Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-156 Година 2020, 30 юли гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на двадесет и девети юни година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 912 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивнитe жалби на „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********
(вх.№ 5993/05.02.2020 г.) и от К.А.Я., Ю.М.С. и С.М.Я. (вх.№ 7351/13.02.2020
г.), против решение № 202 от 16.01.2020 г. по гр.д.2548/2019 г. по описа на
Бургаски районен съд.
Въззивникът-ответник „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД обжалва решението на
БРС В ЧАСТТА, с която дружеството е осъдено да заплати: на К.А.Я. сумата от 80 000 лв - обезщетение за
неимуществените вреди, причинени й от смъртта на съпруга ѝ М.О.Я.,
настъпила на 17.01.2018 г., вследствие на трудова злополука от 03.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 2 800 лв за направените
по делото разноски, съразмерно с уважения иск; на Ю.М.С. - сумата от 60 000 лв - обезщетение за
неимуществените вреди, причинени й от смъртта на баща ѝ М.О.Я., настъпила
на 17.01.2018 г., вследствие на трудова злополука от 03.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 2 100 лв за направените по делото
разноски, съразмерно с уважения иск; и на С.М.Я.
- сумата от 60 000 лв. - обезщетение за неимуществените вреди,
причинени му от смъртта на баща му М.О.Я., настъпила на 17.01.2018 г.,
вследствие на трудова злополука от 03.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 2 100 лв за направените по делото разноски, съразмерно с
уважения иск.
Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваните от
ответника части, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
нарушение на процесуалните правила. По-конкретно се твърди, че неправилно и
необосновано първоинстанционният съд е приел, че починалият не е проявил груба
небрежност, с която е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, както и,
че е приложил института „груба небрежност“ по смисъла на чл.11,ал.3 от НК, в
гражданскоправния спор, в който формите на вина са само умисъл и небрежност.
Сочи се, че съдът не е изследвал доказателствата в тяхната съвкупност, поради
което е достигнал до фактическа констатация, противоречаща на логиката, а
именно – до извода, че по делото не било доказано, че починалият не е бил с обезопасителен
колан. Твърди се, че квалифицирайки поведението на починалия като „обикновена
небрежност“, съдът не е съобрази, че лицето само се е поставило в ситуация на
повишен риск при грубо неспазване на основните правила за безопасност, при това
– въпреки дългогодишния си опит. Сочи се, че след като не е положил дължимата грижа,
за да избегне вредоносния резултат, починалият е допринесъл за настъпването му,
което е следвало да бъде отчетено от съда при определяне на обезщетението на
близките му. На второ място се излага оплакване, че при определяне размера на
обезщетенията, първоинстанционният съд не е съобразил съдебната практика по
чл.52 ЗЗД, поради което е присъдил обезщетения в завишен размер, още повече – с
оглед доказаните вреди на ищците. Претендира се отмяна на решението на БРС в
обжалваните от ответника части, над сумата от по 27 000 лв за всеки един
от ищците, и отхвърляне на исковете им над този размер. Претендират се
разноски. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззивниците-ищци К.А.Я., Ю.М.С. и С.М.Я., обжалват решението на БРС, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете им, както следва: за К.Я. - над уважения размер
от 80 000 лв до предявения размер от 100 000 лв; за Ю.С. - за
разликата над уважения размер от 60 000 лв до предявения размер от
100 000 лв; и за С.Я. - за разликата над уважения размер от 60 000 лв
до предявения размер от 100 000 лв. Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно е определил вида и обема на претърпените от ищците вреди, поради
което и неправилно е определил размера на обезщетенията. Твърди се, че
присъдените обезщетения не отговарят на реално претърпените от ищците
неимуществени вреди, както и на икономическата конюнктура в страната. Сочи се,
че събраните в първоинстанционното производство доказателства установяват
интензитета на нанесената на ищците травма от внезапната загуба на техния
близък, която травма те продължават да преживяват и към настоящия момент.
Твърди се, че внезапната и нелепа загуба на техния съпруг и баща е лишила
ищците не само от неговата обич и духовна подкрепа, но и от материалната му
подкрепа – фактическа и финансова. Излагат се твърдения, че по делото е
доказано, че болката и внезапният шок от загубата на техния близък, не са
отминали. Сочат, че макар паричното обезщетение да не може нито да замести
загубения близък човек, нито да изтрие преживените в тази връзка душевни
страдания, то все пак представлява някаква форма на икономическа компенсация и
следва да бъде съобразено с преобладаващата съдебна практика по сходни случаи.
Претендира се отмяна на решението на БРС в отхвърлителните му части и уважаване
на исковете в предявените размери. Претендират се разноски. Също не са
ангажирани нови доказателства.
И двете жалби са подадени от легитимирани лица, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което са допустими.
Всяка от страните е подала в законовия срок писмен отговор, с който обжалва
въззивната жалба на другата страна като неоснователна и претендира
потвърждаване на решението на БРС в обжалваната от противната страна част.
„ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД излага твърдения, че в решението си БРС не е
изследвал задълбочено всички факти, имащи отношение към справедливия размер на
обезщетенията, както и обстоятелството, че поради непоставяне на обезопасителния
колан, починалият е допринесъл за настъпването на злополуката. Изложени са подробни
съображения.
К.А.Я., Ю.М.С. и С.М.Я. твърдят, че в обжалваната от ответника част,
решението на БРС е правилно и обосновано, като съдът е действал при пълно
съблюдаване на материалния и процесуалния закон. Излагат се твърдения, че
оплакванията на въззивника-ответник във връзка с прилагането от съда на
института „груба небрежност“ противоречи на трайната съдебна практика, съгласно
която, доколкото в КТ няма дефиниция на понятието „груба небрежност“, по аналогия
следва да се приложи разпоредбата на чл.11, ал.3 от НК. Оспорват се твърденията
на въззивното дружество, че съдът неправилно бил приложил правилата на
логическото мислене, както и, че решението в тази му част е необосновано.
Оспорват се твърденията на ответника, че съдът неправилно бил квалифицирал
случая като обикновена небрежност. Оспорва се и твърдението на ответника, че
определените от съда размери на обезщетенията били прекомерни с оглед
претърпените вреди и съдебната практика. Относно твърдението на ответника за
допуснати процесуални нарушения се твърди, че това оплакване е бланкетно – без
посочване на конкретни нарушения.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството е образувано по искова молба на К.А.Я., Ю.М.С. и С.М.Я., за осъждане на ответника „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД да
заплати на всеки от ищците обезщетение от по 100 000 лв за претърпени от
тях неимуществените вреди, причинени им от смъртта на техния наследодател М.О.Я.
– съпруг на първата ищца и баща на останалите двама ищци, настъпила на 17.01.2018
г., вследствие на ПТП от 03.01.2018 г., признато за трудова злополука, ведно
със законната лихва от настъпването на вредоносното събитие на 17.01.2018 г. до
окончателното изплащане. Ищците твърдят, че неимуществените им вреди състоят в
изживените от тях болки и страдания от загубата на техния съпруг и баща, към
когото са били силно привързани и който е бил опора на семейството. Твърдят, че
загубата на техния съпруг и баща се е отразила и на изпълнението на служебните им
задължения, и е затруднила поддържането на нормален социален живот.
Предявени са искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.
Ответникът е оспорил исковете. С представения в законовия срок писмен
отговор прави възражение за намаляване отговорността на работодателя поради
допусната от работника груба небрежност, в резултат на която е настъпила
трудовата злополука, а именно неспазване на правилата на ЗДвП – управление на
автомобила с несъобразена с пътните условия скорост и без поставен обезопасителен
колан. Твърди се, че получените от наследодателя на ищците тежки наранявания са
от съприкосновението с волана на автомобила, именно поради липсата на поставен
колан. В съдебно заседание и в представената писмена защита пледира за
определяне на обезщетения от по 27 000 лв за всеки от ищците.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е присъдил обезщетения за неимуществени
вреди в размер, както следва: на първата ищца – 80 000 лв, а на останалите
двама ищци – от по 60 000 лв за всеки, ведно със законна лихва. В
останалата част – до предявените размери от по 100 000 лв, исковете са
отхвърлени. Съдът е приел, че по делото е недоказано наличието на съпричиняване
на резултата от страна на наследодателя на страните чрез непоставяне на обезопасителен
колан.
Решението
на БРС е обжалвано от всички страни и във всичките си части, поради което
спорът е висящ пред настоящата инстанция изцяло.
При
извършената проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът приема следното:
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че ищцата К.Я. е съпруга, а останалите двама ищци – Ю.С. и С.Я.,
са съответно дъщеря и син на М.О.Я., починал на 17.01.2018 г.
