Р Е
Ш Е Н
И Е
№260064
гр. Добрич, 06.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На седми октомври година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 410 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Р.Д.С., чрез упълномощения адвокат, обжалва решение №101/30.09.2019г. по
гр.д.№624/2018г. на Т.ския районен съд в частите, в които съдът е предоставил
на въззиваемата А.К. И. упражняването на родителските права по отношение
малолетното дете на страните ***, постановил е местоживеенето на детето при
майката в с.***, общ.Т., определил е режим на лични отношения на детето с
бащата, осъдил е бащата за издръжка в полза на детето в размер на 140 лева
месечно, считано от влизане на решението в сила, и е дал е разрешения,
заместващи съгласието на бащата, за издаване на лична карта и паспорт на
детето, както и за пътуването му в чужбина.
Р.Д.С., чрез адвоката си, обжалва и решение №23/19.02.2020г. по същото
дело, с което съдът допълнително е отхвърлил предявените от въззивника срещу А.К.С.
насрещни небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права и
определяне местоживеенето на детето при въззивника, осъждане на въззиваемата за
издръжка и определяне на режим на лични отношения на детето с нея.
И в двете жалби се съдържат доводи в подкрепа на оплакване за неправилна
преценка от страна на първоинстанционния съд за интереса на детето и
възможностите на всеки от двамата родители за неговото осигуряване. Възразява
се за това, че съдът изобщо не е коментирал родителските качества на бащата,
възможностите му да задоволи битовите потребности и емоционалните нужди на
детето, както и привързаността помежду им. Подчертават се възможностите на
бащата да разчита на подкрепата на своите родители при отглеждането на детето.
Поддържа се, че заключението на вещото лице за възпитаван от бабата по бащина
линия синдром на родителско отчуждение спрямо майката е абстрактно и
несъобразено с конкретните обстоятелства, при което възприемането му, без да се
вземе предвид ролята на бабата в живота на детето след изоставянето му от
майката, а и преди това, е необосновано.
Майката нямала достатъчно добри родителски качества, материални възможности и
възможности за помощ от другиго, за да осигури на детето спокойствие и
сигурност. С поведението си тя сама отблъсквала детето от себе си; не се
съобразявала със стреса, който ще предизвика у него откъсването му от познатата
среда, особено, ако бъде заведено в чужбина. Разрешението за пътуване на детето
извън страната през ученическите ваканции било дадено за твърде неопределен
период и необосновано, с оглед заявеното от майката, че възнамерява да изведе
детето в чужбина, където тя живее и работи. По тези съображения се иска
обжалваните съдебни актове да бъдат отменени и спорът за родителските права да
бъде разрешен с удовлетворяване на исковете на въззивника и отхвърляне тези на
въззиваемата. Настоява се за отхвърляне и на исканията на другата страна за
разрешение по чл.127а от СК.
Жалбите са редовни,
подаден са в срок и са допустими.
В писмен отговор и
в съдебно заседание въззиваемата А.К.С. оспорва жалбата като неоснователна и
моли решението на районния съд да бъде потвърдено.
След
като провери обжалваното решение служебно и по посоченото в жалбата, въззивният
съд намира за установено следното:
Производството
по гр.д.№624/2018г. на Т.ския районен съд е по чл.318 и сл. от ГПК и е
образувано по предявения от А.К.С. срещу Р.Д.С. иск за развод, ведно с искане
по чл.59 ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение малолетното дете на страните *** на майката А.К.С. със съответно
определяне при нея в с.***, общ.Т. на местоживеенето на детето с определяне
режим на лични отношения на детето с бащата и осъждането на последния за
издръжка в полза на детето. Майката А.К.С. е предявила и искане по чл.127а от СК за даване на заместващо съгласието на бащата Р.Д.С. разрешение за пътуване
на детето *** в чужбина.
Прието
е за разглеждане и насрещното искане по чл.59 ал.2 от СК на бащата Р.Д.С. за
предоставяне на него упражняването на родителските права по отношение на детето
с определяне на местоживеенето му при бащата в с.З., общ.Т., определяне на
режим на лични отношения на детето с майката и осъждането й за издръжка в полза
на детето в размер на 150 лева месечно.
Решенията,
с които съдът се е произнесъл по предявените пред него искове, са валидни.
