О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……
гр. Шумен, 13.06.2022г.
Шуменският административен съд
в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бистра Бойн
като разгледа докладвано от съдията адм.д. № 162 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.197
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.56 ал.4 от АПК, Производство
по реда на чл.197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.56 ал.4 от АПК, образувано по жалба на Ю.Н.З. ***, срещу Разпореждане №
2113-27-39#2/12.05.2022г. на Ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ
град Шумен, с което на основание чл.98 ал.1 от КСО и чл.27 ал.2 т.1 от АПК е
оставено без разглеждане и е прекратено производството по Заявление с вх.
№2113-27-39/19.01.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на лицето.
Първоначалната жалба е
оставена без движение с Разпореждане от 06.06.2022г., с оглед на липса на
пълномощно на подателя, липса на петитум и посочване в какво се състои
незаконосъобразността на оспорения акт, като съдът е констатирал, че същата е
адресирана до Директор на ТП на НОИ, а не до съда. На 06.06.2022г. с
допълнителна молба, жалбата е коригирана, като са отстранени всички
нередовности. Жалбоподателят счита, че така оспореното разпореждане е
незаконосъобразно, тъй като не е налице основанието по чл.27 ал.2 т.1 от АПК.
Излага доводи, че действително е постановено предходно Разпореждане на
пенсионния орган, с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст /ОСВ/, който акт, дори да е влязъл в сила, не препяства ново
разглеждане, поради което незаконосъобразно административният орган се е
позовал на процесуалната пречка по смисъла на чл.27 ал.2 т.1 от АПК. Твърди се
също, че е минал период от време и междувременно има промяна във възрастта на
лицето, който факт не бил взет предвид от пенсионния орган, както и не е
отразен стажа за отбита военна служба. С оглед на това моли съда да постанови
определение, с което да отмени Разпореждане № 2113-27-39#2/12.05.2022г. на
Ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ град Шумен, като
незаконосъобразно и да върне преписката на административния орган за ново
произнасяне по същество по депозираното заявление.
Ответната страна Ръководителя
по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен в представено
писмено становище, придружаващо административната преписка, изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. В указан от съда срок
след размяна на книжа- допълнителна жалба, не представя нов отговор.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от
фактическа страна следното:
Със заявление вх.№ 2113-27-2/02.01.2020г.,
депозирано до Директора на ТП на НОИ Шумен, жалбоподателят Ю.З. е поискал
отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО, като представил
към заявлението документи: Удостоверения по образец УП-2, УП-3, УП-13, УП-14,
УП-15, Удостоверение от държавен военноисторически архив по отношение на факта,
че е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия от
10.02.1971г. до 09.04.1973г. След допълнително изискани от жалбоподателя
документи и след служебно събиране на данни за осигурителния стаж на лицето и
предприета проверка, с Разпореждане № 2113-27-2#10/22.04.2020г. на Ръководител по пенсионно осигуряване
било спряно административното производство по подаденото заявление. С КП №
КП-5-27-00784043/15.07.2020г., на осн.чл.108 ал.1 от КСО било установено, че
след начало на декларирана дейност като земеделски стопанин, лицето Ю.З. е
напуснал страната и не е започнал да упражнява дейността. Били дадени
Задължителни предписания № ЗД-1-27-00784051/15.07.2020г., приложени по делото,
за заличаване на подадените от лицето данни с Декл.обр.1 за периода от
01.07.2019г. до 31.10.2019г. в регистъра на осигурените лица.
С оглед на всички приобщени
доказателства, бил извършен анализ на притежавания от заявителя осигурителен
стаж, обективиран в Опис на осигурителен стаж, приложен по делото, от който е
видно, че към датата на заявлението лицето е с навършена възраст 67г. 9м 11д.,
има действителен осигурителен стаж- 14г. 4м 27д и недостигащ осигурителен стаж
19г. 10м. 23д. С Разпореждане № 2113-27-2#14 от 27.04.2021г. на Ръководителя по
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен било възобновено
административното производство и било отказано исканото отпускане на лична пенсия
за ОСВ, поради липсата на действителен осигурителен стаж най-малко 15 години, а
като недостигащ стаж е приет такъв в размер на 7м. и 03д. С това Разпореждане
не е зачетен за осигурителен стаж периодът в който лицето се е осигурявало като
земеделски стопанин. В преписката не се съдържат данни това Разпореждане на Ръководителя
по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен да е било
обжалвано, а и в самата жалба няма такива твърдения, поради което съдът приема,
че същото е влязло в законна сила.
Със заявление вх.№ 2113-27-39/19.01.2022г.
