Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1499 11.07.2018г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
ХХ-ти граждански състав
на девети
юли две хиляди и осемнадесета година
в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
секретар
Ани Стоянова
като разгледа гражданско дело № 1174 по
описа за 2018 година
докладваното от
съдията Иван Дечев
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена
от Директора на Дирекция за
“Социално подпомагане” – гр. Бургас към Агенция за социално подпомагане-гр.София срещу А.Х.Т., ЕГН
********** ***, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 302 лева,
представляваща целева помощ, която е била отпусната на ответника и подлежи на
възстановяване съгласно чл. 43б ППЗИХУ, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че
ответникът е подал заявление декларация № ЗИХУ42/Д-А/1915/16.08.2017г. за отпускане на целева помощ
за покупка на помощни средства, приспособления и съоръжения и/или
медицински изделия. По подаденото заявление
е била издадена заповед
№ ЗИХУ42-А/1915/18.08.2017г. на Директора
на ДСП Бургас, с която на ответника е отпусната
целева помощ от 302 лева. След извършена справка от ищеца е било установено,
че Т. не
е използвал целевата помощ по предназначение, като не
е представил в ДСП Бургас разходооправдателни документи в срок до 30 дни
от получаване на помощта, съгласно
чл.43а, ал.4 ППЗИХУ. Затова се сочи, че за него е
възникнало задължение да върне сумата в пълен размер. За целта е била съставена заповед
№ Д_А-ВС-28/17.10.2017г. на Директора на ДСП Бургас, която била връчена по реда
на чл.61, ал.3 АПК. На лицето е изпратена покана за доброволно изпълнение, но
въпреки това до момента не са предприети действия за връщане на отпуснатата
целева помощ. Заповедта доказва по основание и размер държавно вземане и е
изпълнително основание според чл.268, ал.1 АПК, а на основание чл.269, ал.2 АПК
породеното от нея вземане подлежи на изпълнение по ГПК. В чл.44 ЗИХУ е уредено правото на хората с трайни
увреждания да получават целеви помощи, като условията и редът за отпускането,
изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и техния размер се
определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.43б ППЗИХУ лицата,
неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния размер на
помощта. С тези мотиви ищецът моли исковете да се уважат. Ангажирани са писмени
доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез неговия особен процесуален
представител. Заявено е, че искът е допустим. Сумата от 302 лева е преведена по
банкова сметка ***, като няма данни същият да е закупил помощните средства.
Предявеният иск
е с правно основание по чл. 43б, вр. чл. 43а, ал. 4 ППЗИХУ.
Видно е от данните по делото,
че е била издадена Заповед № ЗИХУ42/Д-А/1915/18.08.2017г. на
Директора на ДСП Бургас, с които на ответника е била отпусната целева помощ в размер на 302 лева за покупката на обувки за протеза,
протезни рула, протезни чорапи-12 броя и протезни чорапи-6 броя. Сумата е преведена
по сметка на лицето на 15.09.2017г. След извършена проверка е съставен констативен протокол от 17.10.2017г., с който е
установено, че Т. не е ползвал по предназначение получената целева помощ в
размер на 302 лева. Той не е представил пред ДСП Бургас разходнооправдателни документи в срок до 30 дни
от получаване на помощта съгласно
чл.43а, ал.4 ППЗИХУ, поради което е преценено, че
ответникът следва да възстанови пълния размер на помощта. Със Заповед № Д_А-ВС-28/17.10.2017г., издадена от Директора на
ДСП, е било наредено А.Т. да възстанови
неползваната по предназначение целева помощ на основание чл.43б ППЗИХУ. Заповедта е изпратена
на ответника по пощата, но не е връчена, тъй като той не е бил намерен на
адреса. Ето защо комисия на ДСП е поставила обявление по чл.61, ал.3 АПК на
информационното табло в отдел ХУСУ. С поставянето на обявлението индивидуалният
административен акт се счита за връчен. Няма данни заповедта да е обжалвана,
поради което е влязла в сила.
В последствие ДСП е изпратила до
ответника покана за доброволно изпълнение, с която е поискала плащане на сумата
по заповедта. Поканата е връчена на 23.12.2017г., но плащане от страна на
длъжника не е последвало.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира предявения иск за основателен.