Първото
решение №101/30.09.2019г. е недопустимо в обжалваната част, в която съдът е дал
заместващо съгласието на бащата Р.Д.С. разрешение за издаване на лична карта и
задграничен паспорт на детето на страните *** Р.Д.. Съдът не е бил сезиран с
искане за разрешение за издаване на необходимите за пътуване в чужбина лични
документи на детето /чл.127а ал.1 пр.второ от СК/ и решението му в частта на
така даденото разрешение следва да се обезсили. Съдът е бил сезиран с искане за
разрешение за пътуване на детето в чужбина /чл.127а ал.1 пр.първо от СК/, което
пред въззивната инстанция е оттеглено. Следователно първоинстанционното решение
и в тази обжалвана част следва да се обезсили, а производството по оттегленото
искане да се прекрати.
В
останалите обжалвани части решенията на районния съд са допустими, но
неправилни.
Страните
по делото А.К.С. и Р.Д.С. са бивши съпрузи. Сключили са граждански брак на
02.08.2008г., който е прекратен с развод с постановеното по делото решение
№101/30.09.2019г. /в необжалваната и влязла в сила част/. Двамата имат дете ***
Р.Д., родена на ***г. Семейството живяло в дома на родителите на мъжа в с.З.,
общ.Т.. Фактически двамата съпрузи били разделени много години преди съпругата
да предяви иска за развод /2018г./. Тя и детето живеели в с.З. в дома на
родителите на мъжа, а той живеел и работел в други населени места, прибирал се
сравнително рядко, при което двамата общували само по повод детето.
Така,
до есента на 2017г. всички преки и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на *** са полагани от майката. Посоченото от бащата Р.Д.С. пред
въззивния съд, че само бабата по бащина линия е тази, която винаги и изцяло се
е грижила за детето, а майката си стояла в стаята, не може да се възприеме. То
не се подкрепя от гласните доказателства по делото, вкл. тези, дадени от
ангажираните от тази страна по делото свидетели. Установява се от гласните
доказателства, че детето е било добре и в пълнота обгрижено, като майката е
била подпомагана и от бабата по бащина линия.
Есента
на 2017г. майката А.К.С. *** и заминала да живее и работи в Германия, където
работят и живеят нейните сестра и брат със семействата си. От показанията на
свидетеля, нейн брат, се установява, че майката опитала да вземе детето от дома
в с.З., но била възпрепятствана от бабата.
С
оглед констатациите в представения пред въззивния съд социален доклад, може да
се възприеме твърдяното от майката, че понастоящем се е установила в с.***,
общ.Т.. Твърденията и обясненията й от образуване на съдебния спор до
приключването на устните състезания пред въззивния съд са неясни и
противоречиви, но, съпоставени взаимно и
с обективните данни по делото, навеждат, че майката се е върнала в страната през
2019г. В с.*** тя живее сама в жилище, което е собственост на брат й. Жилището
е много добро и с отлични условия за отглеждане на дете в него. В с.*** няма
училище /социалният доклад/, като децата от селото се извозват с училищен
автобус до гр.Т.. Няма данни майката да притежава имущество. Не работи по
трудов договор, не е регистрирана в бюрото по труда, като търсеща работа и не
получава социални помощи. При изслушването й от въззивния съд майката е
обяснила, че копае на хората за надник от 30 – 40 лева; това било от три
седмици, преди което не работела нищо. Получавала пари от своите брат и сестра.
Общо за месеца разполагала с 200 – 300 лева, според заявеното пред съда, а
според заявеното при изготвянето на социалния доклад – само изпращаните от
брата и сестрата пари са 850 евро месечно. При изслушването й майката обяснява,
че, ако детето живее при нея, тъй като е сама и няма на кого да разчита за
помощ, няма да отиде да работи, като заявява увереността си, че близките й
винаги ще й изпращат пари, както и, че може да гледа детето с посочените пред
съда 200 – 300 лева общо на месец. После
е разколебана; казва, че няма план и не знае как ще се справи сама с
изхранването на детето, с образованието му, с осигуряването на сигурността му,
докато е на работа. При няколко свои срещи с детето му дала пари, но издръжка
не е давала. Върнала се от Германия, за да е с детето; заявява, че няма
намерение отново да заминава за чужбина, но няма и обяснение защо иска
разрешение за пътуване на детето в чужбина /преди оттегляне на искането/.