депозирано до Директора на ТП на НОИ Шумен, жалбоподателят Ю.З. отново поискал
отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО, като не
приложил никакви нови документи, а посочил в заявлението, че ще се ползва с
всички представени документи по досието му.
С процесното Разпореждане №
2113-27-39#2/12.05.2022г. на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване"
при ТП на НОИ град Шумен, заявлението на жалбоподателя било оставено без
разглеждане на основание чл.27 ал.2 т.1 от АПК и било прекратено производството
по него. Административният орган е установил, че към така подаденото второ
заявление не са представени други документи за осигурителен стаж,
представляващи нови писмени доказателства по инициираното административно
производство от заявителя. При това положение и след направената проверка,
административният орган е приел, че след постановения отказ за отпускане на
лична пенсия за ОСВ на заявителя не е налице различна фактическа обстановка,
установена с предходното Разпореждане за отказ, поради което е налице
основанието по смисъла на чл.27 ал.2 т.1 от АПК, а именно налице е влязъл в
сила административен акт със същия предмет и същите страни– Разпореждане №
2113-27-2#14 от 27.04.2021г. на Ръководителя по "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен. С оглед на това е прието, че
искането е недопустимо и на основание чл.98 ал.1 от КСО и чл.27 ал.2 т.1 от АПК
органът е оставил без разглеждане процесното заявление и е прекратил
административното производсто. Разпореждането
е връчено на жалбоподателя на 13.05.2022г., а жалбата срещу него е депозирана
чрез органа на 18.05.2022г.
От така установеното
фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
правоимащо лице, пред компетентния да я разгледа съд и в рамките на преклузивния
14-дневен срок по чл.197 от АПК, поради което съдът приема, че същата е
процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна.
В разпоредбата на чл.117 ал.1
от КСО е направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по които
ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при
подадена жалба по административен ред, в съответствие с правомощията си, дадени
му с разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО. В конкретната хипотеза процесното
разпореждане не попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които
задължително следва да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на
административния контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО. При това положение обжалваното Разпореждане подлежи на съдебен контрол по
правилото на чл.56 ал.4 от АПК и съответно по реда на чл.197 и сл. от АПК, тъй
като с него се прегражда развитието на административното производство по
подаденото второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което
постановеният отказ да се издаде индивидуален административен акт подлежи на
съдебен контрол по реда на чл.197 от АПК. Съгласно тази норма, изричният отказ
на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез
него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването
му.
След извършената на основание
чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка, съдът намира, че оспореното разпореждане
е издадено от компетентен орган. Издаването на разпореждане за отпускане на лична
пенсия за ОСВ, респективно на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в
правомощията на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, съгласно чл.98 ал.1 т.1 от КСО, в случая Ръководителя по
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен. Следователно и по
аргумент от чл.27 ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши
проверката за допустимост на административното производство на всички основания
по последно посочената норма и съответно да прекрати административното
производство, ако счете, че е налице някое от тези основания.
Оспореният акт на органа е
издаден в компетентния административен орган, в изискуемата писмена форма и
съдържа достатъчно пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства,
обосновали постановяването му. По отношение на оспорената законосъобразност на
административния акт, съдът намира следното:
В административното
производство, свързано с издаването на индивидуален административен акт,
компетентният за това орган следва да се съобразява с установените в специалния
процесуален закон, т.е. в АПК правила, включително следва да провери
предпоставките за допустимостта на искането за издаването на индивидуалния
административен акт. Съгласно чл.27 ал.2 от АПК, преди да започне
производството административния орган задължително следва да провери за
наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален
административен акт, като в тях е включена и липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни.
В конкретния случай, с
влязлото в сила Разпореждане № 2113-27-2#14 от 27.04.2021г. на Ръководителя по
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен, въпросът дали
жалбоподателят има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68
ал.3 от КСО, съобразно представените от него документи за придобит осигурителен
стаж към заявлението му за отпускане на лична пенсия от 02.01.2020г., е решен.
С последващото заявление от 19.01.2022г. жалбоподателят отново е поискал
отпускане на лична пенсия за ОСВ, но към това заявление не са представени
никакви нови удостоверителни документи, касаещи придобития от него осигурителен
стаж, т.е. налице е искане с предмет и страни, по което вече има издаден и
влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на
предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т. е. на
нови писмени доказателства за придобит осигурителен стаж от страна на жалбоподателя
Ю.З., тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния
стаж, представени от жалбоподателя с първото му заявление, пенсионният орган е
направил преценка още при издаването на първото Разпореждане № 2113-27-2#14 от
27.04.2021г. Подаденото ново второ заявление без наличието на нови писмени
доказателства, т.е. на документи, установяващи нови факти и обстоятелства,
касаещи осигурителния стаж на жалбоподателя, няма как да новира производството
за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От това
се налага извода, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни, е налице основанието по смисъла на чл.27 ал.2 т.1 от АПК. Влезлият
в сила административен акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна
процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа, разбира се, при
идентичност на предмета и на страните, какъвто е и настоящия случай.