Не е спорно също, че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила
вследствие ПТП на 03.01.2018 г., признато за трудова злополука. Не е спорно, че
наследодателят на ищците е работил в ответното дружество на длъжност „монтьор
ел.оборудване“, като със Заповед № 4/01.08.2017 г. на Изп.директор на ответното
дружество му е възложено и да управлява товарен автомобил „Ситроен“, модел
„Берлинго“, с рег.№ *******. Не е спорно, че на 03.01.2018 г., след
изпълнението на поставена им задача, М.Я. и колегата му Х.К., потеглили обратно
към базата на дружеството в кв.„Победа” със служебния автомобил „Ситроен”,
модел „Берлинго” с рег.№ *******, управляван от М.Я., като Х.К. седял на
предната седалка, отдясно до шофьора. След тях, в друг служебен автомобил се
движил колегата им Н. А.Г. – управител/началник склад. Не е спорно, че около 14,20
ч. двете коли били спрели на кръстовището бул.„Иван Вазов” и бул.„Мария Луиза”
- пътен надлез към кв.„Победа”, на червен сигнал на светофара, като
автомобилът, управляван от М.Я. е бил втори по ред, а автомобилът, управляван
от Н.Г. е бил непосредствено след този на Я.. След подаден зелен сигнал на светофара
колите потеглили при началото на пътния надлез, след което автомобилът,
управляван от М.Я. се блъснал в тролейбусен стълб, намиращ се пред
разделителната мантинела на надлеза. Н.Г. незабавно спрял пред тях, отишъл да
види състоянието на колегите си и позвънил на телефон 112. Двамата пострадали
били откарани от екип на Спешна помощ в УМБАЛ - Бургас, където били приети за
лечение по спешност. М.Я. получил гръдна травма, контузия на бял дроб с
кръвоизлив в двете половини, кръвоизлив в коремната кухина, разкъсан далак,
разкъсан панкреас и разкъсване на дебелото черво. Поставен бил незабавно на
апаратно дишане. На 17.01.2018г. получил сърдечен арест и починал.
За инцидента е образувано досъдебно производство № 431 ЗМ–6/2018 г. по
описа на Първо РУ на ОД на МВР – Бургас, пор. № 276/2018 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Бургас – за това, че М.Я., нарушавайки правилата за движение по
пътищата, установени в ЗДвП, допуснал описаното ПТП и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на колегата си Х.К. – престъпление по чл.343,
ал.1 от НК. След смъртта на М.Я. наказателното производство е прекратено с
постановление от 15.11.2018г. на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК.
Спорно по делото е, имал ли е наследодателят на ищците М.Я. поставен обезопасителен
колан при настъпване на произшествието, евентуално – ако е имал, бил ли е
изправен този обезопасителен колан.
Спорно на следващо място е, какъв е видът и обема на претърпените от ищците
неимуществени вреди.
Съгласно заключението на вещото лице инж.Б.Топузян, напускайки кръстовището
задно ляво колело на управлявания от М.Я. автомобил е влязло в съприкосновение с бордюра на
тротоара на разделителния остров, покрай който е преминал. От този удар се е
променила посоката на движение на автомобила и той е загубил устойчивост,
поради което водачът не е успял да насочи автомобила по платното за движение и
да продължи праволинейното си направление, а автомобилът се е придвижил по лява
крива към разделителния остров, възкачил се е на него и се е ударил челно в
тролейбусен стълб, находящ се в средата на острова. Според вещото лице, скоростта
на движение на автомобила при началното съприкосновение с разделителния остров,
е била 34 км/ч, като от потеглянето до ударът автомобилът е в режим на
ускорение с определена от вещото лице скорост при удара 48 км/ч. Според вещото
лице подобно поведение е нормална реакция на водача, който не е желаел да се
качи на бордюра и след съприкосновението с него се е опитал да възстанови
правата траектория на автомобила, което е възможно само чрез подаване на газ и
управление на колелата. Вещото лице не установява данни за техническа повреда
на автомобила, като според него произшествието е причинено от начина на
управление на автомобила към момента на ПТП.
Според св.Н.Г., който се е движил непосредствено след автомобила на М.Я.,
при потеглянето от светофара този автомобил е направил рязък завой и се е ударил
в стълба. Свидетелят не установява възможна причина за тази внезапна промяна на
посоката на движение на автомобила, като сочи, че водачът добре е познавал този
маршрут на движение, а пътната настилка е била в добро състояние и е имало
добра видимост. Според същия свидетел, когато е отишъл при пострадалите в
предната кола веднага след удара, „и двамата бяха без предпазни колани“.
От приетото заключение на вещото лице д-р П.Парасков по извършената
комбинирана съдебна медицинска и автотехническа експертиза се установява, че
смъртта на М.Я. е пряка последица от травмите, получени от описаното ПТП, като
непосредствената причина е тежък травматичен шок от получената гръдно-коремна
травма, довела до блокиране на сърдечен и дихателен център, последвани от
сърдечен арест. Вещото лице д-р Парасков установява, че при правилно поставен обезопасителен
колан травмите на водача биха били по-леки от настъпилите.
По спорения въпрос е дали при произшествието наследодателят на ищците е бил
с поставен обезопасителен колан, респективно дали този колан е бил правилно
поставен и дали е бил в изправност, съдът приема, че той е бил без обезопасителен
колан. Този извод на съда следва както от показанията на свидетеля-очевидец Н.Г.,
който е видял пострадалите непосредствено след настъпване на произшествието и е
установил, че в този момент и двамата са без предпазни колани, така и от
заключението на вещото лице д-р Парасков, според когото „травмите отговарят да
са получени от удар на тялото в твърди тъпи предмети с широка повърхност, вътре
в автомобила, най-вероятно волана на същия при внезапния му удар“; и „при
правилно поставен обезопасителен колан, травмите определено биха били по-леки“.
Тези изводи на съда не се разколебават от други доказателства, тъй като такива
няма - данни дали двамата пътници в автомобила са били с поставени предпазните
колани при движението, не са събрани и в досъдебното производство,
автотехническата експертиза също не е в състояние да установи техническата
изправност на предпазните коланите на автомобила към момента на ПТП.
При така събраните по делото доказателства и по изложените по-горе
съображения, съдът приема за безспорно установено по делото, че смъртта на наследодателя
на ищците е настъпила следствие на ПТП на 03.01.2018 г., представляващо трудова
злополука по смисъла на чл.55 от КСО, поради което, на основание чл.200 ал.1 от КТ ответникът – работодател носи обективна /безвиновна/ имуществена отговорност
за вредите, които ищците са претърпели от тази трудова злополука, причинила
смъртта на техния съпруг и баща. Съдът споделя изводите на първоинстанционния
съда, че не са налице основания за изключване отговорността на работодателя,
тъй като липсват данни увреждането да е причинено умишлено от пострадалия
(чл.201, ал.1 от КТ). Съдът приема обаче, че наследодателят на ищците е
допринесъл с поведението си (непоставянето на обезопасителен колан) за
настъпване на тежкия резултат от злополуката.
Съгласно
чл.201, ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност.
Съгласно
трайната и непротиворечива съдебна практика, съзнаваната небрежност
(самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското
право са несъотносими. Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия (Решение № 307 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1974/2019 г., IV г.
о., ГК; Определение № 520 от 8.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1054/2020 г., IV
г. о., ГК). При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване
обаче може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Груба
небрежност е налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е
най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване). Степента
се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и
критериите за намаляване на обезщетението. Критерий при определяне на процента
на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Поради това, колкото повече
едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да
е неговото участие в обезщетяването й.
В
настоящия случай съдът приема, че непоставянето на обезопасителния колан по
време на движение на МПС, представлява именно такава груба небрежност,
допусната от наследодателя на ищците, доколкото той не само като всеки средно
статистически пълнолетен човек е запознат с необходимостта и задължението при
пътуване с МПС да се поставя обезопасителен колан, но и като правоспособен
водач е бил запознат с правилата на движение по пътищата - чл. 137а от ЗДвП.
Предвид
изложеното, и предвид заключението на вещото лице д-р Парасков, че „при
правилно поставен обезопасителен колан, травмите определено биха били по-леки“,
настоящият състав приема, че обезщетението за претърпените от трудовата
злополука неимуществени вреди на основание чл.201, ал.2 КТ следва да се намали с процент на съпричиняване
– 40%.
По отношение на претърпените неимуществени вреди от ищците, с оглед
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите С. и П., съдът
приема за доказано, че ищците са преживели както периода на престоя на ищеца в
болницата, така и неговата смърт, много тежко. Установява се, че семейството е
било стабилно и сплотено, а М.Я. е бил „гръб“ на семейството, всички са разчитали
на него, бил е спокоен и уравновесен човек, отгледал е децата си с любов и
внимание. Св.С. твърди, че загубата на М.Я. е съкрушила всички – и съпругата
му, и децата му, които в продължение на 14 дни (престоя в болница след
произшествието и борбата за живота на близкия им) са се надявали на чудо.
Свидетелката П. установява, че ищцата К.Я. ограничава контактите си, не желае
да излиза и спи в кухнята, защото отказва да спи в семейната спалня.
Действително, децата на покойния имат свои семейства и свои деца, с които
живеят отделно от родителите си. Независимо от това съдът приема, че двамата
ищци – деца на починалия, също са преживели и продължават на преживяват
загубата на своя баща, на който, според св.П., „всички са разчитали“.
Към момента на смъртта на наследодателя на ищците, той е бил на 65 години,
съпругата му – на 60 години, а децата им – съответно на 34 г. и 39 г. Както се
посочи по-горе, двете деца на починалия имат своите семейства и деца, а тяхната
майка остава сама, без вниманието, обичта и помощта на своя съпруг. Именно за
съпругата следва да се приеме, че показанията на св.П., че „не иска никъде да
ходи и си ограничава контактите“ и на св.С., че ищцата А. че не иска да
присъства на тяхно тържество, тъй като ще бъде без съпруга си, установяват
затрудненията на ищцата К.Я. да поддържа нормален социален живот.
За определяне справедливия размер на дължимите обезщетения съдът съобразява
очертаните с ППВС № 4/23.12.1968 г. задължителните
критерии, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при прилагане
принципа за справедливост, като в случая отчита така установените отношения на
ищците с техния съпруг и баща, близката им връзка с него, обстоятелството, че
той винаги е бил до тях и ги е подкрепял, възрастта на починалия и на ищците,
обстоятелството, че смъртта е настъпила след двуседмична борба за живота му, с надежда
у близките му, че той ще оживее и това, че след като не е успял да оцелее, те
са били съкрушени, както и обстоятелството, че паричното обезщетение не е в
състояние да овъзмезди мъката от загубата на толкова близък човек.
Съдът намира, че претърпените неимуществени вреди от ищците следва да се
определят в размер на 100 000 лв. за съпругата – ищцата К.Я. и по 80 000
лв за децата – Ю.С. и С.Я..
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че на ищцата Я. следва да
бъде определен по-висок размер на обезщетението предвид нейната възраст,
обстоятелството, че до този момент починалият й съпруг е бил най-близкия й
човек, с когото са я свързвали внимание, уважение и взаимопомощ, както и това,
че на тази възраст тя остава вдовица, лишена от моралната и материална
подкрепата на най-близкия си човек, поради което претърпените от нея болки и
страдания са по-интензивни в сравнение с тези на останалите членове на
семейството – пълнолетни деца със свои семейства.
Предвид приетия от съда процент на съпричиняване – 40%, с който на основание чл.201, ал.2 от КТ, отговорността на
работодателя следва да се намали поради това, че пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, на ищцата К.Я. следва да
се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв, а на всеки от останалите двама ищците – обезщетение
от по 48 000 лв. В останалата
част – до предявените размери от по 100 000 лв за всеки от ищците, съдът
намира исковете за неоснователни.
Поради
частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД
е осъден да заплати обезщетения за неимуществените вреди, причинени на ищците
от смъртта на техния съпруг и баща М.О.Я., настъпила на 17.01.2018 г.,
вследствие на трудова злополука от 03.01.2018 г., както следва: на К.А.Я. за сумата над 60 000 лв до
присъдения размер от 80 000 лв - ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до окончателното изплащане; на Ю.М.С. – за сумата над 48 000 лв до присъдения размер от 60 000 лв, ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до окончателното изплащане; и на С.М.Я. – за сумата над 48 000 лв до присъдения размер от 60 000 лв, ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до окончателното изплащане, като вместо
това следва да се постанови отхвърляне на
предявените искове: на К.А.Я. - над 60 000 лв до присъдения размер от 80 000 лв, ведно със законната
лихва върху тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до окончателното изплащане; на Ю.М.С. - над 48 000 лв до присъдения размер от 60 000 лв, ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до окончателното изплащане; и на С.М.Я. - над 48 000 лв до присъдения размер от 60 000 лв, ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до окончателното изплащане.