Откакто се е върнала в с.*** е видяла детето дванадесет пъти. Това се случвало
в дома на бабата и дядото по бащина линия в с.З.; детето не искало да
контактува с нея, казвало й повече да не идва; бабата не стояла при тях, но на
последната им среща, състояла са в двора на къщата, стояла встрани и казвала на
детето какво да говори. Нежеланието на детето да общува с майката и поведението
на бабата при срещите им се потвърждава със свидетелските показания.
Съгласно
заключението на вещото лице – психолог, майката обича детето и е с много добри
родителски качества. Има положително отношение към детето и го приема такова,
каквото е. Уважава го, признава неговата индивидуалност и стимулира интересите
му, поощрява неговата самостоятелност и самоинициативност. Способна е да намери
баланс между свръхконтрол и липсата на контрол, да подкрепя и стимулира детето
в развитието му.
Бащата
Р.Д.С. работи в Германия от 2017г. По повод на работата си пребивава в другата държава
по няколко месеца, след което за по няколко месеца се връща у дома с.З.. Според
обясненията му, от работата си в другата държава получава доход в размер на
1 800 – 2 000 евро месечно. Докато е на работа в Германия, за детето
се грижат бабата и дядото. Обяснява, че, когато е вкъщи, той също се грижи за
детето – дава му каквото трябва, води го където иска. Заявява, че, ако му се
предоставят родителските права, няма да е против майката да взема детето когато
и за колкото време поиска.
Съгласно
заключението на вещото лице – психолог, бащата обича детето и е добър, но
недостатъчно отговорен родител. Родителските отговорности е прехвърлял преди на
майката, а понастоящем на бабата по бащина линия. Способността му за родителски
контрол е занижена, не приема за сериозни и отговорни интересите, желанията и
амбициите на детето, съответно не ги подкрепя и насърчава.
Детето
*** Р.Д. живее с баба си и дядо си по бащина линия в техния дом в с.З.. От
социалния доклад се установява, че жилището е с много добри условия за
отглеждането на детето. От есента на 2017г. то се отглежда и възпитава от
бабата, подпомагана от дядото. Средствата за издръжката му се осигуряват от
бащата. От социалния доклад и гласните доказателства се установява, че детето е
добре и цялостно обгрижено. Задоволени са всичките му материални потребности,
чувства се спокойно, сигурно и щастливо. Учи в училището в с.З. и е много добра
ученичка.
При
изслушването й от въззивния съд, *** е усмихната, лъчезарна, контактна.
Очевидно е, че това е едно много добре гледано и възпитавано дете. С
удоволствие и ведрост отговаря на въпроси за себе си, баба си и дядо си.
Разказва, че чете на баща си книжки за „Червената шапчица“ и „Снежанка“.
Усмивката й обаче става притеснена, когато бъде запитана за майка й. На
повечето от въпросите за нея въобще не отговаря, защото, както обяснява, „малко
се стресирала“. Но изрично казва, че не иска да ходи никъде с майка си.
Съгласно
заключението на вещото лице – психолог, *** е с оформен синдром на родителско
отчуждение спрямо майката. Синдромът е в умерена към тежка форма и е възпитан
не от бащата, а от бабата по бащина линия. *** демонстрира силна връзка с баща
си и игнорира майка си, защото бабата – отчуждител й е втълпила, че майката ще
я отдели от приятели, училище и всички, които познава. Вътрешно *** все още е
привързана към майка си.
