№ 167679
гр. София, 15.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110170167 по описа за 2023 година
, като взе предвид, че подадената частна жалба е нередовна – не отговаря на
изискването на чл. 261, т. 4 ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 296015/19.09.2024 г.
УКАЗВА на основание чл. 275, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 262, ал. 1 ГПК
на заявителя „ЕОС матрикс“ ЕООД да представи в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото разпореждане доказателство за платена
по сметка на Софийския градски съд – с IBAN: BG05 BNBG 9661 3100 1734
01, държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева).
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ частната жалба ще бъде върната, и
обжалваният акт на Софийския районен съд влиза в сила.
УКАЗВА на основание чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК на адв. Х. да прочете
текста на според жалбата „лишените от правни аргументи“ поради
противоречие с определения от 2021 г. и 2023 г. актове на Съда на
Европейския съюз:
1. т. 28 – 30 от Определение от 06.02.2024 г. по дело C-425/23 Сити кеш
и др.:
„По-нататък, следва да се констатира, че Съдът вече се е произнесъл
по тълкуването на членове 6 и 7 от Директива 93/13 във връзка с правото на
националния съд да извършва служебна проверка в хода на национални
заповедни производства. В това отношение Съдът е приел, че националният
съд е длъжен служебно да прецени дали договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на посочената директива, не са неравноправни, и да
компенсира така неравнопоставеността, която съществува между
потребителя и продавача или доставчика, но при условие че разполага с
необходимите за това правни и фактически данни. Съдът, припомняйки
1
съдебната практика, съгласно която националният съд е длъжен служебно
да разпореди действия по събиране на доказателства, доколкото вече
съдържащите се в преписката по делото правни и фактически данни
пораждат сериозни съмнения за неравноправност на някои клаузи, е приел, че
от тази съдебна практика следва, че ако национален съд, който разглежда
заявление за издаване на заповед за изпълнение на вземане, произтичащо от
клаузите на договор, сключен с потребител, по смисъла на Директива 93/13,
предполага, че тези клаузи са неравноправни, без обаче да има възможност
да извърши окончателна преценка за тях, може, при липсата на възражение
от страна на потребителя, при необходимост служебно да поиска от
кредитора необходимите доказателства, за да прецени дали тези клаузи не
са евентуално неравноправни (определение от 26 ноември 2020 г., Банка ДСК
и Фронтекс интернешънъл, C‑807/19, EU:C:2020:967, т. 50—53 и
цитираната съдебна практика).
Накрая, Съдът е приел, че тъй като целта, която се преследва с член 6,
параграф 1 от Директива 93/13, е не да се отменят всички договори,
съдържащи неравноправни клаузи, а да се възстанови равновесието между
страните, като се оставят без приложение клаузите, счетени за
неравноправни, но същевременно се запази по принцип валидността на
останалите клаузи в съответния договор, ако съществува правна
възможност за това, националната юрисдикция, която разглежда заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза, може да
уважи това заявление, като същевременно остави без приложение тази
клауза, при условие че договорът може да продължи да действа без каквито
и да било други изменения, допълнения или поправки, което запитващата
юрисдикция следва да провери. В тази хипотеза посочената юрисдикция
следва да има възможността да отхвърли разглежданото заявление само по
отношение на претенциите, произтичащи от посочената клауза, ако те
могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението (вж.
в този смисъл решение от 30 юни 2022 г., Профи Кредит България
(Служебно прихващане в случай на неравноправна клауза), C‑170/21,
EU:C:2022:518, т. 35 и 37, и цитираната съдебна практика).
Ако обаче не може да отдели исканията, основани на клаузи в договор,
сключен с потребител, от исканията, основани на клаузи, които счита за
неравноправни, националният съд е длъжен да отхвърли заявлението изцяло,
тъй като в противен случай би приложил неравноправна клауза в
противоречие с преследваната с член 6, параграф 1 от Директива 93/13 цел
за възстановяване на равенството между съдоговорителите и за
гарантиране на необвързването на потребителите с неравноправни клаузи
(вж. в този смисъл определение от 17 януари 2023 г., ТИ БИ АЙ Банк,
C‑379/21, EU:C:2023:2926, т. 32 и 33).“, както и т. 2 от диспозитива на
същото, постановен след 2023 г.:
„2. Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори
2
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална съдебна практика, съгласно която юрисдикция,
сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на част от
задължения по договор за потребителски кредит, не може да даде указания
на кредитора да уточни кои вноски по кредита иска потребителят да му
върне и следователно е длъжна да издаде исканата заповед за изпълнение на
цялото претендирано задължение, ако без такова уточнение тази
юрисдикция не би могла да отдели претенциите по неравноправните клаузи
от останалите претенции в заявлението и съответно да отхвърли това
заявление само в частта за претенциите по тези клаузи.“
2. по въпроса за бързината на производството – т. 44 – 46 от
Определение от 26 ноември 2020 г. по дело C-807/19 Банка ДСК и Фронтекс
интернешънъл:
„Следва също да се припомни, че организацията на правораздаването в
държавите членки, включително по отношение на разпоредбите относно
разпределението на делата, е от компетентността на държавите членки.
При упражняването на тази компетентност държавите членки все пак са
длъжни да спазват задълженията, които произтичат за тях от правото на
Съюза (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и
Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 36 и
цитираната съдебна практика).
Следователно евентуалните практически затруднения, свързани с
работната натовареност, не биха могли да оправдават неприлагане на
правото на Съюза. Всеки национален съд, който в рамките на
компетентността си трябва да прилага нормите на правото на Съюза, е
длъжен да гарантира пълното действие на тези норми (вж. в този смисъл
решения от 9 март 1978 г., Simmenthal, 106/77, EU:C:1978:49, т. 21 и от 11
септември 2014 г., A, C‑112/13, EU:C:2014:2195, т. 36).
Следователно обстоятелството, че един национален съд е значително
по-натоварен от други съдилища от същата степен, не освобождава
съдиите в него от задължението да прилагат ефективно и изцяло правото
на Съюза.“
3. т. 50 – 53 от Определение от 26 ноември 2020 г. по дело C-807/19
Банка ДСК и Фронтекс интернешънъл:
„В това отношение следва да се констатира, че Съдът вече е имал
повод да се произнесе по тълкуването на членове 6 и 7 от Директива 93/13,
що се отнася до правомощията на националния съд за служебна проверка в
рамките на националните заповедни производства.
Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива
93/13, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща
между потребителя и продавача или доставчика, но именно при условие че
разполага с необходимите за това правни и фактически данни. Както Съдът
е имал повод да уточни, тези съображения важат и за заповедните
3
производства (вж. в този смисъл решения от 13 септември 2018 г., Profi
Credit Polska, С‑176/17, EU:C:2018:711, т. 42 и 43 и от 11 март 2020 г.,
Lintner, C‑511/17, EU:C:2020:188, т. 26 и цитираната съдебна практика).
В това отношение, ако фактическите и правните данни в преписката,
представена на националния съд, който трябва да се произнесе в
производството за издаване на заповед за изпълнение, пораждат сериозни
съмнения за неравноправност на някои клаузи, които не са били посочени от
потребителя, но имат връзка с предмета на спора, без обаче да е възможно
да се направи окончателна преценка по този въпрос, и ако този съд намира за
необходимо да прецени неравноправния характер на тези клаузи, той следва
да разпореди, при необходимост служебно, действия по събиране на
доказателства, за да допълни преписката, като при спазване на
състезателното начало поиска от страните да му представят
необходимите за тази цел разяснения и документи. От това следва, че
националният съд е длъжен служебно да разпореди действия по събиране на
доказателства, доколкото вече съдържащите се в посочената преписка
правни и фактически данни пораждат сериозни съмнения за
неравноправност на някои клаузи (вж. в този смисъл решение от 11 март
2020 г., Lintner, C‑511/17, EU:C:2020:188, т. 37 и 38).
Следователно, видно от тази съдебна практика, в настоящия случай,
ако националният съд, сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение
за вземане, произтичащо от клаузите на сключен с потребител договор по
смисъла на Директива 93/13, предполага, че тези клаузи са неравноправни,
без обаче да има възможност да извърши окончателна преценка за тях, той
може без възражение от страна на потребителя, при необходимост
служебно, да изиска от кредитора необходимите доказателства, за да
прецени евентуалната неравноправност на тези клаузи.“
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4