Р Е Ш Е Н
И Е № 86
гр. Сливен, 10.07.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- I състав 3-членен, в съдебно заседание на четиринадесети
юни две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
ГЕОРГИ БОЗУКОВ
при секретаря Николинка Йорданова и с
участието на прокурора Красимир
Маринов
като разгледа докладваното от съдия Слав
Бакалов КАНД № 20237220600068/2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба на Н.К.П. срещу Решение № 146/07.04.2023 г. по АНД
№ 162/2023 г. на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като
законосъобразно НП № 22-0804-003428/15.09.2022 г.
на Началника на Отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР- Сливен, с
което на Н.К.П. с ЕГН ********** *** на основание чл.178ж, ал.1,
предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
три месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от същия закон.
В касационната
жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че неправилно е прието в решението, че
е осъществена описаната в НП фактическа обстановка. Твърди, че не са изследвани
всички обстоятелства от значение за случая и не било безспорно доказано, че е
извършено нарушението. Твърди, че не било установено дали не са налице з. п. на
водача, имало ли е пътници в моторното превозно средство и дали не е имало з.
п. при някои от тях, което да е наложило движение в лентата за принудително
спиране. Счита, че наложеното наказание се явява несъразмерно тежко и
несправедливо. Твърди, че е налице маловажен случай. Моли съда да постанови
решение, с което отмени решението като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се явява лично
и поддържа подадената жалба. Заявява, че една от причините, за да се случило
всичко това било температурата 34-35 градуса, като само час и половина преди
това имал авария на автомобила и бил спукал гума на ремаркето. Отнело му 40-50
минути, за да разтовари ремаркето и да смени гумата, при което з. доста ф. с..
Когато тръгнал да пътува, активната лента за движение била в много лошо
състояние, ремаркето постоянно се люлеело и се притеснил още повече да не би
още веднъж да се случи същото нещо, защото нямал друга резервна гума. Опасявал
се да не предизвика по-сложно ПТП и търсил първа възможност да слезе от
магистралата. Първата възможност била Н. З. на 265 км. Н., което и., високата
температура и ф. у., всичко това оказало влияние върху неговия з. с. и, когато
искал да спре на тази отбивка, където били органите
на МВР, видял колата им и решил да подмине, защото не искал да има среща с
полицаи. Полицаите били иизяснили причината за да се
движи в аварийната лента, като на забележката му, че е лошо състоянието на
активната лента, му отговорили, че не е тяхна работа.
Ответникът по
касацията - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище чрез пълномощник заявява, че оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и
решението на съда следва да бъде потвърдено. Изложените аргументи счита, че не
са подкрепени в рамките на развилото се съдебно производство, а и на административнонаказателното производство със съответни
доказателства, които да установяват твърденията, изложени от касатора. По
отношение на състоянието на пътя, условията за пътно движение били идентични за
всички участници в движение по пътищата. Счита, че извода на съда по отношение
неприложението на чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай за правилен.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът, като
провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба,
намира същата за неоснователна по следните съображения:
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
03.09.2022г. п. с. от ОД на МВР- Сливен, свидетелите В. М. и П. П. се намирали
на автомагистрала „Тракия" на отбивката на
километър 266 в посока към гр. София. Те забелязали, че по това платно в
аварийната лента се движи лек автомобил „Форд Торнео Конект" с прикачено към него ремарке. Този автомобил
подминал отбивката и продължил в посока към гр.
София. Двамата с. на р. решили да го спрат за проверка и тръгнали със служебния
автомобил като го спрели между км.265 и км.264. При проверката установили, че
автомобила е с peг. №………….., а туристическото ремарке
с peг. №………... Двамата с. на р. попитали
жалбоподателя защо се движи в аварийната лента, при което той изказал
неодобрение за платното за движение. Те установили, че няма повреда нито на
пътното превозно средство, нито на тегленото от него ремарке. Водачът е бил сам
и видимо в добро з. с.. На базата на тези констатации св. В. М. му съставил акт
за установяване на административно нарушение като приел че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл.58, т.3 от ЗДвП.
Въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие на
15.09.2022г. началникът на отдел в ОД на МВР- Сливен издал обжалваното
наказателно постановление като за нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя на основание чл.178ж, ал.1, предл.1 от
същия закон две наказания „Глоба" в размер на 1000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС" за срок от три месеца.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че не са допуснати съществени
нарушения при издаването на НП, което съдържало законоустановените
реквизити. Безспорно било установено извършването на административното
нарушение, като наложеното наказание съответствало на същото. Липсвало
основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. При тези мотиви районният съд е
потвърдил обжалваното НП.
Така
постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическата
обстановка по делото, районният съд е направил обосновани правни изводи, които
се споделят от настоящата касационна инстанция.
От събраните
от СлРС доказателства става ясно, че
административното нарушение, за което касаторът е
санкциониран е извършено. Обосновано районният съд е приел, че жалбоподателят
не е ангажирал доказателства за оборване на констатациите по АУАН. Съгласно
специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно,
процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. В
производството пред РС-Сливен и пред касационната инстанция не са ангажирани
доказателства, установяващи наличие на повреда на пътното превозно средство или
з. п. на водача или пътниците в превозното средство, които биха могли да
предизвикат водачът да се движи или спира в лентата за принудително спиране.
Извършването на нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП е непосредствено възприето от разпитания в хода на първоинстанционното производство актосъставител
М. и свидетеля П.. Същото е възпроизведено както в издадения АУАН №
130202/03.09.2022 г., така и в обжалваното пред районния съд НП.
Изложените
пред касационната инстанция съображения на касатора са идентични с тези
представени и пред въззивния съд. Подробно са обсъдени и анализирани от същия,
като са приети за неоснователни. Следва де се посочи, че тези съображения са
изтъкнати едва във въззивното производство, но не и при съставянето на АУАН,
нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Правилно са възприети от районния съда,
като защитна теза, която не е доказана с допустимите по закон доказателства.
Следва да се посочи, че твърденията на наказаното лице не представляват такива
доказателства. Наред с гореизложеното следва да се отбележи, че на доказване в
административно-наказателното производство подлежат положителните факти, като
например, че дадено събитие е осъществено. Не подлежат на доказване отрицателни
факти, като тези, че пътното превозно средство не е повредено, че водача или
пътниците нямат з. п., че няма пътниците в превозното средство. В тежест на
жалбоподателя е да установи, че е била осъществена някоя от хипотезите посочени
в чл. 58, т. 3 от ЗДвП, наложили управление на МПС в лентата за принудително спиране
на автомагистрала. След като това не е сторено, то не е оборена
доказателствената сила на съставения АУАН, поради което правилно е преценена от
въззивния съд.
С оглед на
гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по
делото е установено, че касаторът е извършил
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, за което са му наложени административни наказания в
административно-наказателно производство, в което не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Искането за
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неоснователно с оглед разпоредбата
на чл. 189з от ЗДвП, според която за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28
и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания.
Наложеното на
водача наказание съответства на нормативно установения размер на глобата и
лишаване от права. При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че
не са налице основания за отмяна на НП.
По изложените
съображения районният съд правилно е потвърдил НП, издавайки валидно, допустимо
и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му.
По изложените
по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.
Искания за
присъждане на разноски не са правени.
Във връзка с
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 146/07.04.2023
г. по АНД № 162/2023 г. на Районен съд –
Сливен, като правилно и законосъобразно.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.