Да
се предостави упражняването на родителските права на майката, означава детето да
живее с нея и да се отговори на естествената му потребност да расте и да се
развива под грижата на родителите си, да общува с тях в максимална степен,
което при отсъстващия половината месеци в годината баща трудно може да се
постигне. Още повече, че майката е родителят, който притежава качествата да разбира
и насърчава интересите и амбициите на детето, и същевременно адекватно и
балансирано да упражнява контрол над развитието му. Но, наред с добрите си
възпитателски качества, на настоящия етап майката не е в състояние да убеди във
възможностите си да осигури необходимите средства за отглеждането и издръжката
на детето. Дори и при отчитане, че задължени за издръжката на дете са и двамата
му родители, трудно може да се възприеме посоченото от майката, че ще се справи
с доход от 300 лева месечно от дейност, която е сезонна и с даваните й от
роднините пари /неясно до кога/. Като цяло изслушването на майката показва
несигурност, липса на обосновано виждане как ще осигури достатъчно средства за
отглеждането на детето, надзор, грижа при свое отсъствие, неориентираност и
противоречивост в обясненията за собствените и за детето намерения и желания за
местоживеене, работа и образование. И, ако това би могло да бъде отдадено на
притеснение от изслушването пред съда, то налице са обстоятелства, които при
предоставяне на родителските права на майката, ще доведат до драстична промяна
в живота на детето, което на този етап няма да му се отрази положително. На
първо място *** ще трябва да започне да ходи на училище в гр.Т., ще загуби
приятелите и учителите си, а за едно десетгодишно дете те имат много специално
значение. На следващо място /и по-съществено/ - детето, макар все още да не е
загубило връзката с майката, е в значителна степен отчуждено от нея. Да бъде
изведено от дома му, отделено от семейството и средата, в която е израстнало, означава
сбъдване на всичките му внушени страхове, а това ще бъде изключително
стресиращо за него.
Проблемите,
които крие предоставянето на родителските права на майката, не съществуват при
предоставянето им за упражняване от бащата. Както и понастоящем, детето ще
продължи да е подсигурено материално и битово, добре обгрижено и възпитавано,
спокойно в семейната, училищна и приятелска среда, с която е свикнало. При това
разрешение на спора обаче, детето ще контактува с баща си по няколко месеца в
годината и няма да расте с него. Безспорно бабите и дядовците са ценен помощник
при отглеждането и възпитанието на децата, а в случая тези на *** са се
справили много добре, но все пак интересът на детето изисква да расте под
пряката грижа на родителя си. По-същественият проблем обаче е, че, оставена в
същата среда и възпитавана от баба си, *** ще продължи да се отчуждава от майка
си и е възможно напълно да загуби връзката си с нея.
Като
се преценят и съпоставят положителните и отрицателни страни от упражняването на
родителските права от всеки от двамата родители, съдът счита, че спорът следва
да се разреши в полза на бащата. Понастоящем интересът на *** изисква да е
осигурена, спокойна и да не бъде
подлагана на стрес повече от неизбежното. Същевременно интересът на *** изисква
да е в състояние да контактува пълноценно с майка си, която й е нужна с добрите
си възпитателски качества, а и просто, защото е майка. За постигане на тези
цели родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата, при
когото да се определи и местоживеенето на детето, като същевременно се определи
режим на лични отношения на детето с майката, който да осигури възможност за
възстановяване на доверието на детето в майката.
От
изложеното следва, че първоинстанционните решения по небрачните искове относно
мерките за родителските права са неправилни и следва да се отменят, като спорът
се разреши, съобразно посоченото.
Относно
режима на лични отношения на детето с майката следва да се съобразят отчуждеността
на *** от майката, нежеланието й да се среща и говори с нея, влиянието на
бабата по бащина линия. При тези обстоятелства времето за контакти следва да се
разширява постепенно, при отчитане на необходимостта от подпомагане на контакта
и осъществяването му извън надзора на бабата.
Така,
в първите три месеца след влизане на решението в сила срещите следва да се
осъществяват в присъствието на социален работник и в отдел „Закрила на детето“
при Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Т. /в гр.Т. липсва Център за
обществена подкрепа/. При съобразяване с работното време на социалната служба и
училищните ангажименти на детето, срещите следва да се провеждат всеки първи и
трети петъчен ден от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа – когато детето е на
училище след обяд и от 15.00 часа до 17.00 часа – когато детето е на училище
преди обяд. Бащата следва да осигурява явяването на детето на срещите, но той
или друг негов роднина не могат да присъстват на тях.
В
следващите три месеца личните отношения на детето с майката следва да се
осъществяват всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10.00 часа до
18.00 часа, като майката взема детето от дома му в с.З. и го връща пак там.
От
седмия месец след влизане на решението в сила режимът на лични отношения следва
да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от
10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване в дома на майката,
която трябва да взема детето от дома му в с.З. и да го връща пак там.
Също
от седмия месец след влизане на решението в сила майката следва да взема детето
за 20 дни през лятната ваканция, както и за половината от Коледната и половината
от пролетната ваканция.
