени и при двете форми на вина, тъй като на първо
място разпоредбата на чл.11 от НК вр. с
чл.11 от ЗАНН изключва умозаключение с подобно съдържание, а на второ
място в чл.7, ал.1 от ЗАНН изрично е подчертано, че двете основни форми на вина
са релевантни като субективен елемент на административното нарушение, и на
трето място, но не по важност, никъде в правната теория, както и в
законодателството не е предвидено и е правно невъзможно да бъде предвидена
непредпазливостта като форма на вина към формалните деяния. Вече се посочи, че
по силата на чл.11, ал.2 и ал.3 от НК вината е отношение към деянието, а не към
правната му квалификация. Когато деецът съзнава, че поведението му е обществено
опасно – противоречи на установения ред на държавно управление, и предприемането
му е забранено под страх от отговорност – наказателна или административно
наказателна, то деянието е умишлено по силата на чл.11, ал.2, предл първо от ЗАНН. Деецът има отношение към поведението си каквото чл.14, ал.1 от НК изисква
– съзнава всички признаци от състава, който предвижда наказание за неговото
извършване. Поведението на вменяемия винаги е изпълнение на негово конкретно
решение, поради което и правилото, че за субективното се съди от обективното и
по-конкретно за казуса релевантно е дали субекта е управлявал моторното
превозно средство съзнавайки / както изисква чл.14, ал.1 от НК/, че не е
изпълнил задължението си да закупи маршрутна карта по чл.10б, ал.3 от Закона за
пътищата. Управлението на МПС е съзнателно предприето поведение, но то само по
себе си не е наказуемо деяние по силата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, ако не е
налице отрицателната предпоставка, която именно водачът трябва да съзнава.
Причините за извършване на едно деяние не са съставомерни, а сред тях наред с
незнанието на закона, може да бъде и всеки друг повод за привеждане в движение
на МПС без закупена маршрутна карта, като включително забравянето да се провери
дали закупената маршрутна карта е за съответната категория на МПС, а поради
това и не изключват умисъла. Това е така, защото не съзнава обективното
съставомерно онзи водач, който е убеден в противното поради това, че се е
уверил в притежаването на документ за закупена маршрутна карта и така мотивиран
управлява със съзнанието, че е изпълнено задължението по чл.10б, ал.3 от Закона
за пътищата. Настоящия казус обаче е пример за приложение на правилото на
чл.14, ал.1 от НК за правна квалификация на обективното според субективния
елемент на съставомерния състав. Разпоредбата на чл.179, ал. 3 от ЗДвП има за
субект на административно наказателна отговорност водача на МПС, какъвто се
счита, че е собственика или вписания ползвател по силата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП до момента, в който се изпълни реда за установяване лицето, което е
управлявало МПС-во. Налице са доказателства за закупена маршрутна карта, поради
което и ответника по касация е имал съзнанието за изпълнение на задължението по
чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, което изключва субективния елемент на
деянието, който е признак за квалифицираното му като административното нарушение
по силата на чл.6, ал.1 вр. с чл.7, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.11, ал.2 от НК вр.
с чл.11 от ЗАНН – административно
нарушение е виновно извършеното действие или бездействие нарушение на
установения ред за държавно управление, а деянието е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. След като се касае за формален състав на
нарушение, то незнанието на негов обективен признак изключва умисъл към него по
силата на чл.14, ал.1 от НК, и по дефиниция деянието, което от обективна страна
му съответства се явява извършено не виновно и не може да бъде квалифицирано
като основание за налагане на административно наказание.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №112 от 24.03.2023 год., постановено по АНД №2693/2022
год. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.