С разпоредбите на чл.44, ал.2 ЗИХУ, респ. чл.39 ППЗИХУ е прогласено правото на хората с увреждания да получават целеви помощи. В чл.44, ал.2 ППЗИХУ е предвидено, че хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, закупуване и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35, ал.1, с изключение на медицинските изделия, които се изплащат изцяло или частично от Националната здравноосигурителна каса.
Във всички случаи обаче тези помощи се отпускат за покриване на конкретни, реални, неотложни потребности и за да се използват тези средства само за тази цел от нуждаещите се лица и за да се избегне възможността от злоупотреба с тях, е регламентиран подробно редът, по който те се отпускат, разходват и отчитат – чл.43а, ал.4 ППЗИХУ, както и санкцията, предвидена в чл.43б ППЗИХУ - лицата неизползвали целевата помощ по предназначение възстановяват пълния размер на помощта. Съгласно чл.43, ал.4 ППЗИХУ в срок от 30 дни от получаване на помощта правоимащото лице, негов законен представител или упълномощено от него лице представя в съответната ДСП оригиналната фактура и касова бележка за справка и прилага копие от двата документа ведно с приемо - предавателен протокол за получаване на изделието. Според ал.5 срокът е 90 дни ако се касае за медицински изделия, изработени по индивидуална поръчка.
В настоящия случай е видно от приложените документи, че на ответника е била отпусната целева помощ за закупуването на обувки за протеза, протезни рула, протезни чорапи-12 броя и протезни чорапи-6 броя. Сумата е надлежно преведена в полза на Т.. Няма данни в законния срок той да е закупил посочените аксесоари. След като ответникът не е закупил помощните средства, той не е могъл и да изпълни задълженията си по закон и да приложи фактура и касова бележка за закупени стоки в срока по чл.43а, ал.5 ППЗИХУ. Получената целева помощ не е изпълнила предназначението си, а явно е била разходена за задоволяване на други нужди. С други думи, налице са условията на чл.43б за възстановяване пълния размер на помощта. Ето защо ДСП е издала заповед за връщане на сумата. Видно е, че заповедта е връчена на ответника при условията на чл.61, ал.3 АПК, не е обжалвана и е влязла в сила. При това положение последната доказва по основание и размер частно държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.4, вр. с ал.2 ДОПК. Тя представлява изпълнително основание по чл.268, т.1 АПК, но на основание на чл.269, ал.2 АПК породеното и удостоверено с нея частно държавно вземане подлежи на изпълнение по реда на ГПК. (в този смисъл вж. Решение № 52/29.04.2011 г. по т.д.№ 512/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК). С други думи, доколкото заповедта е влязла в сила, тя обвързва съда да приеме за доказано вземането по основание и размер. Получената целева помощ не е изпълнила предназначението си по закон, а е била разходена за задоволяване на други нужди. Налице са условията на чл.43б за възстановяване пълния размер на помощта.
Възражението на особения представител на ответника е, че срокът в случая за представяне на разходооправдателните документи е 90 дни, а не 30 дни, доколкото се касае за индивидуална поръчка /явно се визират обувките за протези/. БРС намира, че в случая това възражение е неотносимо, тъй като е налице влязла в законна сила заповед на ДСП за връщане на дадената сума от 302 лева. Дори и заповедта да е неправилен акт, тя е влязла в сила като необжалвана и доказва по основание и размер частното държавно вземане.
По горните съображения претенцията се явява основателна и доказана. Задължението не е погасено, продължава да се дължи и е изискуемо, поради което ответникът трябва да се осъди да заплати на ДСП сумата от 302 лева целева помощ, която не е изразходвал по предназначение, ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, начиная от подаване на исковата молба - 15.02.2018г. до окончателното й плащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца разноски от общо 300 лева, от които 50 лева за държавна такса, 150 лева за възнаграждение за особен представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Х.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на Дирекция ”Социално подпомагане”- гр.Бургас към Агенция за социално подпомагане-гр.София, с адрес гр.Б., представлявана от директора С.А. сумата от 302 лева /триста и два лева/, представляваща целева помощ, която е била отпусната на ответника за закупуване на обувки за протеза, протезни рула, протезни чорапи-12 броя и протезни чорапи-6 броя, но неизползвана по предназначение, дължима за възстановяване на основание чл.43б ППЗИХУ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.02.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.Х.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция ”Социално подпомагане”- гр.Бургас към Агенция за социално подпомагане-гр.София, с адрес гр.Б., представлявана от директора С.А. сумата от 300 лева /триста лева/ разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БОС в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
А.С.