По въпроса за
издръжката – детето има обичайните при съществуващата социално-икономическа
обстановка нужди за възрастта му, средствата за което следва да се осигурят и
от двамата родители. Данни за доходите им могат да се черпят единствено от
обясненото от тях, което не е оспорено от съответната насрещна страна. На тази
база е видно, че доходите на бащата значително надхвърлят тези на майката,
които са минимални. При това положение майката следва да бъде осъдена да дава
издръжка на детето в минималния, поискан и от бащата размер от 150 лева
месечно.
С оглед резултата
от спора А.К.С. следва да бъде осъдена да заплати на Р.Д.С. платените от него
държавни такси по въззивните жалби в размер на 175 лева, както и да заплати по
сметка на първоинстанционния съд държавни такси за издръжката за двете
инстанции в размер на 216 лева и в размер на 108 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №101/30.09.2019г.
по гр.д.№624/2018г. на Т.ския районен съд в
частите, в които по съдът е дал заместващи съгласието на бащата Р.Д.С.
разрешения за издаване на лична карта и паспорт и за пътуване в чужбина на
детето *** Р.Д., като
ПРЕКРАТЯВА производството в частта
по искането на майката А.К.С. за даване на заместващо съгласието на бащата Р.Д.С.
разрешение за пътуване в чужбина на детето *** Р.Д..
ОТМЕНЯ решение №101/30.09.2019г. по гр.д.№624/2018г. на Т.ския районен съд в частите, в които упражняването на родителските права по
отношение детето *** Р.Д. е предоставено на майката А.К.С., определено е местоживеене на детето при
майката, определен е режим за лични отношения на детето с бащата Р.Д.С., бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на
детето и държавната такса по иска за издръжка, като
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.К.С. с ЕГН ********** ***, срещу Р.Д.С. с ЕГН ********** ***, искове за
предоставяне на А.К.С. упражняването на родителските права по отношение детето
на страните *** Р.Д. с ЕГН**********, с определяне местоживеенето на детето при
майката, режим за лични отношения на детето с бащата и осъждането на последния да
заплаща месечна издръжка на детето.
ОТМЕНЯ решение
№23/19.02.2020г. по гр.д.№624/2018г. на Т.ския районен съд, като
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение детето *** Р.Д. с ЕГН********** на бащата Р.Д.С. с ЕГН ********** ***
и определя местоживеене на детето в дома на бащата на посочения адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения между майката А.К.С. с ЕГН ********** и детето *** Р.Д. с ЕГН**********,
както следва:
Първите три месеца
след влизане на решението в сила – всеки първи и трети петъчен ден от месеца в
присъствието на социален работник, в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.Т., ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ №8, от 10.00 часа
до 12.00 часа – когато детето е на училище след обяд и от 15.00 часа до 17.00
часа – когато детето е на училище преди обяд. Бащата следва да осигурява
явяването на детето на срещите, но той или друг негов роднина не могат да
присъстват на тях.
От четвъртия до
шестия месец след влизане на решението в сила - всяка първа и трета събота от
месеца, за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, като майката взема детето от
дома на бащата и да го връща пак там.
От седмия месец и
в следващите - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от
10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване при майката, която
трябва да взема детето от дома на бащата и да го връща пак там.
От седмия месец
след влизане на решението в сила - двадесет дни през лятната ваканция, както и
в четни години – първата половина от пролетната ваканция и първата половина от
Коледната ваканция, а в нечетни години – втората половина от пролетната
ваканция и втората половина от Коледната ваканция. Тези контакти се
осъществяват с преспиване на детето при майката, която трябва да го взема от
дома на бащата и да го връща пак там.
ОСЪЖДА А.К.С. с
ЕГН ********** ***, да заплаща на детето си *** Р.Д. с ЕГН********** чрез
нейния баща и законен представител Р.Д.С. с ЕГН ********** ***, издръжка в
размер на 150 лева месечно, считано от датата на влизане на решението в сила до
настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА
А.К.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на Р.Д.С. с ЕГН ********** ***,
разноски за въззивното производство в размер на 175 лева.
ОСЪЖДА
А.К.С. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Т.ския районен съд
държавни такси за двете инстанции за уважения срещу нея иск за издръжка –
сумата 216 лева и сумата 108 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.