В
останалата част, поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Поради частичното уважаване на предявените искове, съобразно уважената част
от исковете, на ищците се дължат съдебни разноски за първоинстанционното
производство, както следва: на К.А.Я. –
2 100 лв; на Ю.М.С. и на С.М.Я. – по 1 680 лв. Това налага отмяна
на първоинстанционното решение и в частта, с която: на К.А.Я. са присъдени
съдебни разноски над 2 100 лв до присъдения
размер от 2 800 лв; на Ю.М.С. и на С.М.Я. са присъдени съдебни разноски над 1 680 лв до присъдения размер
от 2 100 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника „ТРАНССТРОЙ –
БУРГАС“ АД се дължат разноски за първоинстанционното производство, както
следва: от ищцата К.Я. – 120 лв, и
от всеки от останалите двама ищци Ю.М.С.
и на С.М.Я. – по 156 лв. Това налага отмяна на първоинстанционното решение
и в частта, с която: К.А.Я. е
осъдена да заплати на „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД съдебни разноски над 120 лв до присъдения размер от 240 лв; и Ю.М.С. и С.М.Я. са
осъдени да заплатят на „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД съдебни разноски над сумата от по 156 лв до присъдения
размер от 180 лв.
За въззивното производство, съобразно уважената част от исковете, на ищците
се дължат съдебни разноски както следва: на К.А.Я. – 2 100 лв; на Ю.М.С. и на С.М.Я. – по 1 680 лв. Съобразно
отхвърлената част от исковете на ответника „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД се
дължат разноски за въззивното производство – за юрисконсултско възнаграждение,
както следва: от ищцата К.Я. – 40 лв,
и от всеки от останалите двама ищци Ю.М.С.
и С.М.Я. – по 52 лв.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 202 от
16.01.2020 г. по гр.д.2548/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА,
с която:
„ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********, е осъден да заплати на К.А.Я. с ЕГН **********, сумата над 60 000 лв до присъдения размер от 80 000 лв, ведно със законната
лихва върху тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до окончателното изплащане,
както и сумата над 2 100 лв
до присъдения размер от
2 800 лв за направените по делото разноски, съразмерно с
уважения иск;
„ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********, е осъден да заплати на Ю.М.С. с ЕГН ********** сумата над 48 000 лв
до присъдения размер от 60 000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
17.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата над 1 680 лв до
присъдения размер от 2 100 лв за направени по делото разноски,
съразмерно с уважения иск;
„ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********, е осъден да заплати на С.М.Я. с ЕГН ********** сумата над 48 000 лв до присъдения размер от 60 000 лв, ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от 17.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата над 1 680 лв до присъдения размер
от 2 100 лв за направените по делото разноски, съразмерно с
уважения иск;
К.А.Я. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ТРАНССТРОЙ
– БУРГАС“ АД с ЕИК *********, сумата над
120 лв до присъдения размер от 240 лв за направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърления иск;
Ю.М.С. с ЕГН ********** е осъдена
да заплати на „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********, сумата над 156 лв до присъдения размер от 180
лв за направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлените искове;
С.М.Я. с ЕГН ********** е осъден да
заплати на „ТРАНССТРОЙ – БУРГАС“ АД с ЕИК *********, сумата над 156 лв до присъдения размер от 180
лв за направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлените искове,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.А.Я. с ЕГН ********** против „Трансстрой –
Бургас“ АД с ЕИК ********* за разликата над
уважения размер от 60 000 лв.
до размера от 80 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ю.М.С. с ЕГН **********
против „Трансстрой – Бургас“ АД с ЕИК ********* за разликата над уважения размер от 48 000 лв. до размера от
60 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.М.Я. с ЕГН **********
против „Трансстрой – Бургас“ АД с ЕИК ********* за разликата над уважения размер от 48 000 лв. до размера от
60 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 202 от 16.01.2020 г. по гр.д.2548/2019 г. по описа на
Бургаски районен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К.А.Я. с ЕГН **********, да заплати на „Трансстрой
– Бургас“ АД с ЕИК ********* съдебно деловодни разноски за въззивното производство
съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 40 лв (четиридесет лева).
ОСЪЖДА Ю.М.С.
с ЕГН ********** да заплати на „Трансстрой – Бургас“ АД с ЕИК
********* съдебно деловодни разноски за въззивното производство съобразно
отхвърлената част от исковете, в размер на 52 лв (петдесет и два лева).
ОСЪЖДА С.М.Я.
с ЕГН ********** да заплати на „Трансстрой – Бургас“ АД с ЕИК
********* съдебно деловодни разноски за въззивното производство съобразно
отхвърлената част от исковете, в размер на 52 лв (петдесет и два лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с касационна жалба с
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.