Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград, 26.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 24.08.2020 година в
състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 206/ 2020г. по описа на съда, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Д.М.И. с ЕГН- **********, като
Законен представител на „****“ ООД- Стара Загора с ЕИК ******, против ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ за налагане на глоба серия К № 3215152
на ОДМВР- Кърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, на жалбоподателят е било
наложено административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата, подадена от жалбоподателят се изразява недоволството от процесният електронен фиш, с който му е била наложена
горната глоба, като сочи, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването му. Нарушението е било установено с АТСС, за което
липсвали доказателства, че е използвано законосъобразно. Иска отмяна на ел.фиш,
като незаконосъобразно издаден. Претендира разноски.
В
съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се
представлява.
Ответната страна- административно- наказващият орган,
ОДМВР- Кърджали, не се представлява и е депозирано писмено становище по жалбата,
в което същата се приема за неоснователна, а издаденият ел.фиш- за
законосъобразно издаден.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Настоящото производство по обжалване на против
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба
серия К № 3215152 на ОДМВР- Кърджали, е второ по ред, и образувано след
като с Решение №94/ 24.07.2020г. по КАНД № 40/2020г. на Адм.съд-
Кърджали, е отменено Решение № 19/ 05.02.2020г. по АНД № 14820г. на МРС, и
делото е върнато за нов разглеждане от друг състав- с дадени указания.
Съдът, след като събра необходимите и относими
към обжалваният ел.фиш доказателства, вкл.и тези, за които има указания от
касационната инстанция, установи следното;
С ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ за налагане на глоба серия К № 3215152
на ОДМВР- Кърджали, и на осн.чл.189
ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП,
на жалбоподателят, като законен представител на посоченото търг.дружество е
било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1
от ЗДвП- за това, че
на 15.11.2019г. в 15,42ч. в община
Джебел, по 3-то класен път № 508, км 6+800м, в посока на движение гр.Джебел-
спирка Джебел, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В 26“ /40 км
в час/, с АТСС- TFR 1- M
616, насочено към гр.Джебел, с МПС- товарен автомобил „******“ с рег.№ ****+, е извършено нарушение за скорост, което е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR 1- M 616. В ел.фиш е
посочено, че разрешената скорост е 40 км/ч, установената скорост е била 71 км/ч, а превишението е било с 31 км/ч, което представлявало нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП. Посочен е отчетен толеранс от 3 км/ч.
В
ел.фиш е записано, че автомобилът е собственост на жалбоподателят по настоящото
производство-Д.М.И. с ЕГН- **********, като Законен представител на „****“
ООД- Стара Загора /Представена е справка за собственост, но няма приложени доказателства от търговски регистър, от които да е
видно, че жалбоподателят е управител/законен
представител на това дружество/.
Като доказателство по делото АНО е приложил
1/ клип с посочени номера от 15.11.2019г.- съдържащ снимки на; - на път с
снимки на МПС- в една от тях ясно се вижда рег.номер на автомобила- процесният, в който са отразени и координатите на
местоположението АТСС и посоката на движение, като измерената скорост е 74 км/ч., при ограничение от 40 км/ч., и превишение на скоростта с 34 км/ час, и е прието като ст-ст
на наказуемата скорост 71 км/час, като наказуемо превишение на скоростта е от 31 км/ч. Сиреч, е приложен и законовият
толеранс от минус 3 км/ч. Към този
клип е приложена и снимка на географска карта за месторазположението на самото
АТСС. В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с
координати. Посочен е
също така и регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посочения
номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението.
По делото е представено протокол на ОДМВР- Кърджали, в който е записано,
че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе/ на 15.11.2019г. за времето от 15,10 до 16,10
часа е било разположено в община Джебел, по 3-то класен път № 508, км 6+800м,
в посока на движение гр.Джебел- спирка Джебел, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак /40 км.ч/, като разстоянието от
автоматизираното техн.средство /мобилно/ до пътният
знак е възлизало на 200 метра. От този протокол е видно, че за това време са
били направени 7 клипа /с нарушения/ с описаните номера, в това число и процесният, упоменат по-горе в клип. В Протокол № 4-18-19, удостоверение за одобрен
тип, както и Протокол за използване на АТСС/, приложени по делото, е записано, че използваната по време на
установяване на процесното нарушение мобилна система
е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало проверка и е било
годно за експлоатация към онзи момент / но
не е посочено до кога/.
По делото съдът не са представени доказателства за въведено ограничение на
движението в споменатият пътен участък- липсва снимка от използваното по време
на проверката АТСС, или друго доказателства в тази насока.
При така приетата
фактическа обстановка от правна страна съдът
съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването, като се приема, че
същата е подадена в срок- поради неангажиране на доказателства от страна на АНО
за датата на връчването. Жалбата, разгледана по същество, се явява основателна.