Разпоредбата на чл.27 ал.2 т.1 от АПК, приложима в настоящия случай, въвежда
като абсолютна процесуална пречка за провеждане на административното
производство, наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет
и страни, като в случая, Разпореждане на Ръководителя по "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен се ползва със стабилитет, тъй като с
издаването му компетентността на административния орган по конкретния въпрос е
изчерпана и той не може да издаде искания от жалбоподателя нов акт, по същия
въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че изминалият период от време между двете заявления, е основание
пенсионният орган да се произнесе по същество по депозираното второ искане за
отпускане на лична пенсия за ОСВ. С Разпореждането, с което е отказано
отпускане на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя, пенсионният орган е отказал
не защото жалбоподателят е нямал изискуемите навършени години, а защото не са
налице доказателства, установяващи изискуемият по чл.68 ал.3 от КСО минимален
действителен осигурителен стаж от 15 години. При това положение, подаденото
по-късно второ заявление, с оглед изминалия период, не обуславя задължението за
органа да се произнесе по същество на исканата лична пенсия за ОСВ.
В настоящия казус, приложима е разпоредбата на
чл.27 ал.2 т.1 от АПК, в която законодателят е въвел като предпоставка за
допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален
административен акт липсата на влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни, без задължението този акт да е бил контролиран от съд. Дори и
да се приеме, че разпореждането по чл.98 от КСО не се ползва със стабилитет и
че същото може да бъде изменено или отменено при условията и предпоставките на
чл.99 от КСО от органа, който го е издал и че тази норма създава специално
правило, което дерогира общите такива, посочени в АПК, то следва изрично да се
посочи, че в случая се касае за разпореждане, с което е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това положение, следва да се
има предвид нормата на чл.99 ал.1 т.2 б."г" от КСО, която изрично
регламентира, че влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО, с което е
отказано отпускането на пенсия, може да се отмени по инициатива на органа,
който го е издал, когато се установи, че отпускането на пенсията е неправилно
отказано, но не и по заявление на лицето, както е сторено в настоящия случай.
Ясно е, че при тази хипотеза, правото да инициира административното
производство по изменение или отмяна на разпореждането е предоставено
единствено и само на органа. Ако се възприеме обратното становище, прилагането
на същото в практиката би довело до многократно и неограничено във времето
произнасяне на административния орган по едно и също искане на лицето, основано
на вече установена в предходен административен акт фактическа обстановка, което
е в разрез с принципите на бързина, процесуална икономия и предвидимост в
административното производство.
Следователно, подаденото второ
заявление от жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за ОСВ на 19.01.2022г.,
към което не се представени нови доказателства и липсват нови факти и
обстоятелства, които да налагат преразглеждане за отмяна или изменение на
влязлото в сила разпореждане, е недопустимо и компетентният орган- Ръководителят
по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен законосъобразно е
отказал да разгледа по същество заявлението и да се произнесе с ново
разпореждане. В този смисъл е практиката на Административен съд- Шумен по
идентичен казус- Определение № 597/24.08.2021г. по адм.д.№ 267/2021г.,
потвърдено с Определение №12852 от 15.12.2021г. по адм.д.№ 9904/2021г. по описа
на ВАС и на настоящия състав- Определение от 20.04.2022г. по адм.д.100/2022г.,
потвърдено с Определение №5132/31.05.2022г. по а.д.№ 4599/2022г. на ВАС.
От така установеното
фактическо и правно положение съдът намира, че оспорения административен акт е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и е съобразен
с целта на закона, поради което същият е законосъобразен, а жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание
чл.200 ал.1 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля жалбата на Ю.Н.З. с ЕГН: ********** *** срещу Разпореждане
№ 2113-27-39#2/12.05.2022г. на Ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ град Шумен, с което на основание чл.98 ал.1 от КСО и чл.27 ал.2 т.1 от АПК,
е оставено без разглеждане и е прекратено производството по Заявление с вх.
№2113-27-39/19.01.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на лицето.
На основание чл.200 ал.2 от АПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на Р България, като съгласно
ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т.дело №10/2019 г. на ОСС на ВАС,
определението е окончателно за Ръководителя по "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 от АПК.
СЪДИЯ: