Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 03.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на двадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №835 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С
наказателно постановление № 2020 – 0051951 от 10.07.2020 година на Ц.Х.Х.-
Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за
защита на потребителите, упълномощен със заповед №674/21.08.2019 год. на
Председателя на КЗП, е наложена на .... ЕАД...................регистриран в ТР
към АВ ЕИК ......, представляван от Дж.К.К., роден на *** г., канадски
гражданин и М.С., роден на *** г., гражданин на Република Чехия – изпълнителни
директори, на основание чл.27, чл.28,
чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите -
имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лв. за нарушението на
чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите на основание чл.222а и чл.231
от Закона за защита на потребителите, за това, че на
16.11.2019 г. е извършена проверка в магазин „..“, гр. Ловеч, ул.
„Търговска" № 54, вх.А, ет.1, стопанисван от търговеца. Проверката е била
във връзка с постъпила писмена жалба в КЗП РД Русе, звено Ловеч с вх. №
Р-03-1254/01.11.2019 г. от потребителката г-жа В. от гр. Ловеч, която касаела
предявени рекламации пред продавача .... ЕАД за мобилен апарат „Iphone 8",
IMEI 356763083224215. Телефонът е доставен на потребителя на изплащане на
31.10.2017 г. в магазин „..“ в гр. Ловеч, ул. „Търговска" № 54-А-1.
Потребителят заявява в изложението на жалбата си, че от 18.09.2019 г. няколко
пъти е предявявал рекламации пред търговеца за проявен един и същ дефект на
устройството: „При разговор отсрещната страна в определени моменти не чува за
секунди, след това звукът се възстановява и пак се загубва и това се повтаря
през целия разговор. Този проблем съществува при всички разговори."
Твърди, че към 31.10.2019 г. проблемът продължава да съществува, тъй като
тогава телефонът е бил върнат след ремонт - предявена рекламация №
*********/14.10.2019 г. Апарата е бил тестван веднага в търговския обект заедно
със служител в магазин „..“, но дефектът не е бил отстранен. Потребителят е
предявил отново рекламация с искане за отстраняване на дефекта. При проверката
в обекта е съставен КП № К-2652884/06.11.2019 г. Установено е, че
потребителката е предявила общо четири рекламации за мобилния апарат, съответно
на: 18.09.2019 г., 01.10.2019 г., 14.10.2019 г., 31.10.2019 г. От оторизирания
сервиз са извършвали тестове и софтуерно обновяване на устройството. Като
софтуерното обновяване на устройството има характер на ремонт.
Средностатистическият потребител не може да го извърши сам. Още повече, че при
предявената на 31.10.2019 г. рекламация се препоръчва да се изчака нова
софтуерна версия на производителя. На 31.10.2019 г. мобилният апарат е тестван
в магазин „..“ в гр. Ловеч, включително от служител в обекта. Дефектът е бил
констатиран и от него. С КП № К-2652884/06.11.2019 г. са изискани документи. На
18.11.2019 г. са представени от .... ЕАД документи на електронната поща на КЗП
в гр. Ловеч с вх. № Р-03-1319/18.11.2019 г. От тях се установява, че при всички
предявени рекламации дефектът на телефона е един и същ: „Проблем с
комуникацията", констатирано на 31.10.2019 г. и от служител в магазин „..“
в гр. Ловеч, но търговецът смята исканията на потребителя за неоснователни, като
отказва да приведе стоката в съответствие с договора за продажба въпреки
демонстрираното несъответствие на стоката пред служител в магазина. Акт за
удовлетворяване на рекламация № *********/31.10.2019 г. не е представен.
Искането на потребителя не е удовлетворено, като е отправена препоръка да се
изчака нова софтуерна версия на производителя. На 18.11.2019 г. търговецът ....
ЕАД отказва да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, посочено
е, че е нарушен чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Посочено
е, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13,
т.21 от ДР на ЗЗП. Нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила:
-
на 21.10.2019 г.
на наказателно постановление № 2019 - 0045666 от 18.03.2019 г., потвърдено с
решение № 120/21.10.2019 г. на Административен съд - Габрово, с което е
наложено наказание за същото по вид нарушение;
-
на 25.03.2019 г.
на наказателно постановление № 2018 - 0044620 от 16.07.2018 г., потвърдено с
решение № 81/25.03.2019 г. на Административен съд - Ловеч, с което е наложено
наказание за същото по вид нарушение;
-
на 20.02.2019 г.