Съдът, като се запозна със
съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че
същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и
това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че и няма законово изискване да се посочва конкретно
кой е неговия издател, а така също и по какъв
ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя
му, посочване на мястото и датата
на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да
се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане
не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден
образец на ЕФ от Министъра на вътрешните
работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което
е установено нарушението, което е задължителен реквизит
на издаденият електронен фиш,
като същото е посочено коректно
с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване
на нарушението. От приложените веществени
доказателствени средства също се установява
точното място, на което е извършено
нарушението, както и посоката на движение,
а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити
на акта.
При така посоченото място– на територията на посочената Община, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали
да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да
се произнесе по спора.
В същото време
следва да се съдът намира, че самото нарушение не е описано по начин, което да
позволи на жалбоподателят да разбере в какво точно се изразява същото, поради
обстоятелството, че самият обжалван ел.фиш СЕ съдържат твърдения за наличие на
въведено ограничение на скоростта на движението с съответен пътен знак, НО НЕ са
представени доказателства за наличие на пътен знак, с който да е въведено това
ограничение. Налице е само изписване, че разрешената скорост е от 40 км/ч, но не е ясно кой и по
какъв начин е определил това.
С други думи
казано, в ел.фиш е записано, че в този пътен участък е действащо ограничение на
скоростта е 40 км/ч, като не е
посочено как и по какъв начин е въведено същото- липсват доказателства в тази
насока. А трябва да има сигнализиране по някакъв начин съгласно изискването на
чл.21 ал.2 ЗДвП, където е посочено, че при различни стойности на движение на
МПС от категориите, посочени в чл.21 ал.1 от ЗДвП места /населени и извъннаселени/ следва да се сигнализира с пътен знак /и да
са ангажирани доказателства за това- напр. видеоклип от същата дата и част с
снимки на пътният знак, или пък писмени доказателства от съответната
институция, въвела това ограничение на скоростта извън населеното място/.
Сичер, от събраните по делото
доказателства не се установява безспорно, до степен на несъмненост,
жалбоподателят да е осъществил състав на нарушение по чл.21
ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за
водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да
превишават въведената скорост в определените участъци, и в извъннаселените
места е 90км/ч.- а от текста на ел.фиш е видно, че нарушението е именно на
пътен участък с описани характеристики. Основно задължение на АНО е да посочи
какво е нарушението с неговите обективни и субективни признаци- и конкретно,
когато става реч да допуснато нарушение на въведени ограничения на скоростта за
определен пътен участък, то те трябва да са конкретизирани /а именно да е
посочено по какъв начин е въведено това ограничение/ и да представи
доказателства за това /напр.клип от АТСС/.
Всичко това е
достатъчно да се отмени обжалваният ЕФ- като посочването на съществени елементи
от нарушението /описани по-горе/ е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателят по настоящото производство. Освен изложеното, не са представени
доказателства и за съпричастността на наказаното лице с посоченото дружество-
собственик на МПС, с което е допуснато нарушение за скорост. Въпреки, дадени
указания за представяне на всички доказателства- а някои от тях и конкретно
упоменати, както при първото разглеждане на делото, така и при настоящото, АНО
не е ангажирал доказателства в подкрепа на атакуваният ел.фиш. Следва да се
упомене, че съгласно чл.60 ал.2 от ЗАНН основно задължение на всеки наказващ
орган е в седемдневен срок от получаване на жалбата да я изпрати заедно с
цялата преписка на съответният районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление или на
обжалваният електронен фиш. С други думи казано не наложително съдът на няколко
пъти да изисква прилагане на всички или някои конкретни доказателства- това е
служебно задължение на АНО, което следва да изпълни по силата на закона и при
всяка жалба.
Съобразно и след дадените няколкократни
указания за представяне на доказателства, такива в подкрепа на издаденият
ел.фиш не са представени, което води до извода съдът да приеме, че обжалваният
ел.фиш е незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.
По делото са направени
искания за присъждане на направените по делото разноски и съгласно нормата на
чл.63 ал.2 от ЗАНН, следва да се присъдят такива. Установи се, че
жалбоподателят е представляван от адвокат с съответно пълномощно, и заплатен
хонорар от 360 лева, поради и което АНО- ОДМВР гр.Кърджали следва да бъде
осъдена да заплати тази сума на жалбоподателят по настоящото производство.
Воден от
горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА С ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ за налагане на глоба серия К № 3215152
на ОДМВР- Кърджали, с който на Д.М.И. с ЕГН- **********, като Законен
представител на „****“ ООД- Стара Загора с ЕИК ******, на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, е
било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: