Определение по дело №412/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по входирана в деловодството на съда жалба с вх. № СДА-01-2492 от 05.11.2024 г., изпратена от О. Д., ЕИК: *********, с която се оспорва Заповед № ДК-1—Г-2 от 14.10.2024 г. на началник РДНСК - Габрово

С процесната Заповед, в производство по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ и на основание чл. 156, ал. 2 и ал. 5, във вр. с чл. 144, ал. 1, т. 5, чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, е отменено издадено Разрешение за строеж /РС/ № 52 от 24.09.2024 г. за обект «Основен ремонт на улица» от о.т. 48, о.т. 54 до о.т. 55 по плана на ливада[населено място], общ. Дряново, обл. Габрово, в едно с одобрения към него инвестиционен проект /ИП/, като незаконосъобразни.

Съдът е счел, че депозираната жалба е редовна и допустима и с Определение № 1404 от 07.11.2024 г. е конституирал страни в производството и е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. за 13.12.2024 г., като на основание чл. 215, ал. 5 от ЗУТ е конституирал главния архитект като заинтересована страна.

 

На 12.11.2024 г. в съда, против същия ИАА е постъпила втора жалба – на главния архитект на Община Дряново, с която също се иска отмяна на процесния ИАА. С Определение № 1426 от 13.11.2024 г. по адм. д. № 421 от 2024 г. състав на АС – Габрово е присъединил материалите по това дело към настоящото, отчитайки идентичност в предмета на обжалване, който предопределя необходимост от произнасяне по двете жалби с общ съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, предл. I/първо/ от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., изм. и доп., бр. 25 от 2019 г.) регламентира, че за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в ал. 2 на същия текст, изчерпателно са посочени, кои са заинтересувани лица по ал. 1 на чл. 149 от ЗУТ.

Съгласно чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Съгласно чл. 215, ал. 5 от ЗУТ, в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 5, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните лица. При това ново законодателно разрешение, възприето с изменението на нормата на чл. 215, ал. 5 от ЗУТ, обнародвано в ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 г., органът, издал разрешението за строеж, няма право да обжалва заповедта по чл. 156, ал. 3 от ЗУТ.

По отношение на главния архитект, заповедта на началника на РДНСК, издадена в производство по чл. 156, ал. 5 от Закона за устройство на територията /респ., преди изменението на закона - в производство по чл. 156, ал. 3 от Закона за устройство на територията/, се явява контролен административен акт. Като издател на контролирани в това производство индивидуални административни актове, главният архитект няма право на административно оспорване на процесната заповед, тъй като тя не засяга, не нарушава, нито застрашава негови права, свободи и законни интереси в качеството му на административен орган, а доколкото му вменява задължения, те се основават на специалните разпоредби на ЗУТ, регламентиращи както неговите правомощия да издава административни актове, така и правомощията на началника на съответната РДНСК в производството по обжалването на тези актове. Отделно от горното, процесната заповед подлежи на обжалване по съдебен ред от заинтересованите лица, чийто кръг е изчерпателно определен в нормата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, като главният архитект на общината не попада между изчерпателно посочените лица, които имат право да оспорват посочения в ал. 1 от същата разпоредба индивидуален административен акт. Преди предходното изменение на разпоредбата на чл. 215, ал. 5 от ЗУТ, обн., ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 г., в същата бе посочено изрично, че органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, има право да обжалва заповедта по чл. 156, ал. 3 /сега ал. 5/, което правомощие в актуалната редакция на нормата не е уредено изрично.

Призоваването на Дирекцията за национален строителен контрол и на органа, издал разрешението за строеж, така, както е посочено в разпоредбата на чл. 215, ал. 5 от ЗУТ, не е идентично с правото на жалба, т. е. на наличието на активна процесуална легитимация на главния архитект на съответната община да оспорва актовете, постановени в производството по чл. 156, ал. 5 от ЗУТ. Че нормата не сочи изрично, че ДНСК следва да е ответник по дела от вида на настоящото, а законодателят е предвидил, че тя участва в производството, без да посочва нейното качеството, какъвто е подходът и с органа, издал РС, съдебната практика е наложила становището, че ответник в случая следва да е ДНСК, а не конкретен административен орган в тази администрация, в отклонение от изричното общо правило по АПК, поради което съдът следва да се съобрази с това виждане.

Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта, или за които този акт поражда задължения. Съгласно тази разпоредба и съгласно чл. 120 от Конституцията на Република България, съдебното оспорване в административния процес представлява процесуален ред за разрешаване на спорове между граждани и организации от една страна и администрацията от друга, възникнали по повод издадени от администрацията административни актове, а не между различни административни органи в това им качество. Посоченият принцип е залегнал и в приложимия специален закон – Закон за устройство на територията /ЗУТ/, изрично определящ кръга на заинтересованите лица с право на жалба. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на административните съдилища и на Върховния административен съд.

Предвид изложените съображения, съдът, в настоящия състав намира, че жалбата на главния архитект на община Дряново се явява процесуално недопустима, поради липса на активна процесуална легитимация и правен интерес и като такава, следва да се остави без разглеждане. Въпросът за допустимостта на жалбата, като положителна процесуална предпоставка за разглеждането й, се следи служебно от съда и при установяване на липсата на тази положителна процесуална предпоставка, следва посоченото по-горе разрешение. В този смисъл, напр., Определение № 3616 от 14.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3416/2022 г., II о.; Определение № 11805 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8499/2020 г., II о.; Определение № 11810 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2020 г., II о. и др. в същия смисъл.

По тези мотиви, предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, административният съд – Габрово

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалбата вх. № СДА-01-2542 от 12.11.2024 г. на главния архитект на Община Дряново, против Заповед №ДК-11-Г-2 от 14.10.2024 г., издадена от началника на РДНСК – Габрово, с която е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 52 от 24.09.2024 г., издадено от главния архитект на община Дряново, в едно с одобрения към него инвестиционен проект за обект: „Основен ремонт на улица“.

 

КОНСТИТУИРА като ответник по делото Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ - София с адрес за призоваване и съобщения: [населено място], [улица].

На страната ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от жалбата на Община Дряново с приложенията към нея и призовка за насроченото открито съдебно заседание, както и препис от Определение № 1404 от 07.11.2024 г.

ЗАЛИЧАВА като ответник Началник РДНСК – Габрово, на когото следва да се изпрати препис от настоящото определение.

 

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщаването чрез Административен съд – Габрово до Върховен Административен съд.