на наказателно постановление № 2018 - 0044565 от 20.07.2018 г., потвърдено с
решение № 38/20.02.2019 г. на Административен съд - Габрово, с което е наложено
наказание за същото по вид нарушение;
-
на 06.02.2019 г.
на наказателно постановление № 2018 - 0044566 от 02.07.2018 г., потвърдено с
решение № 22/06.02.2019 г. на Административен съд - Габрово, с което е наложено
наказание за същото по вид нарушение;
-
на 27.11.2018 г.
на наказателно постановление № 2018 - 0044546 от 05.04.2018 г., потвърдено с
решение № 230/27.11.2018 г. на Административен съд - Габрово, с което е
наложено наказание за същото по вид нарушение.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят .... ЕАД, ............., регистриран в ТР към АВ ЕИК ......, чрез пълномощник адв. С.К., който го обжалва в срок и моли да се отмени като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материално правни норми. Сочи, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, с което са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. На следващо място излага, че неправилно е посочена датата на извършване на нарушението, като в случая в НП било посочено като дата на извършване на нарушението – 18.11.2019 г., която дата Комисията не било обвързала нито с един факт и не ставало ясно к какво точно свързва стоката в съответствие с договора за продажба или става въпрос за друго действие. Излага, че при нарушенията изразяващи се в бездействие датата на извършване на нарушението следва да се счита датата, следваща крайния срок за изпълнение на задължението. Сочи, че съгласно чл.113, ал.2 от ЗЗП привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба следва да се извърши в рамките на един месец, считано от датата на предявяването й. Излага, че в конкретния случай АНО е посочил, че са предявени общо четири рекламации на апарата, като от изложеното в обстоятелствената част на НП не ставало ясно за кое от постъпванията на апарата в сервиз е наказан търговеца, съответно от коя дата може да се счете, че започва да тече едномесечния срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП. Сочи, че ако се приеме, че става въпрос за последната рекламация предявена на 31.10.2019 г., а едномесечния срок за удовлетворяването и изтичал на 30.11.2019 г., то АНО следвало да посочи датата 02.12.2020 г. като дата на извършване на нарушението. На следващо място излага, че липсва извършено административно нарушение, защото в конкретния случай не бил сключен договор за покупко – продажба на мобилен телефон между дружеството и потребителя изобщо не е сключван. Излага, че в случая при прегледа на устройството извършено в оторизиран сервиз на Apple, сервизните специалисти не са установили посочения от потребителя проблем, като са извършили функционални тестове, съгласно политиката на Apple като са посочили потребителя да изчака нова версия на софтуера, от което следвало, че не е налице несъответствие на стоката с договореното между страните, което води след себе си липса на извършено нарушение. Излага, че телефонът бил взет на лизинг на 31.10.2017 г., а рекламацията била предявена на 31.10.2019 г., т.е. след 6 – месечния срок, посочен в чл.108 от ЗЗП. Сочи, че и размера на наложената имуществена санкция е неправомерно завишен, като се имали предвид доказателствата по конкретния казус. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП, като в условията на алтернативност моли да се намали имуществената санкция до предвидения в закона минимум. Моли, в случай, че НП бъде отменено да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, или при евентуално намаление на санкцията, да им бъде присъдено възнаграждение, пропорционално на намалената част.
В съдебно заседание жалбоподателят .... ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът – КЗП РД гр. Русе, редовно призовани не изпращат представител. В депозирана в ЛРС писмена защита молят да се остави жалбата като неоснователна без уважение и се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излагат подробни аргументи. Молят да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лева, или при евентуално намаление на санкцията, да им бъде присъдено възнаграждение, пропорционално на намалената част.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.Г.Ч., Г.П.Б. и К.С.И., от становището на жалбоподателят изложено в депозираната срещу обжалваното НП жалба и писмените бележки на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 13.01.2020 г. бил съставен Акт 2020 №К - №0051951 за установяване на административно нарушение от св. В.Г.Ч., в присъствието на св. Г.П.Б. и св. К.С.И. против .... ЕАД...................регистриран в ТР към АВ ЕИК ......, представляван от Дж.К.К., роден на *** г., канадски гражданин и М.С., роден на *** г., гражданин на Република Чехия – изпълнителни директори, за това, че при направена проверка на 06.11.2019 г. в обект магазин „..“, гр. Ловеч, ул. „Търговска" № 54, вх.А, ет.1, във връзка с постъпила писмена жалба в КЗП РД Русе, звено Ловеч с вх. № Р-03-1254/01.11.2019 г. от В.В.В.от гр. Ловеч е извършена проверка с КП №К-2652884/06.11.2019 г. м магазин „..“ в гр. Ловеч, ул. „Търговска" № 54-А-1. Жалбата е относно предявени рекламации пред продавача .... ЕАД за мобилен апарат „Iphone 8", IMEI 356763083224215. Телефонът е доставен на потребителя на изплащане на 31.10.2017 г. в магазин Теленор в гр. Ловеч, ул............. Потребителят заявява в изложението на жалбата си, че от 18.09.2019 г. няколко пъти е предявявал рекламации пред търговеца за проявен един и същи дефект на устройството: „При разговор отсрещната страна в определени моменти не чува за секунди, след това звукът се възстановява и пак се загубва и това се повтаря през целия разговор. Този проблем съществува при всички разговори." Твърди, че към 31.10.2019 г. проблемът продължава да съществува, тъй като тогава телефонът е бил върнат след ремонт - предявена рекламация № *********/14.10.2019 г. Апарата е бил тестван веднага в търговския обект заедно със служител в магазин „..“, но дефектът не е бил отстранен. Потребителят предявил отново рекламация с искане за отстраняване на дефекта. При проверката в обекта е съставен КП № К-2652884/06.11.2019 г. Предявил е общо четири рекламации за мобилния апарат, съответно на: 18.09.2019 г., 01.10.2019 г., 14.10.2019 г., 31.10.2019 г. От оторизирания сервиз са извършвали тестове и софтуерно обновяване на устройството. Като софтуерното обновяване на устройството има характер на ремонт. Средностатистическият потребител не може да го извърши сам. Още повече, че при предявената на 31.10.2019 г. рекламация се препоръчва да се изчака нова софтуерна версия на производителя. На 31.10.2019 г. мобилният апарат е тестван в магазин „..“ в гр. Ловеч, включително от служител в обекта. Дефектът е бил констатиран и от него. С КП № К-2652884/06.11.2019 г. са изискани документи. От представени от .... ЕАД документи на електронната поща на КЗП в гр. Ловеч с вх. № Р-03-1319/18.11.2019 г. се установява, че при всички предявени рекламации дефектът на телефона е един и същ: „Проблем с комуникацията", констатирано на 31.10.2019 г. и от служител в магазин „..“ в гр. Ловеч, но търговецът смята исканията на потребителя за неоснователни, като отказва да приведе стоката в съответствие с договора за продажба въпреки демонстрираното несъответствие на стоката пред служител в магазина. Акт за удовлетворяване на рекламация № *********/31.10.2019 г. не е представен. Искането на потребителя не е удовлетворено, като е отправена препоръка да се изчака нова софтуерна версия на производителя. На 18.11.2019 г. търговецът .... ЕАД отказва да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Посочено е, че е нарушен чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите. В акта в графа възражения не е вписано възражение. АУАН е съставен в присъствието на надлежно упълномощен пълномощник, за което са представени писмени доказателства. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
АУАН
и НП са издадени от компетентни лица съгласно представените доказателства –
заверено копие от Заповед № 357 ЛС/22.04.2015 г. и Заповед №674/21.08.2019 г. и
двете на Председателят на КЗП.
Според настоящата инстанция всички доказателства по делото, еднозначно и безпротиворечиво установяват, посочените в АУАН и издаденото въз основа на него НП факти, касаещи извършената проверка и резултатите от същата, които факти не се опровергават и от доказателства, представени от жалбоподателят.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на същото. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът намира са неоснователни релевираните с жалбата доводи, че наказателното постановление е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в наказателното постановление не е посочено мястото и датата на извършване на нарушението, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В процесното наказателно постановление, изрично е посочено мястото, където търговецът със своето бездействие е осъществил състава на нарушението по чл. 113, ал. 1 ЗЗП, а именно магазин, стопанисван .... ЕАД, в град Ловеч на ул.............
Посочена е и датата, на която административнонаказващият орган е приел, че е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството. В наказателното постановление изрично е посочена датата - 18.11.2019 год. /На 18.11.2019 г. по електронната поща в офиса на КЗП в гр. Ловеч продавачът „...“" ЕАД е представил изисканите му документи, включително и становище, с което позовавайки се на констатациите от извършените до момента 4 дейности относно процесния мобилен апарат е дал заключение, че на стоката не е открит проблем и отказал да приведе стоката в съответствие с договора за продажба/, на която търговецът отказал да приведе стоката в съответствие с договора за продажба.
Съдът намира за неоснователни и доводите, че наказателното постановление не съдържа точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В самото наказателно постановление са отразени всички обективни елементи на състава на нарушението, а именно юридическият факт, от който за търговеца е възникнало задължението да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, срокът в който е следвало това да бъде извършено, както и периодът на бездействие от страна на търговеца. В достатъчна степен е индивидуализирана и вещта, както и потребителя. Посочени са и всички писмени доказателства, въз основа на които е извършена преценката от страна на административнонаказващия орган, за осъществен състав на нарушение.
На следващо място, следва да се посочи, че макар отношенията между търговеца и потребителя да са регламентирани с Договор за лизинг, то дружеството е носител на задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Съдът отбелязва че лизингополучателят е "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор. Защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл. 1 от ЗЗП. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл. 113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно тълкуване обаче не се споделя от въззивната инстанция, тъй като не съответства на духа и целта на закона, целящ защитата на правната сфера на потребителя. Ако буквално се прилага изразът "договор за продажба", би означавало да бъде толерирано противоправното поведение на задължения субект, пораждащо за него благоприятни правни последици в ущърб на интересите на потребителите.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че удовлетворяване на рекламацията се дължи в 1-месечен срок, считано от предявяването, който към 18.11.2019 г. не е бил изтекъл. Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. В случая между „...“" ЕАД и В.В.е сключен договор за лизинг на телефон, по който В. има качеството на лизингополучател по смисъла на чл. 342 от Търговския закон, но така също и на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Качеството й на потребител води до правния извод, че договорните отношения се регулират освен от общите правила на договорното (ЗЗД) и търговското право (ТЗ), но и от специалните правила на потребителското право (ЗЗПотр). Специалният закон въвежда понятия, които има самостойно значение и които следва да се съобразят, за да се отговори на основното правозащитно възражение на жалбоподателя, че правилото на чл. 113, ал. 1 ЗЗП не е приложимо, защото договорът е за лизинг, а не за продажба на стока. По силата на договор за лизинг лизингодателят предоставя на лизингополучателя вещ срещу възнаграждение, като лизингополучателят може да придобие собствеността върху вещта по време на договора и след изтичане на срока му. В процесния договор е уговорено изкупуване в срока на договора. Уредбата на договора за лизинг, на основание чл. 344, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 230 ЗЗД също предвижда задължение за лизингодателя да предостави вещ, която да отговаря на ползването, за което е предоставена. В случаите с вещ телефон, то той трябва да може да се използва за нормално провеждане на телефонни разговори, което в случая е било смутено от „При разговор отсрещната страна в определени моменти не чува за секунди, след това звукът се възстановява и пак се загубва и това се повтаря през целия разговор. Този проблем съществува при всички разговори.". В случая обаче договорът между „...“" ЕАД и В. има характер и на договор за продажба по смисъла на § 13, т. 34 от ДР ЗЗП. Съгласно легалното определение "Договор за продажба" е договор, по силата на който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги. Затова в случая основанието, на което потребителят е получил телефона, е договор за продажба по смисъла на специалния закон, защитащ правата на икономически по-слабата страна, каквато защита при търговските и гражданските сделки не може да се осигури. Тезата на жалбоподателя за характера на договора е изцяло защитна, доколкото в заглавната част на издадения от него документ за процесния телефон – Гаранционна карта (л. 35) е записано "Продажбата на продукта... е извършена със следния документ за продажба", в този смисъл е неоснователно и позоваването на жалбоподателят на разпоредбата на чл.108 от ЗЗП. При горните съображения съдът прие, че задължението за търговеца, произтичащо от чл. 113, ал. 1 ЗЗП е възникнало още при предявяването на първата рекламация и не е изпълнено и до 18.11.2019 г., за когато е обвинен със съставянето на АУАН.
Неоснователно е възражението на търговеца, че към датата 18.11.2019 г., вменена му като дата на извършване на нарушението, не е бил изтекъл 1-месечният срок за привеждане на стоката в съответствие с договора.
Поредната рекламация (4-та по ред) е предявена на 31.10.2019 г.
Търговецът за пореден път е изпратил телефона в сервиза си, като на 06.11.2019 г. ( преди изтичане на максималния 1-месечен срок, е върнал стоката на потребителя без да я е привел в съответствие.
В Сервизния протокол е налице съществено противоречие – от една страна е посочено, че устройството е тествано и работи нормално, а от друга страна е препоръчано да се изчака нова софтуерна версия на Apple.
Фактът, че на 06.11.2019 г. търговецът е върнал вещта на потребителя, заявявайки, че апаратът няма проблеми, означава, че той сам е скъсил максималния срок за удовлетворяване на рекламацията и от момента на връщане на стоката, без да е отстранил несъотвествието, е осъществил с бездействие нарушението на чл. 113, ал. 1 ЗЗПотр
Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което е достатъчен правния извод, че е налице състава на нарушението от обективна страна.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 113, ал. 1 ЗЗП, за което е ангажирана неговата отговорност. Правилно е издирана и приложена и съответстващата на това нарушение санкционна норма, като на дружеството е наложена имуществена санкция, съгласно чл. 222а и чл.231 от ЗЗП.
Нарушението в случая е извършено в условията на повторност по смисъла на параграф 13, т. 21 от ДР на ЗЗП, като в НП са посочени 5 влезли в сила НП за същото нарушение, санкциониращи жалбоподателя. Съгласно чл. 231 ЗЗП в случаите на повторност санкцията, която следва да бъде наложена е в двоен размер. Законосъобразно и обосновано АНО е определил размера на санкцията в максималния й размер като е съобразил обстоятелството, че се касае не за второ, а за 6-то нарушение, като е взел и предвид обема на търговската дейност на търговеца и множеството негови обекти.
Съдът констатира,
че на едно място (началото) на обстоятелствената част на наказателното
постановление погрешно е посочено, че проверката на място в обекта е извършена
на 16.11.2019г., вместо на 06.11.2019 г. Въпреки това съдът намира, че същата очевидна
техническа грешка не може да бъда счетена за съществено процесуално нарушение,
доколкото на всички останали места в обстоятелствената част на наказателното
постановление и АУАН, правилно е посочена като дата на проверката – 06.11.2019
г. Обстоятелството, че проверката е била извършена на 06.11.2019 г., и че в
случая е допусната техническа грешка се установява и от съставения в
хода на тази проверка КП № К-2652884/06.11.2019 г.,
както изрично е посочено и вписано в обстоятелствената част на НП, а е отразено
и в съставения АУАН с № К - №0051951. Не на последно място, в случая не се касае за допусната неточност в
посочването на датата на извършване на нарушението, за да бъде направено
заключение, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено, с оглед
възможността му да разбере датата на твърдяното нарушение.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователно
и твърдението за наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, като приема, че
в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла на посочената разпоредба, доколкото Закона за защита на
потребителите регулира отношенията между търговец и потребител и неговата
цел основно е да гарантира правата на потребителите. Процесното нарушение не
покрива един от най-важните критерии при определяне на нарушението като маловажно,
а именно липсата или незначителност на вредните последици.
Поради изложеното издаденото наказателно постановление следва да се потвърди.
Предвид направеното искане от страна на представителя на Наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019 г., ЗИДЗОДОВ, е изменен ЗАНН, като с § 9, ал. 5 е прието, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В горния смисъл и съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ РД-Русе към КЗП по делото, в размер на 120, 00 лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на Комисия за защита на потребителите гр. София.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2020 – 0051951 от 10.07.2020 година на Ц.Х.Х.- Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед №674/21.08.2019 год. на Председателя на КЗП, с което е наложена на .... ЕАД...................регистриран в ТР към АВ ЕИК ......, представляван от Дж.К.К., роден на *** г., канадски гражданин и М.С., роден на *** г., гражданин на Република Чехия – изпълнителни директори, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите - имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лв. за нарушението на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите на основание чл.222а и чл.231 от Закона за защита на потребителите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „...“" ЕАД с ЕИК ......, гр. София, да заплати на Комисия за защита на потребителите гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 120. 00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: