Р Е Ш Е Н И Е

                   гр. София, 18.12.2020 г.

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в публичното заседание на осемнадесети ноември

две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА  търг. д. № 627 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:

 

 

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 155, Т. 3 ОТ ТЗ.

Ищецът С.Г.П., с адрес: гр. София, бул. “*********, с искова молба от 01.04.2020 г. твърди, че в С.Г.П. е постъпил сигнал на Директора на ТД на НАП - София, съдържащо искане за предприемане на действия по реда чл. 155, т. 3 от ТЗ - за предявяване пред съда на иск за прекратяване на търговско дружество „П.“ ЕООД, ЕИК ********, тъй като Н.Г.Я., ЕГН ********** - управител на „П.” ЕООД е заличен на 02.10.2019 г., което се установява от приложеното Удостоверение от АП. Твърди се, че след извършена служебна проверка в ТР и към момента на изготвяне на настоящата искова молба дружеството все още е без вписан управител от цитираната по-горе дата. Предвид изложеното и на основание чл. 155 т. 3 от ТЗ ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде открито производство по прекратяване и ликвидация дейността на „П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***

            В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, на 19.06.2020 г. ответникът „П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, партер, действащ чрез особения си представител адв. С.И.М. от САК, е депозирал отговор на исковата молба. В отговора се поддържа, че  исковата молба за прекратяване на дружеството за допустима, но разгледана по същество е неоснователна. В интерес на търговското дружество-ответник е да продължи да функционира и да осъществява търговската си дейност, като най-важно съществено условие за това обаче е да бъде назначен нов управител по реда на ТЗ. В случай, че в хода на настоящото производство, се предприемат съответните действия и се извършат вписвания в ТРРЮЛНЦ към АВ от страна на едноличния собственик на капитала на дружеството, тогава така предявеният иск от СГП би бил изцяло неоснователен. Производството е инициирано от СГП на основание чл.155, ал.1, т.З от ТЗ, вследствие на сигнал постъпил в Прокуратурата от ТД-НАП-София с приложено Уведомление от Агенция по вписванията. От електронна публична справка от електронна система „АПИС“ по партидата на търговско дружество с фирма „П.“ ЕООД с ЕИК ******** към 01.06.2020 г., обаче се установява, че са налице неуредени публични задължения к ъм  НАП,  обявени  по чл. 182, ал.З, т.2 от ДОПК, т.е в размер над 5 000лв. Поради това за Национална агенция по приходите възниква правна възможност пряко като активно легитимирано лице да инициира процедура по чл.625 ТЗ пред СГС за откриване на производство по несъстоятелност срещу „П.“ ЕООД. Производството по несъстоятелност, за разлика от настоящото претендирано прекратяване на търговско дружество по реда чл.155 ТЗ, представлява всеобхватна и пълна процедура, осъществявана под съдебен контрол, в която с императивни норми и конкретно разписани правила се защитават интересите, както на самото дружество длъжник като юридическо лице, така и на кредиторите му и осигуряваните по трудов договор лица с неуредени плащания, ако са налице такива. В настоящото производство, поради неучастие на представляващ и запознат с търговските и финансови дела на „П.“ ЕООД представител по обективни причини, е невъзможно да се установи и провери налице ли са всички законови предпоставки за пристъпване към прекратяване на дружеството. Чрез директното прилагане на нормите на едностранното охранително производство с прекратяване на правното съществуване на субекта по съдебен ред, не би могло да се установи т. напр. не е ли налице нищожност на предходните актове и изявления по заличаването на управителя пред ТРРЮЛНЦ към АВ. След като държавната агенция разполага с пряк, конкретен и специален ред да защити като непосредствения си интерес от удовлетворяване на вземанията си, така и да изпълни публичните си задължения пряко, следва по реда на чл. 625 от ТЗ да реализира правата си, а не чрез сезиране на органите на Прокуратурата за иницииране в едностранно охранително производство със спорна обществена полза. Поради това се прави искане предявения иск от СГП да бъде отхвърлен като не се оспорват писмените доказателства и не се правят възражения по приемането им и относно уважаването на доказателствените искания на ищцовата страна.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира следното:

 

Видно от служебната справка в ТР и от приложената разпечатка от ТР „П.“ ЕООД, ЕИК ********, е търговско дружество със седалище и адрес на управление:***, гр. София, Район Студентски, ж.к. „********, партер. Търговецът е с предмет на дейност: покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид, търговско представителство, посредничество и агентство на местни и чужди физически и юридически лица; комисионни, спедиционни и превозни сделки в страната и чужбина; складови сделки; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски услуги; сделки с недвижими имоти, както и извършването на всички други сделки, които не са забранени от закона. Обявените данни по партида на търговеца са, че дружеството е еднолична собственост на Т.Н., от Алжир. Същото се представлява и управлява от управител, който за периода от 30.03.2017 г. до 02.10.2019 е бил  Н.Г.Я., ЕГН **********. Същият е заличен от ТР съгласно вписване 20191002110636.

Не се установява след 02.10.2019 г, вкл. и към настоящия момент, дружеството да има нов управител.

 

         ОТ ПРАВНА СТРАНА:

            Съдът е  сезиран с иск с правно основание чл. 155, ал.1, т.3 от ТЗ, който установява, че когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител активно легитимиран да предяви иск за неговото прекратяване е прокурорът, а компетентен да се произнесе по неговата основателност е съдът по седалището на търговеца. Не съществува законово обвързване на конкретната прекратителна хипотеза с виновно поведение. Достатъчен за реализацията на състава е фактът, че в рамките на визирания срок за дружеството липсва вписан управител, с което на практика се възпрепятства осъществяване на дейността му.

От събраните по делото доказателства и служебната проверка в ТР се установява, че дружеството е останало без управление, без възможността да взема правнорелевантни решения, както и да приема волеизявления и актове от третите лица, тъй като императивно установените дружествени органи, които ЕООД е било длъжно да поддържа по силата на чл. 135 във вр. с чл. 155 т. 3 ТЗ, са лишени от субектния си състав. Единствената правна възможност, за да може да има сигурност във вътрешните и външни отношения на дружеството и установената в закона, а именно – да се прекрати дружеството и да му се назначи управител. . Ако съдът уважи иска по чл. 155 т.3 от ТЗ решението служебно ще бъде изпратено на Агенция по вписванията за вписване на прекратяването му и откриване производство по ликвидация. Последното задължително се предшества от вписване прекратяването на дружеството, тъй като Агенцията по вписванията няма правомощие да впише подобно обстоятелство служебно. Без да се е развило спорното съдебно производство по  чл. 155, т. 3 от ТЗ и да е влязло в сила конститутивното съдебно решение за прекратяване на ответното дружество, не може да се подаде заявление до АВ за вписване на прекратяване на ЕООД на основание чл. 157 от ТЗ, респ. да се пристъпи към ликвидация.

Изцяло неоснователни са доводите на особения представител, че следвало НАП да предяви молба по чл.625 от ТЗ, тъй като имало неплатени публични задължения и тази й правна възможност препятства възможността да се иска прекратяване на дружеството. Дори и да бъде подадена подобна молба (обстоятелство, което е хипотетично възможно, но не е реализирано към настоящия момент), ответното дружество би се оказало без представител – т.е. НАП би следвало или да иска назначаване на особен представител в производството по несъстоятелност за негова сметка или да сезира прокуратурата да образува процедура по чл.155 т.3 от ТЗ, за да може дружеството да бъде представлявано в бъдещия процес за откриване на производство по несъстоятелност от ликвидатора. Тези правни възможности на НАП ще бъдат налице на още по-голямо основание след постановяване на решението по чл.155 от ТЗ съгласно императивната норма на чл. 611 ал.3 от ТЗ вр. чл.272а и следв. от ТЗ, тъй като именно ликвидаторът представлява дружеството в ликвидация – арг. от чл. 269 от ТЗ, като включително има задължение и сам да иска откриване на производство по несъстоятелност при съответните предпоставки за това съгл. чл. 625 ал.1 и чл.828 ал.1 от ТЗ.

 

         Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

                                                                                                                                                         

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

При този изход на производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати на съда разноски за държавна такса в размер на 80 лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, както и сумата от 150 лева – адвокатско възнаграждение за особен представител, която ще бъде изплатена на особения представител от бюджета на съда. Сумата за особения представител е в такъв размер предвид факта, че същият  е депозирал отговор, но не се е явил в ОСЗ, а подадената от него молба на 19.11.2020 г. практически преповтаря отговора на исковата молба.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

 

           ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ „П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, гр. София, Район Студентски, ж.к. „********, партер по иска на С.Г.П., с адрес: гр. София, бул. „*********.

           ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, гр. София, Район Студентски, ж.к. „********, партер, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 230 лева (двеста и тридесет лева), представляваща дължима държавна такса, в размер на 80 лева (осемдесет лева) и адвокатско възнаграждение за особен представител, в размер на 150 лева (сто и петдесет лева), което ще бъде изплатено на особения представител от бюджета на съда.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

            След влизане в сила на решението, да се изпрати на АВ-Търговски регистър заверен препис от настоящето решение за обявяване  в ТР и откриване на производство по ликвидация.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: