РЕШЕНИЕ
№ 1483
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20205330111335 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от И. Г. П., ЕГН ******* против К. Б. П., ЕГН
********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 535, вр. с чл. 538 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че ответникът издал валиден от външна страна
запис на заповед на 24.04.2019 г., с който неотменимо, безусловно и без протест се
задължил да плати сумата от 8000 лева на падежа 24.05.2019 г. Въпреки настъпването
му не погасил. Ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК № 9814/14.11.2019 г. по
ч.гр.д. № 18303/19 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за
недължимост, при което възникнал правен интерес да предяви настоящия иск. Моли за
уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда –
12.11.2019 г. до окончателното погасяване. Претендира разноските в двете
производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който оспорва иска по основание
и размер. Записът не бил издаден на посочената в него дата; при издаването бил
принуден да се подпише в две графи, като не отговаряло на истината, че ЦК е
предявена за плащане на посочената в нея дата. Твърди се подписване на записа,
вследствие на осъществена от ищеца принуда /заплашване/, при което на осн. чл. 27
ЗЗД документът бил унищожаем. Бил подаден сигнал пред МВР.
1
През пролетта на 2019 г. ответникът поискал на заем от ищеца сумата от 3000
лева, но последният отговорил, че ще следва да подпише някои документи. Ищецът му
дал да подпише няколко записа на заповед за суми, много над уговорения заем.
Ответникът отказал, но ищецът упражнил принуда, като в резултат на отправените му
заплахи и закани, подписал записа. Ищецът обаче отказал да предаде уговорения заем.
Прави се възражение за нищожност на записа, поради липса на основание и каузално
правоотношение /дог. за заем/ и липса на съгласие за задължаване по ценната книга.
Записът не представлявал валиден документ, т.к. не съдържал валидна дата на
издаване, не бил предявен за плащане на сочената в него дата, бил унищожаем;
подписан поради постигната договорка за предоставяне на заем от 3000 лева със срок
за връщане 1 година, която сума не била предадена, т.е. нищожен поради липса на
основание. Обезпечавал дог. за заем, което правоотношение обаче не възникнало
поради липса на предаване на уговорената сума. Липсвало и съгласие за издаването му.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземането по настоящото производство
съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срок, а искът, по който е образувано настоящото дело, е предявен в
месечния такъв по чл. 415, ал.1 ГПК. Допустим е и подлежи на разглеждане по
същество.
За основателността му, в тежест на ищеца е да докаже, че в негова полза е
издаден редовен от външна страна и валиден запис на заповед, действителен като
едностранна абстрактна правна сделка, вземането по който е станало изискуемо, но
липсва погасяване на претендираната сума от ответника.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното
вземане, както и всички свои възражения в отговора - за нищожност на записа, поради
липса на съгласие за издаването му, за унищожаемост поради заплаха, чрез оказана
принуда за подписването му от ищеца; че записът е бил издаден като обезпечение за
бъдещо предоставяне на заем от 3000 лева, а при доказване на горните елементи от
ищеца – да докаже погасяване на дълга.
Ценната книга отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание,
налице са всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът на заповед е редовен от
външна страна документ, удостоверяващ съответното парично вземане,
инкорпорирано в него. Неоснователни са всички възражения в ОИМ относно
2
елементите на записа, т.к. доказателства за тях не са ангажирани. Възникнало е
валидно менителнично правоотношение, с което ответникът се е задължил да плати
удостоверената сума в ЦК. Документът не е оспорен откъм авторство в преклузивния
за това срок по чл. 131 ГПК.
Неоснователно и недоказано е и възражението за унищожаемост, поради
упражнена принуда/заплашване. За такава отново няма ангажирани каквито и да е
доказателства /разпитаният свидетел не изнася данни за подобни факти/, при което и
такъв порок не се установява.
Относно каузата – в тежест на ответника е да установи твърдяно облигационно
правоотношение, което се сочи да е основание за издаване на записа. Не се доказва
обаче същият да обезпечава договор за заем, още по – малко да е свързан с такъв за
3000 лева, при положение, че ЦК е издадена за по – висока сума. От показанията на св.
не се установява различно. Същият единствено препредава твърдения на самия
ответник, без да изнася конкретни факти. Никъде не сочи и за предадена в заем сума от
3000 лева, нито постигната уговорка за такава, още по – малко във връзка с която да е
издаден запис на заповед. Говори за съвсем различни суми. Не поддържа и да е
присъствал на каквото и да е предаване на парични средства. Показанията са и
противоречиви, т.к. се сочи записите да са били издадени през лятото на 2019 г., в
топло време, а процесният е издаден през м. април 2019 г. Веднъж сочи, че няма
представа дали К. е подписал записи на заповед, след което казва, че от двамата знае,
че К.ги е подписал. В частта, в която заявява, че ищецът му казал, че въпреки
подписаните записи, нямало да даде пари на ответника, показанията не се кредитират
за правдиви, при условията на чл. 172 ГПК, предвид заявеното от самия свидетел, че не
е в добри отношения с ищеца, поради извънсъдебни спорове, при което и данните за
неизгодни за страната факти не се приемат за достоверни /още повече, че не касаят
сума по твърдян заем от 3000 лева, което единствено има отношение по делото/. Те не
се подкрепят от никакви други доказателства и се оборват от док. стойност на записа,
който удостоверява с подписа на ответника възникналото задължение.
Записът на заповед е абстрактна сделка и за действителността на поетите с него
задължения ищецът не е необходимо да доказва наличие на каузално правоотношение.
Според т. 17 ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в процеса следва да се проверят
фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнение на задълженията по каузално
правоотношение, обуславящи съществуването или не на вземането по записа на
заповед, но, само ако са наведени твърдения, че менителничният документ е издаден
във връзка с други договорни отношения между страните.
По делото се поддържа, че записът бил издаден във връзка с договор за заем за
по – малка стойност, което фактически не се обяснява, буди противоречие и неяснота,
а и реално не се доказва. Дори хипотетично да се приеме, че се поддържа записът да е
3
издаден във връзка с кауза по заем за тази сума, то договор за заем не е доказан.
Свидетелски показания за установяване на такова облигационно правоотношение са
недопустими /чл.164, ал.1, т.3 ГПК/, а и разпитаният свидетел всъщност не предоставя
информация евентуално за момент на възникване на каквито и да е облигационни
отношения по заем, техните параметри, падежи, уговорки и пр. В док. тежест на
ответника е да установи кауза по записа, каквато твърди, но не провежда успешно
такова.
С оглед изложеното и доколкото всички възражения на ответника в ОИМ са
неоснователни, предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
като последица. Падежът е настъпил, плащане не се установява.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК
и док. за плащане на: 160 лв. – ДТ и 650 лв. – адв. възн., съгл. ДПЗС. Следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство /160 лв. – ДТ и 510 лв. – платено
адв. възн., съгл. ДПЗС/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Б. П.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на И. Г. П., ЕГН **********, сумата от 8000 лева по запис
на заповед, издаден на 24.04.2019 г., без протест, с падеж 24.05.2019 г., ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 12.11.2019 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед по чл. 417 ГПК №
9814/14.11.2019 г. по ч.гр.д. № 18303/19 г. на ПРС.
ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: с. М.К., общ. М., обл. П, ул. .. да
плати на И. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., обл. П., ул. „Ч.“ №.., следните суми:
общо 670 лева /шестстотин и седемдесет лева/ - разноски за заповедното производство
по ч.гр.д. № 18303/19 г. на ПРС и общо 810 лева /осемстотин и десет лева/ - разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4